Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада (СЕТА) крие повече рискове, отколкото ползи. Това смятат по-голямата част от българите, които твърдят, че имат представа какво представлява споразумението. Данните са на база социологическо проучване, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологичната организация „За Земята“.
Близо половината (44,7%) от интервюирани граждани, които знаят за CETA, отговарят, че в споразумението преобладават рисковете. Около една пета от тях (19%) смятат, че споразумението носи повече ползи.
Притесненията на гражданите се виждат и от отговорите на друг въпрос, от който става ясно, че само 9.8% от тях не виждат значими рискове. Основните притеснения на българина са свързани със снижаване и заобикаляне на стандартите за безопасност на храните (39.5%), намаляване на конкурентността на българския бизнес и възможността държавата да бъде съдена от чужди компании в наднационални арбитражи (23.2%).
Мнозинството от анкетираните в национално представителното проучване малко над 1000 български граждани не познават CETA. 52,4% от тях отговарят на анкетьорите, че „за първи път чуват“ за споразумението. Други 21,1% са чували наименованието му, но не знаят какво представлява. Като „частично информирани“ се определят 21,3%, а едва 5,2% се смятат за „информирани в доста голяма степен“.
На въпрос „Бихте ли искали да научите повече за това споразумение, което ангажира и нашата страна“ малко над 20% споделят, че „това са теми само за експерти“, а още 13,8% също отвръщат с негативно, тъй като считат, че „това засяга главно бизнесмените и предприемачите“ – аргумент, който е изцяло погрешен. 22,4% отговарят, че искат да научат повече, защото споразумението засяга живота на всички българи, а още 19% също искат да знаят повече, защото СЕТА касае интересите и на нашата държава. Около една четвърт или 24% не могат да отговарят на този въпрос.
Представители на Европейската комисия, немалко български политици и някои експерти, които се застъпват за споразумението, използват за основен аргумент това, че сделката с Канада би била полезна за малкия и среден бизнес. От „За земята“ изтъкват, че отговорите в проучването показват, че гражданите имат далеч по-трезва преценка по този въпрос като едва 6% смятат, че споразумението ще облекчи тази част от компаниите и едва 2,6% от запитаните казват, че малкият и средният бизнес ще е най-печеливш от споразумението. В същото време над една пета (20.4%) от гражданите смятат, че най-много ползи ще извлече едрият корпоративен бизнес, без значение от националния му произход.
Проучването оценява изключително ниско степента, в която българските институции са запознали гражданите със споразумението чрез официални източници на информация (техни публикации, материали и мнения). Едва 26.4% от запознатите със СЕТА са получили такава, докато 69.2% са се информирали от отделни публикации в медиите.
На въпрос защо не е имало официална информационна кампания сред обществото водещите отговори са, че българските управляващи по принцип нямат практика да информират гражданите за дейността си (41.5%), и защото политиците знаят, че споразумението съдържа клаузи, които няма да бъдат одобрени от обществото (32.8%), като на този въпрос, подобно на въпроса за основните рискове, гражданите са могли да отговарят с повече от един отговор.
„С това проучване не искахме просто да попитаме хората, дали са „за“ или „против“ споразумението, а да потърсим имат ли информация за него и какво по същество смятат за него. Но и така от отговорите става ясно, че повечето българи са негативно настроени към сделката. На база на изследването смятаме, че българските институции и най-вече правителството са длъжници на обществото ни във връзка със СЕТА“, казва Ивайло Попов от „За Земята“.
Той посочва още, че преди Народното събрание да пристъпи към решение „за“ или „против“ ратификация, държавните органи трябва да представят официални анализи за ползите и вредите и после да се съобразят с мнението на хората. „Проблемът е, че те дори не са изготвили такива, а има политици, които бързат да го хвалят. До голяма степен темата за СЕТА беше застъпена от правителството с гръмки слова за отпадане на визите, но то пропусна да каже, че това е нещо, което се полага така или иначе на българските граждани и не е предмет на споразумението с Канада“, добавя Попов.
„За земята“ припомня, че в края на 2016 г. ЕС одобри споразумението с Канада, а от септември 2017 г. влезе в сила голяма част от споразумението. Някои от най-спорните клаузи в него като арбитражите, в които компании ще могат да съдят държавите, ще влязат в сила едва след ратифицирането му от националните правителства. България още не е ратифицирала споразумението, а междувременно през юли 2017 г. президентът Радев даде СЕТА на Конституционния съд, който все още не се е произнесъл.
