Питър Фрумхоф, Майлс Алън, Guardian*
Докато общностите в крайбрежните части на Тексас и Луизиана оценяват щетите, причинени от урагана „Харви”, друг ураган – „Ирма”, захранван от необичайно топлите води, връхлита Карибите и заплашва Пуерто Рико и Флорида.
Знаем, че размерът на щетите от двете бедствия ще бъде огромен, и че климатичните промени са направили ураганите много по-мащабни, отколкото биха били иначе. Но колко точно по-мащабни? Внимателните проучвания на въпроса ще отнемат време, но доказателствата, че климатичните промени затоплят океанските води, увеличават морското равнище, както и риска от екстремни валежи в тези региони, са установени отдавна.
На 29 октомври 2012 г., когато ураганът „Санди” удари Източното крайбрежие на САЩ, приливната вълна от над два метра предизвика големи щети от наводнения в засегнатия регион. След това изследователите установиха, че ситуацията е била значително влошена от климатичните изменения.
Морското равнище по Източното крайбрежие се е повишило с около двадесет сантиметра след 1900 г., тъй като океаните се затоплят и разширяват в резултат на нарастващата концентрация на въглероден диоксид и други задържащи топлина газове в атмосферата. Свличането на земни маси прави проблема още по-изявен. Според едно изследване повишеното морско равнище е увеличило щетите от „Санди” с 2 млрд. долара само в Ню Йорк – или по над 230 долара за всеки жител на града.
Такива щети от бури, които могат да се отдадат на климатичните промени представляват само една част от историята. Местните власти в Ню Йорк изчисляват, че градът ще изхарчи 19.5 млрд. долара до 2030 г., за да се предпази от ефектите на климатичните промени. Изследователите изтъкват, че към 2030 г. развиващите се страни, които са най-уязвими от повишаването на морското равнище и екстремното време, ще се нуждаят от между 140 млрд. и 300 млрд. долара годишно, за да справят с последствията.
Кой трябва да плати тези разходи? В Съединените щати обикновено се приема, че разходите за покриване на щетите и адаптиране към климатичните промени трябва да са за сметка на данъкоплатците – чрез програми за застраховки срещу наводнения, федерални фондове за бедствия и т.н., както и от засегнатите хора, семейства и частни бизнеси.
Това допускане обаче вече бива оспорвано в съда. През месец юли три крайбрежни общини в Калифорния заведоха дела срещу ExxonMobil, Chevron, BP и други големи компании за изкопаеми горива. В исковете си те настояват, че компаниите, а не данъкоплатците и местните жители трябва да платят за щетите от повишеното морско равнище.
Аргументите за това са обширните доказателства, че тези компании, бидеейки наясно, че техните продукти допринасят значително за климатичните промени, в продължение на десетилетия са участвали в координирана кампания за публично омаловажаване на климатичната наука, за да избегнат налагане на лимити за вредните емисии.
Тези дела се основават на един енергичен и разрастващ се дебат сред обществото и сред акционерите на компаниите, касаещ отговорността на петролните гиганти и техния принос за климатичните промени.
Този дебат е подхранван от солидните доказателства за измамите на някои компании и от нарастващата човешка и икономическа цена на климатичните промени. Друг фактор е осъзнаването, че дори днес компаниите от сектора поддържат бизнес модели, предполагащи, че светът ще продължи да зависи от техните продукти. Това ще увеличи емисиите на парникови газове и температурите далеч над лимитите от Парижкото споразумение, което някои то тези компании твърдят, че подкрепят.
Нов научен доклад, публикуван в списание Climatic Change показва възможностите научните доказателства да бъдат използвани, за да се разпредели отговорността за щетите от климатичните промени между производителите на изкопаеми горива.
Използвайки прост и утвърден климатичен модел, това изследване за пръв път дава количествена оценка за това каква част от повишаването на температурите по земната повърхност и на морското равнище може да се проследи до емисиите от конкретни производители на изкопаеми горива.
Поразително, близо 30% от повишението на морското равнище между 1880 и 2010 г. се оказва резултат от газови емисии, които могат да се проследят до 90-те най-големи производители на такива горива. Емисиите, проследени до 20-те компании, съдени то калифорнийските общности, са отговорни за 10% от повишението на глобалното морско равнище за този период. Над 6% от повишението е в резултат на емисии, свързани с трите най-големи петролни компании – ExxonMobil, Chevron и BP.
Изследователите разполагат с данните, нужни за свързване на емисиите от горива, продадени от една компания, със специфичен дял от промените в температурите и морското равнище. Определянето кой колко трябва да плати за щетите от климатични промени е социален и политически въпрос. Но такава научна разработка може да спомогне за информираността на обществения и политически дебат по този въпрос. Изследването също така потенциално може да помогне на съдебната система да определи паричното изражение на щетите в дела като тези на трите калифорнийски общини.
Ясно е, че компаниите не трябва да имат свободата в продължение на десетилетия да продават продукти, за които знаят, че са вредни, и за които има налични алтернативи. При откриването на рисковете от своите продукти, компаниите са можели да използват своите значителни технически и финансови ресурси, за да ускорят работата по геоложко съхранение на въглероден диоксид и разработката на технологии за чиста енергия.
Мнозина, включително представители на този сектор считат, че все още не е късно компаниите да сменят курса. Обаче е трудно да бъдат оправдани такива незабавни разходи за акционерите, при положение, че използването на атмосферата като сметище, и оставянето на засегнатите общности, данъкоплатците и бъдещите поколения да се справят с последствията, изглежда като безрискова алтернатива. Но както открихме при финансовата криза от 2008 г., да се позволява на компаниите да генерират частни печалби, докато риска до голяма степен остава за обществото, в крайна сметка свършва лошо за всички.
Вероятно ще са нужни десетки или дори стотици милиарди долара, за да финансира възстановяването на общностите, засегнати от урагана „Харви”. ExxonMobil, Chevron и BP са обещали да помогнат общо само с 2.75 милиона долара. Докато учените продължават да установяват доколко климатичните промени са изострили тази трагедия, съдилищата и общественото мнение трябва да преценят дали компаниите плащат справедлив дял от щетите.
*Питър Фрумхоф е директор по науката и политиката в Съюза на загрижените учени, а Майлс Алън е професор по геосистемни науки в Школата по география и околна среда от университета Оксфорд.
