В категории:Икономика

Не се нуждаем от Зукърбърговци

Facebook съвсем не е първата компания, на която е хрумнало да създава собствени пари, за да циментира монопола си върху инфраструктурата на социалния и икономически живот. Технологичните гиганти трябва да бъдат спрени, преди да са натрупали още повече власт 

Марк Зукърбърг. Снимка: Wikimedia Commons

Никол М. Асхоф, Jacobin 

Високотехнологичните титани от Силициевата долина често биват сравнявани с „бароните-разбойници“ от „Позлатената епоха“. Това със сигурност е подходящо сравнение, но като оценяваме скорошния ход на Facebook да създаде собствена дигитална валута може би е по-полезно да погледнем малко по-назад във времето.

Британската източноиндийска компания – акционерното дружество, което подчинява индийския субконтинент и полага основите на Британската империя, между другото също сече собствени монети. През 1600 г. кралица Елизабет I дава на компанията право да експлоатира възможностите за търговия в Южна Азия, които са се отворили след разгрома на Испанската армада през 1588 г. През следващите три столетия тя се разраства до гигантски размери и доминира световната търговия от централата си в Лондон.

За да улесни експанзията си на субконтинента Източноиндийската компания започва да сече собствени медни, калаени, сребърни и златни монети. Тази валута, първоначално произвеждана в Мумбай, помага на компанията да заобиколи местната съпротива срещу европейските пари.

По-важното е, че собствените монети циментират статута на Източноиндийската компания като институция, което ѝ позволява да затегне хватката си над разрастващите се колонии, а на губернаторите им – да заграбят огромни богатства.

Днес един друг монополист решава да емитира собствени пари .

Facebook планира да наложи дигитална валута наречена Libra, описвана от създателите си като „нисковолатилна криптовалута, която ще има способността да служи като ефективно средство за обмен между милиарди хора по целия свят“.

В новосъздадената Асоциация Libra, освен Facebook, участват още над двадесет компании, включително Mastercard, PayPal, Uber и Andreessen Horowitz. Нейната цел е да поддържа Libra блокчейн – крипографска база данни за удостоверяване на автентичността, съхраняваща данни за съществуващия обем дигитална валута и нейните собственици.

Според Асоциацията Libra Блокчейн „ще бъде децентрализирана, състояща се от коалиция от валидатори (компаниите, инвестирали в нея), които работят заедно, за да обработват транзакциите и да поддържат блокчейн веригата“.

Точно както монетите на Източноиндийската компания спомагат за „разбиването“ на глобалната търговия, така и Facebook и останалите спонсори на Libra се надяват криптовалутата им да разстрои глобалните финанси. Сайтът на Libra обещава стабилна, ефикасна и безпроблемна валута, управлявана от корпорации, вместо от държави. „Преоткриване на парите. Трансформиране на глобалната икономика. Така че хората навсякъде да могат да живеят по-добре“.

Може би изглежда много грубо да се прави сравнение между Facebook и Източноиндийската компания. В крайна сметка в пика си последната е ръководена от „нестабилен социопат“ (Робърт Клайв), пряко отговорна е за масов глад, изтребил десет милиона души, и поддържа огромна частна армия, която използва за кървави териториални завоевания.

Вярно, имало е моменти, в които ръководството на социалната мрежа сякаш не го беше грижа, че платформата му се използва за подклаждане на кланетата в Мианмар. Но очевидно злоупотребите на Facebook не могат да се сравняват с тези на Източноиндийската компания.

За разлика от Източноиндийската компания, която сече собствени пари за да разшири обхвата и властта си, Facebook обещава, че създаването на криптовалута цели да демократизира финансите. Основателите на Libra казват, че новата дигитална валута ще осигури така необходимите финансови услуги за хора без достъп до банкиране, ще свали бариерите за нови компании и ще улесни развитието на нови бизнес модели. „Движението на пари по целия свят трябва да е също толкова лесно и евтино, колкото и пращането на СМС. Без значение къде живееш, с какво се занимаваш и колко печелиш“, заявяват от Асоциацията.

Но трябва да се отбележи, че Източноиндийската компания не е започнала с планове за брутални репресии и вкарване в бедност на милиони хора. Първоначалното предложение на компанията е далеч по-скромно: „да се осмели да пътува към просторите на Източните Индии и да просперира по волята на Господ“.

На английската компания обаче е дадена доста голяма свобода, за да постигне тези умерени цели. Тази безконтролност я трансформира от малка група авантюристи, искащи да оставят своя отпечатък и да припечелят някакви пари, в корпоративно чудовище, смазващо всичко и всеки по пътя си.

Днешните технологични титани се радват на подобна безконтролна власт да трансформират света по свой образ. Libra е перфектен пример за това.

На Facebook бе позволено да изсмуква, да съхранява безсрочно и да печели от личните данни на милиарди хора. Сега компанията канализира процеса на това придобиване чрез създаването на нова институция, потенциално намираща се извън обхвата на държавите, за да покори следващия хоризонт на дигиталната граница.

Защитниците на Libra твърдят, че крайната им цел е да създадат структура без нужда от формални разрешения, в която контролът върху предложената криптовалута ще бъде децентралзиран сред индивидуални „валидатори“ по целия свят. Но ако проектът Libra бъде одобрен в текущата си форма, отначало криптовалутата ще бъде валидирана, гарантирана и управлявана само от шепа частни мултинационални корпорации.

Казва ни се, че тази корпоративна структура на контрол е необходима само докато се изгради доверие във валутата. Но предвид огромната изчислителна мощ, която ще е необходима за блокчейн валидация в глобален мащаб, с милиарди потребители и още по-голям брой транзакции, е трудно да си представим как големите и малки валидатори някога ще могат да станат равнопоставени.

Това, което е много по-вероятно да се случи, предвид огромния потенциал за печалба на Libra (както и изпълненото с лъжи минало на Facebook) е, че валутата ще остане под корпоративен контрол за неопределено време.

В крайна сметка само индустрията с парични преводи, където дигиталната валута би могла да бъде много успешна предвид високите такси на компании като Western Union, е огромна и изключително печеливша. Според Световната банка, официално регистрираните парични преводи от богати страни към такива с ниски и средни доходи са достигнали 529 млрд. долара през 2018 г. – ръст с почти 10% спрямо предходната година. Предложеният от Facebook дигитален портфейл (Calibra), прикачен към социалната платформа на компанията, би могъл да привлече голяма част от тази глобална мрежа на трансфери, и така да генерира огромни печалби.

Решението на Facebook да създаде собствена валута обаче не цели само намиране на нови способи за печалба.

Както Дейвид Голумбиа отбелязва в своята книга, политиката на криптовалути като bitcoin, ethereum, а сега и Libra, се корени в киберлибертарианството – светоглед, който е дълбоко скептичен към правото на представителните правителства да създават и налагат закони, ограничаващи влеченията на корпорациите и елитите.

Libra е съвършен изразител на този светоглед, реализиращ киберлибертарианската фантазия технологиите да се използват за създаване на пътища и екосистеми, където корпорациите властват невъзпрепятствани от правителствен надзор и регулации.

Този поглед върху нещата не е популярен само сред кибер ентусиасти на ниско ниво – той е споделян и от някои от най-ярките звезди на Силициевата долина.

В своите мемоари, описващи работата във Facebook  в ранните дни на компанията, Катрин Лос си спомня разговор с Марк Зукърбърг, при който той е поискал от нея да напише публикация на тема „компаниите над държавите“. Когато Лос е поискала уточнение, Зукърбърг отговаря: „това означава, че най-доброто нещо, което може да направиш, ако искаш да промениш света, е да създадеш компания. Това е най-добрият модел, за да се върши каквото трябва и да представяш визията си пред света“.

Досега визията на Facebook и подобните компании от Силициевата долина е била дефинирана единствено от целенасочен стремеж към власт и печалба, от желание всичко в ежедневието ни да бъде превърнато в стока и да му се сложи цена.

Да се даде на тези компании власт да създават собствени пари, така че да могат допълнително да циментират монопола си върху инфраструктутата на съвременния социален, икономически и политически живот, е изключително плашещо.

Ужасите, причинени от Източноиндийската компания, са оставили наследство, което се усеща до ден днешен. Би било добре да си вземем бележка. Вместо да позволяваме на технологичните титани да трупат още повече власт, трябва да да ги спрем, докато още можем.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар