Австрийците порязаха крайната десница

С 53,6% от гласовете за президент бе избран 72-годишният син на емигранти от СССР и бивш лидер на „зелените” Александер Ван дер Белен, който се яви като независим и събра подкрепата на всички, решили да се опълчат на кандидата на Партията на свободата Норберт Хофер

Александер Ван дер Белен е новият президент на Австрия. На тази снимка край него е и жена му Дорис Шмидауер
Александер Ван дер Белен е новият президент на Австрия. На тази снимка край него е и жена му Дорис Шмидауер

Мобилизацията на стресирания от ултрадясната заплаха австрийски електорат осигури победа в днешното преиграване на президентските избори в страната на независимия кандидат Александер Ван дер Беллен. Той успя да обедини вота на всички, желаещи да преградят пътя към властта на националистическата Партия на свободата.

72-годишният син на емигранти от някогашния СССР, професор по икономика и бивш лидер на партията на „зелените” Ван дер Белен, кандидатирал се като независим, получи 53,6% от гласовете, докато съперникът му от Партията на свободата – 45-годишният авиационен инженер Норберт Хофер, взе 46,4%.

Хофер изрази разочарованието си, че не е успял да победи, но призна резултатите и поздрави Ван дер Белен, като повтори лозунга на кампанията си – „Австрия над всичко”.

На свой ред победителят Ван дер Белен подчерта: „Някои опитваха да представят президентския вот като избор между две крайности. Не мога да се съглася с това. Аз стоя в средата на обществото ни.” Той заяви още: „Това беше не просто избор между двама души, а избор дали Австрия ще остане член на ЕС – нещо, което е в интерес и на цяла Европа”.

На свой ред германският вицеканцлер Зигмар Габриел веднага след оповестяването на първите резултати от австрийския вот реагира в Туитър така: „Цяла Европа си отдъхна”. Габриел добави, че това е „ясна победа на разума над десния популизъм”.

Привърженици на Ван дер Белен празнуват победата му
Привърженици на Ван дер Белен празнуват победата му

Норберт Хофер положи големи усилия по време на кампанията да промени представата за Партията на свободата като за крайнодясна и ориентирана към изваждане на Австрия от ЕС. Той реагира остро, когато преди няколко дни британският националист Найджъл Фарадж прогнозира, че ако Хофер победи, той и партията му ще насочат усилията си тъкмо към излизане на страната от ЕС – перспектива, която кандидатът на Партията на свободата непрестанно отричаше като своя цел.

В крайна сметка като най-съществени различия между него и Ван дер Белен се очертаха позициите им по два проблема. Единият е мигрантският – Хофер е за затваряне на границите на Австрия и ЕС и за изграждане на бежански лагери в Северна Африка, докато синът на емигранти Ван дел Белен е за продължаване на досегашната политика на ЕС. Другият проблем е темата за европейските санкции срещу Русия – Хофер е за вдигането им, докато Ван дер Белен държи на тях.

Русия няма да е много доволна от победата на „зеления” професор не само заради тези негови позиции, но и защото семейната му история определено го настройва по-скоро към противоречиви отношения с Москва. Предците му са се преселили от Холандия в Русия още през XVIII век. Баща му е роден в руския град Псков, но след Октомврийската революция през 1917 г. се изселва заедно с родителите си в Естония, където се жени за естонка. През 1940 г. обаче и Естония преминава към СССР. Тогава родителите на все още неродения Александер Ван дер Белен заедно с по-голямата му сестра се представят за немци и успяват да си уредят репатриране в Източна Прусия. След което се прехвърлят и се установяват във Виена. Именно там на 18 януари 1944-та се ражда Александер.

Краят на Втората световна война обаче идва с навлизането на Червената армия във Виена. И подплашеното семейство се пренася в Тирол, докато отшумят следвоенните страсти. Чак до 1958-ма Александер и роднините му са със статут на бежанци и едва тогава получават австрийско гражданство. Ясно е откъде сега идва и съчувствието му към съвременните мигранти.

Той завършва икономика в Университета в Инсбрук, прави и докторантура там, остава да преподава. През 80-те се прехвърля във Виенския университет, става там професор по политическа икономия, а после и декан на факултета по социални науки и икономика. Докато през 90-те зарязва научната кариера и се посвещава на политиката. Първоначално клони към социалдемократите (въпреки че според собствените му признания на младини е гласувал за комунистите), а после преминава към „зелената” кауза.

Кандидатът на Австрийската народна партия за канцлер Андреас Кол обаче по онова време обича да се шегува: „Ван дер Белен е като диня – зелен отвън, червен отвътре”.

От 1994 г. до 2012 г. той е неизменен „зелен” депутат, а от 1999-та до 2008-ма е и лидер на екопартията, която точно по негово време става трета сила в страната. Напуска ръководния пост като жест на самокритика – след лош изборен резултат през 2008-ма, който праща партията на пета позиция. От 2012-та Ван дер Белен е депутат в градския съвет на Виена.

Когато през май т.г. на състоялата се тогава президентска надпревара Ван дер Белен се очерта като единствената реална алтернатива на кандидата на Партията на свободата Норберт Хофер, професорът-„диня” се обърна към австрийците така: „Моля всички, които не ме харесват, но които харесват Хофер още по-малко, да гласуват за мен”.

Той продължи да залага на това послание и след като се оказа, че президентските избори трябва да се прегласуват на 4 декември заради допуснати нарушения на майския вот. И в крайна сметка спечели.

Какво обаче печелят австрийците и Европа от това символично удържане в „умерени” ръце на символичния и без тежест в реалната политика австрийски президентски пост, тепърва ще се калкулира. Плашилото на ултрадесните няма как да остане единствен крепител на статуквото, ако от това статукво не произлезе нещо по-атрактивно, отколкото просто „по-малкото зло”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар