Ако сте широкомащабен бизнесмен и имате постоянно вземане-даване с държавата, винаги ще се намери човек, който да ви помага. Ако пък бизнесът ви закъсва и искате държавата да ви избави от мъките, помощникът със сигурност ще е влиятелен. Ако се казвате Георги Гергов, то човекът насреща е ясен – Вежди Рашидов.
Миналата събота „Барикада” разказа за готвената сделка между община Пловдив и Международния панаир, чийто собственик с 51% от акциите е Гергов. Сделката касае 20% от държавния дял. През лятото правителство на Бойко Борисов искаше да го подари на града, а другитe 29% – на Варна. Общинарите край морето приеха офертата, пловдивските им колеги обаче възмутено отказаха. Допирът им с Гергов винаги е бил печален, а и цялата схема сега е в негова полза (виж отново горепосочената статия). След изборите на 26 март, а и дело спрямо кмета по-рано, нещата рязко се промениха – Пловдив започна неистово да желае акциите. Писахме в събота, че управата под тепетата ще
обяви намерение за строеж на опера насред панаира,
като това ще е официалният мотив да влезе в съдружие с Гергов. Не вярвахме обаче тази съмнителна бизнес история да завие чак толкова рязко към културата.
Но ето, че се случи. В понеделник в града пристигна Вежди Рашидов, седнаха на маса с Гергов и кмета Иван Тотев, извикаха журналисти и вкупом обявиха, че на пъпа на панаира ще има опера – някога. Затова общината следва да вземе 20-те процента – веднага. В четвъртък с гласовете на ГЕРБ, БСП и 2-3 по-малки формации община Пловдив стана акционер. Няма да разказваме читалищните изпълнения от сесията, при които няколко десебари, предрешени като случайни граждани, викаха „у-у-у”. Нито пък да се спираме на Дани Каназирева („Нова република” в момента), известната с близостта си с Гергов, която при предрешеност на гласуването се изпотръшка опозиционно: “Леле, ограбват Пловдив!”. Финалът бе предизвестен –
коалиция между ГЕРБ и БСП прие съдружие с Гергов в панаира,
след като преди години лично той увеличи капитала, изкупи дялове на реститути и отне на Пловдив контрола. Да припомним – кметът и мнозинството в съвета са от ГЕРБ, а Гергов е от БСП, дясна ръка на Корнелия Нинова.
По-интересното обаче е друго. Гергов си има човек, който неизменно в суматохата застава на амбразурата и разчиства пътя към съответното спорно начинание. Това е влиятелен държавен мъж, винаги намесващ се по един и същ начин, по еднакви казуси – Гергов е взел държавна собственост (настояща или бивша), тя му носи загуби, въпросният приятел излиза на сцената и лобира държавата да си прибере собствеността, или пък да налее пари в нея. Той винаги обяснява, че следва да се преговаря с Гергов, понеже е патриот. Кой ли е този добър човек? Д-а-а, Вежди Рашидов.
По-долу ще разкажем три случки, в които той с различен успех, но
по абсолютно идентичен начин лобира
за пловдивския бизнесмен. Все с еднакви мотиви, с еднакви думи – патриотични. Трижди лобист, трижди патриот.
Патриотичен ЦУМ. Гергов купува ЦУМ през 2004 г. Мъчи се да отваря магазини вътре, заведения… не става. Из София никнат молове, бившият универсален магазин не е интересен за хората. Приходите спадат, ЦУМ носи загуби. Кой е този клиент, който ще вземе цялата сграда? Как кой – държавата, разбира се. Изниква чутовната идея тя да си върне ЦУМ, а Гергов да прибере държавния дял в Пловдивския панаир (същият, който сега получиха Варна и Пловдив). Замяната не става, вероятно поради ипотека на имота.
През 2009 г. на власт идват ГЕРБ и Бойко Борисов. Министър на културата е Вежди Рашидов. И номерът е измислен – държавата пак ще влезе в ЦУМ, но като наемател. Едно от настоятелните неща, които неизменно иска през целия първи мандат Рашидов, е да премести там Националния исторически музей (НИМ). “Ларго, разкопки, старини… – и Националния музей там, подходящо е” – аргументира се той. Изгодно ли е обаче всичко това за държавата? „Г-н Гергов е патриот, трябва да се преговаря с него, ще се съгласи”, отговаря на журналисти министърът на културата.
Пловдивският бизнесмен ще да е голям патриот. Защото във всяко второ интервю по темата Рашидов едно и също казва – патриот е, туй-то! В края на 2012 г. отново се повдига въпросът какво ще даде Гергов, какво ще получи държавата, какъв е точно общественият интерес, а Рашидов казва: „Не е лишен от патриотизъм господин Гергов”. Сделка за НИМ до днес няма, вероятно поради недостатъчен патриотизъм. Слаб 2 за това родолюбие.
Още по-патриотична „Дупка”. Гергов е собственик и на втори ЦУМ –варненски. Или поне на планиран такъв, защото в наличност липсва. Още през социализма държавата решава да прави голям универсален магазин в центъра на морския град, дейностите са оставени за времето на демокрацията. За целта е създадено дружество „Търговски дом”. В един момент обаче се оказва, че община Варна е загубила мажоритарната собственост, а собственикът е частен. По едно време това е Петя Славова, после – Георги Гергов. Той обаче нищо не може да построи, защото теренът е археологически ценен – старинният Одесос наднича отдолу. Затова от десетилетия парцелът зее празен, известен е като „Дупката”. Какво да я прави Гергов? Как какво? Държавата и Рашидов ще я вземат. Мотивите – патриотични.
Датата е 13 август 2013 г. В града идва вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, заедно с отговорникът по културата Рашидов. Дянков обява пред журналисти, че почти е решил проблема с трапа – ще даде едни 2-3 млн. лв. на Гергов, ще му го вземе, държавата ще направи музей, ларго… квото се сетите. „Не може така грозно да стоят нещата, г-н Гергов е патриот, и той има интерес от това”, добавя Рашидов. Визираният патриот казва малко по-късно, че е взел имота за 10 млн. лв. от Петя Славова. Още по-късно се разбира, че е искал от Дянков… 20 млн. лв.
Сделка кеш за „Дупката” така и няма. Затова лека-полека се пристъпва към друга.
Датата е 8 май 2016 г, второ правителство на ГЕРБ. Рашидов пак е министър на културата. Явява се пред „Канал 3”: „Каня г-н Гергов на мъжка среща, защото той е патриот човек. Вярвам, че ще помогне Варна да има ларго като софийското”. След няколко дни двамата са в града, край спорния терен, мъжката патриотична среща е гарнирана с усмивки пред камерите. Гергов повече мълчи, говори Рашидов. Сетихте се какво – „Дупката” ще цъфне и върже, ще имаме музей, картини, пейки, майки с колички… Защото с нея са се заели… патриоти. След още два месеца става ясно, че правителството предлага 29% от акциите на Пловдивския панаир на Варна. Шокът за непосветените е голям – отде накъде морският град ще се замесва с изложението?!… В града обаче пристига Бойко Борисов и оповестява: замисълът е варненските проценти да бъдат заменени за дела на Гергов в „Дупката”. Варна за разлика от Пловдив от раз взема акциите, а оферта за замяна към пловдивчанина предстои – този патриотизъм е доведен почти до успешен финал.
Най-патриотична опера. 10 април, понеделник, наши дни. Рашидов, Гергов и пловдивският кмет Гергов заедно застават пред журналисти, което разказахме в началото на текста. Обявяват помпозно: Пловдив ще вземе отказаните по-рано 20% акции, а срещу това насред панаира ще има опера. Не каква да е, а нова, голяма, красива, просторна, с музей на единия етаж, изложбени зали на другия, цял дом на културата! Рашидов е представен като “мотор” на идеята, а операта ще е държавна. Той не е нито министър в момента, нито депутат, обаче гарантира строежа… За опера правителство не е вземало решение, не са правени сметки, не е заделян бюджет, обаче Рашидов изчислява – „50-60 млн. лв., които ще дойдат за 2-3 години, и общината ще се включи”. И общинският съвет не е вземал решение да се включва… Незнайно в качеството на какъв говори Рашидов, освен като… лобист. И патриот, разбира се! Защото работата е пак патриотична, а на масата има втори такъв – „Благодаря на г-н Гергов, че откликна като местен патриот”.
В резултат на тази патриотична игра пловдивският общински съвет прие акциите от панаира и тръгна да строи опера, за която няма решение, няма пари, обещана е от човек, който е никакъв, но върху Георги-Гергов терен… А ако един ден дружеството следва да отпише терена, не се знае Гергов какво ще поиска насреща – този патриотизъм успя на 100%.
С една дума – голямо родолюбие трепти между Вежди Рашидов и Георги Гергов. Усещат го двамата, морфичен резонанс.
