В категории:Анализи / България

Ех, Канада! Ще продам последната си риза…

Медии и политици последователно заблуждават обществеността за същността на търговското споразумение СЕТА

dsc_9924

В последните няколко дни редица български медии тиражираха упорито информацията, че „отпадането на канадските визи за българи и румънци“ е било блокирано от Белгия. „Новината“ беше представена на зрителя по този начин за първи път от „Нова телевизия“ и кореспондента им от Брюксел Антоанета Николова на 18 октомври след заседанието на Европейския съвет по външна политика и търговия. След края на срещата стана ясно, че поне засега Белгия е отказала за сложи подписа си под Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (CETA).

Причина за „блокажа“ на СЕТА от страна на Белгия е сложната вътрешна процедура и отказът на Валония, един от белгийските региони, да приеме споразумението. Дали заради преследване на рейтинг и с оглед далеч по-лесно разбираемата тема за визите, на фона на „неясното“ и „сложно“ икономическо и търговско споразумение, „Нова телевизия“ и няколко други медии решиха да обобщят проблемите около приемането на СЕТА единствено до визите за българи и румънци. Такъв подход обаче е некоректен, некомпетентен и манипулативен.

Криво медийно огледало

От близо три години темата за рисковете и опасностите, които крие СЕТА и сходното споразумение между САЩ и Европейския съюз – TTIP, плахо си прокрадва път в българското медийно пространство. Благодарение на усилията на граждански и неправителствени организации, и активен диалог в социалните мрежи, бяха организирани няколко дискусии, а „Солидарна България“ публикува огромни доклади и ежедневни материали.

София и други български градове пък се включиха в общоевропейски протестни действия срещу СЕТА и TTIP, най-големите от които бяха в Берлин, където в края на 2015 година по улиците се стекоха над четвърт милион души. Хиляди активисти от цяла Европа се събраха в края на септември и в Словакия покрай друга среща на икономическите министри. Последният протест в София пък се състоя на 16 октомври, два дни преди заседанието на европейските икономически министри и имаше за цел именно да „подсети“ българските управляващи за рисковете и опасностите от подписването на споразумението с Канада. За съжаление, екип на „Нова телевизия“ не присъства на мероприятието. Вероятно ако го бяха сторили щяха да знаят защо асоциирането на СЕТА изцяло с визите за българи и румънци е несъстоятелно, повърхностно и манипулативно журналистическо поведение.

Хиляди поляци протестираха във Варшава срещу CETA и TTIP
Хиляди поляци протестираха във Варшава срещу CETA и TTIP

Важно е няколко неща да станат категорично ясни. Първо, канадското правителство отдавна дължи отпадане на визите за българи и румънци. Дължи го на база Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и Съвета, който трябва да осигури безвизов режим за България и Румъния не само в Канада, но и в САЩ. Визите трябва и ще отпаднат в даден момент независимо от СЕТА. България и Румъния са единствените страни-членки на Европейския съюз, които все още не могат да пътуват напълно свободно в Канада. Отпадането на канадските визи се дължи на българи и румънци далеч преди началото на подготовката за Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз.

Второ, и още по-важно – визите не са част от текста на споразумението, който наброява над 1500 страници. Да свеждаш нови фундаментално различни правила и механизми за търговия и развитие на икономиката, касаещи почти всички сфери на човешкия живот, събрани в рамките на 1500 страници, до един единствен въпрос, който дори не е част от тези 1500 страници, е меко казано нелепо. Може би е „продаваемо“ и „улеснява“ зрителя, който „няма време“ да се интересува от „сухи термини“ като търговия и икономика. А може би изборът на подобен подход не е случаен, а точно обратното – целенасочен.

Спускане на „опорни точки“

За сериозната вероятност на подобна теза говори начинът, по който новината за блокажа на решаването на въпроса с визите се развива в последните седмици, включително и в дните след излъчването в ефир на материала на „Нова телевизия“. Ден по-късно в „Клуб Z“ кореспондентът на списанието Веселин Желев също обвърза приемането на СЕТА с визите за българи и румънци. Нещо повече, в своя материал той дори цитира неназован „европейски дипломат“, според когото канадците няма да подпишат за отпадане на визите, докато Валония не даде одобрение за СЕТА. Важно да припомним, че още на 6 октомври тази година от правителствената пресслужба и официалния „Фейсбук“ профил на министър-председателя Бойко Борисов беше разпространена информацията, че „в обширен телефонен разговор“ той и канадския му колега Джъстин Трюдо са обсъдили въпроса за отпадането на визите.

Съобщено беше, че Канада е „поела ангажимент“ от 1 май 2017 година да стартира поетапно отпадане на визите. Във въпросното съобщение няма нито дума за СЕТА и официално премиерът и неговият екип не обявиха да се обвързвали темата за визите с одобрението за СЕТА. Две седмици по-късно обаче, заедно с публикациите в „Клуб-Z“, материалите на „Нова телевизия“ и няколко други медии, препечатали и „припознали“ тази теза, от Брюксел премиерът направи точно това и обяви категорично, че единственото условие на България да подпише споразумението е отпадането на визите. С публикувани в официалния „Туитър“ акаунт на президента Росен Плевнелиев твърдения относно ползите за България от СЕТА, цикълът беше затворен, а манипулацията – устойчиво изградена. Впоследствие стана ясно, че „опорката“ идва от най-високо ниво, направо от „началниците в Брюксел“ – лично председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви от белгийската столица, че визите за българи и румънци няма да паднат, ако СЕТА не бъде подписана. Невярно, нагло и обидно.

Може би въпросът би стоял по различен начин, ако поне веднъж в материалите, налагащи тезата за „блокада“ от страна на Белгия върху правото на българи и румънци да пътуват свободно в Канада, беше направен опит да се отговори на въпроса – защо Валония е против СЕТА? Такъв опит липсва. За реалните причини и притесненията на белгийците относно СЕТА няма нито ред. Не ви ли се струва странно или поне непрофесионално? От така представените материали би трябвало да повярваме, че по някаква причина белгийците просто не ни харесват и за това блокират свободното ни пътуване. Звучи наистина нелепо, но така излиза от меко казано непълната информация, която получаваме.

За съжаление, нито една от медиите, тиражиращи въпросната теза, като правило не счита за необходимо да отразява събития, посветени на рисковете от подобни споразумения. Въпреки многократно изпращаните към тях покани и множеството поводи това да се случи. Не за друго – от най-обикновена професионална етика и в търсене на плурализма. За сметка на това без особени усилия по страниците и емисиите им могат да бъдат открити мненията на т.нар. про-пазарни български икономисти, които с розова боя обрисуват величието на свободната търговия и съответно – ползите от СЕТА и TTIP.

Отказ за обсъждане

Междувременно в България се случи и нещо друго – къде от предизборни съображения, къде от гузна съвест, къде поради обществен натиск от страна на техни потенциални избиратели, парламентарната група на БСП „припозна“ темата за СЕТА и успя да вкара в дневния ред на Народното събрание проекторешение, свързано със споразумението. Важно е да се уточни – въпросното проекторешение не налагаше гласуване „за“ или „против“ споразумението. Единственото, което парламентът трябваше да одобри, беше да наложи на правителството да изготви анализ върху ползите и опасностите от СЕТА, а преди да изрази позицията на България в съответните международни формати, да я съгласува с българския парламент. Нищо повече – анализ на последствия и съгласуване на официалната ни позиция с върховния орган в тази държава – Народното събрание.

Докато в Брюксел единствената съпротива срещу СЕТА (за ужас на милионите желаещи да не се редят на опашки в канадското посолство български граждани) дойде от Валония, в България депутатите от управляващото мнозинство тихомълком и без нито един сериозен аргумент отхвърлиха въпросното проекторешение. Те отказаха да задължат кабинета да проучи какво точно подписва и да го представи на обществеността, а след това – да попита народното представителство, събрано по Конституцията в сградата на бул. „Цар Освободител“, дали плюсовете са повече от минусите и България трябва да одобри това споразумение.

Защо заложените в СЕТА и TTIP опасности са далеч по-сериозни и реални от предполагаемите ползи, вече многократно е ставало дума. И все пак. Самата идея за улесняване и увеличаване на търговията предполага уеднаквяване на стандартите, условията и регулациите на двата пазара (в случая – канадския и европейския). Стандартите за безопасност на храните и земеделската продукция, лекарствата и други химически вещества, въздуха и природата, банковия и застрахователен сектор, трудовите права и обществените услуги и много други, са различни от двете страни на Атлантика. В почти всички случаи, Европа има далеч по-високи изисквания.

dsc_9629

За да бъде стандартизирано потребителското битие в Европейския съюз и Канада (или САЩ, а не е тайна, че хиляди американски фирми имат седалище и в Канада и ще се възползват изцяло от CETA) в полза на по-високата търговия е напълно ясно, че по-високите стандарти в Европа трябва да бъдат занижени и уеднаквени с по-ниските такива в САЩ. Обратното би затруднило и ограничило, а не спомогнало за търговията.

От изтекли наскоро документи около преговорите за TTIP пък стана ясно, че САЩ са неотстъпчиви по отношение на ГМО продуктите и желанието им за навлизане на европейския пазар. Скандалът беше толкова голям, че до голяма степен благодарение и на него високопоставени френски политици обявиха, че на този етап Франция счита споразумението със САЩ за попаднало в задънена улица и намекнаха, че преговорите трябва да започнат отначало. Официалната френска съпротива на TTIP обаче се оказа доста лицемерна, тъй като Франция подкрепя безропотно сходното споразумение СЕТА, което крие точно същите рискове, както и TTIP. Другият огромен проблем на двата договора са предвидените в тях механизми за уреждане на спорове между инвеститори и държави, които представляват изключително спорна паралелна, наднационална съдебна система. Наскоро водещи европейски юристи се обявиха категорично против заложените в TTIP и CETA частни трибунали.

Врата за бягство

В последните часове стана ясно, че България официално е подкрепила СЕТА в Брюксел, а единствените въпроси и възражения са били свързани отново… с визите. Почвата бе подготвена, изорана и засята. Остава да видим дали съзнателният отказ от анализ, манипулациите и предаването на суверенитета в търсене на „още повече пазар“ е било разумен подход и какво точно ще пожънем след време – благоденствие и икономически просперитет или поредната доза ГМО-капитализъм.

Впрочем, един акцент на целия проблем беше случайно или съзнателно пропуснат – на фона на огромния демографски проблем на страната, на фона на масовата емиграция и милионите българи, които вече живеят извън Родината, толкова прекрасна новина ли трябва да бъде отварянето на още една врата за напускане на България? Или както пееха НЛО „Ех, Канада! Ще продам червената си „Лада“, ще продам последната си риза, за билет до Монреал… и виза“. Ако не друго, току виж поне ризата ни останала.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка с автора във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар