Майкъл Сайнато и Челси Скожек, Observer
Националният информационен център по снеговете и леда в САЩ съобщава, че през март 2017 г. морският лед в Арктика е бил на най-ниските нива за този месец от годината откакто състоянието на ледената покривка е започнало да се следи със сателити преди 38 години. НАСА от своя страна отбелязва, че между 1976 и 1996 г. средния обем на загубения лед в Арктика е възлизал на 8 300 кв. мили (21 500 кв. км.) годишно. Между 1996 и 2013 г. обемът се е удвоил до около 19 500 кв. мили годишно (50 500 кв. км.).
Тази бърза загуба на лед в Арктика допринася не само за повишаването на морското равнище, но също така понижава свойствата на морския лед, който отразява слънчевата радиация, вместо да я поглъща, както прави океанската повърхност. Това допринася допълнително за глобалното затопляне.
Наскоро публикуван доклад, в чието изготвяне участват над 90 учени, описва детайлно драстичния ефект на климатичните промени върху Арктика.
„Северният ледовит океан може да се окаже почти напълно свободен от морски лед в летните периоди още в края на 30-те години на този век, само след две десетилетия”, се заявява в доклада, озаглавен „Сняг, вода, лед и вечна замръзналост”. В него са представени последните изводи и прогнози направени от програмата за наблюдение и оценка на Арктическия регион.
В доклада се посочва, че скорошните оценки, направени от Междуправителствения панел за изменението на климата (IPCC), са подценили ускорението на процесите на разтапяне на ледниците и ледените шапки в Арктика и Антарктика. Според новото проучване морските нива ще се повишат най-малкото с над 50 см. до 2100 г., при това при най-добрия сценарий, който предвижда да бъдат изпълнени целите за намаляване на парниковите емисии, залегнали в Парижкото климатично споразумение. Ако всичко продължи по старо му, повишението на морското равнище до края на този век се очаква да е със 74 см.
„Основното послание е, че Арктика се разпада. Съдбата на Арктика трябва да бъде извадена от сферата на научните наблюдения и да бъде вкарана в света на управленските политики”, коментира пред списание Nature Рафа Померанс, бивш заместник-помощник държавен секретар по околната среда и развитието по времето на Бил Клинтън и председател на сдружението Арктика 21. „Има голяма разлика между това да кажеш „променя се” и „разпада се”. Второто съдържа пет елемента – загуба на ледове в Гренландия, загубата на ледници в други региони на Арктика, загубата на морския лед, свиването на снежната покривка в Северното полукълбо и размразяването на вечно заледени региони. Ако човек направи оглед на целия арктически регион, вижда разпад – независимо коя система наблюдава”, обяснява още той.
Авторите на изследването подчертават, че арктическият регион се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света през последните пет десетилетия, а през последните няколко години бяха счупени няколко температурни рекорда. Редовни инструментални замервания на температурите в региона започват да се правят през 1900 г. Снежната покривка в арктическите региони също е намаляла значително. „В последните години заснежената област в североамериканската и евразийската части на Арктика през месец юни обикновено е с 50% под средните нива, наблюдавани преди 2000 г.”, се посочва в доклада.
Освен предупрежденията за опасностите от климатичните промени, учените посочват и че екосистемите в Арктика ще продължат да са под натиск, което застрашава няколко животински вида, които са ендемични за региона – като полярната мечка, тюлените, моржовете и някои видове водорасли. Очаква се глобалните климатични модели да се повлияват все повече от промените в Арктика, тъй като регионът играе значителна роля в атмосферната и океанска циркулация и концентрацията на парникови газове в глобален мащаб.
В доклада се посочва, че за Арктика вече е премината границата, от която няма връщане, но усилията за редуциране на емисиите на парникови газове могат да смекчат някои от прогнозираните последствия от климатичните промени както за региона, така и за целия свят. „В близко бъдеще Арктика ще бъде значително различна околна среда, отколкото е днес. До края на столетието затоплянето в Арктика може да надхвърли праговете на стабилност за морския лед, ледените шапки в Гренландия, а вероятно и северните гори”, изтъкват авторите на изследването.
