В категории:Свят

Европарламентът прие спорната директива за авторското право

Новите правила изискват по-голяма отговорност от доминиращите интернет компании, но могат да се превърнат в пречка за разпространението на съдържание. Според наблюдатели, битката е не „Давид срещу Голиат“, а „Голиат срещу Голиат“

Източник: pixabay.com

Европейският парламент прие Директивата за авторското право в единния дигитален пазар, включително спорните членове 13 и 11, които се очаква затруднят разпространяването на авторско съдържание в интернет. Общо 348 евродепутати гласуваха за директивата, а 274 се обявиха против.

Опонентите ѝ се надяваха в последния момент да бъдат внесени изменения. Предложението за обсъждане на промени обаче бе отхвърлено от евродепутатите с мнозинство от едва пет гласа. Джулия Реда, германски представител на Пиратската партия в ЕП, заяви след гласуването, че това е “мрачен ден за свободата в интернет”.

Особени притеснения създава член 13, който ще направи платформи като YouTube законово отговорни за нарушения на авторското право от страна на потребителите им. Поради това интернет платформите ще трябва да сключват споразумения със собствениците на правата на музика, снимки, видеа и друго съдържание, споделяно от потребителите им. Друг предизвикващ страхове член е № 11, известен като “данък върху линковете”. Той изисква издателите и интернет платформите да плащат такси на сайтовете, чиито линкове публикуват. Това означава, че например Google ще трябва да плаща, за да включва в резултатите от онлайн търсачката си линкове към новинарски и други сайтове.

Гласуването в ЕП няма да има незабавен ефект, тъй като през следващите две години страните членки ще трябва да прокарат промени в собственото си законодателство в съответствие с директивата.

От платформата за видеосподеляне на Google – YouTube, които са сред най-гласовитите противници на директивата, заявиха, че финалната версия на закона “представлява подобрение”, но остават притеснения, че член 13 ще има “нежелани последици, които могат да навредят на творческата и дигитална икономика на Европа”. Преди време изпълнителният директор на YouTube Сюзън Уоджиски заяви в Twitter, че “Член 13 поставя под риск творците и креативната икономика по цял свят”.

Международна федерация на фонографската индустрия, която представлява звукозаписния бранш, приветства решението на евродепутатите. “Това е първото законодателство в света, което потвърждава, че платформите за потребителско съдържание изпълняват функция на комуникация с обществеността”, заявява директорът на институцията Франсис Мур.

В деня преди гласуването се проведоха мащабни протести в Германия срещу директивата, която според мнозина ще доведе до цензура в интернет. В основата си тя цели да ограничи могъществото на големите технологични компании. Критиците обаче се опасяват, че тя ще промени напълно начина, по който споделяме информация в интернет и ще направи още по-трудно за малки сайтове да се конкурират с големите играчи.

Според ЕС директивата ще спомогне за по-равномерно разпределяне на парите между хората, произвеждащи съдържанието – като музиканти и журналисти – и онлайн платформите, чрез които съдържанието се разпространява. В момента платформи като YouTube и Google News печелят много пари като осигуряват хостинг и разпространение на творческо съдържание, но връщат много малка част от печалбите на оригиналните създатели.

Все още не е ясно как ще бъде приложен на практика член 13, който цели да промени това. Единият възможен начин е платформите да договорят лицензни споразумения със собствениците на авторските права. Другият е да въведат автоматични филтри за съдържанието, още по-всеобхватни от вече съществуващите, които да блокират качването на защитени с авторски права материали. Подобни филтри обаче не биха могли да преценяват дали конкретното съдържание се качва с допустими цели, например ревю, ремикс или сатира. Поради това член 13 стана популярен като “края на интернет меметата”, тъй като филтрите може да не различават оригиналната снимка или картинка от неин шеговит вариант, споделян в социалните мрежи.

Лобистките кампании около член 13 и директивата като цяло бяха свирепи, отбелязва Wired. Макар тази битка да бе често описвана като “Давид срещу Голиат”, реално по-скоро става дума за “Голиат срещу Голиат”. За приемането на член 13 настояваха големите звукозаписни компании и организации за колективно управление, занимаващи се със заплащането на авторски права от името на творците. От другата страна на дебата са големите технологични корпорации, за които член 13 означава повече разходи и задължения.

Критиците на директивата се опасяват, че ще има много повече случаи на блокиране на легитимно съдържание, след като сайтове като  YouTube, Facebook и Twitter бъдат принудени да предотвратяват качването на защитени материали на платформите си.

За големите компании може да се окаже по-лесно и евтино да не допускат потребителите да споделят съдържание, вместо да плащат за всеки линк. От друга страна по-малките интернет бизнеси не биха могли да отделят ресурси, сравними с тези на Google и Facebook, за да плащат за лицензи и да създават сложни технологични решения.

Въпреки всичките си протести, в крайна сметка Google може да се облагодетелства от член 13. Ако всички интернет платформи трябва да се сдобият с филтри за съдържание, то компанията е добре позиционирана да ги продава. Холдингът-майка на Google – Alphabet, е изхарчил над 100 млн. долара за изграждане на система за засичане на защитено съдържание, която вече се използва от повече от 9000 телевизионни оператори, филмови студиа и звукозаписни компании по цял свят.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар