В категории:Анализи / Свят

Златното момче на Канада губи блясъка си

Скандал с корпоративен лобизъм доведе до оставката на ключови министри и заплашва политическото бъдеще на Джъстин Трюдо

Джъстин Трюдо. Снимка: Wikimedia Commons

Джъстин Линг, Foreign Policy

28 февруари 1984 г. канадската столица е обхваната от снежна буря. Министър-председателят Пиер Елиът Трюдо излиза от официалната си резиденция в Отава и се разхожда дълго под снега, за да размишлява върху политическото си бъдеще. Правителството му е оцеляло след референдум за независимост на Квебек, но не без щети. Рейтингът му на доверие се е сринал. След 15 години на върха е дошло време да си тръгне.

На следващия ден той обявява, че се оттегля от политическия живот.

Точно тридесет и пет години по-късно, синът на Трюдо е изправен пред най-турболентния момент в политическата си кариера.

Джъстин Трюдо прекара четири сравнително безпроблемни години като премиер. Повечето скандали и противоречия около него бяха незначителни, незапомнящи се или лесни за извъртане – например когато прие пътуване с хеликоптер на Ага Хан – духовният лидер на мюсюлманите измаилтяни, което бе в нарушение на парламентарния етичен код. Но последният скандал няма да може да се замаже толкова лесно.

Макар доскоро преизбирането му да изглеждаше сигурно, сега Трюдо е принуден да играе в защита. Той е подложен на приятелски огън от бившия си министър на правосъдието, Джоди Уилсън-Рейбълд, която някога считаше за ключов играч в екипа си.

Скандалът е сложен и се върти около технически законов механизъм и 60-годишен принцип на Уестминстърската демокрация. Същевременно обаче е заплашен образа на Трюдо като феминист и шампион по правата на коренното население, който той методично се опитваше да изгражда и поддържа.

Корените на скандала се простират до началото на 2015 г., когато Кралската канадска конна полиция повдигна обвинения срещу SNC-Lavalin – канадски инженерен гигант с представителства по цял свят. Федералната полиция представи подробности за корупционна схема на стойност почти 50 млн. канадски долара (около 40 млн. щатски), за която се смята, че е използвана за подсигуряване на договори с управлението на Муамар Кадафи в Либия. Според полицията, чрез подкупите канадската компания си е подсигурила поръчки за около 130 млн. канадски (100 млн. щатски)  долара.

Смята се, че много от тези подкупи са отишли директно в джоба на Саади Кадафи – един от синовете на ексцентричния диктатор, и са били използвани за покупка на луксозни яхти. Според разследващите, схемите са продължили да действат цяло десетилетие до падането на Кадафи през 2011 г.

Тези обвинения заплашваха ръководството на компанията със значителни глоби и дори затвор. Тъй като обвинението бе по линия на Закона за корупция на чуждестранни официални лица, то носеше риск и от още по-ощетяващо наказание – забрана за участие в държавни поръчки.

SNC-Lavalin е огромна компания. Тя има пазарна капитализация от 6 млрд. канадски долара и 50 хил. служители по цял свят. Около 9000 от тези служители са в Канада, където операциите ѝ зависят основно от обществените поръчки. През 2018 г. компанията бе част от консорциум, спечелил огромен договор за изграждане на нова система за обществен транспорт в Монреал.

Фирмата даде ясно да се разбере, че ако загуби процеса, няма да продължи дейността си в страната и може да премести корпоративната си централа в Лондон. SNC-Lavalin мобилизира лобистите си, както и директорите си, имащи солидни връзки в Либералната партия на Трюдо, да предадат посланието в кулоарите на властта.

И правителството обърна внимание. В бюджета за 2018 г. бе прокаран нов законов механизъм – Споразумение за отложено съдебно преследване. Този инструмент на практика позволява на прокурорите да сключат съдебна сделка с корпорация, обвинена с корупция. Компанията ще трябва да плати глоба, да поеме отговорност и да предприеме мерки относно проблемите в корпоративното управление. Но такава сделка би позволила на корпорацията да избегне осъдителна присъда и да продължи да участва в търгове за държавни поръчки.

Подобни схеми се използват често в Европа и Съединените щати, за да могат компаниите да бъдат наказвани за лошо поведение като същевременно се предотвратяват косвени щети за икономиката. Канадският закон обаче постановява, че Обществената прокуратура не трябва да взема предвид “националните икономически интереси”, когато решава дали да предложи подобна сделка на компании, обвинени в подкупване на чуждестранни официални лица.

Изглежда заради това през септември миналата година директорът на Обществената прокуратурата реши да продължи процеса срещу SNC-Lavalin, независимо от заплахата от загуба на работни места.

Тук започва и текущият скандал.

Джоди Уилсън-Рейбълд, която е едновременно правосъден министър и главен прокурор (което е обичайно за Канада), имаше правомощия да пренебрегне решението. Тя можеше да обяви публично, че ще поиска от директора на Обществената прокуратура да започне преговори с SNC-Lavalin за това законово отклонение. Тя реши да не го прави, преценявайки, че независимата институция е заключила правилно, че компанията не отговаря не условията за подобна сделка.

Докато Уилсън-Рейбълд преценява ситуацията, и дори след като вече е била взела решението си, собственото ѝ правителство започва да оказва натиск. По време на поне 10 срещи, още толкова телефонни разговори и купища имейли и SMS-и, хора от кабинетите на премиера и финансовия министър, както и съветници на правителството, я притискат да изиска преговори за сделка с SNC-Lavalin. Те предлагат да се говори неофициално с директора на Обществената прокуратура и да се наемат външни консултанти, които да съветват как да бъде постигната сделка.

Уилсън-Рейбълд методично води записки за всичко това.

Има и среща със самия министър-председател, по време на която Трюдо е подчертал високите политически залози, ако правителството бездейства, докато един от най-големите работодатели в Квебек си събира багажа и напуска. Трюдо е напомнил на Уилсън-Рейбълд, че провинцията Квебек е електорална крепост за либералите и е ключова за шансовете му за преизбиране през есента.

Джоди Уилсън-Рейбълд

“Да разбирам ли това като ваша политическа намеса в моето решение като главен прокурор? Силно препоръчвам да не правите това”, е заявила Уилсън-Рейбълд според собствените ѝ записки.  “Не, не, не – ние просто трябва да намерим решение”, отговаря Трюдо.

Уилсън-Рейбълд обаче е непоклатима. Тя заключава, че решението да не се предоставя специална сделка за SNC-Lavalin е правилно. Законът е ясен: икономическите последствия и загубата на работни места не могат да бъдат включвани в уравнението, да не говорим за политическите интереси на партията ѝ. Нейният шеф обаче иска от нея да вземе предвид точно тези неща.

В началото на януари премиерът привиква правосъдния министър, за да я информира, че вече няма да заема тази позиция в кабинета. Вместо това тя ще бъде министър по въпросите на ветераните – служба със значително по-нисък статут и тежест. Още преди да е изпразнила бюрото си, правителството започва да планира как новият правосъден министър да подсигури, че ще започнат преговори със  SNC-Lavalin.

Всичко това оставя Уилсън-Рейбълд с впечатление, че е уволнена заради нежеланието си да отстъпи и да осигури сделка на провинилата се корпорация. Този проблем остава неизвестен за обществото до началото на февруари, когато вестник  Globe and Mail публикува някои подробности за вътрешните борби в правителството. Медиите и опозиционните партии започват да фокусират вниманието си върху проблема, а Уилсън-Рейбълд бързо подава оставка от новото си министерство. След това подава оставка и дясната ръка на премиера – Джералд Бътс, който обаче настоява, че не е направил нищо нередно и не е оказвал натиск върху главния прокурор.

Първоначално Уилсън-Рейбълд не коментира проблема с аргумента, че правилата за конфиденциалност между адвокат и клиент не ѝ позволяват. В края на февруари премиерът официално отмени тези ограничения и отвори вратата за бившия министър да свидетелства. И така по време на тричасово изслушване пред съдебната комисия в парламента на 27 февруари, тя разказа подробно цялата сага.

Значимостта на нейните показания обаче не се свежда само до конкретния скандал. Те носят изводи за ролята на тази произхождаща от коренното население жена в администрацията на Трюдо, който се гордееше със силата и разнообразието на екипа си. Преди да влезе в националната политика през 2015 г., Уилсън-Рейбълд е прокурор и регионален ръководител на Събранието на първите нации в Британска Колумбия. Премиерът и неговият старши съветник Бътс – за който се счита, че има власт, сравнима с тази на самия Трюдо – са хората, които привличат Уилсън-Рейбълд в управлението. Тя става първият представител на коренното население, заемал позициите на правосъден министър и главен прокурор.

В столицата има консенсус, че тя е сериозна жена, принципна до твърдоглавост и готова да поставя убежденията си над партийните интереси. Името ѝ на родния ѝ език квак’вала е “Пуглаас”, което означава “жена с благороден произход”. Нейният баща също е бил ръководител на Събранието на първите нации. През последните седмици в социалните мрежи набра популярност клип, на който се вижда как той казва на Пиер Трюдо, че и двете му дъщери искат някой ден да станат министър-председателки.

Дори като член на кабинета Уилсън-Рейбълд публично отправя остри критики към неуспехите на канадското правителство да реши проблемите със системните неравенства на коренното население – въпрос, който премиерът многократно е представял като свой основен приоритет.

Времето, което прекара в управлението, не мина без противоречия. Тя често се оказваше в конфликт с юридическата общност, а някои от плановете ѝ за реформи бяха критикувани като непохватни и противоконституционни. Трюдо обаче се постара да подсигури, че нейното  присъствие в кабинета ще праща силно символично послание.

Когато съставяше кабинета си през 2015 г., Трюдо обеща, че то “ще изглежда като Канада” – ще е полово балансирано и ще включва представители на коренното население, имигрантите, ЛГБТ общността и хората с увреждания. Той се заричаше, че това няма да е просто запълване на отметки и ще разчита на екипа си и на неговите различни гледни точки и опит. Впечатляващата биография на Уилсън-Рейбълд придаваше достоверност на тези заявки.

Но ето че сега тя твърди, че е била пренебрегната и избутана от шефа си. Била е понижена, за да не се пречка. И кой я замества като правосъден министър? Давид Ламети, бял мъж от Монреал, който вече бе намекнал, че ще е послушен и ще предложи сделка на SNC-Lavalin.

Цялата тази история накара много канадци – както избиратели, така и членове на парламента – да търсят трескаво в Google информация за един мистериозен елемент на британския тип демокрация: Докрината Шаукрос.

Кръстена на Сър Хенри Шаукрос, бивш главен прокурор на Англия и Уелс, тази доктрина постановява, че трябва да има разделение между политическите съображения и решението дали дали да се преследва или не конкретно престъпление. Решението на главния прокурор може да бъде обсъждано с колегите му от кабинета, но тези разговори “не трябва да включват указания какво трябва да е решението”. Т.е. решението трябва да е само и единствено на главния прокурор.

Изглежда сякаш Трюдо е погазил грубо този принцип. Това предизвика в Канада и по-широки дискусии дали трябва да се разделят ролите на главен прокурор и правосъдния министър. Едва ли много избиратели ще имат Доктрината Шаукрос наум като отидат до урните през октомври. Но този скандал разпали политическо напрежение по много други линии.

Трюдо вече се затрудняваше да потуши нарастващото недоволство към управлението му в богатата на петрол област Албърта. Местните усетиха болезнено спада в цените на петрола, като ситуацията се изостря от по-ниската цена на местния петрол спрямо произвеждания в САЩ. Албърта и Западна Канада като цяло таят съмнения към Либералната партия още откакто я ръководеше Трюдо-баща, тъй като мнозина вярват, че водената от него енергийна политика облагодетелства Централна Канада за тяхна сметка. Фактът, че Уилсън-Рейбълд е от западната област Британска Колумбия, подсилва политическия потенциал на това географско разделение.

Пиер Елиът Трюдо

Усилията на Трюдо да парира обвиненията на бившия си правосъден министър са доста слаби. Той настоява, че натискът върху нея не е бил неуместен, че не е сменена заради този случай, и че той е загрижен повече от всичко за канадските работни места.

Но това не помогна особено за успокояване на бурята. Предстои изслушване на съветника Бътс от комисията, разследваща случая. Независимата парламентарна комисия за конфликтите на интереси и етиката също води разследване. Основният политически съперник на Трюдо – консерваторът Андрю Шиър, призовава за оставка на правителството и дори намеква за повдигане на криминални обвинения. Такова развитие обаче е слабо вероятно – дори самата Уилсън-Рейбълд настоява, че станалото не е незаконно, само неуместно. Ръководството на третата най-голяма политическа формация, Новата демократическа партия, настоява за публично разследване.

Защитните тактики на Трюдо обаче не се оказаха задоволителни за един от най-способните министри в кабинета – Джейн Филпот, която е близка приятелка на Уилсън-Рейбълд. Тя напусна правителството в понеделник и заяви, че “за съжаление загубих доверие в начина, по който правителството се справя с този въпрос и отговаря на изникналите въпроси”.

Филпот бе считана за един от най-успешните членове на правителството. Като министър на здравеопазването тя въведе сравнително безпроблемно законодателство за асистирана от лекари смърт и легализиране на марихуаната. След това бе назначена в министерството, отговарящо за коренното население, и се захвана с трудоемката задача по обновяването на водната инфраструктура в земите на “първите нации”. Точно преди да напусне, тя бе назначена да ръководи министерството, отговарящо за модернизацията на държавните институции.

Драматичното напускане на Филпот поставя Трюдо във все по-трудно управляема и токсична ситуация, но въпреки това той продължава да тества почвата за сделка с SNC-Lavalin. Отчуждаването на избирателите в Западна Канада заради тези му усилия да помогне на квебекска компания ще са за нищо, ако в крайна сметка SNC-Lavalin загуби делата и съкрати канадския си персонал.

Трюдо вече изгуби двама важни министри и основния си съветник. Ако това кървене продължи, той може би ще последва стъпките на баща си в снега.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар