В категории:България

Нов доклад за CETA: Ръст от стотинки срещу сериозни рискове

Сдруженията за „За Земята“ и „Солидарна България“ представиха нов доклад за CETA, който да послужи на депутатите преди ратификацията на споразумението

Българският парламент все още не е ратифицирал СЕТА. Снимка: Ивайло Атанасов, „Барикада“

Няма сигурни съществени ползи за икономиката в следствие на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, по-известно като СЕТА. Максималният ръст, който евентуално може да се очаква според прогнозите е в размер на 0,01% от БВП. В същото време споразумението крие редица рискове в други сфери.

Това гласи нов доклад за CETA, изготвен от председателя на сдружение „Солидарна България“ и икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа Ваня Григорова за екологичната организация „За Земята“. Изводите от изследването бяха представени на пресконференция в БТА във вторник.

Без доказателства за ползите – социални и икономически, но с редица рискове за екологията, безопасността на храните, трудовия пазар и публичните услуги България не би следвало да ратифицира CETA, посочва докладът.

Документът се базира основно на три документа – официална брошура на Европейската комисия за икономически ползи от споразумението, становището на Икономическия и социален съвет на България и френски доклад, поръчан от министър-председателя на страната до независима комисия, който акцентира върху въздействието на CETA върху околната среда, безопасността на храните и устойчивото развитие, обясни в началото на представянето Ваня Григорова.

„Бурният общоевропейски дебат за СЕТА почти не достигна до България на институционално и политическо ниво. Спорадичните обществени обсъждания на споразумението преминаха в обстановка на незаинтересованост и формализъм от страна на държавните институции. Макар от началото на 2014 г. граждански организации да търсят и да настояват за информация, анализи и обсъждане, техният глас беше игнориран или неглижиран. Българското правителство взе решение да подпише договора неприсъствено, което означава, че обсъждане не е имало дори между министрите“, посочват в началото на доклада неговите автори.

Към момента на съставяне на доклада осем държави членки на ЕС са ратифицирали CETA – Латвия, Дания, Малта, Хърватия, Естония, Чехия, Испания и Португалия, посочват авторите и добавят, че в някои държави вероятно ще бъдат проведени и референдуми. Припомняме, че подобна идея по време на предизборната си кампания и лансира и президентът Румен Радев, но засега от бул. „Дондуков“ №2 мълчат за нея. Все пак държавният глава спази обещанието си да сезира Конституционния съд относно механизма за ратификация на CETA, като питането му най-общо се отнася до въпроса дали обикновено Народно събрание може да ратифицира такова споразумение и с какво мнозинство. Това е отчетено положително и от авторите на доклада, които припомнят, че вече повече от година съдът не е излязъл с решение.

„Към този момент българското правителството и властите не са изследвали ефектите върху икономиката, околната среда, социалния живот. Не беше изготвен никакъв анализ, като дори публичният дебат, иницииран от правителството, беше слаб и беше насочен към тема, която не е предмет на споразумението – визите с Канада„, подчерта Ивайло Попов от „За Земята“. Много хора смятат, че темата е затворена, тъй като споразумението е подписано на ниво ЕС, но всъщност ратификацията, за която Народното събрание трябва да гласува, е изключително важна, тъй като предварителното изпълнение на CETA не се отнася до някои от най-опасни клаузи, като например арбитражните съдилища, добави той. „Една ратификация или отказ от такава е изключително важен въпрос“, категоричен беше Попов.

Докладът е с обем от 15 страници и е разделен на четири основни части – арбитражите и т.нар. регулаторното сътрудничество, заложено в CETA, колко икономика има в споразумението, устойчивото развитие, отнасящо се до безопасността на храните, климатичните промени, публичните услуги и други и за финал – изводи и препоръки.

Безкраен финал

Механизмът за „регулаторно сътрудничество“ в СЕТА (глава 21) е с особено значение, обясняват авторите на доклада. „Характерен за този вид споразумения е живият им характер. С вече финалните текстове на СЕТА се регламентира създаването на поредица механизми за регулаторно сътрудничество и хармонизация на законодателството, които всъщност непрестанно ще разширяват задълженията на двете страни по договора. Стига се до там, че на държавите членки на ЕС е вменено задължение да съобщават дори за законопроект, преди той да бъде внесен в парламентите на страните и преди да е преминало общественото обсъждане на проекта“, посочва докладът.

„Този контрол на ранен етап дава възможност за ефективно въздействие от страна на лобисти на едрия бизнес и за заобикаляне на вътрешните демократични процеси. Европейският съюз или една държава са изложени на различни видове натиск и на риск от прилагане на стратегия за изтощение, целяща да бъдат принудени да се откажат от замислен регламент или значително да ограничат обхвата му“, предупреждават авторите.

Динамичното измерение на споразумението „съдържа известен брой неточности и дори поражда рискове“, пишат и авторите на доклада, поръчан от френския премиер. Те обръщат внимание върху състава на Форума за регулаторно сътрудничество и специализираните комитети, в които не са определени никакви задължения за безпристрастност и никакви правила за представителство. В тях ще има представители на едрия бизнес, но не и представители на всички държави членки, които зависят от дейността на въпросния форум.

„Една от най-чувствителните теми е регулацията на биотехнологиите. Споразумението изглежда насърчава преговорите по тези въпроси. На този етап е трудно да се прецени как благосклонният към биотехнологии подход може да бъде съгласуван със сегашния режим на ЕС за лицензиране на ГМО. От една страна държавите членки запазват възможността си да ограничават или забраняват отглеждането на генетично модифицирани организми (ГМО) на своя територия. От друга страна те не могат да откажат регулаторно сътрудничество в тези области, не могат да откажат „диалог“ в областта на биотехнологиите“, пишат авторите на доклада и обръщат внимание, че за амбицията на канадската страна да се възползва максимално от механизма за регулаторно сътрудничество именно в тази посока е показателен докладът, представен на канадската Камара на общините през 2014-та година, цитат от който гласи: „Един от най-обещаващите аспекти на споразумението е създаването на работна група, която ще разглежда проблемите, свързани с биотехнологиите, за да се гарантира, че няма да вредят на търговията.“

„Сътрудничество, разбира се, трябва да се предвиди. Но неяснотите, широкият достъп на лобисти, задължението за синхронизация дори на проектите на национални закони дават несправедлива преднина на корпоративните пред обществените интереси и водят до неглижиране на демократичните процеси и гражданското общество. Финалните текстове на СЕТА всъщност никога няма да бъдат финални“, обобщава докладът.

„Усъвършенстваните“ арбитражи

Сериозна част от доклада е посветена на механизмът за решаване на спорове между инвеститор и държава („investor-to-state dispute settlement“ или ISDS). Авторите припомнят, че след мащабни протести и огромно обществено недоволство, преговорните екипи се принудиха да внесат някои промени в този механизъм, като се въведе фиксиран списък от 15 членове на съда и се предвиди арбитражна инстанция за обжалване. Докладът обаче подчертава, че макар ЕК да е разглеждала вариант членовете на съдийската колегия да се състои от съдии на пълна заетост, които да не могат да имат странични ангажименти, тази идея е била изоставена. Така съдиите ще продължават да имат право да заседават като арбитри и в други институции, което запазва възможността за конфликт на интереси.

В тази връзка интересен случай имахме наскоро в България – арбитражният съдия Валентина Зартова, която работи към арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата, осъди държавата в полза на Кирил Домусчиев – председател на една от другите три най-големи работодателски организации. БТПП (Зартова) и КРИБ (Домусчиев) заедно са членове на мега-организацията АОБР – Асоциация на организациите на българските работодатели.

Авторите на доклада посочват, че съществува риск от недобросъвестно поведение на корпорациите, които преместват инвестициите си (или го правят само фиктивно), за да се възползват от ISDS клаузите. „Такъв случай е посочен и в официалния доклад на френското правителство: Американска компания, действаща в Европа, която след появата на затруднения в отношенията си с приемащата държава е решила да преструктурира инвестицията си чрез клон в Канада, с единствената цел да се възползва от глава осма на СЕТА в случай на жалба срещу ЕС. Този често срещан вид злоупотреби се критикува от съвременните арбитражни правораздавателни органи, но това не води до преустановяването им“, пише в документа.

Там се посочва още, че в текстовете на СЕТА, които се отнасят до арбитражите, изобилства от неясни формулировки, чиято интерпретация е оставена на арбитрите по делата. „Такива са например разпоредбите, касаещи национализацията на дадена дейност или обществена услуга. В договора е заложена една резерва: „при редките обстоятелства, при които влиянието на дадена мярка или поредица от мерки е толкова сериозно, че тя изглежда очевидно прекомерна“. „Изключително трудно е да се предвиди как формулировката от глава Осма за „прекомерност“ ще бъде изтълкувана от Съда“, предупреждават експертите.

Те прилагат в своя доклад и статистика на Конференцията на ООН за търговия и развитие, която показва огромно увеличение на подобни арбитражни дела, които се завеждат от корпорации на база някои двустранни споразумения, а със CETA ще се превърнат във фундамент. Проблем са не само делата, които ще бъдат спечелени от инвеститорите в ущърб на дадена държава, но и разходите за самите дела. Докладът посочва, че в общия случай, независимо от изхода, разходите се поемат от държавите, което е допълнителен възпиращ фактор при вземане на законодателни решения. Анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за обществените ефекти на ISDS делата сочи, че средният размер на разходите по тях е между 8 и 10 милиона долара, но в някои случаи стига до 120 млн. долара.

Докладът преглежда случаите на заведение срещу България дела, като обръща внимание на последното дело от началото на 2018-та година. “ Информацията за него в български медии сочи, че един от инвеститорите в дружеството-ищец е Международната финансова корпорация (част от Световната банка). Тоест компания, в която инвестира Световната банка, съди България в арбитражен съд на Световната банка“, уточняват авторите на доклада. Те дават още примери с вече споменатото дело на „Български морски флот“ на Кирил Домусчиев, заплахата именно от арбитражни дела относно развалянето на договорите с двете частни ТЕЦ в Маришкия басейн, подобен казус със Софийска вода и други.

„Икономиката, глупако“ или за 11 стотинки повече

„През 2008 г. изследване, поръчано от ЕК, оповестява, че БВП на съюза ще нарасне с до 11,6 милиарда евро (0,08% ръст) при подписване на договор за свободна търговия с Канада. В друг, отново поръчан от Комисията анализ, се прогнозира ръст от 0,02-0,03% на БВП и аналогичен ръст на заплатите. През юни 2016 г. комисарят по търговията г-жа Сесилия Малмстрьом в отговор на парламентарен въпрос заявява, че последните изследвания сочат, че най-оптимистичният сценарий е за 0,01% ръст на брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Последният анализ от 2017 г. вече не цитира проценти, а само абсолютна сума. В проценти обаче тя не се различава съществено от горецитираните прогнози, но милиардите привидно звучат по-внушително“, посочва доклад в главата, посветена на икономически ефекти от CETA.

„Официални очаквания на ЕК за ръст на БВП 0,01%-0,08% показват трудностите да се прогнозира конкретен икономически ефект от споразумението на фона на флуктуациите в глобалната икономика и далеч по-големия обмен с трети страни. Други, непоръчани от ЕК прогнозни модели, допълнително вземат предвид и динамични фактори като отклоняването на търговски потоци вътре в ЕС и промяната в безработицата. Те показват не увеличение, а намаление на националния доход в ЕС с 0,49%, както и на работните места с 200 хиляди и на доходите (между 316 и 1331 евро годишно за отделните държави членки)“, добавят още авторите на документа.

„Официални всеобхватни анализи за ефектите на СЕТА върху България няма. За да оценим очаквания ефект върху трудовите възнаграждения на база на поръчаните от Европейската комисия изследвания, според които заплатите ще нараснат подобно на БВП, налагаме горните темпове на растеж върху българските мащаби с всички условности на механичното пренасяне на европейски величини към българската реалност. При средна месечна заплата в България за декември 2017 г. в размер на 1123 лв., увеличението при различните сценарии след седем години ще бъде между 0,11 лв. и 0,90 лв.“, пише в доклада.

Авторите прилагат графика и изтъкват, че българският износ към Канада понастоящем е в размер на приблизително 40 млн. евро (2017 г.) и би нараснал с 9,7 млн. евро. През последните години той е между 0,18-0,5% от целия ни износ и за 2017 г. се нарежда на 43-то място. „Скромният дял на Канада сред търговските ни партньори се обяснява с географски причини и не може да се очаква съществено да се промени. Отново пренасяйки общоевропейските прогнози върху мащаба на нашия износ за Канада, износителите биха спестили около 545-743 хил. евро“, уточнява се в доклада.

Принцип на (не)предпазливост

Европа и Северна Америка се различават генерално по прилаганите подходи към общественото здраве. В Европейския съюз основен е т.нар. „принцип на предпазливост“ – един продукт получава достъп до пазара, само ако е доказана неговата безвредност. Не така стоят нещата в Канада и САЩ, посочват авторите на доклада. „Вероятно за да се постигне компромис, европейските преговарящи са пожертвали този принцип и той не е посочен експлицитно в СЕТА. Тълкувателният инструмент към основния текст на СЕТА уточнява, че „Европейският съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, потвърждават задълженията за предпазливост, поети в рамките на международни споразумения“, което обаче е недостатъчна гаранция, че принципът на предпазливостта ще продължи да бъде прилаган безпроблемно в ЕС. По-конкретно, що се отнася до санитарните и фитосанитарните мерки, практиката за установяване на еквивалентност, предвидена в глава пета и член 5.6 на споразумението, поражда въпроси. Тя се основава на приемането от страна на вносителя на санитарните и фитосанитарни мерки, които прилага износителят. Това приемане трябва да се основава на „обективното доказване“ от последния на „подходящо“ за страната-вносител и за нейните действащи регламенти равнище на защита. Как точно се обоснована „подходящият” характер на мерките, не е ясно“, предупреждава докладът.

По-конкретно авторите предупреждават, че „СЕТА предоставя възможност на Канада да използва например фактори на растежа, съдържащи антибиотици. Освен като фактори на растежа, те се включват в храните на животните, за да се избегнат и разходи, причинени от възникване на болести. Антибиотиците позволяват също да се съкрати времето на угояване на едрия рогат добитък. Канада не планира да забрани след време гентетичните факторите на растеж, което означава, че европейският пазар трябва да приеме и месо от отглеждани с химикали животни. Канадската законодателна уредба разрешава изплакването и обработката с хлор на говеждото и пилешко месо, което е забранено в Европа. Съвсем неотдавна, през юни 2017 година, Канада съобщи, че смята да внесе искане за разрешение да използва лимонена и пероксиоцетна киселина“.

Като допълнение, „Канада е далеч зад Съединените щати, Европейския съюз или Австралия по отношение на екологичните закони и политики. Относно пестицидите, Канада разрешава употребата на 46 активни вещества, които са отдавна забранени в другите страни. Максималните разрешени граници на остатъците от пестициди в хранителните продукти свидетелстват за много по-ниска взискателност в Канада в сравнение с ЕС.

По отношение на публичните услуги авторите на доклада изтъкват, че няма консенсус относно това какво определя една услуга като публична: в по-развитите държави публичният сектор е широк, в страни със слаби икономики – общественият сектор е минимизиран. „Два са основните рискове, пред които СЕТА изправя запазването на обществения характер на услугите: Заложеният в споразумението ratchet механизъм позволява само разширяване на либерализацията, но не и обратно – връщане на публични услуги в обществени ръце; СЕТА възприема подход на “негативния списък”. Той се различава съществено от традиционните до момента споразумения на Европейския съюз, които се основават на система от положителни списъци, при която страните изрично изброяват секторите и подсекторите, към които поемат задължение да бъдат отворени за конкуренция. От гледна точка на здравето и околната среда, избраният подход е по-рисков, отколкото подхода с положителен списък“.

Изводи и препоръки

„Настоящия доклад показва по категоричен начин, че няма сигурни съществени ползи за икономиката в следствие на СЕТА. Максималният ръст, който евентуално може да се очаква според прогнозите е в размер на 0,01% от БВП. В същото време споразумението крие редица рискове в други сфери. А когато няма доказателства за ползите – социални и икономически, но са налице редица рискове за екологията, безопасността на храните, трудовия пазар и публичните услуги, нищо не налага България да ратифицира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада. Същото би било неправилно и неприемливо“, обобщава докладът в заключителната си глава с изводи и препоръки.

Ако все пак българските власти откажат да се вслушат в предупрежденията на експертите и гражданското общество, следва поне да предприемат действия, с които да намалят потенциалните щети, призовават от „За Земята“. Становището на Икономическия и социален съвет на Република България и доклада до френския министър-председател посочват някои възможни мерки в тази насока: преди ратификацията да се приеме тълкувателна декларация, уточняваща смисъла, който България възнамерява да придаде на разпоредбите или механизмите, чийто обхват не е достатъчно ясен в споразумението и дава твърде широки възможности за интерпретации; специален национален мониторингов борд да следи влиянието на СЕТА върху чувствителни теми като например нови технологии за получаване на генетично модифицирани сортове, промени в регулацията на продукти за растителна защита, социални регламенти; да се подсили значително граничния контрол по безопасност на храните; да настоява за коректно етикетиране на произхода и начина на отглеждане на животните и растенията; България да настоява за право на отказ на инвестиции, когато те поставят под риск опазването на околната среда и достъпността на публичните услуги; да изиска категорични гаранции за спазване на екологични, социални и трудови стандарти от страна на корпорациите, равностойни на гаранциите за защита на инвестициите; да настоява за представителство във всички новосформирани по силата на СЕТА комитети и други.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар