В категории:Европа / Свят

Испания се размина с шанс за ляво управление

И на втория вот в парламента в Мадрид кандидатурата на социалиста Педро Санчес за премиер не събра достатъчно гласове „за”, след като „Подемос” се въздържаха. Двете партии не се разбраха за постовете в така и не договореното общо правителство. От краля зависи дали през септември ще пробват пак

Педро Санчес и Пабло Иглесиас по време на парламентарните дебати. Снимка: heraldo.es

Кандидатурата на социалиста Педро Санчес за премиер на Испания не можа да преодолее и второто гласуване в Конгреса на депутатите на 25 юли, при което за успех беше достатъчно и просто мнозинство. Санчес обаче получи по-малко „да”-та, отколкото „не”-та.

Както и при първото гласуване на 23 юли (тогава за победа се изискваше абсолютно мнозинство от 176 гласа в 350-членния парламент), социалистът и сега получи само гласовете на своите съпартийци и на един депутат от регионална партия в Кантабрия. Тоест – общо 124 гласа „за”.

„Против” се събраха 155 гласа – на консервативната Народна партия, на либералната „Сюдаданос”, на ултрадясната „Вокс”, на сепаратистката Junts per Catalunya и на още две националистически формации от Навара и Канарските острови.

Въздържаха се 67 депутати – 42-ма от „Подемос”, 14 от ERC (Каталунска републиканска левица), 6-ма от PNV (Баска националистическа партия), 4-ма от баската ЕН-Bildu, 1 от валенсианската коалиция Compromís.

Във вота участваха 346 депутати. Четирима членове на Конгреса са суспендирани – това са каталунските политици, които са в затвора и са подсъдими за ролята им в обявяването на независимостта на провинцията. Произнасянето на присъдата им се очаква през септември.

Кандидатурата на Педро Санчес бе провалена, след като неговата Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) и „Подемос” на Пабло Иглесиас не успяха да се разберат за постовете във възможното, но така и не договорено помежду им коалиционно правителство.

От ИСРП обвиниха „Подемос”, че са поискали несъразмерно много и влиятелни министерски портфейли, или по хиперболата на вицепремиерката Кармен Калво: „Поискаха ни направо цялото правителство”. А от формацията на Иглесиас заявиха, че социалистите ги били „унижили”, като им предлагали само министерства без достатъчно тежест.

Нажежените и в крайна сметка безплодни преговори бяха обявени за прекъснати от социалистите сутринта преди втория вот на 25 юли. Санчес предупреди Иглесиас, че повече оферти към партията му няма да се отправят. Последното му предложение беше „Подемос” да получат един вицепрезидент по социалните въпроси, като се предвиждаше това да е Ирене Монтеро (номер 2, говорителка на партията и спътница в живота на Иглесиас), плюс 3 министерства – на жилищата и социалната икономика, на здравеопазването, социалните въпроси и потреблението, на равноправието.

Разбра се, че голямата дискусия до последно е била около настояването на Иглесиас партията му да получи и министерството на труда. Но Санчес се е възпротивил, отстъпвайки пред натиска на влиятелната CEOE (Испанска конфедерация на предприемаческите организации). Тя не желае хора на „Подемос” да се занимават с изработката на нормативи в трудовата политика, които биха засегнали интересите на бизнеса. Това силно е разгневило отбора на Иглесиас. И при липса на постигната договореност, формацията обяви, че няма да подкрепи Санчес на вота, а ще гласува „въздържал се”, с което обрече кандидатурата му на провал.

Всичко беше вече ясно още преди началото на гласуването и затова предшествалата го реч на Санчес беше изпълнена с горчивина и насочена главно към Иглесиас, който мрачно го гледаше от депутатското си място. Социалистът натякна на лидера на „Подемос”, че заради прекомерните претенции на партията му се пропуска „историческия шанс” в правителството на Испания да влезе и сила вляво от ИСРП. „Задачата на левицата е да помага за подобряване на живота на хората. Но за какво им е левица, която губи дори тогава, когато е спечелила?!” – риторично попита Санчес.

С болка за щетите, които нанася този провал на левицата , бяха изпълнени и думите на говорителя на групата на ERC (Каталунска републиканска левица) Габриел Руфиан. Отбелязвайки, че винаги е бил ляв човек, той заяви, че „в този момент виждам целия ми живот да рухва”. И отправи призив и към ИСРП, и към „Подемос” да направят необходимите отстъпки, за да се разберат все пак. Руфиан добави, сочейки представителите на десните партии: „Погледнете десните. Вижте как се наслаждават от това, което става. Вижте как аплодират с ушите си…”

Изказванията отдясно потвърдиха тази метафора. Лидерът на „Сюдаданос” Алберт Ривера остана верен на агресивния си тон, който държа и при първото гласуване на 23 юли. Резюмира, че „бандата”, както той нарича ИСРП, „Подемос”, ERC и малките националистически формации, крепили досегашното управление на Санчес, просто не били успели „да си разпределят плячката”. Като в качеството на плячка според Ривера те разглеждали Испания. Но „Сюдаданос” нямало да им я даде.

Макар и по-умерен, лидерът на Народната партия Пабло Касадо също натякна на Санчес, че всичко е било „само ожесточена борба за власт с вашия предпочитан партньор”. Касадо обаче каза и още нещо интересно, с което се постара отново да внуши, че сериозната и държавническа партия вдясно е тъкмо неговата, а не на Ривера, с когото са в постоянно съперничество не само за това, кой ще доминира в опозиционната десница, но и кой ще привлече люшкащите се сега центристки избиратели. Касадо прозрачно намекна на Санчес, че техните класически партии – НП и ИСРП – са тези, които трябва да държат център-дясно и център-ляво.

Подтекстът очевидно беше, че е по-добре всеки да изолира и минимизира своите радикални проекции – съответно „Сюдаданос” и „Подемос” – и в бъдеще отново да се възражда двупартийния модел. Имаше, разбира се, и бодване, че персонално Санчес не буди доверие за осъществяването на тази голяма цел. Многозначителните думи на Касадо към социалиста бяха следните: „Вие и аз имаме една задача пред себе си – да разширим пространството на центъра и умереността, да го направим толкова голямо, че отново и двамата да сме в състояние да печелим в него. Но не можем да ви вярваме. Продължаваме да не знаем какъв сте в действителност. Какъвто и да сте обаче, след последните четири дни сте нещо много по-малко отпреди”.

Що се отнася до катализатора на цялото това напрежение – лидера на „Подемос” Пабло Иглесиас, той не пропусна отново да приложи любимия си номер с изненадите. След като уж вече всичко беше ясно и кандидатурата на Санчес беше обречена от предварително анонсираното „въздържал се” на „Подемос”, Иглесиас в словото си преди самия вот обяви, че формацията му има ново предложение за разпределение на постовете и отговорностите в бъдещото правителства – затова социалистите да не прекъсват преговорите. За кога пък още преговори, след като вече се е стигнало до гласуване? Това бе логичният въпрос, възникнал у всички. И само по-паметливите си спомниха, че още доста преди началото на преговорите с ИСРП Иглесиас няколко пъти беше споменавал, че окончателното решение около правителството щяло да се вземе чак през септември. Вероятно той отдавна е бил готов и за разиграния сега сценарий.

А защо през септември ли? Защото такава е процедурата. След като кандидатурата на Санчес не мина през парламента, сега на ход е кралят Фелипе Шести. Още утре председателката на Конгреса Маричел Батет ще го посети, за да го информира официално за резултатите от вота. Тогава кралят може да стартира нов кръг от консултации с политическите партии, за да се провери дали все още съществува възможност да се излъчи кандидат, който да получи необходимото доверие на депутатите. И ако се открие такава възможност (допустимо е това да е отново Санчес), да насрочи нова парламентарна сесия, на която отново ще се проведат два вота, както и сега – първи с условието за абсолютно мнозинство и втори с възможност за просто мнозинство. Насрочването не бива да е за по-късно от 60 дни след първия сегашен вот на 23 юли. Тоест, ще е за 23 септември. Чак ако и тогава не бъде излъчен премиер, ще се отиде на извънредни избори. Те пък трябва да се състоят 47 дни по-късно, което са пада на 10 ноември.

Очевидно е, че Иглесиас се надява сега кралят да сметне за все още неизчерпани възможностите за договаряне между ИСРП и „Подемос” и да им позволи да пробват ново гласуване през септември. Несъмнено дотогава и ИСРП, и „Подемос” ще са под силния натиск и на членските си маси, и на други леви сектори, които ще настояват те да постигнат на всяка цена компромис.

Но след всички остри сблъсъци сега между Санчес и Иглесиас, след всички взаимни обвинения за провала, дали техните формации въобще ще са в състояние да изградят стабилно управление заедно?

От средите на ИСРП нееднократно през тези дни прозвучаха реплики, че хората на „Подемос” нямат необходимата подготовка и практика, за да се захванат с отговорни държавни дела. Допълнителен аргумент даде и самият Иглесиас със своето изненадващо ново предложение, направено точно преди вота. В него той заяви, че щом социалистите не искат да дадат на „Подемос” министерството на труда, тогава партията му иска да ръководи поне „активните политики за трудова заетост”. Това са дейности, свързани с консултиране и подпомагане на безработни в търсенето на работа, както и организиране на курсове за тяхната преквалификация.

Говорителката на социалистите Адриана Ластра веднага апострофира Иглесиас: „Нима не знаете, че активните политики за трудова заетост са поети от автономните области? Как искате да управлявате министерството на труда, щом не знаете кое влиза в компетенциите му? Каните се да карате кола, без да сте наясно дори къде е волана?”.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар