В категории:Екология / Общество

Атмосферата и океаните продължават да се затоплят

Изминалите 10 години са били най-топлите, откакто се правят измервания, a 2019 е била втората най-гореща година

Промяна на средните годишни температури спрямо средата на 20 век. Източник: НАСА, Институт за космически изследвания“Годард“

Последното десетилетие е било най-топлото, откакто се правят измервания, а 2019 г. е била втората най-гореща година, изоставаща само малко от рекорда, отчетен през 2016 г., пише New York Times.

Анализи на Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA) и Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) показват, че средните глобални повърхностни температури през миналата година са били с почти 1 градус по Целзий по-високи от средните нива от средата на миналия век. Данните сочат, че това се дължи до голяма степен на емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове, произтичащи от горенето на изкопаеми горива. Такова ниво на затоплянето означават, че светът е твърде далеч от постигането на заложените цели за справяне с климатичните промени.

“Тези тенденции са като отпечатъци на човешката дейност, потъпкваща атмосферата. Ние знаем, че тези процеси са движени от човешките дейности”, казва Гавин Шмид, директор на Института за космически изследвания “Годард”, където е изготвен анализът на NASA.

Средната температура през 2019 г. (0.95 градуса по Целзий) е само с частица от градуса по-ниска от 2016 г. – година със силно явление Ел Ниньо, което промени морските и въздушни течения в Тихия океан и доведе до отделяне на много топлина от океана в атмосферата. През няколко месеца от изминалата година са отчетени абсолютни температурни рекорди, включително през юни, когато много европейски страни бяха обхванати от невиждани горещи вълни.

От 60-те години насам всяко десетилетие става по-горещо от предишното, и то със значителна разлика. Тенденцията е продължила и в периода след 2010 г., като втората половина на десетилетието е особено топла. Изминалите пет години са били най-топлите, откакто се провеждат изследвания. “През последните пет години навлязохме в нова територия”, казва Дек Арндт от Националния център по информация за околната среда, провел изследването на NOAA.

NASA и NOAA изготвят анализите си отделно, но използват много от същите данни за температурите, събирани от наблюдателни станции в морето и на сушата от държавните метеорологични агенции. Този изчерпателен набор от данни бива изчистван от грешки и коригиран спрямо фактори като промяна на местоположението на метеорологични станции спрямо предишни години.

Промяна в глобалните средни температури. Източник: New York Times, НАСА

Изследванията вземат предвид приноса на природните влияния върху климата, включително редовните промени в орбиталния цикъл на Земята или извънредни фактори като вулканични изригвания, които могат временно да охладят атмосферата. “Получихме големи несъответствия, които ни показват, че природните фактори не са способни да обяснят тенденциите, които наблюдаваме от 19 век насам”, изтъква Шмид.

Двете изследвания се различават минимално, а общите им изводи са едни и същи. Резултатите им съвпадат с анализите на научни институции от други държави и частни групи – включително публикувано преди седмица изследване на Европейската климатична агенция, основаващо се на компютърно моделиране.

Само няколко части на света, най-вече Централна Канада и Северните равнини в САЩ, са били по-хладни от средното през миналата година. В много други райони се отчита екстремно затопляне, което е някои случаи има опустошителни последствия.

Един от тези случаи е Австралия. Страната-континент е известна с летните си жеги, но 2019 г. бе изключително топла – температурите са били 1.5 градуса по Целзий по-високи от нивата в средата на 20 век според данните на Австралийската държавна служба по метеорология. В комбинация със слабите валежи – през декември в страната бе отчетено рекордно ниско ниво на валежите – затоплянето допринася за утежняване на сушите, задушаващи голяма част от страната от 2017 г. насам. Затоплянето подхранва и горските пожари, започнали през септември и продължаващи и в момента в Източна Австралия. Продължителните жеги изсмукват повече влага от растенията и ги правят по-податливи на изгаряне. “По-топлата атмосфера е и по-жадна атмосфера”, казва Дек Арндт.

Последното десетилетие е най-горещото, откакто се водят измервания. Източник: New Yprk Times, НАСА

Друг пример е Аляска, за която миналата година бе най-топлата, откакто се води статистика. Из целия щат са били отчетени поредица от абсолютни температурни рекорди, включително в най-големия град Анкъридж. 2019 г. обаче бе просто продължение на дългосрочната тенденция на затопляне, водеща до ускорено топене на ледниците и вечно замръзналите земи, както и до липсата на ледено покритие в част от водите около щата. На публикувани в края на март сателитни снимки се вижда, че части от Берингово море, които по това време на годината обичайно са заледени, са останали свободни от лед. Рекордно ниските нива на морския лед, както и изгарянето на 2.5 млн акра гори, допринесло още повече за затоплянето в щата – климатичен затворен кръг, при който затоплянето създава условия за още повече затопляне.

Подобно на Австралия, екстремните жеги в Южна Африка допринесоха за най-тежката суша в региона от десетилетия. Най-тежко засегнати са Замбия и Зимбабве, където производството на зърнени култури е намаляло с 30% и вече има недостиг на храни. Под риск е и генерирането на електроенергия, тъй като водните нива по река Замбези са изключително ниски. В нормални условия Замбия и Зимбабве получават около половината си електоренергия от ВЕЦ на река Замбези, но захранващият го язовир в момента е запълнен на по-малко от 20% от капацитета.

Учените също така са установили, че температурите на световните океани са достигнали най-високите си нива, откакто има данни. “Затопляме океаните с еквивалента на топлината на пет бомби като в Хирошима всяка секунда. 90% от топлината на глобалното затопляне отива в океаните”, коментира пред списание Time Джон Ейбрахам, професор по термални изследвания в Университета “Сейнт Томас”. Той е съавтор на изследване на Американската асоциация за напредък в науката, което е установило, че през миналата година затоплянето на водите е било рекордно. “Глобалното затопляне реално е океанско затопляне. Повишените температури на океаните са най-ясното доказателство за климатичните промени, с което разполагаме”, казва Ейбрахам.

По думите му тенденцията за повишаване на глобалните атмосферни температури е очевидна, но средните годишни температури могат да варират в зависимост от явления като Ел Ниньо или Ла Ниня.Ебрахам изтъква, че океаните предоставят по-ясни и безспорни данни за глобалното затопляне. Според изследването окенаксите температури нарастват всяка поредна година, което създава рискове за биоразнообразието и за повишаване на морските равнища. По-топлите океани също така правят природни бедствия като ураганите още по-тежки.

Ейбрахамс изтъква, че съществуват възможни решения, поради което понякога си позволява да е оптимистичен. “Днешните технологии например помагат за по-разумно потребление на енергия. Соларната и вятърна енергия стават по-достъпни, което им позволява да се конкурират с изкопаемите горива. Решенията са на една ръка разстояние”, казва той.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар