В категории:Великобритания / Европа / Свят

Джеръми Корбин организира безпрецедентно социалистическо възраждане

Най-вероятно сега ръководството на лейбъристите ще се опита да затвърди контрола на лявото крило в партията, като междувременно привлече обратно по-десните си депутати. Левицата ще предложи обединение, но под свои условия – утвърждаване, а не изоставяне на Манифеста и допълнително задълбочаване на вътрешнопартийната демокрация.

Снимка: www.facebook.com/pg/JeremyCorbynMP

Nick Pearce, Financial Times

Лейбъристите множество пъти са били отписвани като отмираща или дори умряла партия – подобна е ситуацията през 30-те, 50-те и 80-те години на миналия век. Въпреки това, след известно време те са се съживявали. Никога в историята обаче това възкръсване не е ставало под ръководството на социалист от левите среди на партията – никога досега. Дори само заради тази причина подкрепата за Джеръми Корбин е безпрецедентна по своето значение за партията. Корбин обаче не за пръв път надминава всички очаквания.

Лидерът на лейбъристите е тази рядка фигура в политиката, която може да извлече истинска победа дори от поражението. Що се отнася до местата в парламента, то лейбъристите губят с малка разлика от консерваторите, но най-вероятно няма да могат да съставят правителство, като Корбин ще продължи да е лидер на опозицията, а не премиер. Въпреки това той успя да промени британската политика. Обединеното кралство няма да напусне ЕС без споразумение (така нареченият „твърд Брекзит“ няма да се състои). Строгите икономии, образователните реформи и въобще повечето предложения на торите ще бъдат блокирани. Консерваторите все пак ще съставят правителство, но тяхната програма няма да може да се реализира.

Успехът на Лейбъристите не е продукт единствено на техните усилия – те успяха да се възползват максимално от катастрофалната кампанията на консерваторите, която разкри колко куха, дървена и дори плашеща е Тереза Мей. Брекзит всъщност премахна най-големите слабости на лейбъристите, свързани с икономическата им компетентност и въпросите относно имиграцията. Десните сили в партията няма да могат да разчитат на традиционното извъртане на фактите и да твърдят, че друг лидер би се справил по-добре при същите обстоятелства. Те дори няма да опитат, защото Корбин направи стратегическото решение да влезе в изборната надпревара, акцентирайки на манифест, изпълнен с познати следвоенни социалдемократически политики и това проработи.

Корбин привлече ентусиазирана и енергетична база от активисти, смазвайки консерваторите на терена на новите онлайн медии и преоткривайки масовите политически митинги. В крайна сметка, Корбин успя да мобилизира младите избиратели, а всички тези постижения са наистина важни. И все пак те не са достатъчни за завръщането на масовата партия на 20 век или за възникването на ново социално движение на британската политическа сцена.

По-сложна е електоралната география на лейбъристкото възраждане. Партията успя да разтърси племенните пристрастия в Уелс, където се доказа като модерна и способна да управлява. Лейбъристите привлякоха обратно гласоподаватели от Шотландска национална партия и запазиха вотът на избирателите, предпочели оставането на Шотландия във Великобритания. Партията успя да обедини зад себе си, както космополитната мултикултурна работническа класа от големите градове, така и либералната средна класа.  Разчитайки на голямата подкрепа за социалната държава и доброто ниво на обществените услуги, лейбъристите успяха да привлекат дори градските избирателите на крайно дясната и евроскептична UKIP.

Най-вероятно сега ръководството на лейбъристите ще се опита да затвърди контрола на лявото крило в партията, като междувременно привлече обратно по-десните си депутати. Левицата ще предложи обединение, но под свои условия – утвърждаване, а не изоставяне на Манифеста и допълнително задълбочаване на вътрешнопартийната демокрация. Крайно левите най-вероятно ще призоват Корбин за твърда саморазправа с вътрешните врагове, като от развитието на ситуацията зависи дали Лейбъристката партия ще продължи по пътя си нагоре по трънливия предстоящ път или ще изпадне във вътрешни сблъсъци.

Стратегически, много важно е дали Лейбъристкото ръководство ще отчете резултата си като първото отхвърляне на неолиберализма в британската политика или като позакъсняла реакция на драстичните икономии и намаляването на реалните заплати. Ехото на 70-те и фактът,  че Великобритания има втория си парламент без абсолютно мнозинство за по-малко от 10 години предполагат, че никоя от политическите партии все още не може да проправи път за нов икономически и политически ред, както направи Маргарет Тачър през 80-те години.

За разлика от тогава, днес влиянието на възрастта на гласоподавателите е сходно с това на класовата им принадлежност. Мнозинството от младите гласуваха за лейбъристите, но партията не успя да се представи добре сред хората над 55 години – дори след като консерваторите директно заплашиха приходите на пенсионерите. Корбин доказа, че е способен да мобилизира младите, но това не се оказа достатъчно. За победа на следващите избори ще е необходимо по-силно привличане на различните поколения и класи. А това е една изключително трудна политическа задача.

Сега политиката се завръща отново в Уестминстър, а след масовите митинги Корбин ще трябва да се изправи срещу множество подводни камъни и парламентарни трудности.  Лейбъристите ще трябва да направят нещо, което преди не успяха – да окажат влияние върху процеса на излизане от ЕС. За да успеят в това начинание Корбин и неговият кабинет в сянка ще трябва да бъдат много ловки и опитни, а също и да проявят желание да се справят с останалия ляв евроскпетицизъм. При всички положения сега гласът на лейбъристите ще има голяма тежест в Уестминстър, а до съвсем скоро това изглеждаше напълно невъзможно – както за мен, така и за много други.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар