Общо 28 трилиона тона лед са изчезнали от повърхността на Земята след 1994 г. До това зашеметяващо заключение са достигнали учени от Обединеното кралство, които са анализирали сателитни проучвания на полюсите, планините и ледниците на планетата, за да измерят колко ледено покритие е загубено поради глобалното затопляне, предизвикано от увеличаващите се емисии на парникови газове.
Учените от университетите в Лийдс и Единбург, както и Университетския колеж Лондон, описват нивото на загубата на лед като „потресаващо“ и предупреждават, че техният анализ показва, че повишаването на морското равнище, предизвикано от топене на ледници и ледени покривки, може да достигне метър до края на века.
„За да поставим това в контекст, всеки сантиметър повишаване на морското равнище означава, че около милион души ще трябва да напуснат родните си места по ниски брегове“, казва професор Анди Шепърд, директор на Центъра за полярно наблюдение и моделиране на университета в Лийдс.
Учените също така предупреждават, че стопяването на леда в такива количества сериозно намалява способността на планетата да отразява слънчевата радиация обратно в космоса. Белият лед изчезва, а тъмното море или почва, изложени под него, поглъщат все повече и повече топлина, като допълнително увеличават затоплянето на планетата.
В добавка към това, студената прясна вода, която се излива от топящите се ледници и ледени покривки, причинява големи смущения в биологичното здраве на арктическите и антарктическите води, докато загубата на ледници в планинските вериги заплашва да заличи източниците на прясна вода, от които зависят местните общности.
„В миналото изследванията са се съсредоточавали в отделни области – като Антарктида или Гренландия – където ледът се топи. Това е първото изследване, в което се разглежда топенето на леда в планетарен мащаб. Това, което открихме, ни зашемети“, казва Шепърд.
Разкритият мащаб на загуба на лед съвпада с прогнозите за най-лошия сценарий, очертани от Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC), добавя той.
Учените са използвали данните от сателитни изследвания на ледници в Южна Америка, Азия, Канада и други региони; на морския лед в Арктика и Антарктида; на ледени покривки в Антарктида и Гренландия, както и на ледени шелфове, които проникват от континенталната част на Антарктида в морето. Проучването обхваща годините между 1994 и 2017-та.
Заключението на изследователите е, че всички региони са претърпели опустошително намаляване на ледената покривка през последните три десетилетия, като тези процеси продължават.
„За да обясним какви са загубите досега, 28 трилиона тона лед ще покрият цялата повърхност на Обединеното кралство с пласт замръзнала вода с дебелина 100 метра“, заявяваедин от авторите на изследването, Том Слейтър от университета в Лийдс. „Това е просто умопомрачително“, добавя той.
Що се отнася до причината за тези поразителни загуби, изследователите са категорични: „Няма съмнение, че по-голямата част от загубата на лед на Земята е пряка последица от затоплянето на климата“, заявяват те в рецензирания си доклад, публикуван в онлайн списанието Cryosphere Discussions.
„Средно, температурата на повърхността на планетата се е повишила с 0,85C след 1880 г., като последиците са усилени в полярните региони“, заявяват те. Двойната вълна на затопляне на атмосферата и водите е предизвиква катастрофалните загуби от лед, разкрити от групата.
В случая с топящата се ледена покривка в Антарктида, повишаващите се температури на морето са били основният двигател, докато нарасналите атмосферни температури са били причина за загубата на лед от вътрешни ледници като тези в Хималаите. В Гренландия загубата на лед е предизвикана от комбинация от повишаване на температурата на морето и атмосферата.
Екипът подчертава, че не целият лед, който е изгубен през този период, би допринесъл за повишаване на морското равнище. „Общо 54% от изгубения лед е от морски лед и от ледени шелфи“, казва изследователят от университета в Лийдс Изобел Лоурънс. „Те плават по вода и топенето им не би допринесло за повишаване на морското равнище. Останалите 46% от разтопената вода идват от ледници и ледени покривки на земята и те биха допринесли за повишаване на морското равнище.“
Резултатите на групата са публикувани три десетилетия след публикуването на първия доклад на IPCC в края на август 1990 г. Това очертава, че в крайна сметка глобалното затопляне е било реално и се предизвиква от увеличаване на емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива.
Въпреки предупрежденията на учените, тези емисии продължават да нарастват, паралелно с повишаването на глобалните температури. Според данни, публикувани от Met Office миналата седмица, повишението на глобалните температури е възлизало на 0,14 °С между десетилетието 1980-89 г. и десетилетието 1990-1999 г., а нарастването между всяко следващо десетилетие е достигнало 0,2С . Очаква се този темп да се ускори, вероятно до около 0,3 C на десетилетие, тъй като въглеродните емисии продължават възходящата си траектория.
