Подготвяният за 16 октомври протест в София срещу споразуменията CETA и TTIP, получи ярък пример от Варшава. В събота, 15 октомври, масово шествие от над 7000 души протестира в центъра на полската столица срещу подготвяните споразумения за свободна търговия на ЕС с Канада и САЩ, известни като CETA и TTIP. В демонстрацията, организирана от неправителствената организация „Акция Демокрация”, участваха представители на синдикатите и на няколко опозиционни партии от целия политически спектър.
Демонстрантите, които преминаха от министерството на земеделието към офиса на полската министър-председателка Беата Шидло, настояха Полша да откаже ратификация на споразуменията, застрашаващи полското и европейското земеделие с нахлуване на генномодифицирана и замърсена с химикали канадска и американска продукция.
Протестиращите носеха плакати и скандираха лозунги с послания за осуетяване на договорите CETA и TTIP, които облагодетелстват само транснационалните корпорации и носят рискове за гражданите както в Полша и цяла Европа, така и оттатък океана.
Преговорите по двете споразумение се водят абсолютно непрозрачно и будят силен граждански отпор в различни страни от ЕС. И ако по мащабния договор TTIP още тече подготвителна работа, то неговото „по-малко братче” CETA вече е напълно готово. И за идния вторник, 18 октомври, е насрочено подписването му в Брюксел от министрите на търговията на страните членки на ЕС. А за 27 октомври е насрочена среща на върха ЕС-Канада, на която документът да бъде парафиран официално.
Още подписването на 18 октомври обаче може да се осуети от решение, което в петък, 14 октомври, взе парламентът на белгийския франкофонски регион Валония. Депутатите в него гласуваха да се наложи вето на споразумението CETA. Според конституцията на Белгия, ако един от регионите ѝ наложи вето на дадено международно споразумение, то не може да бъде сключено от страната. Така че неслучайно премиерът на Валония Пол Маниет отсече: „Няма да дам правомощия на федералното правителство и Белгия няма да подпише CETA на 18 октомври”.
Съответно правилата на ЕС изискват всички общи за Съюза документи бъдат приемани единодушно от държавите членки. Ако Белгия наистина не подпише CETA, то няма и да има CETA.
Нещо повече. Шамарът за CETA вече не само от страна не кипящи от протести улици, но и откъм законодателен орган като валонския парламент, е много лош знак и за бъдещето на TTIP.
Все пак валонският премиер Пол Маниет си остави и резервна вратичка за компромис в последния момент със следните изявления: „Сегашното отхвърляне не е окончателно вето. Това е призив за отваряне на нови преговори върху друга основа. Защо бяха тези години на тайни дискусии, ако договореното е толкова хубаво за малките фирми, за земеделските производители, за обществените услуги, колкото ни го описват?”
Канада веднага изпрати за допълнителни преговори в Париж висш свой емисар – бившия министър на външните работи Пиер Петигрю. Той ще проведе срещи както с валонските лидери, така и с други представители на ЕС.
За Канада търговията с ЕС е изключително важна, защото Съюзът е нейният втори след САЩ търговски партньор, докато за ЕС тя е едва на 12-то място в търговския обмен.
Междувременно намиралият се миналата седмица на посещение в Отава френски премиер Манюел Валс подкрепи споразумението CETA, което контрастира с официалната френска позиция на критики срещу споразумението TTIP. Подготвеният проектодоговор CETA се състои от 1600 страници. Дали някои може да допусне, че има евродепутат или евролидер, който да ги е прочел всичките?
Въпреки силно критичните обществени настроения срещу договора германският Конституционен съд през изминалата седмица отхвърли иск на партия „Левицата” за блокиране на CETA заради водените на тъмно преговори и даде зелена светлина на правителството на Германия да го подпише.
Дори ако бъде преодоляна сегашната опозиция на валонския парламент срещу договора и планираните му подписвания на 18 и 27 октомври преминат гладко, той тепърва ще има да преодолява още едно сериозно препятствие – ще трябва да бъде ратифициран от парламентите на всичките 27 страни членки на ЕС. Където също могат да дебнат сериозни изненади.
