Балетът на Парижка опера и танцовят състав на „Комеди Франсез” днес демонстрират във френската столица, вливайки се в продължаващата от миналата седмица обща стачка срещу замислената от президента Еманюел Макрон и премиера Едуар Филип пенсионна реформа. Тя предполага еднакви условия за пенсиониране за всички професии и отмяна на досегашното диференциране според условията на труд. Това диференциране дава възможност за по-ранно излизане в пенсия на служителите в транспорта, балерините и танцьорите, както и на заетите в още редица специфични дейности, изтощаващи по-бързо човешкия организъм.
При балерините и танцьорите възрастта за пенсиониране сега е 42 години, докато общата за Франция е 62 години. Предимството те да се оттеглят по-рано на платен отдих е най-старото, определено със закон във Франция – то датира от 1698 г. и е постановено още от крал Луи XIV.
Общо във Франция упражняващите днес тази красива професия са около 2000 души. Само че не всички могат да се възползват от по-ранното пенсиониране така, както това е гарантирано за работещите на колективен трудов договор балетни и танцови трупи в Парижката опера и в „Комеди Франсез”. В регионалните оперни театри в Нант, Бордо или Тулуза например заетите в спектаклите балерини и танцьори нямат трудови договори, нито каквато и да е социална гаранция за след края на артистичната им кариера. Нямат и застраховки за евентуални злополуки и трайни телесни увреждания, които не са рядкост при тази професия.
В репортаж от стачното шествие на балетните и танцовите трупи из Париж в. „Ел Паис” цитира 41-годишният балетист от Операта и синдикалист Александър Карниато, който обяснява, че по сегашните правила той може да се пенсионира след една година с пенсия от 1000 евро. Но тя няма да му стига, тъй като има да издържа децата си, а и да плаща 25-годишна ипотека. Затова планира да се наеме като преподавател по танци в някое обществено училище срещу заплата от 1280 евро. В същото време не е сигурен доколко още ще може да разчита на тялото си, за да е пълноценен в преподаването, което също изисква физически натоварвания.
„Много бих искал да продължа да танцувам. Главата ми казва на това „да”. Но тялото ми казва „не”. Започнах да танцувам на шест години и тялото ми е остаряло по-бързо,” казва Карниато.
В стачката участват и 23-годишната Елоиз и 25-годишният Антонио, също танцьори в Операта. За тях пенсионирането още е далеч, но те отсега мислят за онова, което ги чака. Разказват какви физически усилия изисква професията им. Така например за балета „Раймонда” на Александър Глазунов, чиито спектакли сега са отменени заради стачката, танцьорите започват да репетират и разгряват още в 9 ч. сутринта и могат да излязат от Операта едва в 11 ч. вечерта след края на спектакъла.
„Ние не правим друго през целия си професионален живот. Нямаме друго образование, други умения. На 42 години попадаме в един свят, който не познаваме. Това е възраст, на която много трудно можеш да намериш друга реализация,” описва положението им Елоиз. Тя добавя, че освен това малцина от балерините и танцьорите са в състояние пълноценно да танцуват до 40-годишна възраст.
Още един аргумент против новите правила за пенсиониране изтъква по „Радио Класик” една от звездите на Парижката опера – балетистът Жермен Луве: „Ако преференциалният режим за пенсиониране бъде отменен, балетът на Парижката опера ще загуби своето бляскаво качество.” Мисълта е продължена от Карниато: „За да останат най-добрите от добрите, трябва да има нещо, което да ги държи. Иначе ще отидат в други трупи, където ще им предложат по-добри условия.”
Наред с артистичното участие, сегашната стачка, предвождана от влиятелната Обща конфедерация на труда (CGT), се откроява най-вече с масовото обхващане на транспорта, който във вторник, 10 декември, отново парализира Франция. На този ден „плаващият” иначе протест бе обявен за национален. Наземният транспорт стачкува и днес, на 11 декември.
Стартът на стачката бе на 5 декември, когато протестът също беше национален и в него се включиха над един милион и половина души из цялата страна по данни на CGT. Тогава се присъединиха и 47% от учителите. Във втория национален протест на 10 декември участието беше по-скромно – синдикатите съобщиха за 885 000 стачници из страната, а от учителите в протеста се включиха само 14%.
Правителството очевидно разчита на умората на протестиращите и на приближаващите коледни празници, за да се тушира стачката и да продължи прокарването на реформата, решението за която ще се взима в парламента догодина. Днес премиерът Едуаръ Филип оповести официално детайлите на реформата – нещо, което не беше правено досега. Те не се разминават с притесненията на синдикатите, заради които и започна стачката.
