Малгожата Кулбачевска-Фигат е полска журналистка и експерт по Източна Европа и Близкия изток. Тя е заместник-редактор на полската лява медийна платформа Strajk и редактор в друга полска лява медия – вестник Tribuna. Тя бе в Беларус както преди президентските избори, така и след тях.
Госпожо Кулбачевска-Фигат, бяхте в Беларус в средата на септември 2020 г. Какво става там? Каква е икономическата ситуация? Доколко интензивни са протестите? Как живеят хората?
Изминаха близо три месеца от президентските избори, които бяха в началото на август. През тези три месеца хората продължават да протестират. Има големи демонстрации всеки уикенд и различни събития през работните седмици. Всичко това се случва въпреки репресиите, въпреки полицейската жестокост по време на протестите. Имаше случаи, когато хората бяха спирани на улицата, претърсвани и след това задържани, само защото носят официалния символ на протеста – червено-белия флаг. В момента мнозина от протестиращите се изправяни пред съда. Неотдавна Александър Лукашенко заплаши, че ще „намери и накаже всеки един демонстрант“. Присъдите не са особено строги – от пет до петнадесет дни, но все пак това не би трябвало да се случва на мирни протестиращи. Повечето от тях бяха абсолютно неагресивни по време на шествията си.
Решителността на протестиращите спада, но не толкова, колкото си мислеха външните наблюдатели. В началото всички очакваха, че ще има протести, които ще продължат две или три седмици, а не три месеца. И сега все още има хора по улиците. Това са протести без лидери – който излезе като лидер, бива арестуван или принуден да замине в чужбина. Дори е трудно да се каже каква политическа програма се върти в съзнанието на онези, които излизат на улицата.
Либералната опозиция създаде програма, която основно възпроизвежда пакета от свободен пазар и либерална демокрация, приет от други страни в региона, но не мисля, че хората на улицата наистина се интересуват от това. Искането им е Лукашенко да подаде оставка.
Когато бях в Беларус, видях, че столицата Минск протестира – не само в центъра, но и в кварталите. Ако отидете там, ще видите знамена и лозунги „Да живее Беларус!“, висящи от балконите. Хората все още са развълнувани какво става. Дори и да знаят, че Лукашенко има всички ресурси да оцелее, те не са доволни от тази перспектива. Извън столицата настроението е малко по-различно. В Източна и Северна Беларус, дори в големите градове имаше демонстрации през август, но сега те приключиха. Провинцията до голяма степен е приела, че Лукашенко ще бъде президент.
Попитахте за икономическото положение на хората. Съществува голяма диспропорция между това, което чуваме за Беларус като държава, която е запазила държавната си икономика и по този начин предлага на своите граждани добри условия и перспективи, и това, което преживяват обикновените хора. Очевидно е, че беларуското население живее много по-добре от населението в Украйна. Освен това неравенството в Беларус е изключително ниско в сравнение със съседите си и по-специално Русия. Но има признаци, че тенденциите не са много позитивни. Като пример мога да дам разговор, който проведох с жена от Витебск – град в Източна Беларус, където отидох през септември.
Тя ми каза, че освен две или три фабрики, училища, местна и държавна администрация и някои културни институции, в града няма възможности за намиране на работа. Дори да има предложения за работа, те често се оказват фалшиви – очевидно властите казват на държавните институции да създават впечатление, че наемат, да правят впечатление за движение и развитие. Но всъщност има застой и хората го чувстват повече от всякога.
Освен това цените в Беларус непрекъснато се покачват, докато заплатите растат само в района на Минск. Има несъответствие между столицата и останалата част страната, където усилията са за оцеляване, докато Минск е оживен град с възможности, с млади предприемачи (което обаче може да се промени сега, когато репресиите силно засегнаха стартиращите и младите бизнесмени). Но разбира се, все още нивото на неравенства се различава от онова, което имаме в Украйна или Русия.
Популярно е мнението, че Лукашенко е защитил народа си от шоковата терапия, която е унищожила социалните и икономическите постижения от времето преди 1989 г. Съществува също така убеждението, че Лукашенко трябва да бъде подкрепен, тъй като той защитава беларуските работници от натиска на международните корпорации, наблюдаван в други страни от региона. Доколко са верни тези мнения? Оправдано ли е да се гледа на Лукашенко като на антиколониален и загрижен за хората лидер в настоящия специфичен контекст?
Отговорът е сложен. За да разберем нещата, трябва да погледнем 24 години назад, когато Лукашенко спечели за първи път президентските избори. По онова време не е имало изборни измами. Беше честна победа. Тогава той наистина беше възприеман като загрижен за хората лидер – такъв, който ще отстоява социалната система от социалистическото време.
Беларуското общество беше абсолютно против всякаква приватизация и шокова терапия след разпадането на Съветския съюз. Всъщност, хората бяха против разпадането на гигантската държава, с която се гордееха. За разлика от Украйна, в Беларус почти нямаше антикомунистически национални движения. По-голямата част от населението ценеше вида социална държава, изградена в Беларус през 70-те и 80-те години.
Беларус излезе разрушена от световната война. Една четвърт от населението ѝ е било убито или разселено. Силни съветски партизански групи са се борили с врага в Беларус и нацистите са отговаряли с изключителна жестокост към цивилното население. След това, по време на Съветска Беларус, страната не само беше издигната от руините, но и модернизирана. Тя се превърна от селскостопанска, селска, изостанала област в по-индустриализирана икономика. Както страданията и героизмът на войната, така и възстановяването на икономиката след войната се пазят в народната памет. Съветският съюз се срина, но неговите постижения все още се считат за ценно наследство, което трябва да бъде защитено.
В някаква степен Лукашенко защити населението от катастрофата, разразила се в Украйна, балтийските държави, а също и в Полша. Той не позволи големите фабрики да бъдат продадени, да попаднат в съмнителни ръце и след това да бъдат унищожени. Той не позволи на чужденците да изкупуват беларуските производства, а след това да ги затварят или да ги продават на парчета. В Беларус нямаше правителство, което да обяснява на хората, както в Полша, че те трябва да страдат от безработица и бедност, защото „страната се изправя на крака от комунистическото разрушение“. Нямаше масова миграция от страната.
Така че да, определено през първия мандат на това правителство Лукашенко изигра положителна роля. Но има важна забележка. Не мисля, че той някога е вярвал, че държавната икономика е ценност сама по себе си. В края на 80-те години, когато започва перестройката и той е ръководител на колхоз, Лукашшенко е бил ентусиазиран от въвеждането на елементи от пазарната икономика. Това, което той направи през 1996 г., беше да прецени точно социалното настроение и да разбере какво искат хората от своя лидер. И той направи това, което те искаха.
Нещата обаче се променят с времето. Докато запазването на държавната икономика позволи на Лукашенко да остане на власт, той я съхраняваше. Не я изостави. Но през последното десетилетие той правеше все повече отстъпки на бизнеса и на олигархията, която се появи около него. Богатството им не е толкова голямо, колкото това на украинските и руските олигарси. Но те се появиха със своите класови интереси и изисквания. Така че и в Беларус се извършва приватизация – бавно, но сигурно.
А ето и други елементи от картината с положението на работниците. Няма независими синдикати. Официалните, които съществуват, обикновено са беззъби и правото на стачка е ограничено. В Беларус няма стабилна заетост. Повечето от работниците дори в държавния сектор не са наети на дългосрочни договори. Те се наемат на 3-4-годишни договори, които се подновяват периодично. Но ако някой е твърде непокорен, договорът му може да не бъде подновен. Тогава вероятно това лице ще има затруднения с намирането на каквато и да е работа в Беларус, въпреки че безработицата официално се поддържа ниска.
Не на последно място, запазването на сегашната форма на беларуската икономика не е въпрос само на свободната воля на Лукашенко. Беларус не е богата на природни ресурси. Това е страна без излаз на море, тя зависи много от руските ресурси и международните партньори. Икономическият модел, който Лукашенко изгради, беше възможен до голяма степен благодарение на руската подкрепа. Русия продава ресурси на Беларус на ниски цени по чисто геополитически причини – за да запази Беларус като съюзник.
Какво ще се случи, ако Русия засили натиска върху Лукашенко? Какво ще стане, ако руските олигарси прокарат собствения си дневен ред и се опитат да купят някои беларуски предприятия?
Лукашенко ще бъде в изключително слаба позиция, ако трябва да преговаря с Русия. И Русия не дава никаква гаранция за запазване на беларуската социална система. Нещо повече – ако плановете за интеграция между Русия и Беларус напреднат, общата държава най-вероятно ще върви в неолиберално-олигархична посока. Запазването на социалната система в Беларус е застрашено. Независимо, че Лукашенко спря приватизацията през 90-те години, няма гаранция, че ще го направи и сега, когато натискът е много по-силен.
Когато слушаме международните медии, чуваме какво правят важните опозиционни лидери – като Тихановская, докато протестното движение на работниците не се чува особено. Споменахте някои причини за тяхното недоволство. Имат ли работниците визия за промяна след евентуално оставка на Лукашенко и нови избори? Какво е отношението им към властта и към международните сили?
Има един важен момент, който трябва да се отбележи във връзка с работниците. Човешкото достойнство е от ключово значение за разбирането на този протест. В Беларус всички бяха наясно, че тези избори няма да бъдат свободни и честни. Всички знаеха, че Лукашенко ще остане на власт и че опозицията ще може само да демонстрира известно недоволство, дори и ако с напредването на кампанията на Тихановская започна да се появява усещане за нещо ново. Но въпреки това – хората нямаше да бъдат много изненадани, ако крайният резултат беше 55-60% за Лукашенко. Ала когато Лукашенко си определи резултат от 80%, всички разбраха, че това е фалшификат. Говорих с един анархист, който избяга от страната и сега живее в Полша. Според него всички смятат, че това е шамар в лицето на хората и предизвиква гняв. То породи и поредната вълна на протеста.
Първите демонстрации бяха брутално разпръснати. Тогава във фабриките избухнаха протести. Колективите на работниците започнаха да излизат с изявления за случилото се. Имаше призиви за общи стачки, но в крайна сметка само няколко фабрики спряха производството, като „Беларуськалий“ – голяма компания, специализирана в калиевите торове.
Несъгласието на работниците, а не уличните шествия, накара Лукашенко да трепери. Той отиде в една от фабриките в Минск. Послуша как работниците крещят и настояват за оставката му. Едва след тази среща поддръжниците на Лукашенко започнаха да организират контрадемонстрации. Те бяха много по-малки като численост от протестите.
Въпреки факта, че работниците излязоха с няколко точки за промяна, Тихановская и нейните спътници се престориха, че не виждат какво става. Когато тя създаде протестен съвет, който се очакваше да преговаря с Лукашенко – ако той някога се съгласи да преговаря – не беше поканен нито един представител от фабриките. Около 20 август 2020 г. във видео Тихановская помоли работниците да продължат да стачкуват, но не им обеща нищо. Тя просто каза, че работниците трябва да продължат с протестите. В същото време държавните медии и самият Лукашенко непрекъснато повтаряха, че победата на опозицията означава шокова терапия и приватизация, а полицията арестува някои от спонтанните работнически лидери.
И така, работниците бяха призовани да участват в протести, които не им предлагаха никаква гаранция за бъдещето и откъдето всъщност не се чуваше някой да признава техните интереси или значение. През октомври стачката в „Беларускалий“ беше обявена за незаконна в съда, който заяви, че тя не е свързана с проблеми на работниците, а е политически акт, който не е разрешен в държавна фабрика. Лидерите на стачния комитет бяха наказани. Беларуската опозиция не направи нищо, за да покаже солидарност с тези хора. Не направи нищо, за да разкаже на международната общност за тях. Работниците бяха изоставени. Дори сплашването от страна на държавата да е основната причина фабриките да възобновят нормалната си работа, подобно поведение на „демократичните“ лидери определено обезсърчава хората.
Те разбраха, че Тихановская просто призовава Лукашенко да подаде оставка, но тя не им е обещала нищо и не се интересува какво искат те от една демократична Беларус. Работниците решиха, че нямат интерес да участват в протестите, тъй като демонстрациите може дори да са опасни за тях в краткосрочен план.
Независимо, че работниците са се отказали да протестират, има някои леви групи, които се опитват да участват в протестите. На първо място, те са против системата на краткосрочните договори. Те искат повече независимост на работниците и повече права в обществен аспект. Те искат отказът от приватизация да бъде записан в конституцията. Те искат да се противопоставят на закона, одобрен преди две години, който намалява броя на професиите, позволяващи ранно пенсиониране. Те искат правата на работниците действително да бъдат запазени. Въздействието на левите обаче е ограничено.
Имат ли работниците геополитически съюзник? Какви са техните отношения с външни сили?
Работниците работниците никога не са имали геополитически партньор или някой, който иска да ги подкрепи. Това е най-трагичното измерение на протеста. През август, когато фабриките се затвориха, техните действия започнаха да се сравняват с движението „Солидарност“ от 80-те години в Полша. Винаги госпожа Тихановская беше представяна за лидер на протестите. Но хората не са за Тихановская, те са против Лукашенко. Ако празен стол се надпреварваше срещу него на изборите, щяха да гласуват за празен стол.
Политическата криза в Беларус има и геополитически измерения. Лукашенко се опита да осъществява многовекторна външна политика. Той имаше успешно отваряне към някои страни от ЕС. Имаше и конфликти с Русия. Но сега, след разпадането на протестите, той изглежда е избрал страната на Русия и Китай. Какво мислите за това?
Абсолютно прав сте, когато казвате, че Лукашенко се е опитал да води многовекторна външна политика. Но според мен това отново беше направено, за да остане на власт, а не в резултат на дълбоко убеждение, че независимите държави трябва да бъдат свободни от външен натиск.
Пълното реализиране на проекта за руско-беларуска съвместна държава би означавало край на управлението на Лукашенко. Днес Русия вече не е социалистическа страна, а страна на олигархичен капитализъм. Ако двете страни се обединят, ще има натиск от руски олигарси да купят онова, което е останало от беларуските държавни компании. Лукашенко би бил пречка за това. Ето защо той иска да бъде субект, разположен между Русия, ЕС и Китай. Китай прокарва собствената си визия за Източна Европа. Не трябва автоматично да се прикачва към Русия.
Лукашенко се дистанцира от Русия през последните няколко години. Преговорите за обща държава бяха предложени от Русия. В началото на 2020 г. Москва дори обмисляше да спре износа на ресурси за Беларус, за да притисне Лукашенко да се върне към преговорите. Точно преди изборите Лукашенко твърдеше, че се притеснява от руснаците, които се опитват да повлияят на резултатите, както и от Запада, който подкрепя опозицията.
Личното ми впечатление е, че Лукашенко щеше да бъде много по-щастлив, ако беше приобщен към Западна Европа, стига там да се бяха съгласили той да си стои на власт и да го оставят на мира. Но Западна Европа не искаше това. Евентуален съюз между нея и Беларус би имал военно измерение, а пък Русия никога не би позволила Беларус да бъде напълно обвързана със западния блок. В Беларус има руски военни съоръжения, които позволяват на руснаците да следят случващото се над Балтийско море. А самата Москва е недалеч от границата с Беларус.
И в Беларус, и в Русия чух от политолози, че Москва никога не би позволила на Беларус да се присъедини към Запада във военния смисъл. Те дори не изключиха руска военна намеса, ако други средства за спирането на такъв процес се окажат неефективни. Когато през август Лукашенко заяви, че той и Владимир Путин са формирали „специален военен резерв“, за да „запазят върховенството на закона“, тоест да спрат протестиращите по всякакъв начин, ако са станали твърде силни, това не бе метафора, нито преувеличение.
Сега ЕС смята Лукашенко за диктатор, а руските гаранции го държат на власт – да, това са фактите. Но мисля, че дори в сегашната си позиция Лукашенко се опитва да прави това, което правеше предишните години.
Първо, Лукашенко посети Путин в Сочи и те обсъдиха икономическото сътрудничество. По време на тази среща беларуският президент излезе с доста важна декларация, че Беларус ще се откаже от сътрудничеството с Литва по отношение на износа. Той каза, че Беларус ще започне да изпраща целия си износ през пристанището Уст-Луга близо до Санкт Петербург. Това съобщение се счита за капитулация от коментаторите, за края на многовекторната политика. Но какво направи той, след като ЕС обяви санкции срещу беларуските лидери, участващи в разпръскването на протестите? Единствените европейски държави, които той очерта като основни врагове на беларуския режим, бяха Полша и Литва. Мисля, че брандирайки само тях за врагове, Лукашенко изпрати сигнал до други европейски държави – Германия, Франция, че все още е отворен за преговори и те все още може да искат да преговарят с него като лидер на необвързана държава. Според него те биха могли поне да обмислят предложението му.
Но изборът му за президент на Беларус не е признат за легитимен от ЕС …
Да! Но съм сигурна, че Лукашенко смята това само за временно положение. След всички избори в Беларус през последните 15 години се е случвало все същото. След изборите през 2006 г. отново имаше разгонване на протести. Страните от ЕС го осъдиха. Но след това отново те приложиха логиката, че Русия трябва да бъде сдържана … и стоплиха отношенията с Лукашенко, който от своя страна обещаваше винаги реформи. Предполагам, и сега вярва, че може да се наложи да изчака, за да се разиграе подобен сюжет отново.
Той даде още едно обещание на Путин. Заяви, че е отворен за конституционна реформа. Обеща на Путин, че ще има диалог вместо чиста репресия на протестиращите. Но нищо не се случи. Той наистина не смята изолацията си за толкова сериозна.
Тихановская вече се срещна с френския президент Еманюел Макрон. Тя предложи също Германия да бъде посредник в тази криза. Същевременно Полша поддържа линията си на ястреб по беларуския въпрос. И така, какво се опитва да направи ЕС спрямо ситуацията в Беларус?
ЕС добре си даваше сметка, че Лукашенко има големи шансове да остане на власт. Не е имало случаи на бунт или дезертьорство в апарата за сигурност на Беларус, което е ключов фактор за състоянието на режима. ЕС е напълно наясно не само с военните инсталации в Беларус, но и със символното измерение на тази територия за Русия и с цялата неоконсервативна руска идея за „руския свят“. Ако Беларус би избрала прозападния път, това определено би означавало, че „руският свят“ на православието и традиционните ценности не са магнит за никого, а просто служат за прикриване на грозното лице на руския капитализъм. Освен това Путин би загубил имиджа си на някой, който защитава руснаците в близката чужбина. ЕС знаеше, че за Русия залогът е твърде голям, за да предприема в този случай половинчати ходове – и ЕС реши, че няма да поеме риска.
Относно санкциите – Тихановская се срещна с представители на Държавния департамент на САЩ и разговаря с Ангела Меркел, но санкциите не са особено сурови. Когато гостуваше в Германия, тя беше представена като „беларуски народен лидер“ – етикет, който всъщност не означава нищо. Между другото, действителното ѝ влияние ще намалява с всеки изминал месец. Не само поради репресиите в Беларус – тя самата си вреди с коментари като призиви за по-строги санкции срещу своята страна. Тези коментари не се харесаха на беларусите, защото санкциите засягат населението, а не лидерите, и хората знаят това.
Случаите на Грузия, Молдова и Украйна също са от значение за ЕС – там имаше цветни революции, те имаха проевропейски правителства, но руското влияние не беше елиминирано, и тези държави остават с ограничени стратегически възможности. Новите постреволюционни елити се оказаха корумпирани, по-готови да откраднат европейска финансова помощ, отколкото да я използват за действителна европеизация. Ако евентуално бъдещо демократично правителство на Беларус направи същото, то няма да оцелее дълго и хората с ентусиазъм ще загърбят Европа и ще се обърнат пак към Русия, която все още се възприема като братска държава. И така, ЕС все още претегля: може би е по-добре засега да подкрепяме опозицията дискретно, но не твърде настойчиво? Може би би било по-добре да притискаме Лукашенко, но да не се впускаме в несигурен сценарий?
От друга страна, откроилите се като врагове в очите на официален Минск Полша и Литва бяха приканени да съкратят дипломатическия си персонал в беларуската столица. В случая с Полша аз самата се питам какви са действителните ѝ цели. Полската външна политика се гради върху схващането, че историческата роля на Полша е да внесе демокрация в Източна Европа и да научи този регион на истински демократични ценности. Много беларуски активисти намериха убежище в Полша и получиха от нея помощ в организирането на опозиционни медии. Във Варшавския университет се формира център за изследване на Беларус. Преди две седмици на г-жа Тихановская беше предложена къща във Варшава. Полският премиер заяви, че това ще бъде центърът на беларуската опозиция в чужбина. Стана ясно, че революцията срещу Лукашенко ще бъде насочвана оттам. В полската десница е силно романтичното месианство – убеждението, че Полша носи свобода на Изток. В полския натиск за по-екстремна позиция на ЕС срещу Лукашенко намира отражение и отношението на САЩ към беларуската криза, което е именно в такъв контекст.
Но нека видим и какъв е практическият резултат от искането на Минск полските дипломати да напуснат Беларус. Сега е невъзможно за беларусите да получат полски визи, тъй като органите, които издават визи, нямат персонал и не работят. Полша няма да може да обслужва полското малцинство или гражданското общество в Беларус поради липсата на дипломати. Също така ще бъде невъзможно да се доведат младите предприемачи от Беларус в Полша.
В региона има още една държава, която е свързана със САЩ – Украйна. Често не се съобщава, че част от беларуската опозиция е в Украйна. Това е страна, която навремето също беше част от Съветския съюз и която претърпя рязък обрат след Евромайдана през 2014 г. Каква е ролята на тази държава в политическата криза в Беларус?
Украйна има важна слабост в сравнение с Полша и Литва. Не е част от ЕС. Освен това, когато говорих с беларуси и ги попитах дали не се страхуват от шокова терапия при промяна на властта, те казваха: в Полша имахте бедност, имахте шокова терапия, но след това нещата се оправиха. Относно Украйна този аргумент не може да се използва. Беларусите имат роднини и приятели в Украйна и знаят, че Киев изглежда наистина зле в сравнение с Минск – във всяко едно отношение..
Украйна не се опитва да доведе беларуски специалисти от IT-индустрията на своята територия, както прави Полша. Що се отнася до по-голямото геополитическо измерение, Украйна всъщност не е активна по тази линия, тъй като не е член на големи международни групи. Ако американците наистина искаха да интегрират Беларус към НАТО, биха го направили чрез Полша и Литва, а не чрез Украйна. Западът не вярва много на украински политици и елити.
Това не означава, че някои от опозиционните лидери на Беларус, които излязоха извън страната, не планират да се върнат, когато тази криза приключи. Те биха могли да се съберат и да се опитат да играят роля в белоруската политика. Сега всички разбират, че Тихановская няма да бъде президент на Беларус. Настоящите протести няма да успеят. Опозиционните беларуски лидери, които са в Украйна, чакат своето време.
Какво е отношението на Русия и на Китай към Беларус? Споменахте, че то не е еднакво. Но все пак тези две големи държави са действали като съюзници в различни случаи, когато Западът оказва натиск върху страни като Венецуела, Иран и сега Беларус…
Прав сте, че тези две държави подкрепят необвързаните страни, които имат за цел да избегнат натиска на Запада. Освен това те може би се опитват заедно да подкрепят Беларус. Различното е, че китайският интерес е чисто икономически. В Беларус вече има някои големи фабрики, които бяха продадени на китайски инвеститори. Лукашенко положи конкретни усилия за привличане на китайски инвестиции като противовес на руските. Когато идват руските инвестиции, те са свързани с политически въпроси. Китайските инвеститори не поставят Лукашенко в чувствителна позиция. Те не искат смяна на властта в Беларус. Те са доволни от стабилна власт. Те няма да настояват Лукашенко да прави големи промени.
За руските олигарси Беларус е възможно място за разширяване. Също така Беларус има роля в консервативната идеология на Путин. Русия с тревога наблюдава опитите на Лукашенко да създаде свой собствен вид политика на паметта: да се съсредоточи върху Великото херцогство Литва и връзката между беларуската култура и Запада. Лукашенко се опита да потвърди, че Беларуската православна църква се различава от руската, тъй като тя съжителства с католическата църква, с различни протестантски деноминации и с голяма еврейска общност. Лукашенко също се опита да популяризира до известна степен беларуския език. Разбира се, Лукашенко говори руски, което също е инструмент за комуникация навсякъде в градовете. Но Лукашенко не пречи на хората по принцип да използват беларуския език.
По съветско време беларусите бяха възпирани от ученето на беларуски език, който се смяташе за изостанал език на селото. При Лукашенко, напротив – символът на бяло-червено-белия флаг не беше забранен в Беларус преди този протест. Емблемата на Великото херцогство Литва беше широко използвана и историческите паметници от този период бяха реконструирани или възстановени, като противовес на следвоенната съветска архитектура.
Китайският интерес към Беларус е да държи тази страна далеч от Запада и да прави бизнес, докато руският интерес е не само да я държи далеч от Запада и да прави бизнес, но също така да поддържа силно военното и културното измерение на сътрудничеството.
Протестите в Беларус са интересни и от медийна гледна точка. Каналите на Telegram станаха особено важни при предаването на съобщения между беларусите и света. Какво предизвикателство представляват тези протести пред международните журналисти?
В момента да правиш репортажи от Беларус е голямо предизвикателство. В началото на октомври властите засилиха контрола над журналистите, над каналите на Telegram и над медиите, които официално получиха разрешение да излъчват протестите. В момента никой международен журналист не може да получи официална акредитация. Всички са принудени да разчитат на официалната телевизия и агенции в Беларус, които, не е изненадващо, съобщават гледната точка на президента Лукашенко. Чуждите кореспонденти, които идват в Беларус да отразяват събитията, се представят за туристи и рискуват да бъдат арестувани.
Що се отнася до местните медии, е много важно влиянието на мрежата Telegram да нараства. Тук попадаме на друга разлика между Беларус и Русия. Русия упражнява голяма пропаганда, насочена към нейния „вътрешен пазар“ – убеждавайки по различни начини хората, че живеят в прекрасна държава. Лукашенко не се интересуваше от пропаганда, която да привлича младите и средната класа. Едва сега той всъщност откри важността на социалните мрежи. Сега ролята им нарасна неимоверно – и не само сред младото поколение. Най-големият Telegram канал, отразяващ протестите – Nexta, се управлява от Полша. Това твърдят неговите собственици, полското правителство и Тихановская. Не искам да кажа, че те организират протестите. Тези протести са самоорганизирани и спонтанни. От Nexta само мотивират хората, за да знаят, че има и други, които излизат по улиците.
Фактът, че най-големият канал на Telegram работи от Полша, показва колко силно е искала тази съседна страна да участва в смяната на режима в Беларус. Само седмица преди изборите лидерите на Nexta твърдяха, че според техните източници има много недоволство сред полицията, сред армията и че ако започнат протести, ще има униформени, които ще извършат промяна в страната си. От днешна перспектива виждаме, че това не се случи.
Ако трябва да следим някакви относително независими медийни канали по тези протести, кои да са те?
Трудно е да се каже. Всеки трябва да реши сам какво го интересува. Каналът Zabastovka в Telegram дава близка до работниците гледан точка. Tut.by е истинско журналистическо усилие. Журналистите му са навсякъде и можете да видите протестите. Впрочем, лицензът на Tut.by бе отнет.
Как работят тогава?
Сайтът все още е активен. Но техните журналисти вече не са признаван официално за такива. Те работят на свой риск. Ако някой бъде арестуван на протеста, той вече не може да твърди, че е работил само за медийно отразяване и не е участвал в протеста. Мнозина от тях наистина напоследък бяха изправени пред съда и получиха присъди от по 5-10 дни лишаване от свобода за участие в „незаконни демонстрации“.м
Какви обобщения си правите от развитието на обстановката в Беларус?
Наистина е болезнено за мен да видя как този протест е насилствено поставен в силен геополитически контекст, какъвто протестиращите не искат. Чувала съм от протестиращи, че те не са против Русия или ЕС. Те не искат голяма политическа промяна в страната си.
Този протест е различен от украинския Майдан, който избухна заради желание Украйна да се присъедини към ЕС, разглеждан от онези млади протестиращи като рай на свободата и възможностите. Хората в Беларус, с които разговарям, основно искат да почувстват, че живеят в собствената си държава, че страната им принадлежи и че управникът ги уважава, което сега не е така. Трагично е да се вижда как сега към беларуския протест се наслагват някакви програми, които не са на хората от шествията.
Тихановская поиска Беларус да бъде санкционирана, за да няма преговори между нея и Русия. Но само част от хората на протестите са срещу Русия. Останалите желаят Беларус да остане неутрална и да служи като мост между Изтока и Запада. За да се разберат истинските нагласи на протестиращите, те трябва да бъдат попитани под някаква форма – референдум или друга. Никой не го направи.
Има опозиционни фигури, които твърдят, че участниците в тези протести се борят за идентичност, за възстановяване и освобождаване от руското влияние. Това също е погрешно обобщение, въпреки че някои от протестиращите интелектуалци биха искали нещата да вървят по този начин. Повечето от демонстрантите нямат проблем да говорят на руски и да показват едновременно символа на Великото херцогство Литва. Нямаше нито един призив за „декомунизиране“ на страната, за премахване на паметниците на Ленин (те са навсякъде) и други паметници от съветско време. Тези протести са свързани с достойнството, с това, гражданите да бъдат уважавани от правителството. Да се налага на протестиращите нещо, което те никога не са казвали, означава разминаване с реалността.
Тихановская предложи програма, която може да звучи заплашително за хората в Източна Европа. Тя предвижда държавните фабрики да бъдат предадени в ръцете на “способни мениджъри“, които да решат кои предприятия ще продължат да работят и кои няма да имат право да останат на свободния пазар. Също така – да се разреши масово отваряне на частни училища. Чували сме и сме виждали тези неща в цяла Източна Европа. Можем да познаем какво ще се случи по-нататък: това са индикации, че ако Тихановская стане президент, тя ще разчита на либерални съветници и ще продължи с шокова терапия. Това е нещо, което младите предприемачи и стартиращи фирми биха искали, но не и по-голямата част от беларусите. Мнозинството иска стабилност и сигурни трудови права.
Протестиращите искат Беларус да се освободи от Лукашенко и те да контролират това, което ще последва. Тук е разликата от цветните революции. Протестиращите наистина са в трагична ситуация, тъй като няма геополитически интерес, способен да подкрепи решения, които биха били едновременно демократични и биха запазили все още функциониращите в Беларус елементи на социалната държава. Бих завършила с това, което ми каза споменатият мой събеседник – беларуският анархист, който сега живее в Полша и който смята да остане в чужбина, дори и ако Лукашенко падне. Той е убеден, че Лукашенко наистина трябва да се оттегли от властта заради бруталното потушаване на протестите през първите им седмици. Но в същото няма никакви илюзии спрямо евентуална „либерално-демократична“ Беларус, която би повторила най-лошите неолиберални модели, донесли толкова много страдание за източноевропейците. Това също не би била наистина свободна Беларус.
