От Втората световна война насам не е имало толкова много човешки същества, изправени пред риск от болести и глад, колкото сега. През месец март Стивън О’Браян, заместник главен секретар на ООН по хуманитарните въпроси, уведоми Съвета за сигурност, че 20 млн. души в три африкански държави – Нигерия, Сомалия и Южен Судан, както и в Йемен, вероятно ще умрат, ако не им се предостави спешна помощ от храни и лекарства.
„Намираме се в критична точка в историята. От началото на тази година вече сме изправени пред най-голямата хуманитарна криза след създаването на ООН. Без координирани международни действия хората просто ще умрат от глад или болести”, заяви тогава той.
Това разбира се не е първият масов глад, но за пръв път в новата история това се случва в такива мащаби на четири места едновременно. Според О’Браян 7.3 млн. души са изложени на такъв риск в Йемен, 5.1 млн. в района на езерото Чад в Североизточна Нигерия, 5 млн. в Южен Судан и още 2.9 млн. в Сомалия. Във всяка от тези страни смъртоносна комбинация от война, продължителна суша и политическа нестабилност причинява драстично съкращаване на жизненоважни доставки на вода и храни. От тези 20 млн. души, изправени пред риск от смърт, 1.4 млн. са малки деца.
Въпреки сериозността на кризата, представителите на ООН остават убедени, че голяма част от рисковете могат да бъдат туширани, ако се осигури достатъчна и навременна помощ, а воюващите страни позволят на хуманитарните работници да достигнат нуждаещите се. „Ние имаме планове за стратегия и координация спрямо всяка държава. С достатъчна и навременна финансова подкрепа хуманитарните организации все още могат да предотвратят най-лошия сценарий”, изтъква О’Браян.
В крайна сметка цената на такава интервенция не би била толкова висока – за прилагането на плана на ООН са нужни 4.4. млрд. долара, с които могат да бъда спасени повечето от тези 20 млн. души. Международната реакция обаче се свежда до едно гигантско свиване на рамене в израз на безразличие.
Според изчисленията на ООН, за да има време за доставка на достатъчно помощ, средствата трябваше да са предоставени до края на март. Към края на април обаче международните донори бяха предоставили едва 423 млн. долара – по-малко от една десета от нужното. Докато президентът Доналд Тръмп иска от Конгреса да одобри увеличение на военния бюджет с 54 млрд. долара до общо 603 млрд. и изстреля крилати ракети за 89 мнл. долара срещу сирийска военна база, САЩ не са предоставили почти нищо, за да предотвратят задаващото се бедствие – макар през последните години да се водели активни военни действия в три от застрашените държави. Сякаш за да добави обида към раната, през февруари Тръмп заяви на нигерийския президент, че е склонен да продаде на страната 12 леки изтребителя Super Tucano – сделка, която потенциално ще лиши африканската държава от 600 млн. долара, които са далеч по-нужни за облекчаване на глада.
#Yemen
Children #starving #WarCrim
pic.twitter.com/dcoqATBmd1— ??уємєηι ?Gυєναяα (@IbraheemNq) May 22, 2017
Освен това, докато служителите на ООН умоляваха безрезултатно за увеличаване на хуманитарната помощ и за намиране на изход от жестоките и сложни конфликти в Южен Судан и Йемен, администрацията на Тръмп започна да обмисля съкращаване на финансирането на ООН с до 40 на сто. САЩ също така подготвят нови доставки на оръжие за Саудитска Арабия – страната която е основния виновник за опустошителните бомбардировки срещу водната и хранителна инфраструктура на Йемен. Това вече минава отвъд безразличието. Това е съучастие в масово изтребление.
Както много други хора по света, президентът Тръмп бе ужасен от образите на малките деца, станали жертва на химическа атака в Сирия през април. „Тази атака срещу деца имаше голям ефект върху мен, голям. Това е ужасно, ужасно нещо. Видях това и не мога да си представя нещо по-лошо”, заяви той пред медиите. На следващия ден Тръмп нареди удар с крилати ракети срещу сирийска база като реакция на това. Изглежда обаче Тръмп не е виждал – или е игнорирал – също толкова разчувстващите образи на деца, умиращи от глад в Африка и Йемен. Тези деца явно не заслужават симпатиите на Белия дом.
Не само Доналд Тръмп, но и целия свят се оказва безразличен към масовия глад през 2017 г. Може би просто това се дължи на умората на донорите, на това, че медиите са фокусирани върху ежедневната психодрама, каквато представлява Белия дом, върху нарастващите страхове от безпрецедентната бежанска криза и разбира се, тероризма.
Тези въпроси заслужават отделен анализ. Тук обаче искам да обърна внимание на нещо друго. Така ли ще изглежда света, страдащ от климатичните промени? Свят, в който десетки, дори стотици милиони хора ще измират от болести, глад и изтощение, докато останалите, живеещи в по-малко изложени на катаклизмите региони, на практика няма да правим нищо, за да спрем тяхното унищожение?
Глад, суша и климатични промени
Нека първо разгледаме въпроса дали масовия глад в няколко държави през 2017 г. е адекватен показател за това как ще изглежда планетата, сполетяна от климатични изменения. Все пак през цялата история е имало случаи ма масов глад. Освен това бруталните въоръжени конфликти в Нигерия, Сомалия, Южен Судан и Йемен са поне отчасти виновни за катастрофата. И в четирите държави има сили – Боко Харам в Нигерия, Ал-Шабаб в Сомалия, различни милиции и правителството в Южен Судан, и подкрепяните от саудитците сили в Йемен – които възпрепятстват доставката на помощи.
Независимо от това, не може да има съмнение, че недостигът на вода и продължителните суши (очакваните последици от глобалното затопляне) допринасят значително за катастрофалното положение. Вероятността толкова тежки засушавания да се появят едновременно в различни точки на света без да има промени на климата е пренебрежимо малка.
Учените като цяло са съгласи, че глобалното затопляне ще доведе до спад на валежите и все по-чести суши в голяма част от Африка и Близкия Изток. Това на свой ред ще засили конфликтите от всякакъв вид и ще застраши оцеляването по безброй начини. В оценката си на глобалните тенденции учените от престижния Междуправителствен панел за изменението на климата IPCC заключават, че „земеделието в Африка ще бъде изправено пред значителни предизвикателства, за да се адаптира към климатичните промени, които се очаква да се появят към средата на столетието, като негативните ефекти на повишаващите се температури ще става все по-съществени”.
Този доклад е от 2014 г., като още тогава учените виждат сигнали, че климатичните промени допринасят за засушаването в големи части на Африка и Средния Изток. Научните изследвания регистрират цялостно разрастване на пустините и свиване на зоните с растения в тези региони. С намаляването на обработваемата земя и водните ресурси добивът на зърнени храни вече е започнал да намалява в редица зони още преди няколко години, като там се забелязва и разрастване на проблема с недохранването. Днес виждаме същите процеси в много по-екстремен вариант в засегнатите от масов глад региони.
Рядко е възможно конкретно метеорологично явление, включително суши и бури, да бъде приписано с абсолютна сигурност на глобалното затопляне. Такива неща се случва със или без климатични промени. Въпреки това учените стават все по-уверени, че тежките суши и бури (особено когато се развиват едновременно в различни части на света) могат да се обяснят най-добре като свързани с промените в климата. Ако например вид буря, която нормално се развива веднъж на всеки сто години, се появи два пъти в рамките на едно десетилетие и четири пъти през следващото, може да си доста сигурен, че се намираш в нова климатична ера.
Бе съмнение ще е нужно повече време, за да се установи до каква степен сегашния глад в споменатите три страни от Африка и Йемен се дължи на климатичните промени и до каква е продукт на политическия и военен хаос. Но дали случващото се в тези четири държави ни дава усещане за това в какъв свят навлизаме?
No famine in #Yemen
SaudiArabia & US food blockade is the principal cause of 500000 children starving#RiyadhSummit #TrumpinSaudi pic.twitter.com/OfIYadXVys— Nardeep Pujji (@AWAKEALERT) May 21, 2017
Историческите и социални науки показват, че когато условията на околната среда се влошават, хората естествено започват да се конкурират за достъпа до жизненоважни ресурси. В такива условия опортюнистите в обществата – военни лидери, демагози, правителствени служители и други експлоатират конфликтите за собствена изгода.
„Фактите показват, че има определена връзка между несигурността на прехраната и конфликтите. Климатът е допълнителен стресов фактор”, посочва Ертърин Кусин, оглавяващ Световната хранителна програма към ООН. В този смисъл текущите кризи в Нигерия, Сомалия, Южен Судан и Йемен ни предоставят перфектна рамка за нашето бъдеще. Бъдеще, в което войните за ресурси и климатичният хаос се обединяват, докато температурите продължават да се покачват.
Избирателното въздействие на климатичните промени
В някои популярни разкази за бъдещите последствия от климатичните промени има тенденция да се предполага, че ефектите ще бъдат малко или много „демократично” разпределени по целия свят. Предполага се, че всички ще страдаме в някаква степен, ако не и еднакво, от лошите неща, които ще се случат в резултат на повишените температури. Със сигурност всеки на тази планета ще почувства ефектите от глобалното затопляне по някакъв начин, но най-тежките последствия без съмнение ще бъдат разпределени особено несправедливо. Дори не става въпрос за сложно уравнение. Както и с всичко друго, тези в дъното на социалната стълбица – бедните, маргинализираните, както и хората, чиито страни вече са на ръба – ще страдат много повече и по-отрано, отколкото тези на върха на стълбицата в най-развитите и богати държави.
Като за начало, геофизичната динамика на климатичните промени сочи, че при повишаване на температурите и намаляване на валежите най-тежките ефекти вероятно ще се почуват първо и най-силно в тропическите и субтропически региони на Африка, Средния Изток, Южна Азия и Латинска Америка. В тези региони живеят стотици милиони хора, които разчитат на напоявани с дъждове култури, за да поддържат себе си и семействата си. Изследвания, проведени от учени от Нова Зеландия, Швейцария и Великобритания заключават, че увеличаването на броя на извънредно горещите дни вече е по-интензивен в тропическите ширини и засяга непропорционално бедните фермери.
Тъй като изкарват колкото да преживяват, тези фермери и техните общности са особено уязвими от суша и обезлесяване. В едно бъдеще, в което свързаните с климатичните промени бедствия ще са обичайни, те без съмнение все по-често ще бъдат принуждавани да избират между две неприятни алтернативи – да гладуват, или да бягат. С други думи, ако смятате, че глобалната бежанска криза е тежка сега, почакайте да видите какво ще се случи след няколко десетилетия.
Климатичните промени засилват опасностите за бедните и маргинализирането и по друг начин. Намаляването на обработваемите земи принуждава хора от аграрните региони да мигрират в градовете, особено намиращите с по крайбрежието. Една историческа аналогия на това е мащабната миграция на „окитата” от вътрешността на Съединените щати към калифорнийския бряг през 30-т години на 20 век.
В сегашната ера на климатични промени, единствения достъпен подслон за такива мигранти вероятно ще бъдат големите и разширяващи се бедняшки гета (или неформални селища, както биват евфемистично наричани). Те често са разположени по корита на реки или ниски крайбрежни зони, наводнявани при бури и повишаване на морското равнище. Тези ефекти ще засегнат най-застрашените части на крайбрежните мега-градове, където са наблъскани мигрантите. Така жертвите на недостига на вода и разширяването на пустините ще понесат последствията от глобалното затопляне отново.
С други думи, прогонените и отчаяните няма къде да се спасят от климатичните промени. Както се отбелязва в последния доклад на IPCC: „Бедните хора, живеещи в нерегламентирани градски селища, чийто брой в световен мащаб вече е около един милиард, са особено уязвими от метеорологичните и климатични ефекти”.
Научната литература за климатичните промени показва, че бедните, маргинализираните и потиснатите са първите, чийто живот ще бъде обърнат наопаки от ефектите на глобалното затопляне. „Социално и икономически неравнопоставените и маргинализираните са непропорционално засегнати от въздействията на изменението на климата и извънредните събития. Уязвимостта обикновено е висока сред коренното население, жените, децата, възрастните и хората с увреждания. Те са изправени пред многобройни лишения, които не им позволяват да управляват ежедневните рискове и шокове”, отбелязва IPCC през 2014 г. Това са и хората, най-малко отговорни за емисиите на парникови газове, които са първопричина за глобалното затопляне. Понякога това е вярно и за целите страни, които понасят последствията.
Бездействието означава унищожение
Помислете какви са моралните последици от бездействието в този контекст. Някога изглеждаше, че процеса на глобално затопляне ще се развива достатъчно бавно, за да позволи на обществата да се адаптират към повишените температури без прекомерни смущения, и че цялото човечество ще осъществи този преход едновременно. Сега това изглежда повече като детска приказа. Климатичните промени се проявяват твърде бързо, за да мигат всички човешки общества да се адаптират успешно. Само богатите имат шанс да успеят, и то едва-едва. Ако веднага не бъдат предприети колосални усилия за ограничаване на емисиите на парникови газове, живеещите в по-малко заможните общества ще страдат от екстремни наводнения, суши, глад, болести и смърт в потенциално зашеметяващи размери.
Не ви е нужен докторат по климатология, за да достигнете до това заключение. Огромното мнозинство от учените по света са съгласи, че повишаване на средните температури с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива ще измени драстично глобалната климатична система. Някои считат, че и 1.5 градуса повишение са достатъчни за това. В такава ситуация много общества просто ще се разпаднат подобно на ставащото в Южен Судан, което ще доведе до всеобщ хаос и мизерия. Досега средните температури са се повишили поне с един градус, и освен ако не намалим количеството на изгаряните изкопаеми горива, границата от 1.5 градуса вероятно ще бъде достигната в не твърде далечно бъдеще.
Още по-лошо е, че при сегашната траектория, изглежда много малко вероятно процеса на затопляне да спре на 2 или дори 3 градуса по Целзий. Това означава, че по-късно през това столетие най-лошите сценарии за климатичните промени – наводняването на крайбрежните градове, превръщането в пустини на големи вътрешни територии, колапсът на разчитащото на валежи земеделие в много региони – ще станат ежедневна реалност.
С други думи, мислете за ставащото в трите африкански държави и Йемен като за демонстрация как биха изглеждали големи части от света след още четвърт век. Свят, в който стотици милиони души са поставени в риск от унищожение от болести и глад, бягат по суша или море, за да стигнат до копторите в големите градове, бежанските лагери или други места, където оцеляването изглежда поне минимално възможно. Ако световната реакция на сегашната катастрофа и ескалиращите страхове то бежанците в богатите страни са някаква индикация, то може да се очаква, че голям брой хора ще загинат без надежда да получат помощ.
Неуспехът да се ограничи глобалното затопляне – доколкото това все още е във възможностите ни – означава съучастничество в масово унищожение на човешки същества. На този етап ние знаем, или поне би трябвало да знаем, че такива сценарии вече се виждат на хоризонта. Все още имаме възможност ако не да ги спрем, то поне значително да ги облекчим. Ако се провалим в това, ще се окажем съпричастни към нещо, което очевидно ще бъде процес на климатичен геноцид. Как хората, живеещи в страните, отговорни за голямата част от емисиите не парникови газове могат да избегнат такава присъда?
Ако тези последствия са наистина неизбежни, то всеки от нас трябва да прави всичко по силите, си за да намалим индивидуалния, общностен и индустриален принос за глобалното затопляне. Дори да приемем, че вече се прави много в тази насока, то това не е достатъчно. За съжаление, ние живеем не само във времена на климатична криза, но и в ерата на президента Тръмп (и на министри като Нено Димов. Бел. прев.). Това означава, че федералното правителство на най-голямата световна икономика САЩ и партньорите му в енергийната индустрия ще използват огромната си власт, за да пречат на всякакъв прогрес в ограничаването на глобалното затопляне.
Те ще бъдат истинските извършители на климатичния геноцид. Останалите носим моралната отговорност не само да правим каквото можем на локално ниво, но също така да се ангажираме в политическата борба за противодействие и неутрализиране на техните политики. Само радикални и съгласувани действия по многобройно фронтове могат да предотвратят бъдеще, в което човешките катастрофи, развиващи се сега в Нигерия, Южен Судан, Сомалия и Йемен, ще са се превърнали в глобална норма.
