В категории:Екология / Общество

Климатичната криза може да ни застигне още в 2040 г.

Нов доклад на ООН изтъква нуждата от бързо и радикално трансформиране на световната икономика, за да не се допусне фатално повишаване на температурите

Повишаването на средните температури превръща горските пожари във все по-голям проблем. Снимка: Wikimedia Commons

Нов доклад на Организацията на обединените нации очертава далеч по-злокобна картина за последствията от климатичните промени, отколкото се смяташе досега, съобщава New York Times. Учените предупреждават, че избягването на катастрофата ще изисква трансформиране на световната икономика със скорост и мащаб “нямащи документиран исторически прецедент”.

Докладът, публикуван в понеделник от Междуправителственият панел по изменение на климата (I.P.C.C.) – група учени, свикани от ООН за да съветват световните лидери – описва свят на влошаващ се недостиг на храна, горски пожари и масово измиране на кораловите рифове. Специалистите изтъкват, че този сценарий може да се реализира още към 2040 г. – тоест, в рамките на живота на голяма част от сегашното световно население.

„Докладът е шокиращ и много притеснителен. Ние не бяхме наясно с това само преди няколко години”, коментира физикът Бил Хайър, участвал в изготвянето на предишния доклад на I.P.C.C. Това е първият такъв документ след подписването на Парижкото споразумение, ангажиращо подписалите го държави с борбата против глобалното затопляне.

Авторите на изследването са открили, че ако емитирането на парникови газове запази текущия си темп, до 2040 г. атмосферата ще се затопли с до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Това ще доведе до заливане на крайбрежни ивици, мащабни засушавания и увеличаване на бедността. Предишните разработки по темата са се фокусирали върху изчисляване на щетите при по-високо покачване на средните температури – с около 2 градуса по Целзий, защото досега учените считаха, че това е прагът, след който ще се усетят най-тежките последици от климатичните промени. Новият доклад обаче показва, че много от негативните ефекти ще се усетят много по-рано, когато затоплянето достигне 1.5 градуса.

Избягването на сериозни щети от климатичните промени ще изисква трансформиране на световната икономика в рамките на само няколко години, твърдят авторите на изследването, според чиито изчисления пораженията ще възлизат на 54 трлн. долара. Тяхното заключение е, че макар да е технически възможно да се реализират резките промени, необходими за да бъде избегнато катастрофалното затопляне, политически това е твърде малко вероятно.

Докладът например изтъква, че ще се нужни високи данъци върху емисиите на въглероден диоксид. За да има реален ефект за смекчаване на затоплянето, цената за замърсяване с въглероден диоксид трябва да достигне диапазон от 135- до 5500 долара за тон до 2030 г. и от 690 до 27 ооо долара до края на века. Но подобни мерки изглеждат политически невъзможни в Съединените щати – най-голямата икономика в света и втори най-голям производител на парникови газове след Китай. За сравнение, по времето на администрацията на Обама правителствените икономисти изчислиха, че подходящата цена за въглеродните емисии би била около 50 долара за тон. след идването на власт на Тръмп обаче оценката бе понижена до 7 долара за тон.

Финансираната от милиардерите-либертарианци братя Кох организация Americans for Prosperity води специални кампании срещу политици, защитаващи идеята за „въглероден данък“.  Законодатели от целия свят, включително от Китай, Европейския съюз и отделни щати като Калифорния, вече са въвели програми за поставяне на цена на въглеродните емисии.

От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп се подиграва на научните доказателства за причинените от човешка дейност климатични промени и възнамерява да стимулира въглищната индустрия да се изтегли от Парижкото споразумение. Победителят на първия тур на президентските избори в Бразилия десен кандидат Жаир Болсонаро също е обявил намерението си да изтегли страната от споразумението, ако дойде на власт. Бразилия е седмият най-голям производител на парникови газове в света.

Докладът е подготвен и редактиран от 91 учени от 40 държави, които са използвали за анализа си над 6000 научни изследвания. Парижкото споразумение цели да предотврати повишаване на средните температури с повече от 2 градуса спрямо прединдустриалните нива. Лидери на малки островни държави, които са застрашени от повишаващите се морски нива, настояваха учените да разгледат и ефектите с повишаване с 1.5 градуса.

Резултатите от анализа показват, че ако не бъдат предприемат агресивни действия, много от ефектите, които се очакваха в по-далечно бъдеще, ще ни сполетят още към 2040 г., преди затоплянето да е достигнало 2 градуса. “Това ни показва, че трябва да преобърнем тенденциите при вредните емисии и да променим цялата световна икономика”, казва Майлс Алън, изследовател на климата от Оксфорд и един от авторите на доклада.

Според оценките на учените, за да се предотврати затоплянето на атмосферата с 1.5 градуса, до 2030 г. замърсяването с парникови газове трябва да бъде свито с 45 на сто спрямо нивата от 2010 г., а до 2050 г. – със 100%. Също така ще е нужно до средата на века делът на въглищата в производството на електричество да спадне до 1-7%, спрямо близо 40% днес. Делът на възобновяемите енергийни източници, които днес съставляват около 20% от микса при производство на електричество, ще трябва да се повиши до 67 на сто.

“Докладът дава ясно да се разбере: няма как да смекчим климатичните промени, без да се отървем от въглищата”, отбелязва доктор Дрю Шиндел, специалист по климата от Университета Дюк, който също е участвал в изготвянето на проучването. Световната въглищна асоциация очаквано оспори заключението, че спирането на глобалното затопляне изисква отказ от използването на въглища. Временният изпълнителен директор на асоциацията Кейти Уорик изтъква, че според прогнозите на Международната енергийна агенция “въглищата ще продължат да имат роля в обозримо бъдеще”. Уорик заявява, че организацията възнамерява да лобира пред правителствата за инвестиции в технологии за улавяне и съхранение на въглерод. Подобни технологии, които в момента са твърде скъпи за комерсиална употреба, биха позволили масовото използване на въглища да продължи.

Китай е най-големият прозиводител на вредни емисии, което се вижда от смога над Пекин. Снимка: Wikimedia Commons

Въпреки позициите на управляващите във Вашингтон по климатичните въпроси, делегацията на Съединените щати се присъедини към над 180-те държави, приели  обобщението на доклада. Държавният департамент обаче избърза да обяви, че “приемането на доклада не предполага одобрение за конкретни констатации в него от страна на Съединените щати”. Вашингтон също така заяви, че не се е отказал от намерението да се изтегли от Парижкото споразумение при първа възможност.

Учените заключават, че заради човешката активност след 1850 г. и мащабното горене на въглища, планетата вече се е затоплила с около 0.7 градуса. Според доклада също така включените в Парижкото споразумение обещания за намаляване на емисиите няма да са достатъчни, за да се предотврати затопляне с над 2 градуса.

Докладът се опитва и да изчисли и цената, която ще бъде заплатена заради ефектите от климатичните промени. Изчислените щети от 54 трлн. долара от затопляне с 1.5 градуса ще набъбнат до 69 трлн., ако затоплянето продължи до 2 градуса и отвъд това. Докладът не пояснява за какъв период от време се очакват тези финансови щети, но включва прогнози за икономическите ефекти върху отделни държави, ако не бъдат приложени политики за намаляване на емисиите. Съединените щати например могат да губят по около 1.2% от БВП за всеки 0.7 градуса затопляне. Освен това  САЩ, Бангладеш, Китай, Египет, Индия, Индонезия, Япония, Филипините и Виетнам са дом на над 50 млн. души,  които към 2040 г. ще бъдат изложени на въздействието от наводняването на крайбрежните линии.

Ако се стигне до затопляне с 2 градуса, докладът предвижда “непропорционално и бързо” преместване на хората, живеещи в тропическите райони. “В някои части на света националните граници ще станат безпредметни”, заявява Аромар Реви, директор на индийският Институт по човешките поселения и автор на доклада. “Можеш да вдигнеш стена и да се опиташ да задържиш 10 хил., 20 хил. или милион души, но не и десет милиона”, добавя той.

В доклада се допуска и друг сценарий, ако правителствата не успеят да ограничат затоплянето под 1.5 градуса. Според учените е възможно след затопляне с над 2 градуса да бъдат предприети серия от мерки за намаляване на емисиите, които да успеят да понижат температурите отново под критичния праг. При такова развитие обаче част от щетите ще са необратими. Всички коралови рифове например ще са измрели. При понижаване на температурите обаче ще е възможно възстановяването на загубените морски ледове.

“За правителствата такъв сценарий е по-привлекателен, защото означава, че не трябва да предприемат резки промени, за да избегнат преминаването на температурния праг. Но понижаването на температурите след като вече са преминали критичните нива носи много негативи”, отбелязва доктор Шинддел.

Оставете коментар