Eвропейският парламент ратифицира спорното Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (CETA). Общо 408 европейски депутати гласуваха „за“ СЕТА, 254 бяха против, а 33-ма се въздържаха. Преди гласуването парламентът проведе дебат в рамките на около два часа, като единствените двама български евродепутати, които взеха отношение, бяха Георги Пирински (ПЕС) и Андрей Ковачев (ЕНП).
От родните евродепутати „против“ гласуваха представителите на БСП – Момчил Неков, Петър Курумбашев, Георги Пирински и Сергей Станишев и Ангел Джамбазки (ЕКР). Любопитна подробност е, че Сергей Станишев първоначално е гласувал „за“, но впоследствие е поискал корекция на вота си, за да бъде отчетен като „против“. Подкрепа на СЕТА дадоха всички евродепутати на ГЕРБ – Мария Габриел, Андрей Ковачев, Ева Паунова, Андрей Новаков, Емил Радев и Владимир Уручев, както и Филиз Хюсменова и Искра Михайлова от ДПС и Светослав Малинов от РБ. Единствените двама отсъствали при гласуването български евродепутати бяха Неджми Али (ДПС) и Николай Бареков. „Против“ гласува и българката Костадинка Кунева, която е евродепутат от СИРИЗА.
Основни противници на СЕТА по време на дебата бяха от групата на Европейската обединена левица, която включва представителите на испанската Подемос и гръцката СИРИЗА, Европейската зелена партия и част от социалдемократите от една страна, както и групите на „Европа на свободата и пряката демокрация“ на Найджъл Фараж и на „Европа на нациите и свободите“ на Марин Льо Пен. Зад СЕТА очаквано застанаха групите на ЕНП и АЛДЕ, групата на Европейските консерватори и реформисти, както и голяма част от групата на Социалистите и демократите.
В своето изказване в самото начало на дебата Георги Пирински подчерта, че разкриването на качествени работни места, балансираното нарастване на заплатите и разширяването на възможностите за предприемачество следва да са решаващи критерии при оценката и евентуалната подкрепа на СЕТА. Комисията по заетост и социални въпроси, в която българският евродепутат беше докладчик, бе единствената, която отхвърли СЕТА, тъй като констатира, че споразумението съществено се разминава и с трите посочени критерия. Моделите и оценките показват не повече от 0,018% ръст на общата заетост в Европейския съюз за период от 6 до 10 години при сериозни секторни размествания и ръст на трайната безработица, заяви Пирински. Той подчерта и вероятността за „разширяване на разрива в заплащането между квалифицирани и неквалифицирани работници“.
По отношение на твърденията, че това споразумение ще доведе до развитието на малкия бизнес, Пирински подчерта, че „нито една глава не включва мерки за малките и средни предприятия“. „Привилегированият статут на инвеститорите при системата на инвестиционни съдилища е в контраст с елементарните консултации, предвидени за защита на интересите на обикновените граждани“, изтъкна той, а изказването му бе посрещнато с ръкопляскания от групата на противниците на споразумението в ЕП.
В съвсем различен тон беше изказването на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, който е част от групата на Европейската народна партия. Според него „споразумението е в интерес на европейските граждани и на бизнеса и означава растеж и нови работни места, без да се застрашават европейските стандарти в нито една сфера“. Част от изказванията срещу споразумението на свои колеги евродепутати Ковачев нарече „безпардонни лъжи“. Според него, българската икономика зависи от износа на стоки и услуги, който съставлява 80% от БВП на страната ни. „Тя има нужда от преки чуждестранни инвестиции и свободен достъп до пазари на трети страни, затова България и Европейският съюз като цяло ще спечелят от споразумението“, настоя той. Но пропусна да спомене, че износът на страната ни към Канада е едва 0,21% от целия български износ.
България ще спечели от безвизовото споразумение, подчерта Ковачев, макар отпадането на визите за българи и румънци да е стар и неизпълнен досега ангажимент на Канада, който некоректно бе обвързан със СЕТА. Освен от премахването на визите, България ще спечели и от „по-лесното признаване на квалификации и по-лесен достъп до пазара на труда“, категоричен бе евродепутатът на ГЕРБ. Той сподели още, че СЕТА ще доведе до „по-ниски разходи за българските износители към канадския пазар и възможност за българските фирми да участват в търговете за обществени поръчки в Канада“. Ковачев каза още, че споразумението „не е в ущърб на малките и средни предприятия, а в тяхна полза“, защото „големите и без споразумението могат да оперират глобално“. Той завърши с твърдението, че „плоските лъжи и апокалиптичните сценарии“ на противниците на СЕТА ще бъдат опровергани, когато СЕТА започне да се прилага.
Част от договора влиза в сила почти веднага, още преди ратификацията му от отделните парламенти. Най-опасната част от него – за т.нар. наднационални съдилища, ще бъде приложена едва след националните ратификации. Германия си извоюва забавянето на още няколко глави в областта на инвестициите и трудовите отношения.
По време на дебатите в пленарната зала на Европарламента в Страсбург се изказаха повече от 80 народни представители от всички групи. Още от сутринта и по време на дебатите във френския град пък се провеждаха и протестни действия на граждани срещу СЕТА.
Според германката Ска Келер, която е част от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, СЕТА е „споразумение от стар тип“ – споразумение за либерализиране, в което няма стандарти, свързани с човешките права, екологични стандарти и прозрачност и дори е по-лошо от сходното споразумение със САЩ TTIP. „Имаме нужда от сътрудничество, но трябва да го направим по друг начин. Търговията и свободният обмен трябва да бъдат за благото на всички, на работниците, а не само на големите предприятията“, призова тя. Според Келер, Европа и Канада би трябвало да работят заедно в областта на промените в климата например, а това не е залегнало в СЕТА. Тя подчерта, че с днешното гласуване битката за по-справедливо споразумение не свършва, а точно обратното – тепърва започва.
Келер получи провокативен въпрос от свой колега дали не счита инвеститорите също за „нормални хора“, като същият подчерта, че именно с данъците на тези инвеститори се плащат заплатите на евродепутатите. Тук германката отвърна, че създадените като част от СЕТА международни арбитражни съдилища ще бъдат достъпни именно за големите корпорации, които ще водят дела срещу държавите в защита на своите интереси, но не е предвидено обикновените граждани да водят дела срещу корпорациите. „Да, инвеститорите са нормални хора. Те трябва да имат същите права като останалите, не по-големи“, завърши Келер.
„We need cooperation & trade but different to #CETA. Deals need to be good for society as a whole not just corporations“ @SkaKeller pic.twitter.com/Pw6wq4L5HZ
— Greens in the EP (@GreensEP) February 15, 2017
Евродепутатът Уилям Дартмаут от Великобритания от групата на „Европа на свободата и пряката демокрация“ посочи, че търговията би трябвало да цели икономически, а не политически ползи, но Европейската комисия налага именно своя политически дневен ред чрез СЕТА. „Еврокомисарят по търговията Сесилия Малстрьом уж случайно каза, че „търговията е важен инструмент на външната политика на Европа“. Държавите трябва да изтъргуват собствения си суверенитет в подкрепа на външната политика на ЕС. Съюзът не може да манипулира търговията на държавите членки, за да налага претенциите на своята външна политика“, настоя той. Според него в СЕТА „няма нито една клауза“, която да дава свобода на движението на гражданите – нито на Канада, нито на тези на Европейския съюз.
Полският евродепутат Ярослав Валеса от ЕНП заяви, че с одобрението за СЕТА Европа ще покаже, че дори в трудни геополитически времена успява да прокара „добри търговски практики“. „С това споразумение ще докажем, че можем да изработим правила, които могат да се използват и при бъдещите търговски споразумения по света. Ако успеем с Канада, ако постигнем напредък, ще покажем колко много ще спечелят гражданите и индустрията. Това е една стъпка към един по-добър свят“, настоя той.
По време на голяма част от изказванията, които трябваше да бъдат в рамките на не повече от минута и половина и аргументацията в тях рядко беше солидна, основна тема беше изолационизма и политиката на протекционизъм, която обещава администрацията на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Защитниците на споразумението многократно обявиха, че СЕТА има за цел да се противопостави именно на политиката на протекционизъм, а противниците на споразумението се нареждат редом до Тръмп.
Според испанската Лола Санчес Калдентей от групата на Европейската обединена левица, подкрепящите СЕТА евродепутати са глухи за гласа на гражданите, които протестират и в този момент пред сградата на парламента. По думите ѝ, именно политиката в интерес на големите корпорации, а не на гражданите, е довела до засилване на евроскептичните настроения и популизма на крайната десница. „Навън се чува гласът на народа, но вие сте глухи и това води до още по-малко доверие в тази институция и дава аргументи на онези, които искат да строят стени и да разрушат Европа“, подчерта тя. Лола Санчес припомни, че срещу СЕТА са събрани над 3 000 000 подписа, а синдикати, малки и средни предприятия, земеделски производители и еколози и много други в момента са навън и казват „не на СЕТА“. „Не ги ли чувате, кого слушате?“, попита тя испанските си колеги социалисти от групата на Социалистите и демократите. Г-жа Калдентей изрази разочарованието си, че някои социалисти не се вслушват в гласа на работниците и синдикатите, а по-скоро работят така, като че си търсят място в някой борд на директорите или управителен съвет на голяма корпорация.
В отговор тя получи обвинения, че днес против СЕТА са именно „крайната левица“ и антиевропейската десница. Този аргумент бе и използван упорито и от почти всички представители на ЕНП и АЛДЕ, както и от част от депутатите от ПЕС, които заявиха подкрепа за споразумението.
Холандецът Марсел де Грааф от „Европа на нациите и свободите“ призна, че споразумения като СЕТА носят гласове на политици като него. „Това споразумение е стъпка към диктатура и бедност, тъй като многонационалните компании получават правото да определят съдържанието на европейското законодателство. Говорим за бедност, тъй като сега продуктите ще се произвеждат в страните, където това е най-евтино, съобразно най-ниските възможни стандарти за условия на труд и опазване на околната среда. Цената за това ще платят гражданите чрез изгубените си работни места, а все повече граждани ще се присъединят към патриотите“, каза той.
United against #CETA.Manif #stopCETA dans les rues de #strasbourg #niTTIPniCETA pic.twitter.com/Z5Z8Gu8XfX
— Charlie Le Paige (@charlielepaige) February 15, 2017
По време на дебатите направи впечатление активното участие и подкрепата за СЕТА на представителите на Великобритания, която скоро предстои да напусне Европейския съюз. Според социалдемократа Дейвид Мартин аргументите на зелените и левицата са „неразбираеми“, защото СЕТА ще създаде работни места, няма да доведе до приватизация, запазва правото на регулация и създава „модерна система за защита на инвестиционните интереси“. „Живеем в свят с реална опасност от протекционизъм, а със СЕТА пазарите се поддържат открити и то на основата на общи ценности“, заяви британският представител на ПЕС.
Все пак не липсваха и други евродепутати от т.нар „традиционна левица“, които бяха против споразумението. Например според французина Еманюел Маурел „СЕТА съвсем не е модел за бъдещето“, защото обръща гръб на важни споразумения от последните години, като например тези за данъчните убежища и климата. „СЕТА проповядва повече либерализация, повече правомощия за мултинационалните компании“, обяви той и нарече „карикатура“ опитите да се представи въпроса като спор между „Тръмп и Льо Пен от една страна и демокрацията от друга“.
Процесът на договаряне на СЕТА не беше достатъчно прозрачен, отчете и неговата австрийски колега от ПЕС Каролин Грасвандер-Хайнц. По думите ѝ, споразумението не е достатъчно добро и не заслужава подкрепа. При подобни споразумения в преговорите би трябвало в много по-голяма степен да бъдат включени всички засегнати страни, защото само така би се гарантирало доверието на всички граждани, призова тя.
Против тезата за СЕТА като отговор на протекционизма на Тръмп се чуха и гласове от Италия. Според Елеонора Форенца от Европейската обединена левица „би било прекрасно, ако СЕТА наистина беше отговор на протекционизма, но това споразумение по същество е друг вид протекционизъм – на интересите на мултинационалните компании“.
Изказване пред Европарламента направи в качеството си на депутат от Европейската обединена левица и един от кандидатите за нов президент на Франция – Жан-Люк Меланшон. Според него частните арбитражни съдилища са създадени единствено в интерес на корпорациите и срещу интереса на хората. Същевременно СЕТА е споразумение със страна като Канада, която не е ратифицирала всички конвенции на Международната организация на труда. „Това споразумение е преврат срещу Европа и бъдещите поколения ще го запомнят“, завърши той.
