В края на XIX век белгийският крал Леополд II превръща Конго в робска колония, но не и без да се опита да прикрие делата си. Всеки, който задавал въпроса какво прави монархът в Централна Африка, получавал един и същ отговор – Леополд II праща хора в Конго с научна или филантропска цел. Той създал организации с имена от рода на „Комитет за изучаване на Горно Конго“, като се предполагало, че всички те провеждат академични изследвания или развиват хуманитарна дейност. С достойнство Леополд говорел за основаването на „гостоприемни, научни и умиротворителни бази, целящи забраната на търговията с роби“.
„Белгия може да е малка страна, но е доволна от съдбата си, а аз нямам други амбиции, освен да ѝ служа добре“, настоявал кралят.
Всъщност, организациите на Леополд II служели за параван, прикриващ експлоатацията и доминацията над Централно Конго. В основата си те били съставени от бизнесмени, между които и банкер, който притежавал дял от името на краля. Всички те участвали в унищожението на природните ресурси на Конго, убивайки 10 милиона души с насилствен труд.
През историята много могъщи и властни хора са се опитвали да скрият това, което правят. PR-ът не е нещо ново, нито политическите извъртания и манипулации. На Запад управляващите елити отдавна проповядват свобода, докато практикуват подтисничество. Въпреки това, днес PR-ът е цар. Политици си правят селфита и ги качват в Instagram. Корпоративни ръководители пускат шеги в Twitter. Накъдето и да погледнеш – някой властен човек се занимава с това, което отскоро взе да се нарича „добродетелна сигнализация“.
И често това работи. Ако харесваме чорапите на Джъстин Трудо или начина, по който се засмива и казва: „Защото е 2015 г.“, когато бива попитан за половото многообразие в кабинета си, то е по-вероятно да му простим това, че всъщност подкрепя политики, които унищожават околната среда или че феминизмът му е само на думи.
Днес неолибералните политически и корпоративни лидери знаят, че е важно да изглеждат яко, да изглеждат „събудени“. В нашата свободна пазарна икономика можеш да гласуваш политики и да предприемаш бизнес решения, които увеличават неравенството, нанасят вреда на работници от всякакъв пол или раса и унищожават природата – но, ако за момент се появиш на гей парад или говориш за нуждата от етнически толерантна и разнообразна работна среда, то всичките ти грехове се изчистват и ти ставаш добър и прогресивен.
Не е необходимо да се заема никаква позиция, освен такава, подходяща за снимки. Не трябва да сте ангажирани с нищо друго, освен със свободния поток на капитал и с поддържането на толерантния си образ.
Политиците по-долу не превъзхождат по нищо мъже от рода на Доналд Тръмп, когато става дума за прокарване на политики, правещи света едно по-лошо място за живеене. Въпреки това разликата не е толкова голяма, а те далеч не са толкова „събудени“, колкото предлагат техните добре украсени образи.
Джъстин Трюдо
Това е принц от света на Дисни? Това е Кларк Кент? Не, това е премиерът на Канада! Сутрин той бяга, после прави йога, а накрая споделя веселяшки снимки (внимателно подбрани от неговата пресслужбата). Не на последно място – той носи забавни чорапи! BuzzFeed пише статия, озаглавена „Буквално 27 наистина много горещи снимки на Джъстин Трюдо“ и друга със заглавие „Хората са шокирани от това,+ колко секси е бил младият Трюдо“.
Но красивият принц е и лицемерен принц – той е въплъщение на платоничния идеал за това, какъв трябва да бъде един неолиберален политик, на който му се налага да изглежда като „доброто момче“. Той се обръща към целия свят, казвайки, че Канада наистина, ама наистина много се вълнува от климатичните промени, докато същевременно се обръща към петролните компании в Тексас, заявявайки им, че „Никоя страна няма да открие 173 милиарда барела петрол и да се откаже от тях“ (вижте какво казва Greenpeace по този повод). Да, той говори за петролните пясъчни полета на Албърта, а ако това гориво бъде продадено и изгорено, както възнамерява Трюдо, то ще допринесе за достигането на 1/3 от глобалния лимит на въглеродни газове, който Трюдо лично помогна да се определи (естествено, с множество фанфари). И всичките снимки на света в Instagram на прегърнати от Трюдо тюлени няма да поправят причинената вреда.
Когато той не си разменя шеги с Чандлър от „Приятели“ в Twitter, Трюдо прокарва тайни търговски споразумения като CETA – сделка между Канада и Европейския съюз. Канадският премиер я нарича „прогресивна“, но в действителност СЕТА ще позволи на корпорациите да съдят правителствата, ще отвори публичния сектор пред големите конгломерати, ще намали регулациите и ще улесни изнасянето на работни места.
Правителството на Трюдо улесни процедурата за продажба на оръжия на страни като Саудитска Арабия, а самият министър-председател дори се опита да изкара сделката благородна, заявявайки, че „Канада трябва да си държи на думата“. Все едно става въпрос за защитата на някое невинно момиче, а не за продажбата на въоръжени машини на стойност 15 милиарда долара на един тираничен режим, водещ незаконна война в съседна държава.
По отношение на изборната реформа, ключов проблем за Канада, бившият „инструктор по сноуборд“ се оказа също толкова лицемерен. Ето 2-минутно клипче, пълно с обещанията на Трюдо за избирателна реформа – в началото на годината всички тези обещания бяха нарушени, а изборната реформа – погребана.
Дори широко прокламираният феминизъм на Трюдо и загрижеността му за коренното индианско население се оказва измама – въпреки обещанията за повишаване на детските и по-добра политика, насочена към хората с годишен доход под 30 000 долара, реформата на Трюдо остана половинчата и не доведе до коренни промени, междувременно „горещият“ премиерът не предприе никакви мерки за намаляване на разликата в заплащането между различните полове. Правителството на Трюдо заведе дело срещу Канадския трибунал по правата на човека, защото те са свързали броя на самоубийствата сред коренното население с нежеланието на правителството да осигури равен достъп до здравеопазване на индианците.
Според адвокатката Памела Палматер, „Изоставено е буквално всяко обещание към коренното население, като цяло и по специално към индианските жени и момичета“.
(В този ред на мисли, си заслужава да се поразровите за геноцида над индианското население в Канада, който включвал насилствено стерилизиране, отнемане от родителите и формално приключил през… 1996 г. Канадската система толкова се харесала на определени кръгове, че през 40-те години на миналия век ЮАР изпратил специален екип, който да почерпи опит и да го приложи при установяването на апартейда – бел.пр ).
Трудо е типичният политик на новото време, който ще направи всичко по силите си, за да укрепи властта на богатия 1%, докато неговият екип от PR-и се грижат за това да се взирате във всяка негова снимка, в която той изглежда превъзходно.
Еманюел Макрон
Приветстван като спасител от европейските либерали заради победата му над Марин Льо Пен, Макрон е представителен човек, обичащ да бъде домакин на знаменитости, като Риана и Боно, докато е „барнат“ в добре изглеждащ костюм. Понякога той дори се разхожда заедно със своя също така чудесно изглеждащ колега – Трюдо. А понякога той е твърд и изрича остри слова срещу своя архивраг – Путин.
Макрон скромно заявява, че ще управлява като римския бог Юпитер, междувременно хващайки ръката на Доналд Тръмп по славния път на намаляването на данъците за ултра богатите.
Макрон е продукт на едни от най-ексклузивните и елитни учебни заведения. Той е инвестиционен банкер, по-късно станал част от кабинета на „популярния“ бивш президент Франсоа Оланд и издигнал се до негов министър. Въпреки всички тези факти, Макрон успя да се кандидатира за президент, обявявайки се за „аутсайдер“ – досущ като един американски милиардер, живеещ в небостъргач, който също успя да се самонабеди за „човек на народа“.
Макрон, както Трюдо, а преди това и Тони Блеър и Бил Клинтън, заявява, че не е нито ляв, нито десен. Не, вместо това той мечтае за една специална икономика, в която неговият министър на труда милионер ще ореже социалните защити на работниците, превръщайки много от тях в прекариат. Междувременно Франция ще се придвижи към нещо подобно на перманентно извънредно положение, което жестоко ще застраши същите тези свободи, които Макрон претендираше, че ще защитава – и всичко това в името на затварянето на няколко мюсюлмани.
В края на краищата той е човек, който си мисли, че държавата е много сходна с Facebook или Google, а всеки гражданин има десетки хиляди евро стартов капитал, който само чака да бъде оползотворен във финансирането на някаква предприемаческа мечта или на нещо друго (представете си, че е имало реална причина Макрон да иска да държи ръката на Тръмп). Всичко може да се синтезира от най-показателния туит на френския президент.
„Искам Франция да е нация старт-ъп. Нация, която мисли и се движи като старт-ъп. #VivaTech.“, написа Макрон в Twitter.
Джон Маккейн
В една от многото хвалебствени статии за аризонския сенатор, вестник Washington Post обяви, че „навсякъде по света Маккейн е асоцииран със свободата и демокрацията“. Може би в нечии представи всеки тинейджър има окачен плакат на Маккейн в стаята си, а неговата всеизвестна любов към свободата е възпята от певци от Багдад до Буенос Айрес.
Наскоро Маккейн натрупа малко бонус точки, защото изненадващо гласува против замяната на Обамакеър, макар и причините за това да са малко по-мръсни. Масовите американски медии обаче не правят нищо друго освен да пеят песни за „бунтаря“ Маккейн и неговия борбен и независим дух. Реалността обаче е доста по-различна. В действителност Маккейн е войнолюбец, призоваващ за 100-годишна окупация на Ирак.
Той е човекът, избрал налудничавата и крайно-дясна Сара Пейлин за своя кандидат вицепрезидент. Маккейн нарича протестиращите против войната „отрепки“, виетнамците „жълтури“ и е против почитането на Мартин Лутър Кинг с национален празник. Той подкрепя продажбата на оръжие за Саудитска Арабия и почти винаги гласува за предложенията на Тръмп – някои от тях, например, могат да се окажат много фатални, защото са насочени изцяло против общественото образование. (Ако искате да прочетете в детайли що за човек е Маккейн, то задължително вижте и този материал – бел.пр.).
Ангела Меркел
Меркел е много по-искрена относно своите виждания, спрямо мъжете по-горе, но това не спира тези, които смятат Европейския съюз за бастион на всичко хубаво и ценно в света, да я превъзнасят като изключително прогресивен политик. Особено след като тя реши, че Германия може да приюти голям брой сирийски бежанци.
Меркел гласува против еднополовите бракове в Германия, заявявайки, че те могат да бъдат само между мъж и жена и подкрепя забраната на бурките. По-важното в случая е, че тя е твърд привърженик и продължава да прокарва политиките на остеритет, които в действителност застрашават бъдещето на ЕС.
Макар Меркел да се представя като защитник на околната среда, нейното правителство сериозно „укроти топката“, за да успокои Тръмп. Така стигаме и до известното ѝ решение да приеме бежанците. Започнало прогресивно, скоро то направи обратен завой, а преди седмица фрау Меркел дори споделила на Тръмп, че „съжалявала“, защото е отворила вратите на нацията си за жертвите на войната в Сирия.
