В категории:България

„Борбата за съществуване“ стигна и до България

Международното мирно движение за климатична и екологична справедливост набира все по-голяма сила по света. Две прояви вече поставиха и нашата страна на картата. Каква е мотивацията и надеждата на активистите, които стоят зад движението у нас?

Пясъчен часовник, символизиращ изтичащото време за спасение на планетата – това е символът на движението „Борба за съществуване“ (Extinction Rebellion). Международно движение стартира през октомври 2018 година, а от няколко месеца в него се включват и активисти от България. Основната цел на движението е борба за климатична и екологична справедливост. Борба за съществуване.

„Типично за движението е, че голяма част от участниците никога преди не са били активисти. Това важи и за движението в България. Повечето от нас нямат опит с активизъм, но ни събира очевидната нужда от бърза и коренна промяна в начина, по който човечеството функционира, ако искаме да предотвратим онова, което учените наричат Шестото масово измиране на планетата“, обясниха пред „Барикада“ хората, стоящи зад акциите на движението в България.

В момента основното ядро на българския клон на движението е изграден от около 15 души, част от които живеят извън България – във Великобритания, Франция и Германия, където движението е набрало далеч по-голяма сила. Поддържат връзка със своите съмишленици и се опитват да поставят страната ни на картата на глобалното недоволство от пътя, по който сме поели в разрушението на общия ни дом.

Движението стартира във Великобритания през есента на миналата година. През октомври е обявена „декларация за мирно въстание“, а месец по-късно пет моста в Лондон са блокирани от над 6000 активисти. От тогава насам мирни акции и демонстрации има по цял свят, a движението има представителство в над 60 страни от всички континенти с над 370 работни групи.

„Според доклад на ООН от 2018 година, всички ние имаме 12 години, за да предотвратим глобална климатична катастрофа, при допускането, че средната глобална температура ще надвиши само с около 1.5 градуса по Целзий тази от прединдустриалните времена. Новите прогнози са, че ако продължаваме с досегашната практика на замърсяване и унищожение, ще преминем тази граница и ще достигнем до 4 или 5 градуса по Целзий по-високи средни температури в рамките само на следващото столетие. Това би довело до края на нашата цивилизация такава, каквато я познаваме днес“, споделят активистите от Extinction Rebellion – България.

„Науката също така говори за прагове на критична точка, което означава, че ако преминем една определена граница, хората няма да сме в състояние да повлияем на тези цикли, каквито и мерки да предприемем. Тоест, преминем ли тези граници, ще бъде твърде късно за действия“, добавят те.

През април 2019-та година в така наречената „седмица на бунта“, движението блокира за десет дни четири ключови кръстовища на Лондон, предизвиквайки най-мащабното гражданско неподчинение в модерната история на Великобритания с над 1 000 арестувани активисти. Седмица след демонстрациите, правителството на Великобритания обяви климатично и екологично извънредно положение.

В „седмицата на бунта“ акции се провеждат още във Франция, САЩ, Австралия, Дания, Белгия, Испания, Бразилия и други. На картата изгрява и България, където на 15 април е проведен флашмоб на бул. „Витоша“ в София – траурно шествие с импровизиран ковчег, в който бяха поместени снимки на животински и растителни видове, които сме унищожили.

„Според IPBES доклад към ООН, който излезе тази година, ще загубим над 1 милион вида, много от които в следващото десетилетие. Прогнозите са наистина стряскащи. Демонстрацията ни бе и в солидарност с концентрираните акции на гражданско неподчинение, които се проведоха във Великобритания и други страни по света по същото време“, разказват активистите.

Но способна ли е най-бедната страна в Европейския съюз, в която огромно мнозинство от хората живее в тежки материални лишения и с мизерни доходи, да мисли в малко по-дългосрочна перспектива, когато утрешният ден – съвсем буквално – крие куп рискове и несигурност?

„Наясно сме, че България в момента е в труден етап. Страната ни е с най-високо неравенство в Европейския съюз, нарастваща бедност и рушаща се социална система. Имаме достатъчно краткосрочни проблеми, които са се стоварили върху обществото ни и е трудно, дори непосилно, да мислим и за дългосрочните, като климатичната и екологична криза, в която се намираме. Но също така ние в Extinction Rebellion разбираме, че ефектът от кризата няма да подмине и нашата държава и е дори вероятно досегашните ни проблеми да се окажат като прашинка в пясъка, пред това, което ни очаква. Хората не са глупави. Много хора разбират и усещат, че Земята се променя и то твърде бързо. Много хора изпитват и притеснение и страх, но не знаят какво да направят. Нашата цел е да се обединим с тези хора и да мислим заедно стратегии за действия, за да предприемат институциите адекватни мерки“, отговарят момчетата и момичетата, които стоят зад движението у нас.

„Разпродажба: околната среда на половин цена“

Втората им проява е насочена срещу модната индустрия. На 10 август четирима души от движението влизат в столичен мол, застават зад витрините на популярна марка – символ на бързата мода и издигат плакати като: „1 чифт дънки = 6 години питейна вода“. Облечен с черен шлифер и брадва, друг активист символизира смъртта и унищожението, което модната индустрия носи. Целта, по думите им, е да провокират „внимание от страна на обществото, медиите и политиците към пагубното влияние на модната индустрия върху планетата и хората“.

„Насочихме демонстрацията си към модната индустрия, защото модата е вторият най-голям замърсител в света, а общите емисии на парникови газове от производството на текстил възлизат на 1,2 милиарда тона годишно. Производството на облекло се е увеличило повече от 2 пъти през последните 15 години, а текстилът е най-големият източник както на първична, така и на вторична микропластика, което представлява 34,8% от глобалното замърсяване с микропластмаса. В световен мащаб, средният брой пъти на използване на облекло, преди да се счете, че дадена дреха е износена, е намалял с 36% в сравнение с преди 15 години“, обясняват активистите.

Другата голяма причина за този избор – ужасният според тях начин, по който модната индустрия третира работещите в тази сфера. „Ако попитаме обществото дали подкрепя детския труд, сме сигурни, че огромен процент ще даде отрицателен отговор. В същото време по витрините на магазините се продава облекло, в което е вложен именно детски труд. Световните модни компании ползват основно работна ръка в развиващите се страни, където условията на труд са ужасяващи, а заплатите са изключително ниски“, посочват те и припомнят ужасяващата трагедия в Бангладеш, където сграда с поместени в нея шивашки цехове за известни марки от модната индустрия през 2013 година се срути и причини смъртта на над 1000 душ, а други над 2500 бяха ранени.

„В България положението с хората, работещи в шивашката индустрия, също е ужасяващо. От изследване на „Clean Clothes“ стана ясно, че шивачки работят по 12 часа, 7 дни седмично, често работят до 4 сутринта, не знаят кога си тръгнат, а същевременно работните им заплати са мизерни. Голяма част от анкетираните не са успявали да преминат прага на бедността, който в България е 269 евро. В същото време шведският моден концерн H&M има годишна печалба от 2,6 милиарда евро“, припомнят от Extinction Rebellion – България.

„Нямаме време за губене“

„Свидетели сме на климатични аномалии, които учените предвиждаха, че ще се случат чак след 90 години. Но те се случват днес, в този момент – вижте скоростта, с която се топят ледовете. Стопят ли се ледените шапки, които в момента отразяват слънчевата светлина и спомагат за охлаждането, това означава, че температурата на океаните ще се повиши, което ще предизвика още повече аномалии и нетипични климатични явления. И това е само един малък пример на критична точка, върху която няма да можем да въздействаме, случи ли се веднъж“, посочват активистите.

Ето защо напускат комфортната си зона и се опитват да предприемат действия. „Виждаме, че правителствата предпочитат да си заровят главата в пясъка и да се преструват, че нямаме проблем с климатичната и екологична криза. Няколко страни, например, обявиха климатично извънредно положение, но то не бе обвързано със законодателни мерки, а бе по-скоро символично. Правителството на Канада обяви климатично извънредно положение и на следващия ден разреши прекарването на нефтопровод. Аналогична е ситуацията и с правителството на Великобритания, което обяви климатична извънредна ситуация и следващата седмица разреши разширяване на летище „Хийтроу“. В България министри дори отричат съществуването на климатични промени и човешкият фактор в тях“, посочват те.

И са категорични – няма как да предотвратим бедствията, които науката предвижда, ако продължаваме с досегашните практики на използването на ресурсите. Не можем повече да продължаваме с „business as usual“. „Затова се събираме – защото не виждаме друг изход. Виждаме, че петиции не помагат, протести не помагат, конференции не помагат. Но виждаме, че директните мирни действия имат ефект. Extinction rebellion във Великобритания успяха с мирни директни действия на гражданско неподчинение да предизвикат общественото внимание и осъзнаването на кризата сред обществото се покачи значително“.

По света организацията представлява мрежа от хоризонтално сформирани работни и локални групи, които поддържат връзка помежду си. „Например преди дни имаше координирани действия в подкрепа на местните общности от Бразилия, където много екоактивисти от местните племена биват убивани. Демонстрациите се проведоха пред посолствата на Бразилия във Великобритания, Испания, Чили, Германия, САЩ, Швейцария и други“, посочват активистите.

„Движението ни няма лидери и не е догматично, то се изгражда от хората, които са в него. Единственото условие е да следваме основополагащите принципи, един от които е този за ненасилие. Това е мирно движение. И всеки е добре дошъл да бъде съорганизатор или да участва, по начин, по който сметне за най-добър. Още повече – всеки е нужен. Хора, които се занимават с изкуство, хора на науката, хора на труда, хора от шивашката индустрия, дърводелци, прависти, писатели, артисти, хора от всяка възраст, от всяка етническа принадлежност, всеки един човек, който разбира нуждата от бързи и спешни действия за опазване на дома ни, е повече от добре дошъл при нас“, призовават те.

Макар засега да са малко, вярват, че броят им ще се увеличава, защото информацията за случващото се с климата и загубата на биоразнообразие навлиза все по-силно и в нашето медийно пространство и хората няма да останат безучастни. „Не си поставяме цели на всяка цена. По-скоро правим каквото считаме, че е необходимо и каквото считаме за нужно“, обобщават те.

Следващите концентрирани международни акции ще се проведат през октомври тази година, като се очаква да бъдат още по-мащабни от априлските. „Заедно със студентските и ученически стачки за климата, предвидени за края на септември, се надяваме това да доведе до още по-голяма ангажираност с проблема и сред обществото в България“, завършват от Extinction Rebellion.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар