Един от кандидатите за президент на Демократическата партия в САЩ – Елизабет Уорън, обяви в края на миналата седмица, че иска да разбие на части гиганти като Facebook, Google и Amazon. Случайно или не, Facebook рекламата с тези ѝ предложения бе за кратко блокирана от социалната мрежа, което според Уорън перфектно илюстрира проблема.
Първата “Златна ера” на САЩ започва в края на 19 век благодарение на поредица от иновации в железопътния транспорт, производството на стомана и добива на петрол, но кулминира в създаването на чудовищни тръстове, контролирани от “разбойнически барони” като Джей Пи Морган, Джон Д. Рокфелер и Уилям Х. Вандербилт, който е известен с репликата “обществото да върви по дяволите”.
Отговорът на това бе да се разбият железопътните, петролни и стоманени монополи.
Днес се намираме във втората Златна ера, възвестена от полупроводниците, софтуера и интернет. Тя доведе до изникването на няколко високотехнологични бехемота и нов набор барони като Марк Зукърбърг от Facebook, Джеф Безос от Amazon, и Сергей Брин и Лари Пейдж от Google.
Отговорът на тази ситуация трябва да е същия като преди: разбийте монополите.
Усилията в тази посока, които в момента текат в Конгреса на САЩ, са подкрепяни от представители и на двете партии. През миналата седмица свръхконсервативният сенатор от Мисури Джош Хауей ме попита реторично: “Има ли някаква неяснота защо се увеличава натискът за по-активни антитръстови мерки и защита на личните данни при положение, че тези компании се държат по този начин? Всеки ден носи нови зловещи разкрития за действията им. Съвсем естествено е обществеността да настоява да се направи нещо за защита на правата ѝ”.
Близо 90% от всички търсения в интернет минават през Google. Facebook и Google заедно разпространяват 58% от дигиталните реклами, които са предпочитани от рекламодателите през последните години. Те също така са основен източник на новини за повечето американци (93% от хората в САЩ се информират онлайн). Amazon пък вече е първият избор за една трета от потребителите в САЩ, когато купуват каквото и да е.
С този мащаб идва и способността да задушават иновациите. Amazon няма да позволи на бизнесите, които използват платформата, да продават стоките си на по-ниски цени другаде. Компанията дори използва контрола си върху книжния пазар, за да дава на собствените си издания приоритет пред книгите на конкурентни издатели.
Google използва най-популярната търсачка в света, за да промотира собствените си услуги и съдържание за сметка на конкурентите. Facebook изкупи WhatsApp и Instagram, за да обезвреди два потенциални конкурента.
Противно на популярното убеждение, че Съединените щати са огнище на предприемачеството, статистиката показва, че скоростта с която се създават бизнеси, генериращи нови работни места, е спаднала наполовина спрямо 2004 г.
Мащабът също така осигурява политическа власт.
Amazon – най-богатата корпорация в САЩ – не е платила и цент федерални данъци през миналата година. В същото време организира надпревара между щатите, желаещи да приютят новата ѝ централа, за да види кой е готов да ѝ предложи най-големи финансови стимули. Компанията също така принуди Сиатъл, откъдето е тръгнал нейният бизнес, да се откаже от плановете за облагане на големите корпорации, за да финансира подслони за бездомни. Тенденцията на бързо нарастване на наемите, поради която все повече хора не могат да си позволят дом, също е частично резултат от бизнесите на Amazon
Facebook дълго прикриваше доказателства за активността на ботове в платформата си, след което нае пиар компания, за да дискредитира критиците си. Зукърбърг, който вероятно държи световния рекорд за пропадане от една от най-уважаваните личности до една от най-презираните, наскоро разкри плановете си за криптиране на личната информация във всичките платформи на компанията. Това вероятно ще осигури на Facebook още по-подробни данни за потребителите. Ако някой си мисли, че ще започне да пази по-добре личните данни, нека си припомни последните седем пъти, когато Зукърбърг обеща същото.
Влиятелният тинк-танк The New America Foundation, за чието финансиране допринася Google, уволни свои сътрудници, настояващи антитръстовите органи да се заемат по-сериозно с компанията. Google също така тихомълком финансира и стотици академици, произвеждащи изследвания, според които пазарното господство на корпорацията е оправдано.
Какво може да се направи? Някои настояват, че технологичните мастодонти трябва да бъдат регулирани подобно на компаниите за комунални услуги или обществен транспорт. Това обаче би поставило правителството в невъзможната позиция да контролира съдържанието и да надзирава продукти и услуги.
По-добра алтернатива е тези корпорации да бъдат разбити на по-малки части. По този начин информацията ще бъде разпределена между голям брой независими канали без централизирана платформа, което ще осигурява на съдържанието повече легитимност и по-голям обхват. В такива условия ще могат да процъфтяват и повече нови компании.
Подобно на бароните-грабители от първата Златна ера, тези от втората са насъбрали богатства, които им дават безпрецедентно влияние върху политиката и икономиката. Общото богатство на Зукърбърг (62.3 млрд. долара), Безос (131 млрд.), Брин (49.8 млрд.) и Пейдж (50.8 млрд.) е по-голямо от общото богатство на по-бедната половина от цялото население на САЩ. Уорън предлага и данък върху богатството, какъвто също би бил от помощ за регулиране на тези дисбаланси.
Някои от бароните на първата Златна ера са били и щедри филантропи, което може да се каже и за някои от днешните. Но това не оправдава щетите, които нанасят. Монополите не са добри за никого, освен за монополистите. В тази нова Златна ера е нужно да се отговори на монополизма също толкова силно, колкото през първата. И идеи като тези на Уорън ще са добро начало.
