Учени са открили доказателства, че замразените метанови находища в Северния ледовит океан – известни като „спящите гиганти на въглеродния цикъл“ – са започнали да се освобождават в голяма област от континенталния склон край източносибирския бряг, съобщава Guardian.
Високите нива на парниковия газ, открити до дълбочина 350 метра в море Лаптеви в близо до Русия, създават опасения сред изследователите, че може да се е задействал нов порочен климатичен кръг, който може да ускори темпото на глобалното затопляне.
Наслоените ледове в Арктика съдържат огромно количество замръзнал метан и други газове, известни като хидрати. Метанът има затоплящ ефект 80 пъти по-силен от този на въглеродния диоксид за период от 20 години. Геоложката служба на Съединените щати посочва дестабилизацията на арктическите хидрат като един от четирите най-сериозни сценария за рязко изменение на климата.
Международният екип на борда на руския изследователски кораб “Академик Келдиш” отчита, че за момента повечето балони от освободен газ се разтварят във водата, но нивата на метан на повърхността са четири до осем пъти над нормалното, поради което газът започва да навлиза в атмосферата.
“Към този момент е малко вероятно да има някакво голямо въздействие върху глобалното затопляне, но въпросът е, че този процес вече е задействан. Метан-хидратната система в Източен Сибир е дестабилизирана, и този процес ще се развива”, заявява един от учените на кораба – Йорджан Густафсон от Стокхолмския университет.
Научният екип, участващ в многогдишната международна експедиция за изследване на шелфа, подчертава, че тези констатации са предварителни. Мащабът на изпускането на арктически метан в атмосферата трябва да бъде потвърден след допълнителен анализ и публикуване на изследванията в рецензирани научни журнали.
Въпреки това откриването на потенциално дестабилизирани области със замръзнал метан е повод за притеснения, че е достигната повратна точка в процесите на глобално затопляне. Арктика се счита за кота нула в дебатите за уязвимостта на находищата от замръзнал метан в океаните.
Предвид това, че в момента температурите в Арктика се покачват двойно по-бързо, отколкото средните температури в глобален мащаб, въпросът е кога тези газове ще бъдат изпуснати в атмосферата. Ако този процес вече е започнал, това ще има значителен ефект върху компютърните климатични модели.
Екипът от 60 учени на “Академик Келдиш” счита, че наблюденията им са първото потвърждение за започнало отделяне на метан в значителен регион, намиращ се на 600 км от брега. При шест наблюдателни точки в район с дължина 150 км и широчина 10 км, изследователите са наблюдавали освобождаване на облаци метанови мехури от утаечния слой.
В една от локациите в море Лаптеви, на дълбочина от около 300 метра, те са открили концентрация на метан, достигаща 1600 наномола на литър, което е 400 пъти над нормата, която би могла да се очаква, ако водата и атмосферата се намират в равновесие.
Игор Семилетов от Руската академия на науките, който ръководи научната дейност на кораба, заявява, че отчетените освобождавания на метан са “значително по-големи” от всичко, засичано досега. “Активно освобождаване на хидрати от шелфа е изключително важно и ново откритие. Това представлява нова страница. Потенциално това може да има сериозни последици за климата, но са нужни повече изследвания, за да го потвърдим”, казва ученият, който изследва региона от две десетилетия.
Най-вероятната причина за нестабилността е проникване на топли атлантически течения в източната част на Арктика. Тази „атлантификация” е движена от предизвиканите от човешката дейност смущения на климата.
За втора поредна година оглавяваният от Семилетов екип открива кратероподобни петна в по-плитките части на морето Лаптеви и Източносибирско море, които изхвърлят балонни струи метан, достигащи морската повърхност на нива десетки до стотици пъти по-високи от нормалното. Това е подобно на изпускащите метан кратери и пукнатини, открити в сибирската тундра по-рано тази есен.
В периода януари-юни тази година температурите в Сибир бяха средно с 5 градуса по-високи от обичайното. Тази аномалия на климата е станала поне 600 пъти по-вероятна в резултат от емисиите на предизвиканите от човешката дейност емисии на въглероден диоксид и метан. Миналогодишният морски лед в региона се стопи необичайно рано, а тази година заледяването все още не е започнало, което е най-голямото забавяне, откакто има данни.
Защо метановите хидрати се считат за „спящите гиганти“ на климата?
Учените изчисляват, че 1400 гигатона въглерод се съдържат в подводни хидрати (замразен метан и други газове) под арктическата подводна вечна замръзналост. Ако в резултат от затоплянето на климата бъдат освободени големи обеми от тези газове, това може бързо да дестабилизира климата, тъй като метанът има особено висок затоплящ ефект. По отношение на тези процеси и произтичащите рискове все още има много неясноти: при каква температура ще се дестабилизират хидратите и, колко бързо ще протича процеса, дали газовите мехури ще достигат повърхността и ще се освобождават в атмосферата, или ще се разграждат във водата.
