В категории:Култура / Рикошет

След откровения като на Вежди Рашидов по БНТ се иска оставка

Предлагаме подборка от бисери на председателя на Комисията по културата и медиите в НС, изречени в ефира на обществената телевизия, която той смята за държавна. Имаме уточняващи въпроси, които не му бяха зададени в ефир

Вежди Рашидов по време на интервюто пред БНТ

В лежерната неделна утрин зрителите на БНТ бяха сюрпризирани от откровено интервю на председателя на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Вежди Рашидов, което той даде пред водещия Георги Любенов.

Интервюто е изпълнено с толкова бисери, че се налага доста обширното им цитиране, за да не пропуснем да се насладим на пълния им блясък. Макар че и само един-два от тях са достатъчни, за да предизвикат във всяка цивилизована държава масов журналистически протест и искания за оставка на председателя на Комисията по културата и медиите.

Ще съпроводим цитатите с необходими уточняващи въпроси. Вероятно водещият трябваше да ги зададе. Но да не забравяме, че той е от една потънала в дългове обществена медия, която се надява да реши финансовите си проблеми с помощ от бюджета. Явно затова се стреми да бъде внимателна и любезна с важен представител на парламентарната власт, която контролира бюджета. Макар интервюираният, както ще видим, и да има друга представа по тази тема.

Още началото на интервюто е емблематично. На въпрос на водещия за свободата на словото във връзка с последната криза в БНР Рашидов изригва:

„Айде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Е какво по-свободно от това? (…) Прекаляваме с тази игра и тя ще ни донесе други лоши дивиденти. Всички сме за тази свобода. (…) Тя ни е нужна на всички нас, тя не е само на медиите. (…) За слободията обаче трябва да внимаваме. (…) Кои реват най-много за свободата? Едни и същи. Е извинявайте… Хайде вече да слезем на земята, да бъдем по-нормални хора. Онова, мен което най-много ме притеснява, че започва едно израждане на държавността. Улицата започва да кадрува и да решава нещата. (…) Аз се чудя защо сега назначаваме генерални директора на обществените медии, като улицата казва кой къде ще работи. А правата на този генерален директор?”

УТОЧНЯВАЩИ ВЪПРОСИ: Дали Вежди Рашидов разбира, че живее в демократична поне по конституция държава, в която правото на протест е легитимно гражданско право? И че гражданите на тази държава, които са фактическите работодатели на всички управляващи, имат право да настояват за промяна на управленски решения, които не одобряват? Дали е информиран, че в случая, за който го питат, както и в много други, промяната не е настъпила вследствие на реакцията на „улицата”, а е била спусната еднолично от премиера Бойко Борисов?

Нататък в интервюто по БНТ водещият пита Вежди Рашидов дали не е дошло време за нови медийни регулации, става дума и за собствеността на медиите и пак за свобода на словото. Ето началото на отговора:

„Медийните закони са остарели, трябва да се осъвременят. И, разбира се, че тук не говорим, като се правят закони, дайте да убием медиите. Напротив, дайте да обслужим медиите. Дайте да направим тези правила. Да гарантират свободата на словото. Да гарантират спокойствието на медиите. И разбира се, и плурализма, който е необходим. Те имат собственици. Свободата на словото… Няма такова нещо! Няма такова нещо! Аз съм живял в онова време, когато… Мога да ви говоря дълго за свободата на словото.”

Водещият напомня, че трябва да се разграничават частните и обществените медии. Рашидов се съгласява:

„Е добре де, обществените и те си имат собственик – държавата. Тя финансира…”

Георги Любенов проявява настойчивост и уточнява:

„Държавни ли са обществените медии?”

Рашидов няма съмнения:

„Ами откъде получават своите пари? Разбира се, че са държавни! Какво да кажем? Само че те трябва да бъдат независими в действията си. Имат си генерален директор, художествен съвет, управителен съвет… Да взимат решения. А държавата да се грижи за тяхното съществуване. Дава бюджет за това… Ми от държавата получаваш заплата. Веднага викнаха за свободата на словото. Не е свободата бе… Ние всички от некъде се храниме, от некъде съществуваме. И някой ни го дава това. Регулирането на обществените средства, на данъкоплатеца, на държавата, се прави от така наречената оторизирана изпълнителна власт, самата държава. Как да стане? Ние какво искаме сега, некакъв мутант, който да е много специален? Не, независимостта се гарантира със закони, с правила. Да, да се взимат творчески решения, експертни решения. И затуй казах, че генералните директори затова се слагат. Да прави творчески екипи, да прави управителни съвети и да дава на държавата най-добрия продукт. Медийния продукт, за който говорим.”

УТОЧНЯВАЩИ ВЪПРОСИ: Допустимо ли е човек, който не прави разлика между обществена и държавна медия да оглавява Комисията по културата и медиите в Народното събрание? А прави ли разлика между свобода на словото за журналистите и „обслужване” на медиите от страна на законодателите? Частните медии наистина си имат собственици и щом подходът е те да се „обслужват”, не излиза ли, че тук имаме откровено признание за медиен лобизъм в парламента? Защо Рашидов изобщо не говори за журналисти, а само за собственици на медии и за генерални директори? Въз основа на какво смята, че една обществена медия трябва „да дава на държавата” най-добрия медиен продукт, а не на обществото, което издържа и медията, и всички власти в държавата с данъците си? Хрумва ли му че най-добрият за държавата медиен продукт може да влиза в противоречие с обществения интерес, който по статут трябва да отстояват обществените медии?

После в интервюто става дума за финансовата криза в БНТ, за реформата в обществената медия, за съветите на политиците да се правят „вкусни” предавания. В отговора си Рашидов споменава разговор с Емил Кошлуков за законови промени:

„Аман от тея политици. Това ще го решат експерти, професионалисти. Значи като го каже политик, става една драма. (…) Чест прави на Емил Кошлуков, дойде оня ден с екипа си, седнахме и това казахме: може би е време – нови поправки в закона, може би е време – старите закони не работят в съвременния свят по тоя начин, да вземем некакви европейски стандарти да ги внесеме по некакъв начин като законодателство, от което ще работи по-добре телевизията. Всичко говорим тя да работи по-добре. Е, казвайки това, една къща като е мърлява, неуютна, мръсна, за това е виновен само нейният стопанин. И некой трябва да оправи къщата. Не само да се оплакваме”.

УТОЧНЯВАЩИ ВЪПРОСИ: Дали когато си е говорил с Емил Кошлуков за промяна на остарелите медийни закони, Вежди Рашидов се е сетил, че в оглавяваната от него Комисия от над две години не се дава ход на внесени от Съюза на българските журналисти предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на словото? Ако не се е сетил, кога ще се сети? И кога ще ги придвижи за обсъждане и гласуване в пленарна зала? Какво наложи те да бъдат изпреварени от скорострелно приетите законодателни поправки, станали известни като „медийния закон Пеевски“?

Водещият пита в дали БНТ ще получи поисканите от Кошлуков 30 милиона лева допълнителни бюджетни средства за преодоляване на финансовия дефицит в обществената медия и директно поставя въпроса „Ще ги дадете ли?”.

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС, който би трябвало да знае, че парламентът има контролна функция спрямо бюджета, отговаря:

„Аз не ги давам. Има си финансов министър, има си премиер държавата. Това са в изпълнителната власт хората, които решават. (…) Години наред се е наслоил един 44-милонен, голям дефицит. (…) Не може да се оправи за пет минути. Една кофа с пари няма как да му се излее. (…) Бих подкрепил да се вдигне бюджетът на телевизията. Има нужда. Телевизия без пари не се прави, в това отношение няма какво да ме убеждават. Като комисия моята позиция и на колегите ми вътре, за щастие, всички, които са в комисията, е, че телевизията трябва да получи една своя инжекция, но при сериозен екип, които решават, че от днес нататък оздравяваме телевизията. Щото ако то продължи на дефицит, трябва да фалира телевизията. Да се закрие. Всичко се закрива, като няма пари – много е просто. Предлагам, дори да не са 30 милиона, но да започнем отнякъде, но при ясната уговорка, че стабилизираме системата на тази телевизия.”

УТОЧНЯВАЩИ ВЪПРОСИ: Какво конкретно разбира Вежди Рашидов под „сериозен екип” в БНТ и под „ясната уговорка” за стабилизиране на „системата на тази телевизия”? Кой с кого ще прави „уговорката“ и въз основа на какви правила и условия? Схващането му, че „всичко се закрива, като няма пари – много е просто”, означава ли, че приема за „много просто” и евентуално закриване на единствената обществена телевизия в България?

НАЛОЖИТЕЛЕН ВЪПРОС КЪМ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА КОЛЕГИЯ:

Уважаеми колеги, тъй като при тази заливаща ни отвсякъде свобода на словото едва ли ще се намерят достатъчно „улични” журналисти, които да излязат и да поискат оставката на Вежди Рашидов от председателския пост в Комисията по културата и медиите в НС, дали пък да не отправим апел към премиера Бойко Борисов, чието основно занимание напоследък е да спасява журналисти, да ни спаси и от този пишман-председател? Той, горкият премиер, сигурно даже не знае кой го е сложил на този пост…

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар