В категории:Свят

Ако Айова беше Боливия, САЩ вече щяха да са нахлули 

Вече трети ден Демократическата партия не успява да обяви кой е победил на първите предварителни избори за президентска номинация. Вашингтон е организирал преврати в други държави и за по-малко време

Кевин Кашман, Jacobin

През миналия октомври в Боливия се проведоха президентски избори, на които заемащият длъжността Ево Моралес се изправи срещу бившия президент Карлос Меса. Социалистът Моралес бе популярен и успешен президент, но кампанията му за преизбиране бе помрачена от спорното решение да премахне ограничението за броя президентски мандати. Много опозиционери се заричаха да не признаят резултатите, ако Моралес победи.

Докато гласовете още се отчитаха, избирателната комисия оповести „предварителни резултати“, а Меса изпреварващо обяви, че се е класирал за балотаж. (Кандидатите за президент в Боливия трябва да получат 50% от гласовете, или да имат над 40% от вота и поне 10% преднина пред съперника, за да се обяви победа на първи тур). След това избирателната комисия взе скандално решение да спре да обявява резултатите от преброяването през нощта. Реалният резултат остана да виси във въздуха.

Тази ситуация се повтори почти дословно при предварителните избори на Демократическата партия в щата Айова във вторник. Вече трети ден не са публикувани финални резултати заради проблеми с мобилното приложение, използвано за отчитане на гласовете. Въпреки липсата на официални резултати, един от кандидатите за номинация на демократите – любимецът на милиардерите и Уолстрийт Пит Бътигиг – обяви, че е победител. Националния комитет на партията пък реши да публикува „предварителни“ резултати при само 62% преброени гласове, които подкрепят претенциите му. При постепенното отчитане на резултатите от отделните секции постоянно излизат наяве грешки, които почти неизменно са в ущърб на Бърни Сандърс и в полза на Бътигиг. В добавка на всичко това, фирмата, изготвила проблемното мобилно приложение, има явни финансови и политически връзки с Бътигиг и неговия екип. Ситуацията се влошава от изключително сложната система за гласуване в местните партийни комитети, която позволява кандидат с повече реални гласове да получи по-малко делегати, включително чрез хвърляне на ези-тура при равен резултат в някои секции.

Наред с отлагането на резултатите, вътрешните партийни избори в Айова и президентските избори в Боливия са свързани с географски трудности (има над 1600 избирателни секции в Айова и 5300 в Боливия, много от които в селски райони), както и технологически препятствия (използването на мобилни приложения за отчитане на резултати изискват техническа грамотност и достъп до интернет). Притеснения за сигурността доведоха до административни забавяния и при двата избора, но в Боливия забавянето беше по-кратко, а официалните крайни резултати – напълно отделни от предварителните резултати и преброени на ръка – не бяха засегнати от забавянето.

Едно нещо обаче е напълно различно: Моралес беше свален с насилствен преврат, радващ се на пълната подкрепа на САЩ. Най-лошото, което може да се случи на Айова, е да загуби статуса си на първи щат, в който се провеждат предварителните партийни избори – и дори това е малко вероятно.

В Боливия избирателната комисия поднови предварителното отчитане в деня след изборите, при което се видя, че преднината на Моралес се е увеличила до над 10%. Този скок съответства на тенденциите от предходни избори и може да се обясни с по-късното преброяване на гласовете от селските райони. Организацията на американските държави (OAS) обаче разкритикува „драстичната“ промяна и намекна, че е била извършена фалшификация. Макар Моралес да се съгласи на балотаж, въпреки че според действащите правила бе победил още на първи тур, той бе принуден от военните да сдаде поста.

Съединените щати изиграха съществена роля в легитимирането на този пуч. Макар OAS все още да не са успели да предоставят доказателства за изборни измами, политиците от Вашингтон поздравиха организацията за работата ѝ и бързо установиха нормални отношения с фактическата власт в Боливия. Воденото от Жанин Аниес ново правителство веднага започна разправа със свързаните с Моралес и партията му.

Съвсем очевидно е, че елитите в САЩ имат двойни стандарти за избори в зависимост от това къде се провеждат и кой побеждава. Ако страната е Венецуела, Хаити или Боливия, и нежеланите кандидати водят, Съединените щати могат да отхвърлят резултатите и да обявят когото си искат за президент, без изобщо да търсят оправдание. Ако съюзник на САЩ открадне избори, както се случи през 2017 г. в Хондурас, „победителят“ бива признаван безпрепятствено за такъв.

А какво е положението в самите Съединени щати – държава, която се представя като шампион на демокрацията в чужбина? Ограничаването на правото на глас, манипулирането на границите на избирателни райони и налагането на недемократични правила са станали обичайни елементи от избирателния пейзаж. Стига се дори до преобръщане на вече обявени резултати от избори, както се случи във Флорида през 2000 г. На президентските избори през 2016 г. победи кандидатът, който имаше почти три милиона гласа по-малко. И макар че тези проблеми често са в ущърб на Демократическата партия, нейният елит не изглежда особено заинтересован да ги реши, дори що се отнася до собствения им процес за номиниране (в последно време например те фокусират енергията си в това да предотвратяват предполагаема руска намеса в изборите).

Продължаващото фиаско с изборите в Айова служи за илюстрация за доста неща: корумпираността и конфликтите на интереси на лидерството на Демократическата партия, високомерието им относно сигурността и избирателната система, както и цялостната изостаналост на процеса по номиниране на кандидат за президент. Но вероятно най-ясно демонстрира как щатските елити превръщат изборния процес в оръжие: срещу левите кандидати, срещу бедните и срещу избирателите от работническата класа.

В Айова партийният елит отказва да премахне система, която фактически не работи, и която осигурява място под прожекторите на незаслужаващ кандидат, самообявил се за победител. Но в Боливия и в други мишени на империализма щатските елити с радост се захващат за всеки малък проблем – и го използват, за да инсталират по-удобни, проамерикански правителства.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар