САЩ и държавите от ЕС изразяват остро възмущение от принудителното приземяване на пътнически самолет, летял над въздушното на Беларус на път към Литва. Самолетът на компания Ryanair, излетял от Атина и превозващ 171 пътника, е бил само на няколко километра от литовската граница, когато беларуски изтребител МиГ-29 е заповядал на пилотите да направят завой и да кацнат в Минск.
На борда на този полет на Ryanair се е намирал 26-годишният Роман Протасевич, водеща фигура на беларуската опозиция, който през 2019 г. бяга в съседна Литва, за да избегне арест. Протасевич е пътувал до Атина, за да участва в конференция заедно с основния опозиционен лидер на Беларус Светлана Тихановская.
Още като тийнейджър Протасевич става дисидент, противопоставящ се на дългогодишния авторитарен лидер на Беларус Александър Лукашенко, като през последните години опозиционната му дейност само се засилва. Когато през миналата година Лукашенко беше съмнително „преизбран” за шести пореден мандат като президент, избухнаха най-големите и най-продължителни протести срещу управлението му от години. Макар и живеещ в изгнание, Протасевич бе водещ опозиционен глас и използваше канала си в Telegram – една от малкото платформи, които бяха останали на разположение на дисидентите – за да критикува режима на Лукашенко.
За тези си дейности той е официално обвинен в различни престъпления срещу националната сигурност, а през миналия ноември е включени в официалния „списък на терористите“ на беларуските служби за сигурност (все още носещи името „КГБ“ от съветския период).
Официалната пресслужба на Лукашенко заяви, че изтребителят е бил пратен по заповед на самия лидер. На пилотите на Ryanair е било заявено, че на борда може да има бомба или друга заплаха за самолета. Когато самолетът каца в Минск, е проведено едночасово претърсване за бомби или други опасни устройства, след което на самолета е позволено да излети. Когато 30 минути по-късно полетът достига дестинацията си в Литва, няколко пътници липсват. Протасевич е задържан след кацането в Минск и е изправен пред възможна смъртна присъда като “терорист” и/или дълга затворническа присъда за предполагаемите му престъпления срещу националната сигурност. Неговата приятелка, което е пътувала с него, също е задържана, макар срещу нея да няма повдигнати обвинения. Пасажери от полета разказват, че Протасевич е започнал да се паникьосва, когато пилотът е съобщил, че самолетът ще кацне в Минск, знаейки, че съдбата му е предрешена, и казвал на други пътници, че го чака смъртна присъда.
Гневът на Вашингтон и европейските правителства заради този инцидент дойде бързо и яростно. “Ние категорично осъждаме наглия и шокиращ акт на режима на Лукашенко за отклоняване на търговски полет и арестуване на журналист “, написа американският държавен секретар Антъни Блинкен в Twitter в неделя вечерта, като добави, че американските власти “изискват международно разследване и координират с партньорите си следващи стъпки.“
Тъй като и Гърция, и Литва са членки на Европейския съюз, а Ryanair е базирана в друга членка (Ирландия), официалните представители на ЕС също осъдиха действията на беларуските власти. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заклейми принудителното кацане като „скандално и незаконно поведение“ и предупреди, че това „ще има последствия“. Държавните лидери на Литва и Ирландия изискаха сериозни действия и допълнителни санкции срещу Беларус.
Няма съмнение, че принудителното приземяване на този самолет от Беларус с ясното намерение да бъде арестуван Протасевич е незаконно съгласно многобройни конвенции и договори, регулиращи въздушното пространство. Всяко принудително кацане на реактивен самолет крие опасности, а безопасното международно въздушно пътуване би било невъзможно, ако страните могат да принуждават самолети, летящи с разрешение над тяхното въздушно пространство, да кацнат, за да залавят пътници, които може да са на борда. Този акт на Беларус заслужава цялото осъждане, което получава.
При все това новинарското отразяване на Запад, представящо този инцидент като някакво безпрецедентно посегателство над правните конвенции, регулиращи въздушния транспорт, и над базовото благоприличие, спазвано от съблюдаващите закона страни, игнорира реалната история. Опитите на Държавния департамент и европейските бюрократи да представят поведението на Беларус като някакво нечестиво отклонение, немислимо за всяка демокрация, която спазва закона, са особено нелепи и измамни.
През 2013 г. САЩ и ключови държави от ЕС станаха пионери на тактиката, използвана сега от Лукашенко. Те го направиха като част от неуспешна схема за задържане и арестуване на Едуард Сноудън. По онова време този инцидент предизвика глобален шок и възмущение, именно защото преди осем години това беше наистина безпрецедентно посегателство над ценностите и конвенциите, на които същите държави днес се позовават, за да осъдят Беларус.
През юли 2013 г. демократично избраният президент на Боливия Ево Моралес замина за Русия за участие в рутинна международна конференция на страни износителки на природен газ. По време на визитата на Моралес, Едуард Сноудън се намираше насред странно петседмично изпитание, при което беше блокиран в международната транзитна зона на летище Шереметиево в Москва, неспособен да се качи на полет за напускане на Русия или да излезе от територията на летището.
На 23 юни властите в Хонконг бяха отхвърлили искането на Вашингтон да арестуват Сноудън и да го предадат на САЩ. Сноудън бе избрал Хонконг за срещата си с двама журналисти (един от които бях аз), заради историята на града, показваща ангажимент към борба срещу репресиите и защита на свободата на изразяване. Когато обявиха отказа си да предадат Сноудън, представителите на Хонконг излязоха с изключително предизвикателно, дори подигравателно изявление, обясняващо, че на Сноудън е било разрешено да напусне Хонконг „по свое желание“. В това изявление те обвиниха САЩ, че са издали неправомерно и неточно искане за екстрадиция, което те са били длъжни да отхвърлят, и също така категорично заявиха, че истинското престъпление, което изисква разследване, е шпионажът на САЩ спрямо населението на останалия свят.
По този начин Сноудън напусна Хонконг с намерението да лети до Москва, след което незабавно да се качи на полет до Куба, откъдето да продължи до крайната си дестинация в латиноамериканска държава – Боливия или Еквадор – за да потърси убежище там. Но макар тогавашният президент Барак Обама да уверяваше, че САЩ няма да се престарават, за да арестуват Сноудън (“Няма да вдигам изтребители, за да хвана 29-годишен хакер”), властите във Вашингтон всъщност правеха всичко по силите си, за да попречат на Сноудън да се измъкне от лапите им.
Тогавашният вицепрезидент Джо Байдън и други официални представители предупреждаваха всяка държава в Европа и Южна Америка, че подслоняването на Сноудън ще има тежки последици. Отправените към Хавана заплахи накараха кубинското правителство да отмени ангажимента за осигуряване на безопасно преминаване, който бе дало на адвоката на Сноудън. Под натиска на Байдън Еквадор също обърна курса и обяви, че издадените документи за безопасно преминаване на Сноудън са били грешка.
В деня, в който Сноудън напусна Хонконг, Държавният департамент на САЩ анулира неговия паспорт, поради което след кацането си в Москва на него му бе забранено да се прекачи на международния полет до Хавана. Тъй като руските власти не можеха да го пуснат на друг полет заради невалидния му паспорт, а молбите му за убежище в в Русия и още десетина страни чакаха одобрение, Сноудън се оказа блокиран на летището до 1 август, когато Москва му предостави временно убежище. Оттогава той живее там. Това винаги е било зашеметяващата ирония на историята със Сноудън: основният аргумент, използван от властите в САЩ, за да оспорят мотивите и патриотизма му, е това, че той живее в Русия и поради това вероятно си сътрудничи с руските власти (твърдение, за което досега не са представени доказателства ). Реалността обаче е, че Сноудън щеше да напусне Русия преди осем години след 30-минутен престой на летището, ако американските власти не бяха използвали поредица от маневри, които му попречиха да напусне.
(Твърдението на Обама, че не се интересува много от Сноудън, беше публикувано приблизително по същото време, в което правителствата на САЩ и Великобритания бяха ангажирани с други екстремни действия, включително изпращане на служители на реда в редакцията на The Guardian в Лондон, за да принудят журналистите физически да унищожат компютрите си, използвани за съхранение на копието им от архива на Сноудън, както и задържането на съпруга ми Дейвид Миранда по Закона за тероризма на летище Хийтроу със знанието на администрацията на Обама).
На 1 юли, ден преди да планираното връщане на Моралес в Боливия, той даде интервю на руска медия, в което заяви, че страната му е отворена към възможността да даде убежище на Сноудън. На следващия ден Моралес се качи на правителствения самолет, за да се върне в Ла Пас според графика. Летателният план е включвал преминаване над няколко държави-членки на ЕС – включително Австрия, Франция, Испания, Италия и Португалия, Полша и Чехия – със спирка за зареждане с гориво на испанските Канарски острови.
Боливийският правителствен самолет преминава през въздушното пространство на Полша и Чехия без инциденти. Но докато лети над Австрия към Франция, самолетът внезапно прави остър завой на изток, обратно към австрийската столица Виена, където извършва непланирано кацане. Моралес и обкръжението му бяха блокирани там в продължение на дванадесет часа, преди да се качат на самолета и да отлетят обратно за Боливия.
Боливийските власти незабавно съобщиха, че по време на полета Франция, Испания и Италия са им заявили, че разрешението им да летят над въздушното пространство на тези страни е отменено. Без достатъчно гориво, за да лети по алтернативен маршрут, боливийският пилот е бил принуден да направи обратен завой и да кацне във Виена. Според боливийската страна тези членки на ЕС са аргументирали отказа си да допуснат самолета в своето въздушно пространство с уверения от неназовано чуждо правителство, че Сноудън е на борда заедно с Моралес, защото Боливия му е предоставила убежище.
След като самолетът на Моралес беше принуден да кацне на летището във Виена, австрийските власти бързо обявиха, че са претърсили самолета и са установили, че Сноудън не е на борда. Боливийските власти отрекоха да са дали съгласието си за такова претърсване на президентския самолет и коментираха гневно и подигравателно идеята, че Сноудън ще бъде превозван контрабандно от президента. Докато всичко това се случваше, Сноудън продължаваше да е на летището в Москва. Излишно е да се обяснява, че ако той наистина бе в самолета на Моралес, австрийските власти щяха да го задържат и да го предадат на САЩ, които вече бяха издали международна заповед за ареста му. Единствената причина Сноудън да не бъде сполетян тогава от същата съдба като Протасевич сега, е това, че не се е намирал в принудително приземения самолет.
В онзи момент международното възмущение към ЕС и САЩ заради принудителното приземяване на боливийския президентски самолет се изля също толкова бързо и интензивно, колкото и възмущението, което сега идва от тези държави по отношение на Беларус. Посланикът на Боливия в ООН го нарече опит за „отвличане“ – същият термин, който сега САЩ и ЕС използват в обвиненията си срещу Беларус. Тогавашният президент на Бразилия Дилма Русеф изрази „възмущение и осъждане“, а президентът на Аржентина Кристина Киршнер определи приземяването на самолета на Моралес като „остатъци от колониализма, за който смятахме, че отдавна е свършил“, добавяйки, че това „представлява не само унижение на братска държава, но и на цяла Южна Америка“. Дори доминираната от САЩ Организация на американските държави изрази „дълбокото си недоволство от решението на авиационните власти на няколко европейски държави, които отказаха използването на въздушното си пространство“, добавяйки, че „нищо не оправдава акт на такава липса на уважение към най-висшия управленски орган на една държава.“
С разрастването на скандала някои от европейските страни първо се опитаха да отрекат, че са изиграли каквато и да е роля в инцидента и настояваха, че не са затваряли въздушното си пространство за боливийския самолет. Франция излезе с твърдение, че макар първоначално да е отказвала използването на въздушното си пространство на боливийския самолет, тогавашният президент Франсоа Оланд е отменил това решение, след като е научил, че Моралес е на борда. В крайна сметка обаче французите признаха истината: „Франция се извини на Боливия, след като Париж призна, че е забранил на самолета на боливийския президент да влиза във френското въздушно пространство поради слухове, че Едуард Сноудън е бил на борда.“
Испания също в крайна сметка се извини на Боливия. Тогавашният външен министър на страната направи неясното изявление: „Те ни казаха, че са сигурни … че той е на борда.“ Макар министърът да отказа да изясни кои точно са “те” – сякаш може да има някакво съмнение – той призна, че уверенията, които са получили, че Сноудън е на борда на самолета на Моралес, са единствената причина, поради която са предприели тези действия. „Реакцията на всички европейски държави, които взеха мерки – било то правилни или погрешни – беше заради предадената информация. В този момент не можех да проверя дали е истина или не, защото беше необходимо да се действа веднага “, каза той. Макар испанските власти да отричаха, че са затворили напълно въздушното пространство за самолета на Моралес, те признаха за “забавяния” в одобряването на маршрута, които са принудили пилотите да кацнат във Виена. Мадрид се извини за “неподходящите” си действия.
За Боливия никога не е имало съмнение кой стои зад фалшивите твърдения, довели до принудителното приземяване. Министърът на отбраната на страната, който също е бил на борда на самолета, заяви директно, че „това е враждебен акт на Държавния департамент на САЩ, който използва различни европейски правителства.“ Боливийският външен министър заяви, че тези страни по заповед на администрацията на Обама са се съгласили да „изложат на риск живота на президента“.
Като се има предвид, че само САЩ бяха толкова амбицирани да се докопат до Сноудън, малцина се съмняваха откъде произлиза тази фалшива разузнавателна информация и кой стои зад безпрецедентния акт на принудително приземяване на президентски самолет. Всичко това беше толкова очевидно, че дори властите на САЩ не се опитваха да го отрекат.
Задачата да отговаря на въпросите за инцидента тогава бе на говорителката на Държавния департамент Джен Псаки, която днес е прессекретар на администрацията на Джо Байдън. Репортерът от Associated Press Мат Лий поведе безмилостен разпит на Псаки, като изискваше представляваната от нея институция да отговори на въпросите за ролята на САЩ в инцидента. Както е обичайно за Псаки, тя направи всичко по силите си, за да откаже дори минимална прозрачност – нито признаваше, нито отричаше, че Вашингтон стои зад всичко това. Въпреки това, на пресконференция на 3 юли тя направи някои важни признания:
ВЪПРОС: Имали ли са САЩ роля в насърчаването на западноевропейските държави да блокират полета на боливийския президент вчера? Имало ли е комуникация между САЩ и замесените страни?
ПСАКИ: Е, както знаете, тъй като тук говорихме доста за това, САЩ поддържаха връзка, официални представители на САЩ бяха в контакт с широк кръг държави в течение от последните 10 дни. Не съм посочвала кои са тези държави досега, определено няма да го направя и днес.
Нашата позиция по отношение на г-н Сноудън също беше кристално ясна по отношение на това, което искаме да се случи, и това послание беше съобщено както публично, така и частно в редица от тези разговори, които сме провели със страните. И само да повторя: Той беше обвинен в изтичане на класифицирана информация. Той е обвинен в три престъпления и трябва да бъде върнат в Съединените щати. Не мисля, че има държава, която не знае какво биха искали Съединените щати да се случи…
ВЪПРОС: Има много критики от страна на латиноамериканските лидери относно решението, не на последно място, защото Сноудън изглежда не е бил на борда. Не звучи така, сякаш отричаш да е имало разговори за това. Искам да кажа, че редица латиноамерикански лидери днес специално критикуваха САЩ за намеса в дипломатически полет. Правилно ли разбирам, че не отричате да е имало разговори за това?
ПСАКИ: Няма да навлизам в темата за дипломатически разговори, които са се случили през последните 10 дни и с кои държави са били, но бих ви насочила към държавите, за които говорите, за да попитате тях за решенията, които са били направени.
ВЪПРОС: Но Джен, бяхте ли в комуникация с тези държави и били ли сте предупредени за факта, че те няма да позволят на определен самолет да кацне – самолетът на президента?
ПСАКИ: Били сме в контакт с редица държави по света, където е имало някакъв шанс г-н Сноудън да се приземи или дори да премине транзитно през техните страни, но няма да посочвам кога те са били тези контакти или кои са били тези държави.
ВЪПРОС: Защо не е непристойно за която и да е държава на практика да откаже на държавен глава безопасно преминаване през въздушното ѝ пространство? Защо – независимо дали Сноудън е бил в самолета – защо това не е изключително обидно само по себе си?
ПСАКИ: Е, ще ви насоча към тези конкретни държави, за да отговорят те на този въпрос.
ВЪПРОС: Но ако се стигне до подобна ситуация с Air Force One, това ще бъде международен инцидент.
ПСАКИ: Не навлизам в хипотези. Това не е нещо, което в момента се случва, което в момента обсъждаме…
ВЪПРОС: Можете ли да кажете дали САЩ в някакъв момент са имали информация, че Сноудън може да е в този самолет?
ПСАКИ: Нямам такива сведения, но това не е нещо, в което бих се впуснала да обяснявам, дори да знаех…
ВЪПРОС: На летището австрийските власти са претърсили самолета на Моралес. САЩ ли са поискали това?
ПСАКИ: Отново ще ви насоча към всички тези отделни държави, за да ви опишат какво е станало и защо са вземани тези решения.
ВЪПРОС: Консултирали ли сте се с австрийските власти след приземяването на самолета?
ПСАКИ: Мисля че последният ми отговор отговори на този въпрос.
Този разговори доведе до заглавия в медиите, потвърждаващи това, което всички вече силно подозираха: “САЩ признават, че са поддържали контакт с други държави за потенциални полети на Сноудън”. Както казва самата Псаки: “Не мисля, че има държава, която не знае какво биха искали Съединените щати да се случи”.
Показателно за това как САЩ дори не искат да си правят труд да се преструват, че спазват стандартите, които налагат на другите, този понеделник администрацията на Байдън изпрати самата Псаки да осъди поведението на Беларус като „шокиращ акт“ и „нагло оскърбление на международната свобода, мир и сигурност от страна на режима“. На хората в администрацията дори не им хрумва – ако ще само за да си дадат вид – да намерят друг човек за тази задача, вместо същата говорителка, която през 2013 г. се опитваше да оправдава и размътва идентични действия на САЩ и ЕС. Представителите на властта в САЩ просто не вярват, че са обвързани със същите стандарти, на които съперниците им трябва да бъдат подлагани.
Нищо от случилото се със самолета на Моралес няма отношение към обосноваността на това, което Беларус направи в неделя. Това, че САЩ и съюзниците им в ЕС извършиха опасно международни престъпление през 2013-та, не смекчава престъпния характер на подобни действия от страна на Беларус или която и да друга държава осем години по-късно. Опасността от принудително приземяване на пътнически самолети с цел арестуване на някого, за когото се подозира, че е на борда, е очевидна. Опасността се увеличава, а не намалява, когато го правят повече държави.
Но никой журналист, особено на Запад, не бива да публикува статии или да излъчва истории, лъжливо изобразяващи инцидента в неделя като безпрецедентно нападение, което може да бъде извършено само от съюзен с Русия самодържец. Пионери на тази тактика бяха същите държави, които днес най-гласовито осъждат случилото се. Всяко отразяване на тази история, което пропуска този важен исторически контекст за сметка на неверни твърдения за “безпрецедентност” – което важи за огромното мнозинство от материалите в западните медии – прави лоша услуга както на журналистиката, така и на истината. Ако е безобразно, опасно и престъпно принудителното приземяване на самолет, за да бъде арестуван пътникът Роман Протасевич, тогава трябва да бъде еднакво опасно и престъпно да се направи същото в опит да се арестува предполагаемият пътник Едуард Сноудън.
Единствените принципни разлики, които могат да се открият между двата случая, не могат да послужат за оправдание на западните държави. За разлика от беларуския случай, САЩ и европейските им съюзници очевидно дори не са имали потвърждение, че Сноудън се намира на самолета. Те са принудили самолета да кацне въз основа на предположения, слухове, спекулации, които са се оказали напълно неверни. Втората разлика са очевидните дипломатически и международни последици от принудителното приземяване на правителствен самолет, превозващ демократично избран държавен лидер – това най-малкото е драстично незачитане на суверенитета на тази държава. Отново ще повторя, че няма валидно оправдание за направеното от Беларус, но доколкото може да се направи разграничение между сегашния случай и направеното през 2013 г., то това са единствените отличими разлики.
Крещящите двойни стандарти, които САЩ и Европа безконечно се опитват да налагат на света – докато на тях самите е позволено свободно да правят точно това, за което осъждат другите – не са просто въпрос на стандартно беззаконие и лицемерие. Макар принудителното приземяване на самолета на Моралес да бе широко отразено в медиите, в това отразяване не можеше да се намери и частица от възмущението към отговорните правителства, което днес се излива по адрес на Беларус. В западния медиен дискурс единствено Лошите страни са способни на лоши действия; САЩ и съюзниците им в най-лошия случай са способни на добронамерени грешки. По този начин едни и същи действия на различни държави получават коренно различна интерпретация в западната преса.
Когато медиите помагат да се циментират тези двойни стандарти, те заблуждават и подвеждат публиката, която уж са се ангажирали да информират. Единственият резултат от това е, че се позволява на западните сили безнаказано да се държат като бандити и същевременно се нагнетява патриотарска пропаганда, насочена срещу външнополитическите съперници на Вашингтон. Трудно е да си представим случай, в който тази динамика да е така явна, както при текущия изблик на възмущение към Беларус, задето е направила същото, което САЩ и ЕС направиха на Боливия през 2013 г.
