Първият тур на местните избори в България се проведе на 27-ми октомври, а резултатите очаквано се четат от водещите политици различно – управляващите говорят за нова „безапелационна победа“, а опозицията изтъква колко много е повишила своите резултати и как е разклатила ГЕРБ на някои места. Картината ще получи по-завършен вид след 3-ти ноември, когато ще се проведат всички балотажи в страната и ще стане ясно окончателното разпределение на силите в местната власт.
От години, обаче, освен самите политически конкуренти, в полето на електоралната битка има още един ключов играч, който все по-трудно се справя с ролята на арбитър – социолозите. Подобно на ситуацията в повечето сфери на обществения живот, във вероятно една от най-охулваните и без друго гилдии – социологическата – се е настанила пропазарната идеология, според която за оцеляването сред конкуренцията всички методи са позволени.
Коректността в анализа на ситуацията изисква няколко важни уточнения. На първо място – да решиш да се занимаваш със социология не те превръща автоматично в „шарлатанин“, който „се е продал“, за да „лъже и манипулира“ в полза на дадена партия. Ниското доверие в социологията у нас, за съжаление на френските ѝ бащи Огюст Конт и Емил Дюркем, руши доверието в самата наука като такава, родена преди над 100 години и изучавана в хиляди университети по света. Най-малкото трябва да е ясно, че социологическите методи и изследвания се прилагат ежедневно в редица други сфери, в някои от които са неизменна и незаменима част.
На второ място, както има големи разлики между различните специалисти в която и да е друга сфера, така не е редно да се правят обобщения за цялата гилдия. Наличието на една или повече фантомни организации, които са се самонарекли „социологически агенции“, не означава, че техните злонамерени или просто некадърни деяния трябва да бъдат преписвани на всички техни колеги с лека ръка. С оглед огромния обществен интерес и значимост на гилдията за заобикалящите ни процеси, може би е крайно време и за законодателна намеса, така че напълно свободния в момента пазар за агенции да бъде подложен на някаква регулация.
Трето, но не по-важност – твърде често вина за ниското доверие в социологическата наука и наличните у нас социологически агенции носят в почти същата степен недобросъвестните и некачествени медии и журналисти. Макар преди години законът да беше променен в тази посока, като принуди медиите да публикуват повече информация за отделните изследвания, това се оказва недостатъчна мярка. Особено когато от водещи медии и десетки малки сайтове публикуват – макар и със задължителните законови пояснения – проучвания от реално несъществуващи „агенции“, които дори не притежават собствен сайт, където човек да разгледа по-внимателно изследванията им и да получи информация за екипа, стоящ зад тях.
Комбинацията от последните два проблема прави така, че често невъоръженият с особена експертиза читател е бомбардиран от буквално измислени проценти, набрани на (не)случаен принцип на един компютър без никаква емпирична база данни, анализирана през специализирания социологически софтуер, които са приписани на „социолозите“. В други случаи пък журналистите не са способни да обяснят каква е разликата между процент и процентен пункт или между „прогноза“ и „моментна снимка“, а какво остава за по-сложните елементи като статистическа грешка и т.н.
Как се представиха социолозите на първия тур в София?
С тези няколко основни уточнения можем да погледнем към онова, което ни предложиха социологическите агенции в кампанията за местна власт през 2019-та година в София. Веднага е необходимо да отбележим, че нейната сложност принуди три от водещите в последните години агенции у нас – „Галъп“, „Тренд“ и „Афис“ да не публикуват нито едно изследване, отнасящо се до битката между отделни кандидати, в рамките на кампанията. „Галъп“ публикува едно изследване преди старта на кампанията, проведено в период, в който основните кандидати в София още не бяха станали ясни официално, но по свое решение се отказа от публикуване на изследвания след това. „Тренд“ пък представи на вниманието на обществото единствено други характеристики преди вота, но не и електорални нагласи, а „Афис“ запази пълно мълчание.
Разбира се, най-вероятно експертите и анкетьорите на тези агенции далеч не са си почивали, но решението им да не публикуват данни в този един месец преди изборите в крайна сметка заслужава отбелязване, а според мен – и уважение, независимо дали това се дължи на несигурност в данните поради тяхната сложност и голяма динамичност на ситуацията или по друга причина.
Изследвания обаче бяха публикувани от пет други агенции – „Алфа Рисърч“, „Маркет Линкс“, „Медиана“, „Сова Харис“ и „Екзакта“, както и от две много спорни организации, самодеклариращи се като агенции – „Барометър България“ и Център за анализи и маркетинг (ЦАМ).
Голямото фиаско – резултатът на Борис Бонев
Безспорно най-големият провал на всички агенции беше невъзможността им да „уловят“ голямото доверие, което получи в София независимият кандидат Борис Бонев, издигнат от гражданското сдружение „Спаси София“.
Едно от обичайните първи оправдания на социолозите в такива ситуации този път не им върши работа – т.нар. „непрестижност на вота“ или казано иначе – нежеланието на анкетираните граждани да признаят, че ще се гласуват за дадена партия или кандидат. Това се случва най-често при крайни и скандални политически фигури, етикетирани от обществото и медиите, на които обаче съответният респондент симпатизира, но се притеснява да си го признае. Очевидно е, че в този случай не може да се говори за нещо подобно. Смешно е да бъде използвано и другото оправдание в такива случаи – корпоративен и купен вот, който няма как да бъде уловен от социолозите.
Буквално всички агенции сгрешиха резултата на Бонев значително отвъд допустимата статистическа грешка, като най-висок резултат му дадоха „Маркет Линкс“ и „Алфа Рисърч“ – съответно 5% и 4.8% от гласуващите. Дори да допуснем, че последвалите дни от кампанията, дебатът по bTV с участието и на Бонев или други фактори са повлияли обективно на грешката в тези две проучвания, трудно можем да намерим обяснение за процентите, които дадоха на Бонев от „Медиана“, ЦАМ и най-вече „Сова Харис“.
Най-фрапантният случай – „Сова Харис“ – премери едва 0.8% доверие към Бонев, което означава грешка от 1300% или казано иначе – 13 пъти, тъй като Бонев взе 10,8% в изборния ден. Между 3 и 10 пъти подцениха резултата му останалите агенции.
От „Спаси София“ имат всички основания да критикуват активно социологическите агенции и тяхното представяне спрямо техния кандидат поне по две причини. Първо, именно прогнозите и предварителното решение на БНТ предопределиха неучастието на Борис Бонев в големия предизборен дебат по БНТ в предаването „Референдум“. Към онзи момент бяха публикувани данните на „Алфа Рисърч“, ЦАМ и „Маркет Линкс“, като две от тях („Алфа Рисърч“ и ЦАМ) даваха предимство на Ангел Джамбазки пред Борис Бонев. Именно на тях решиха да се доверят от БНТ, които бяха решили, че имат място в предаването си само за четиримата водещи кандидати според актуалните проучвания (независимо, че обикновено гостите в предаването са поне 5). В крайна сметка Джамбазки постигна почти три пъти по-нисък резултат от Бонев.
На второ място, грешките на социолозите по отношение на „Спаси София“ изиграха роля и в самия изборен ден. Без да е възможно да измерим до каква степен вината е в самата организация и нейната кампания (най-вероятно основно тя се крие именно в самите тях), е редно да отбележим, че подценяването на резултата за Борис Бонев принуди редица негови симпатизанти да се почувстват притеснени за мястото му в общинския съвет и да играят „на сигурно“, като гласуват за него в бюлетината за общински съветници, въпреки че „Спаси София“ направи райониране на столицата и призова половината от симпатизантите си да гласуват за Бонев, а другата половината – за неговия колега Гергин Борисов. Това обаче не се получи и Борисов направи многократно по-слаб от Бонев и остава извън общинския съвет. Разбира се, очевидно тази тактика, макар и предопределена от невъзможността по закон независимите кандидати да имат лист, беше твърде рискова изначално, а най-вероятно организацията не е наложила достатъчно активно името на Гергин Борисов сред своите потенциални избиратели. Но без съмнение, ако в рамките на този един месец социолозите поне се бяха доближили до реалния резултат за Бонев, неговите избиратели щяха да са по-спокойни и да се доверят на призивите за териториална подялба на гласовете, без да се притесняват, че накрая може никой от двамата да не влезе в СОС. Общият брой на гласовете им показва, че те стигаха не само за двама, а за още поне няколко съветника.
Трудно е да си обясним как е възможна подобна грешка като онази, която допуснаха от „Сова Харис“ и „Медиана“, но без да имаме доказателства ще направим предположение, че Бонев е „паднал жертва“ на изкуственото завишаване на други кандидати. В опит да се покачи по някаква причина резултата на други кандидати, най-вероятно накрая просто не са останали „свободни“ проценти, които са бъдат добавени към колонката на Бонев. Другият вариант е резултатът му умишлено и целенасочено да е бил занижаван, за да бъдат отказани потенциалните му избиратели и насочени към друг кандидат със сходен профил – теория, която в този случай изглежда по-слабо вероятна.
Големият „любимец“ – Ангел Джамбазки
И ако за Борис Бонев и „София София“ социолозите сбъркаха със значително занижен спрямо реалния резултат, то при кандидатът на ВМРО Ангел Джамбазки ситуацията беше обратната.
Неговият резултат беше завишен от шест от седемте агенции. Част от тях останаха в рамките на статистическата грешка, но други завишиха реалния му резултат от 3,9% до 6,9% („Алфа Рисърч“, ден преди решението кой да бъде поканен в „Референдум“) и 7.1%. Ще оставим без коментар прогнозата от 19.4% на „Барометър България“, тъй като това е една от двете организации, които при нормални условия изобщо не биха получили право да публикуват данни от своите „изследвания“. Важно е да се знае, че практиката им да надуват процента на кандидатите на ВМРО е дългогодишна и видна не само от този случай – абсолютно безцеремонно дори при много ниско поставена летва.
Вероятно си струва да се отбележи, че според Търговския регистър основното лице зад „Барометър България“ – Николай Борисов Николов, е съдружник с общинския съветник от ВМРО Карлос Арналдо Контрера във фирма за недвижими имоти.
Част от агенциите надцениха сериозно и Волен Сидеров, като „Медиана“ и „Екзакта“, публикували своите изследвания в последните дни преди първия тур, сгрешиха с повече от два пъти. Данните им обаче послужиха на партийните съобщения от пресцентъра на Сидеров, който напоително извести обществеността, че е с изравнени сили с основния си конкурент в националистическото поле – Ангел Джамбазки. Едва ли е случайно, че близката до ВМРО „Барометър“ пък изобщо не даде никакъв процент за Сидеров.
Струва си да се отбележи случаят „Георги Кадиев“, на когото „Медиана“ даде близо 2% подкрепа, придружена с анализ, че тези около 7500 гласа са „откраднати“ от БСП. Вместо това обаче, Кадиев взе 0.31% процента или 1369 гласа – над пет пъти по-малко. Този факт изглежда забавно на фона на обясненията на Кадиев по време на кампанията, че социолози са му искали пари, за да го споменават в изследванията си, но той разбира се отказал.
Сравнителен успех при фаворитите
От първите трима подценен се оказа кандидатът на „Демократична България“ Борислав Игнатов, макар да не можем да говорим за нещо фрапантно в изследванията на „Алфа Рисърч“ (10,7%), „Екзакта“ (11,4%) и дори „Медиана“ (9,4%) с оглед реално получения резултат от 12,2%. Доста голямо подценяване имаше при „Сова Харис“, а „Маркет Линкс“ се оказа на обратната страна и надцени Игнатов с около 5 процентни пункта – (17%). Отново ще си спестим коментар на процентите, предоставени за него от „Барометър България“.
Що се отнася до Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, които ще отидат на балотаж на 3 ноември, шест от седемте агенции познаха, че първи резултат ще има настоящият градоначалник. Като се има предвид и разликата в изходната база (твърдо решили да гласуват или всички имащи право на глас), като цяло агенциите правилно уловиха и че преднината на Фандъкова няма да е особено символична. Единствено „Маркет Линкс“ прогнозира победа с 36% срещу 32% за Манолова срещу Фандъкова.
Отбелязване си струва прогнозата на любимият в последно време на редица телевизии политолог Стойчо Стойчев, който два дни преди изборите заяви, че „балотаж в София е малко вероятен“. Това не попречи на медиите отново напоително да предложат на зрителите си неговата експертиза в нощта на изборите.
За финал ще покажем, че не сме дребнави и няма да задълбаваме особено във факта, че някои агенции (например „Алфа Рисърч“) дадоха близо 12% общо на „Глас Народен“, АБВ, ДБГ, Д21 и НФСБ, а те реално взеха малко над 4% общо, и вместо всеки от тях да вкара поне по минимум един съветник, както гласяха прогнозите, нито една от тях не вкара дори един човек в СОС.
