Вероятно много малко интернет потребители са обърнали внимание на промените, които Google направи в условията за поверителност на услугите си през юни 2016 г. Поради това не знаят, че тогава личната информация от акаунтите им в платформи като Gmail и YouTube бе слята с данните за сърфирането им в интернет. Анализ на независимия сайт за разследващата журналистика ProPublica обръща внимание на тази съществена промяна в политиката на технологичния гигант, който дълго време държеше двата потока данни отделени в името на неприкосновеността на личния живот.
При юнското обновяване на условията за ползване на продуктите на Google бе премахната клаузата, според която компанията няма да обединява информацията от системата за „бисквитки” DoubleClick с личната информация на потребителите, освен ако няма изрично разрешение. В новия вариант на текста се заявява, че данните за навиците на сърфиране на потребителите могат да бъдат комбинирани с това, което компанията разполага по линия на акаунтите в другите си услуги. За новите потребители на Google услуги промените влизат в сила автоматично, а съществуващите акаунти са приканвани да декларират, че приемат новите условия.
ProPublica подчертава, че при прилагането на промените през лятото реакцията е била слаба, тъй като медийното отразяване се е фокусирало върху новите инструменти за управление на рекламите, а не върху новите правомощия на Google.
Компанията за рекламни услуги DoubleClick бе придобита от Google през 2007 г. DoubleClick използва т.нар. „бисквитки”, за да проследява поведението на интернет потребителите по техните IP адреси, като тази информация се използва за индивидуално таргетиране на реклами. Тази система може да прецени местонахождението и навиците на потребителя, за да му представи подходяща реклама, но няма информация за личните му данни. От своя страна Google разполага с много реални имена и имейл акаунти на потребителите, както и с данните от търсенията им в интернет.
На практика промените означават, че рекламите на DoubleClick, които следят потребителите в интернет, вече ще могат да бъдат персонализирани на база на името и друга лична информация, с която Google разполага. Това също така означава, че ако иска, Google може да изгради пълен портрет на потребителя, базиран на всичко, което той пише в електронните си писма, на всеки сайт, който посещава, и на всяка дума, която въвежда в търсачката.
Тези промени са пореден пирон в ковчега на неприкосновеността на личните данни и опровергават обичайните успокоения на индустрията за онлайн реклама, че проследяването на потребители е до голяма степен анонимно. С този ход обаче Google само догонва конкуренцията – социалната мрежа Facebook и други платформи отдавна се стремят да обвържат данните за посещенията в сайтове с реалните имена на потребителите.
„Фактът, че до това лято данните от системата DoubleClick не бяха регулярно обвързвани с лична информация, представляваше на практика последен рубеж. Това беше граница между това да си следен навсякъде и да поддържаш някакво дребно подобие на уединение”, коментира Пол Ом, директор на Центъра по поверителност и технологии към правния университет в Джорджтаун.
Говорителката на Google Андреа Фавил е коментирала пред ProPublica, че промените в условията за поверителност целят компанията да се приспособи по-добре към „революцията на смартфоните”. „Обновихме системата си за реклами и свързаните с нея инструменти за контрол, за да съвпадат с начина, по който хората използват в днешно време – на много различни устройства”, заявява тя. От Google изтъкват, че промяната е напълно доброволна, и ако потребителят не се съгласи с тях, това по никакъв начин няма да се отрази на използваните от него услуги.
Подобно свързване на личните данни с поведението в интернет отдавна предизвиква противоречия. През 1999 г. щатските регулатори принудиха тогава независимата DoubleClick да се откаже от сделка за придобиване на брокер на данни, която щеше да ѝ позволи да обвърже данните от „бисквитките” с реални имена. След като Google купи компанията през 2007 г. бе изрично заявено, че таргетирането на онлайн реклами ще бъде базирано единствено на данни, които не са лична информация.
Първата стъпка в обратна посока бе още през 2012 г. когато Google обедини данните за потребителите на отделните си услуги. Тогава обаче данните от DoubleClick продължиха да бъдат отделени. Запазването на тази последна граница на поверителността обаче оставяше Google зад конкурентите в онлайн рекламата, особено социалните мрежи. Преди две години Facebook обяви, че ще започне да следи потребителите по име във всички сайтове, в които има бутони за „харесване” и „споделяне” в социалната мрежа – дори когато потребителят не използва тези бутони.
Потребителите все още имат опцията да спрат този тип следене. Настройките за това във Facebook се намират на тази страница в менюто на социалната мрежа (https://www.facebook.com/settings?tab=ads). Изключването на това проследяване в Google става през менюто „Контроли на активността”, където трябва да се махне отметката на „Включване на историята на сърфиране в Chrome и активността от уебсайтовете и приложенията, които използват услугите на Google”.
