В категории:Пазар на труда / Румъния

Класа срещу раса в едно румънско село

Жителите на населеното от румънски унгарци Дитръу възнегодуваха срещу внесени работници от Шри Ланка. Либерална Румъния скочи срещу дискриминацията. Истинският проблем обаче не е нетолерантността, а икономическата система, която принуждава бедните работници да се конкурират помежду си

(снимка: Pixabay, CC0)

Над 300 души в румънското село Дитръу протестираха в края на януари срещу назначаването в местна хлебопекарна на двама работници от Шри Ланка. Местните жители, които са от унгарското малцинство, недоволстваха, че тези чужденци ще доведат своите семейства и така постепенно ще се озоват „заобиколени от черни хора“. Демонстрациите срещу чужденците провокираха много критики в Румъния и обвинения към жителите на Дитръу в расизъм. Работодателят изтъква, че неговите служители от Шри Ланка са назначени напълно легално и имат нужната трудова етика. Други фирми предлагат да назначат работниците, ако се наложи да напуснат Дитръу.

„Барикада“ публикува мнението на румънската лява активистка Мария Чернат, която призовава казуса да бъде разгледан отвъд етикетите.


С риска да заема непопулярна позиция ще кажа, че казусът с работниците от Шри Ланка е типичен пример за проблем, в който на класата се гледа през очите на расата.

На първо място има структурен проблем, свързан със съвременната икономическа система. Много често ми се струва, че сме прекалено свободен пазар. В смисъл, че пазарът в Румъния е напълно нерегламентиран. Държавата е слаба. Разбира се, не всеки пазар е недостатъчно регламентиран. Говоря за пазара, в който стоките сме ние. Пазар, на който продаваме талантите си на всеки, който иска да купи. Все по-често ми се струва, че сме престанали да сме хора. Ние сме работна сила, производствен фактор. Малки и незначителни части в голямата производствена машина.

В свят, в който начинът на производство се е глобализирал, но правата на работниците не са станали универсални, актуалната икономическа система ни кара да се конкурираме с най-бедните жители на планетата. Плаща ни се зле и работим несигурен труд.

Армията от безработни от най-бедните държави надува платната на нашия капитализъм! Участваме в някакви глобални „игри на глада“. Това, което работническата класа в по-развитите държави е успяла да извоюва, е в риск да изчезне окончателно. Защото скоростта на комуникационните връзки и достъпът до изключително евтина работна ръка превръщат пазара на труда в нерегламентирана арена, където има малко купувачи и много хора, конкуриращи се помежду си за парче хляб.

Глобализцията доведе до този несигурен труд, който позволява на работодателите да се смеят с глас. Не ти харесват условията на труд? Добре. Тогава ще си внеса хора от друг континент, които ще правят онова, което ти не искаш да правиш, и то дори за по-малка заплата.

Неправилно е да гледаме на историята от Дитръу само като на пример за расова омраза. Ето какво казва кметът на селото:

„Много хора в селото изразиха болката си, свързана с работата им в хлебопекарната. Видя се, че проблемът  е свързан не толкова със служителите от Шри Ланка, колкото с поведението на шефовете на хлебопекарната от Дитръу, с начина, по който те се държат с работниците. Радвам се, че тази среща завърши мирно и че хората се прибраха у дома спокойно. Те искат да се промени отношението на работодателя към работниците. Има много местни жители, които биха се върнали във фирмата, ако там се промени начинът на поведение на нейния ръководител.“

Става въпрос за икономически проблем, който хората решават чрез това, което пресата етикетира като ксенофобия и нетолерантност. „Дошлите отвън работници са цветнокожи, опасни, атакуват ни“ – така се опакова проблемът в Дитръу. Не, проблемът е, че сме поставени в ситуация да се конкурираме един с други, за да видим кой ще се продаде за по-малко пари.

Очевидно е, че проблемът е генериран от голямото икономическо неравенство. Имаме невъобразимо бедни хора в някои части на света, но този проблем бива разглеждан в расови категории. Това е все едно, когато те боли нещо, вместо да отидеш на лекар, да нападнеш съседа. Възмущението на хората е напълно легитимно, само че е формулирано по начин, който вече стовари върху тях вълна от недоволство. Борците за правата на човека отприщиха възмущението си срещу тях. Работодателите пък се оказваха жертва на нетолерантност, а не експлоататори, злоупотребяващи с несигурното положение на хората. Нещо повече – полицията откри производство за подстрекателство към омраза, а Националния съвет за борба с дискриминацията се самосезира за реч на омразата!

В така създалата се драматична ситуация работодателят и икономическата система, които са създали проблема, се измъкват като чиста вода ненапита, докато хората се изяждат едни други.

Мога само да се надявам, че няма повече никой да купува хляба от хлебопекарната в Дитръу. Но това също би била тъжна развръзка, която би оставила на улицата много работници.

Истинското решение на проблема би било, ако местните жители и гражданите на Шри Ланка се солидаризират, направят стачка и окупират хлебопекарната, за да поискат да имат представители в управлението и достойни заплати.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар