В категории:Общество

Президентът на Австрия отказа да подпише СЕТА, засега

Александър ван дер Белен обяви, че няма да подпише договора, ратифициран наскоро от управляващата дясно консервативна коалиция в австрийския парламент. Какви са мотивите му?

Президентът на Австрия Александър ван дер Белен в изборната нощ, 2016-та година. Снимка: Wikimedia Commons

Президентът на Австрия Александър ван дер Белен няма да подпише Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, по-известно като CETA, съобщи der Standart, позовавайки се на съобщение от президентската администрация.

Договорът беше ратифициран от австрийския парламент с гласовете на управляващата Народна партия (ÖVP) на канцлера Себастиан Курц и партньорите им от консервативната популистка Партия на свободата (FPÖ), която през годините е заявявала позиции срещу СЕТА. Преди гласуването Социалдемократическа партия на Австрия (SPÖ) издигнаха в пленарната зала плакати срещу споразумението и настояха за провеждане на референдум по темата, но предложението им не беше прието.

Преди да подпише ратификацията, Ван дер Белен е обявил, че ще изчака решението на Съда на Европейския съюз, който беше сезиран от Белгия заради предвидените в СЕТА арбитражни съдилища за уреждане на спорове между корпорации и държави и притесненията, че те нарушават правото на Европейския съюз.

Новината беше потвърдена и със съобщение в официалната страница във „Фейсбук“ на президента Ван дер Белен.

„Прегледах задълбочено и съвестно СЕТА, както предполага моята задача като държавен глава. Има съмнения дали този договор е съвместим с правото на ЕС, като в момента се очаква решение на Съда на Европейския съюз по въпроса. Поради тази причина ще изчакам неговото решение, преди да подпиша. Ако Съдът на ЕС реши, че СЕТА е съвместим с правото на съюза, ще подпиша договора“, обявява президентът на Австрия.

Ван дер Белен добавя, че „не е взел решението лесно“, тъй като, от една страна, трябва да се спазват решенията на австрийския парламент, но от друга трябва да се уважават и действията на Съда на ЕС. „След като страни като Германия и Нидерландия обявиха, че ще завършат ратификационния процес само след решението на Съда, няма да има забавяне в потенциалното влизане в сила на СЕТА“, подчертава той.

Новината беше посрещната позитивно от гражданските организации от Европа, които се обявяват срещу СЕТА.

„Наскоро австрийският парламент и коалицията между ултра-консерваторите и крайнодесните, ръководена от Себастиан Курц, гласува „за“ ратификация на СЕТА. Австрийският президент Александър ван дер Белен, бивш политик от Зелените, преди малко обяви, че няма да подпише СЕТА и ратификацията не е валидна. Той ще изчака решението на Съда на Европейския съюз, който трябва да се произнесе дали ISDS – специалните арбитражи за корпорациите – не нарушават европейското право. Това е голяма победа за всички нас, които вярват, че корпорациите не трябва да се наслаждават на специални привилегии, а да уважават нашите закони“, написаха администраторите на страницата Stop TTIP.

Ако Съдът на Европейския съюз се произнесе негативно, това означава, че всички етапи на ратифициране в различните държави членки са невалидни и споразумението трябва да бъде предоговорено, цитира още der Standart съобщението на австрийската президентска администрация.

Екипът на Ван дер Белен се позовава също така на доклад на конституционния адвокат Лудвиг Адамович, който работи като съветник на президента. Той е категоричен, че няма конституционна пречка Ван дер Белен да откаже на този етап да подпише гласуваната от парламента ратификация, докато Съдът на Европейския съюз не се произнесе по делото, поискано от Белгия.

Дни след решението на австрийския парламент, в средата на юни, новият министър на земеделието на Италия Джан Марко Чентинайо заяви, че на този етап Италия няма да ратифицира СЕТА, тъй като правителството настоява за осигуряване на допълнителни защити за някой италиански компании.

„Барикада“ припомня, че България е една от страните, в които процедурата за ратификация на СЕТА още не е стартирала. По време на своята предизборната кампания кандидатът за президент на БСП Румен Радев обеща, че ще сезира Конституционния съд (КС) относно СЕТА и по-конкретно дали подобен договор може да бъде ратифициран от българския парламент с обикновено мнозинство или се нуждае от квалифицирано такова, което не би могло да се случи при настоящото разпределение на местата без участието на БСП. Радев действително спази обещанието си, а след известно забавяне КС се произнесе в полза на управляващите и реши, че обикновено мнозинство от присъстващите в зала в даден момент депутати е достатъчно, за да бъде приета ратификацията на СЕТА. Както е добре известно, управляващите от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и неофициалните им партньори от ВОЛЯ имат достатъчно гласове, за да приемат всяко решение, което не изисква квалифицирано мнозинство.

Но в рамките на кампанията си за президент Румен Радев направи и друго изявление относно CETA. Цитиран от в-к „Дума“ на 26 октомври 2016-та той заяви, че „трябва да има референдум за CETA“. Припомняме, че искането за свикване на национално допитване е сред конституционните правомощия на държавния глава. Засега от президентската администрация отказват коментар дали са готови да поискат от парламента решение за референдум. Темата за СЕТА на този етап не представлява интерес и за парламентарната група на БСП, провери наскоро „Барикада“.

България е една от държавите, гражданите на която се включиха в общоевропейските протести срещу СЕТА още през 2016-та година. Въпреки това българското правителство подписа споразумението при пълна липса на обществен дебат, представяйки го като залог за отпадането на канадските визи за българи – решение, което Канада дължи на всички страни от ЕС далеч преди старта на преговорите за СЕТА.

През април тази година сдруженията „За Земята“ и „Солидарна България“ представиха пореден доклад за CETA, който да послужи на депутатите преди ратификацията на споразумението. В него авторите обърнаха внимание на факта, че очакваният икономически растеж е минимален по всички официални признания на европейски и канадски институции, а същевременно рисковете са огромни.

През март пък беше публикувано социологическо проучване, което показа ниско ниво на информираност като цяло в българското общество по темата, а запознатите със споразумението декларираха, че виждат много повече рискове, отколкото ползи.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“. За връзка във „Фейсбук“ – тук.

Оставете коментар