Милост за Сноудън!

С наближаването на изборите в САЩ намаляват и шансовете Барак Обама да помилва Едуард Сноудън.

Ще помилва ли Обама беглеца Сноудън? Този въпрос занимава все по-активно американската, а и световна общественост, с наближаването на края на президентския мандат.

Преди дни три влиятелни правозащитни организации – „Амнести Интернешънъл“, „Американският съюз за граждански свободи“ (ACLU) и „Хюмън Райтс Уоч“ (HRW) публично призоваха президента Обама да помилва Едуард Сноудън и да гарантира съдебната му неприкосновеност след евентуално негово завръщане в родината.

%d1%81%d0%bd%d0%be%d1%83%d0%b4%d1%8a%d0%bd2
Кампанията за помилването на Едуард Сноудън набира скорост в дните преди президентските избори в САЩ на 8 ноември.

В момента бившият сътрудник на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ, който през 2013 г. разкри съществуването на държавна система в САЩ за глобално следене и подслушване на средствата за комуникация и интернет, пребивава като бежанец в Русия.

Акция за събиране на подписи и дарения в подкрепа на каузата „Милост за Сноудън!“ тече и в интернет. За кампанията допринесе и световната премиера на филма на Оливър Стоун за разобличител №1, която се състоя в края на миналата седмица.

Междувременно комитетът за защита на Сноудън обрастна със световно известни имена, сред които тези на актьорите Тери Гилиъм, Сюзан Сарандън, Мартин Шийн и Дани Глоувър, писателят Джойс Каръл Оутс, певецът Питър Гейбриъл и музикантът Търстън Мур.

Това не е първата кампания в подкрепа на 33-годишния разобличител, смятан от едни за герой, а от други – за предател. Но за първи път натискът се концентрира върху Барак Обама като човекът, разполагащ с най-голяма власт и свобода на действие в края на мандата си.

Ще поддаде ли Обама?

Идеята за помилване на Сноудън на практика бе отхвърлена от Белия дом. Според администрацията на Обама Сноудън „е изложил на риск американските граждани“ и затова трябва да се върне в САЩ и да отговаря пред съда по предявените му тежки обвинения.

Масло в този огън наля и докладът на Комисията по разузнаването към Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, огласен, не щеш ли, точно в разгара на дебатите за помилването – на 16 септември. Докладът, състоящ се от 36 страници, беше изготвян в продължение на две години, а излизането му съвпадна с премиерата на филма за Сноудън.

В документа се съдържа удобният за властта извод, че Сноудън е изменник, а не изобличител и трябва да носи съдебна отговорност.

Конгресмените описват Сноудън като „недоволен служител“, предприел кражбата на секретни документи от сървърите на АНС,  след като бил наказан от ръководството за конфликт на работното място. В доклада „разобличителят“ е принизен до образа на „битов скандалджия“, създавал проблеми на колегите си. В опита си да oмаловажат персонажа, а оттам и колосалните му разкрития за масовото и незаконно подслушване на политически лидери и обикновени граждани, законодателите твърдят, че Сноудън е излъгал АНС за образованието си. Скрил и действителните причини за освобождаването му от военна служба – не било заради счупен крак, а заради болки в коленете, установили разследващите. Това издребняване има за цел да внуши на публиката, че си има работа със системен дребен лъжец, заслужаващ презрение.

Едуард Сноудън мигновено опроверга клеветническите твърдения в профила си в Туитър, като заяви, че този доклад принизява авторите му, а американците заслужават нещо по-добро.

В разразилата се компроматна война залогът е общественото доверие, а държавната машина разполага с всички средства за провеждането на широкомащабна очерняща кампания, включително на най-високо държавно ниво.

yes-we-scan
Този протестен постер срещу подслушването в САЩ се превърна в емблема на управлението на Обама.

В доклада на Конгреса се съдържа „опасното“ наглед твърдение, че голяма част от изнесените от Сноудън документи съдържат секретни сведения за военните сили и разузнаването на САЩ и представляват огромен интерес за противниците на Америка. Поради поверителния характер на информацията, доказателства липсват, но внушението е повече от ясно –  за всички минали и бъдещи скандали, хакерски атаки и неудобни истини виновен е Сноудън. А който казва Сноудън – казва Русия. Твърденията се вписват по съмнително идеален начин в предизборната стратегия на Демократическата партия и щаба на Клинтън, описана в хакнатите документи на Националния комитет на демократите – „За всичко е виновна Русия“.

За да засилят заплахата, а оттам и вината на разобличителя, законодателите дават воля на въображението си и чертаят черни сценарии, според които секретната документация може да се озове в ръцете на „руските, китайските, иранските или севенокорейските разузнавателни служби“, дори на терористи, които искат да си отмъстят на Америка. В заключение се казва, че „на този етап мащабът на щетите не може да бъде изчислен“. Защо ѝ е на държава с манталитета на световен пъдар да си признава провала?

Очевидно става дума за перверзна скала на ценностите, в която истеризирането на „руската заплаха“ стои по-високо от признанието за абсолютен провал на разузнаването.

Впрочем с много от разкритията си Сноудън потвърждава факта, че разполага с чувствителна военна информация. Неотдавна стана ясно, че британската база „Менвит-Хил“ се използва от американското разузнаване за прехващане и събиране на данни, с помощта на които спецслужбите на САЩ извършват „точкови убийства“ с дронове в редица страни от Близкия Изток. Информацията бе изнесена от сайта Intercept, който се позовава на документи, предоставени от Сноудън. Инсталираните във военната база високотехнологични шпионски програми GHOSTHUNTER и GHOSTWOLF прихващали дневно над 300 милиона телефонни обаждания и електронни писма.

Дискредитирането на автора цели автоматично да неутрализира и самите разкрития.

Разкритията на Сноудън

С какво слабоватият младеж с изтрити дънки, тениска и модни очила се оказа толкова опасен за американската държава? Сноудън за първи разкри съществуването в САЩ на гигантска държавна система за подслушване и проследяване на милиони обикновени граждани, на корпорации и политически лидери, в това число съюзнически, както и връзките между телекомуникационните гиганти американските спецслужби. Информацията е със заряд на неутронна бомба. Сноудън на практика разкри, че светът на Оруел отдавна е реалност, в която живеем, прикрита зад благовидната завеса на борбата с тероризма. Разгръщането на системата за тотален шпионаж в САЩ започва веднага след атентатите от 11 септември 2001 г., когато приетият либертициден закон, наречен „Патриотичен акт“, развърза ръцете на службите за безконтролни действия.

Сноудън за първи път разтръби на света, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (щатското КГБ) има тайни споразумения с най-големите световни интернет компании – Facebook, Yahoo, Apple, Google, Microsoft, които ги задължават да предоставят достъп на агенцията до техните комуникационни платформи, а оттам и директен достъп до данните на техните потребители.

Сноудън разкри, че американските спецслужби са в състояние чрез вирусни програми да проникнат дори в персоналния ви компютър, да четат електронната ви поща, да проследяват траекторията на потребителите в интернет-пространството, да получават метаданните от вашите телефонни обаждания – с кого, кога, колко често и колко дълго сте говорили. Че човек вече няма къде да се скрие.

Сноудън разкри, че за 10 години АНС не е заловила нито един терорист чрез програмите за следене, което не ѝ пречи да обработва по 20 милиарда комуникационни събития (съобщения, разговори и пр.) дневно. Че АНС е съучастник в изтезанията над затворници в Гуантанамо. Че програмите за шпионаж се използват от разузнаването за убийства на често невинни хора чрез дронове. Че „Ислямска държава“ е творение на американската политика. Че значителна част от дейността на агенцията няма нищо общо с тероризма или дори с националната сигурност, а е свързана с икономически шпионаж: подслушване и прихващане на имейли, свързани с бразилския петролен гигант „Петробрас“ , с руския „Газпром“ или с „Аерофлот“. Че събираните данни са осигурявали икономическо предимство на американски корпорации при участие в международни търгове и поръчки. Че шпионската дейност на АНС не е насочена само към „вражески“ държави, но дори и срещу съюзници като Германия, Франция, Канада, Норвегия и Швеция. Все бомби с мощен разрушителен ефект, които трябва да бъдат обезвредени.

Някои конституционни съображения

Според американската Конституция помилването е изключително право на президента, което се прилага за присъди, издадени от федерален съд.

От 2009 г. досега Обама се е възползвал от него 70 пъти, много по-малко от предшествениците си. За сметка на това е рекордьор по замяна на присъди – другият начин за смекчаване на наказанията.

Евентуално „помилване“ на Сноудън ще представлява юридически проблем поради липсата на влязла в сила присъда: той все още не е осъден в САЩ, тъй като делото за шпионаж, по което го грозят 30 години затвор, не е приключило.

Въпреки това има исторически прецедент, който неотдавна припомни проф. Томас Лий , специалист по конституционно право.

През 1868 г. президентът Андрю Джонсън обявява обща амнистия за южняците от конфедеративните щати, участвали в Гражданската война, които положат клетва за вярност към Съюза. В резултат дори Конгресът се отказва от наказателно преследване на обвинените в предателство.

Но дори да съществува теоретична възможност за предварително помилване, тази хипотеза става все по-несигурна в президентския контекст. И двамата основни претенденти за президентския пост в САЩ – Доналд Тръмп и Хилари Клинтън, са безкомпромисни по този въпрос, особено когато става въпрос за отбраната и външната политика.

Тръмп и Клинтън срещу Сноудън

Кандидатът на републиканците Доналд Тръмп вече обяви Сноудън за „абсолютен предател“, с когото би се разправил незабавно. Милиардерът дори припомни, че в миналото шпионите са екзекутирани, а в САЩ „екзекуциите все още не са отменени“.

И за Клинтън е немислимо Сноудън да се върне в родината “без да си плати за стореното“.

%d1%81%d0%bd%d0%be%d1%83%d0%b4%d1%8a%d0%bd5
Според защитниците на Сноудън помилването му е най-достойният начин Обама да се извини на американските граждани.

Привържениците на Сноудън, от своя страна, смятат, че помилването му е най-достойният начин американският президент да се извини за злоупотребата с програмите за шпионаж и да признае ролята на разобличителя за оздравяване на демокрацията.

„От Джордж Вашингтон насам правото на помилване се използва от американските президенти за защита на националния интерес. В този смисъл прилагането му спрямо хората, изобличаващи недъзите на системата, може да изиграе решаваща роля за защитата на човешките права“, написаха Кенет Рот и Салил Шети от „Хюман райтс уоч“ и „Амнести“ в „Ню Йорк Таймс“.

Противниците на помилването пък предупреждават, че подобен жест ще създаде опасен прецедент и ще окуражи хората, имащи достъп до конфиденциална информация, да последват примера на Сноудън.

Някои западни медии внушават, че Едуард Сноудън може да се окаже нежелан в Русия след изтичането на разрешението му за пребиваване през 2017 г., предвид критиките му срещу режима на Путин.

Предположенията им почиват на факта, че преди време Сноудън разкритикува остро антитерористичния закон, приет в Русия, който предвижда сериозно ограничаване на личните свободи.

Засега, обаче, ползите от „разобличителя“ на американското лицемерие за Русия са много повече от неудобствата в битката за спечелване на световното обществено мнение.

 

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар