Скандалът с така нареченият „пърформанс“ в Националната художествена галерия (НХГ) бе съпътстван от един доста интересен факт. Изказаха се много хора, но не който трябва – самата художничка Ода Жон (Михаела Дановска). Директорката на галерията Яра Бубнова се впусна в медиен рейд с разяснения по добре познатия въпрос ,,Какво е искал да каже авторът“, Георги Лозанов обясни, че яденето не е било цел на мероприятието, Вежди Рашидов атакува, Боил Банов се отбранява… Така в крайна сметка не се разбра каква точно е била по замисъл ,,творческата провокация“ на Жон.
Макар всички говорещи да са много загрижени за изкуството, скандалът бе ползван за постигане на далеч по-прозаични цели – влияние и пари. Ето предистория:
В края на зимата на 2017 г. ръководството на НГХ е атакувано свирепо, че не полага добри грижи за експонатите. Директор тогава е Слава Иванова. Фронтмен на атаката става художникът Недко Солаков, а раздухването е осъществено от медии, принадлежащи към т.нар. ,,умна и красива“ общност. Обвинението към Иванова е, че се развалила климатичната система, тя не взела мерки, картини се повредили, а за капак пенсионирала две служителки, които разгласили случая. Иванова е човек на Вежди Рашидов, той пък публично я защити. Иванова не е човек на „умната и красива“ общност обаче. Тя си има друг представител, точно до Иванова – заместничката ѝ Яра Бубнова. Изкуствовед и куратор, Бубнова дълги години е шеф на Института за съвременно изкуство, чрез който внедрява авангард и други добре звучащи практики в културата ни.
Скандалът се случва в момент, в който Вежди Рашидов вече не е министър. Именно той назначава две години по-рано Иванова, но вече не може да упражнява чадър. Самата Иванова не отрича авария в климатиците – поради студовете токът спирал няколко пъти, температурите се снижили, картини се повредили, но не били унищожени, могат да бъдат реставрирани; нищо проблем като цяло. В интервю тя казва, че темата нарочно е раздухана заради борба за власт. А кой се бори? Иванова е директна – „Говоря конкретно за Яра Бубнова, която сега ми е заместник с високи протекции. Мисля, че вече няма какво да се скрива. Можем да бъдем директни. Отношенията станаха откровено зъбати“, заявява тя пред вестник ,,Труд“.
Ако читателите се питат как така хора, които са в толкова остри противоречия помежду си, членуват в общо ръководство, то нека си припомнят как точно бе осъществявано кадруването в институциите при второто правителство на ГЕРБ. Именно тогава са извършвани назначенията. Кадруването се осъществяваше на принципа ,,гербер – протестър – гербер“, защото двете общности най-официално си бяха в коалиция.
Да оглавяваш, или да поне да влияеш върху национална галерия, е важно занимание. Осигурява възможност да прокарваш културни политики, да налагаш ценности, да се разпореждаш с пари, носи престиж… Мандатът на Иванова изтича чак през 2020 г., затова ако пречи на някого, той следва трескаво да се потруди. А директорката очевидно не се предава. Поради тези причини битката за НХГ е свирепа. Още по-вълнуващо е, че по едно време галерията започва да се разпорежда не с пари, а с… много пари. В средата на февруари тази година тя получава над 1 милион и 770 хиляди лева. Дарението е от Маргарита Занеф, българска емигрантка в Австралия, колекционер и ценител на изкуството. През 2008-ма дамата пише завещание, в което отрежда наследството ѝ да се подели между галериите в Сидни и в София.
След тази нараснала миза атаките към Иванова продължават. Междувременно министър на културата отдавна е Боил Банов. Връзките му с ,,умния и красив“ кръг не са тайна. През септември тази година внезапно Слава Иванова се пенсионира – сама се оттегля. А за временно изпълняващ директор бе назначена… заместничката ѝ Яра Бубнова.
Така стигнахме до днес, когато Ода Жон направи някакъв пърформанс, Вежди Рашидов изригна възмутен от ,,плюскането“, Бубнова от страх да не загуби поста се заоправдава като ученичка, а Боил Банов определи шунката по масите като акт на изкуството. В тази цялата работа обаче не иде реч за култура, а за бахур. Тъй де – за шунка.
А проблемът, който ,,Барикада“ постави – редно ли е една национална галерия да може да бъде наемана като кръчма – така и не бе разискван от никого. Нормално – кръчмите разнасят бахур, а бахурът е ценен. Умни, красиви и още по-красиви кръгове и обръчи културно го похапват.
