В категории:Анализи / Свят

Джъстин Трюдо прилага политика на PR-а. Джереми Корбин предлага политика на надеждата

Канадският премиер предлага имитация на прогресивност, зад която се крие подкрепа за военнопромишления комплекс, тръбопроводите и приватизацията. От другата страна на океана обаче има истински пример за борба за икономическа и екологична справедливост.

Мартин Лукас, Guardian

Представянето на двамата в международните медии не може да бъде по-различно. Публиката познава Джъстин Трюдо от фотогалерии в Buzzfeed или популярни видеа на BBC. Феминистът премиер на Канада, който прегръща бежанци, панди и постелката си за йога. Той изглежда сякаш е пристигнал с кану и от езерото се е оказал директно на сцената на някой TED Talk. Приобщаващ, обичащ природата и правещ добрини, той със сигурност трябва да е обичан от народа си.

А ето какво ви казват вестникарските колонки за Джереми Корбин: неспретнатият и нечаровен лидер на британската Лейбъристка партия, чиито поддръжници са крайни лунатици, и чиито позиции представляват неадекватен на времето утопизъм. Ако посмее да излезе на избори със своята политическа програма, той със сигурност ще бъде отхвърлен от електората.

През миналата седмица обаче Корбин постигна една от най-големите политически изненади в съвременната британска история. Вместо да се запъти към широко рекламирания си провал, Лейбъристката партия се оказа на косъм от съставяне на правителство. Оказа се, че милиони са готови да приемат радикални политики, които се грижат за собствените им интереси, връщат основните услуги под обществен контрол, и предвиждат значителни разходи за образование, чиста енергия и здравеопазване.

След като Корбин пренаписа правилата, определящи електоралния живот на Запад, това ще ни помогне да видим Трюдо в правилната перспектива: като сладкодумен центрист, който осигурява лъскав параван за фалиралия и обсаден неолиберализъм.

Представянето на Трюдо като шампион на всичко справедливо и достойно в крайна сметка е свързана с хитра и внимателно калкулирана стратегия на връзки с обществеността. Тази стратегия на Трюдо има две основни стъпки.

Първо той прави широко разпространявана по света прокламация – смело обещание да ограничи остеритета или климатичните промени, или пък да защити правата на бежанците и коренното  население. Ласкателното международно отразяване подсилва доверието към него и в страната.

Това, което следва после обаче, не са амбициозни политики за изпълнение на тези обещания. Вместо това има маневри, с които тихомълком да изпразни обещанията си от всякакво съдържание. Успехите на тази тактика, както и очевидният ѝ цинизъм, са забележителни.

По този начин Трюдо продължи, а в някои случаи и надмина икономическия дневен ред на консерватора Стивън Харпър: одобри няколко мега-проекта за изкопаеми горива, опита се да увеличи правомощията на партията си в парламента, съкрати финансирането на здравеопазването и атакува сигурността на пенсиите, задържа заграбените от коренното население земи и ресурси, подкопа перспективата за безплатни детски грижи, запази данъчните вратички за най-богатите, и депортира хиляди имигранти.

Но това не е всичко. Той също така наруши обещанието си за изборна реформа, даде началото на приватизационна схема, която представлява огромен подарък за корпорациите, остави да действа прокарания от консерваторите закон, даващ огромни правомощия на шпионските агенции, одобри въздушни удари срещу Ирак и Сирия, въпреки обещанието да оттегли страната то тези войни, освен това подписа най-голямата сделка за износ на канадско оръжие за бруталния, женомразки режим в Саудитска Арабия.

Едва ли това е точно каквото са очаквали гласувалите за „истинска промяна”. Но преди да продължим, ето нещо възбуждащо, което да ви разсея и обезоръжи: Джъстин и Барак Обама поддържат огъня на прогресивното си братство с романтична, супер готина вечеря в Монреал. Джереми Корбин ни показа значението на истинската политическа надежда. Това, което Трюдо прилага не е нищо повече от политика на рекламата.

Последните прогресивни пози на Трюдо са по линия на външната политика. През миналата седмица канадското правителство обяви, насред шумно одобрение, че поема смел курс за осигуряване на независимост на армията от обруганата нова администрация в САЩ. С тази цел разточителните военни разходи ще бъдат увеличени с над 60 млрд. долара – шокиращо увеличение на бюджета със 70 на сто. Вече се обсъждат и нови мисии с НАТО – т.е. канадците правят точно това, което Тръмп поиска от тях. Самовглъбените коментатори явно пропускат контекста – това е абсолютно послушание, маскирано като неподчинение.

Същевременно Джереми Корбин ни показа какво е истински кураж – той призова визитата на Тръмп в Обединеното кралство да бъде отменена. Корбин стъщо така е последователен критик на катастрофалните, незаконни военни интервенции на страната си в Ирак, Афганистан и Либия. В много от тях Канада също участва директно, а Трюдо ги подкрепя.

След скорошните терористични нападения в Лондон, Корбин се осмели да свърже войните в чужбина с неизбежните атаки срещу цивилни в родината. Изказването на такива истини се счита за ерес в политическите балони в парламентите както в Лондон, така и в Отава. Същевременно това се счита за здрав разум от мнозинството хора и в двете държави.

Пропастта между Джъстин и Джереми, която е и пропаст между символизма и съдържанието, вероятно е най-широка на екологичния фронт. Платформата на Лейбъристите очертава индустриална революция, която съответства на мащаба на климатичната криза: инвестиции в размер на 250 млрд. паунда за период от десет години за създаване на „зелени” работни места и чиста енергия, саниране на милиони жилища, намаляване на разходите за електроенергия и на въглеродните емисии. Енергийната система ще бъде върната от частните компании под обществен, но децентрализиран контрол. Фракингът ще бъде забранен. От друга страна методът на Трюдо е да се представя като горд защитник на природата, докато безсрамно разпродава огромните канадски залежи на нефт и газ на всеки желаещ купувач.

Джъстин Трюдо е фалшификация, докато Джереми Корбин е прогресивен. Начините, по които те правят политика очертават разликата между „истинска промяна™” и трансформация.  Не кухият спектакъл, оркестриран от елитни технократи в услуга на банкери и петролни магнати, а изборна програма, оформена и прокламирана от масово движение, която с конкретни мерки ще подобри живота на милиони хора.

Избирането на Трюдо, въпреки илюзорната фасада, демонстрира, че и в Канада има огромно желание за истинско активистко правителство. Точно както младите хора масово гласуваха за Корбин и Сандърс, те се обърнаха към Трюдо. След като лъскавата му опаковка започна да се износва, те не трябва просто да са разочаровани и гневни. Тя трябва да се борят за истинска, радикална алтернатива.

В Канада най-близкият паралел по позитивната програма на Корбин (както и на медийното му сатанизиране), бе „Манифестът за отскок”, който беше подкрепен от над 220 организации – от Greenpeace Canada до Black Lives Matter Toronto, както и някои от най-големите работнически синдикати. Дневният ред на тази широка коалиция – обществена собственост над ключови сектори, увеличаване на данъчната тежест за корпорациите и богатите, уважаване на правата на коренното население като начин за борба с климатичните промени – бе освиркан от канадските елитни лидери на мнение като изборна отрова. Социологическите проучвания обаче сочат обратното: мнозинството от хората го одобряват. Успехът на Корбин вече доказва без никакво съмнение, че това може да е основа за печеливша изборна програма.

За да се осъществи такова нещо, програмата трябва да е придружена с масово движение, което да говори с хората лице в лице, подобно на това, което осигури успеха на Корбин. Независимо дали чрез новите организационни инициативи от авторите на манифеста, Новата демократична партия, която се учи от британските лейбъристи, или пък успешните кампании за увеличаване на минималната заплата, левицата в Канада трябва да се възползва от момента. Подобно на движението в Англия, левицата трябва да активира, свързва и да вдъхва смелост на десетки хиляди хора.

Нищо друго не може да пропука истински фалшивия прогресивен имидж на Трюдо. Дори ако международната преса никога не дойде на тази вълна, хората в Канада със сигурност са готови за това.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар