Министърът на културата Боил Банов, който се оказа главен герой в скандала „Ало, Банов съм“, свързан с опрощаване на неустойка от 700 хил. лв. на изпълнителя на проекта за софийското Ларго, е заблудил и кмета на София Йорданка Фандъкова. В началото на 2016 г., когато софиянци останаха неприятно изненадани от финалния вид на проекта, Фандъкова също не криеше, че не е във възторг от резултата и настояваше Министерство на културата да поправи част от щетите, които бяха нанесени на останките от стария град. В крайна сметка обаче нищо подобно не се случи.
Ще припомним, че първоначално разкопките в района на метростанция „Сердика“ пред ЦУМ откриваха пред очите ни част от антична София в доста автентичен вид. Впоследствие обаче изпълнителите на проекта се постараха експозицията максимално да се отдалечи от всякаква автентичност – бяха заличени остатъци от древни калдъръмени улици, стени бяха надзиждани с нови тухли, появиха се модерни орнаменти като плочки в стил „кухненски теракот“ и всичко това беше полято с много цимент и бетон. Вместо уникален археологически музей на открито, в крайна сметка столицата получи стерилна експозиция, лишена от всякаква атмосфера и връзка с времето, за което се отнася.
„От самото начало до сега настоявам тази зона да бъде запазена в максимално автентичен вид. Такова е мнението и на учените и археолозите“, заявява кметът на София през януари 2016 г.
„Знаете, че проектът се изпълнява от Министерството на културата. Имах разговори със заместник-министър Банов и той ме увери, че ще предприеме необходимите действия тези надзиждания, които в един момент се появиха незнайно защо, да бъдат премахнати. Съответно от министерството се отказаха от всякакви арки и други „подобрения” и „модернизации”. Очаквам това да се случи. Вярвам, че министър Вежди Рашидов и заместник-министър Банов ще направят всичко възможно да защитят културно-историческото наследство и да го покажем така, както то заслужава. Защото инвестициите, които направихме чрез Столичния метрополитен за разкриването на това богатство, не бяха малки. И бяха инвестиции, които за първи път се правят, за да не се унищожи културно наследство.“
Йорданка Фандъкова пред сп. „a-specto“, 20.01.2016 г.
В крайна сметка единственото, което последва, бе отказа на възложителя и изпълнителя от допълнителни „модернизации“ на старините. Но кичозните надзиждания и други подобни „орнаменти“ така и не бяха премахнати. Върху възложителя и изпълнителя на обекта очевидно е имало заслон от много високо място, след като становището на един от най-важните фактори в ГЕРБ – зам.-председател на партията и кмет на София, не е струвало пукната пара.
Тези дни, след като депутатката Елена Йончева оповести скандалния запис с гласа на тогавашният зам.-министър на културата Банов, в медиите се надигна хор от защитници на сегашния министър и на построеното от ГЕРБ. Сред дитирамбите се извиси гласа на археолога Николай Овчаров, който заяви, че в края на 2015 г. Боил Банов и Вежди Рашидов са положили огромни усилия да приключат проекта за Ларгото в срок и така са спасили България от начисляването на десетки милиони левове неустойки от европейските финансиращи органи. „И тогава ставаше дума за това защо се правят реставрациите с нови тухли. И аз тогава попитах протестиращите с какво да ги правим, може би да докараме от римския форум тухли?“, недоумява Овчаров. Отговорът, който би получил на реторичния си въпрос от повечето софиянци и гости на града, е много прост: Ами, просто не трябваше да ги правите!
Е, ако нямаше толкова много бетон и надграждания, европейските пари за усвояване сигурно щяха да са малко по-малко, но пък центърът на София щеше да е много по-красив. Впрочем, дори и неустойките пред ЕС щеше да си струват да бъдат платени, ако в крайна сметка резултатът от проекта беше по-добър. Защото глоби за няколко десетки милиони са крайно неприятна, но все пак поносима щета, на фона на непоправимите щети върху старините, които дори не могат да се остойностят.
В този ред на мисли, ето още от думите (или признанията) на Овчаров, който е бил съветник в Министерство на културата по това време: „Може би е имало грешки, но те бяха поправени, защото когато нещо се прави, неминуемо се и греши…Казвам всички тези неща, защото спиранията, за които става дума в незаконните записи, до голяма степен са заради това, че тогава се губеше страшно много време в преправки на проекта“.
С други думи – ВЪОБЩЕ НЕ Е БИЛО ВАЖНО КАКВО СЕ ПРАВИ, ВАЖНО Е БИЛО НЕЩО ДА СЕ ПРАВИ. Да се усвоява. Тук, сега и веднага – без мисъл за миналото и бъдещето.
Само това е достатъчно Боил Банов да не заема повече сегашния си пост. Дори да се окаже невинен по обвиненията за спестени неустойки за изпълнителя, той очевидно става повече за министър на строителството или на нещо друго, свързано с пари… Но не и на културата.
