Една новина разбуни духовете в началото на седмицата – държавният глава Румен Радев спази предизборното си обещание да сезира българския Конституционен съд (КС) относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (CETA). И заваляха коментари – от една страна, според обичайните противници на Радев от дясното политическо пространство, с това си действие държавният глава ни вкарвал в „международен скандал“. Уж авторитетни медии съвсем го подкараха през просото и обявиха, че „Радев подписал СЕТА, а сега го пращал на съда“. Чуха се и критики от ляво, че макар именно сезирането на КС относно СЕТА да беше обещанието на Радев, сега това не е достатъчно. Не липсваха и достатъчно положителни реакции на действията на президента.
Първата група е добре да си помисли дали да поискаш тълкуване относно оснопологащ документ от своеобразния върховен законодателен орган, който осигурява върховенството на българската конституция, е действие, което заслужава негативна реакция. В крайна сметка Радев нито е блокирал СЕТА, нито има подобни правомощия, нито дори е показал кой знае каква решителност и желание това да се случи. В парламентарната република България това може да направи единствено българският парламент, когато дойде време за ратификация. Това, което прави държавният глава, е просто да пита. Какво лошо има?
Нелепи бяха и прибързаните журналистически анализи и обвинения, че „първо подписвал, после оспорвал“. СЕТА беше подписана още на 30 октомври 2016 година, дори преди провеждането на президентските избори, след продължителната съпротива на белгийската провинция Валония, като преди това българската позиция „за“ беше взета на заседание на Министерския съвет на второто правителството на Бойко Борисов. Впрочем, въпросното решението е взето „неприсъствено“, тоест без дори министрите да го обсъдят, като ни пуснаха морковчето за визите. След това, през февруари, споразумението беше ратифицирано и от Европейския парламент. Онова, което Радев направи след избирането си за президент и встъпването си в длъжност, е да се съгласи с декларация на председателя Европейския съвет, която включва редица теми, а едно от изреченията вътре гласи, че Съветът поздравява Европейския парламент за подкрепата за СЕТА. Въпросната декларация е без никаква реална правна стойност, тъй като дори не беше одобрена от всички държави поради съвсем странични причини, свързани с конфликта между Полша и ЕС заради Доналд Туск.
Втората група също е добре да си припомни, че България е парламентарна република и въпреки голямата си морална тежест, като пряко избран от мнозинството български граждани, президентът на страната има ограничени правомощия. В тях обаче е записано, че може да сезира Конституционния съд по някои въпроси и именно това прави Радев в момента. Впрочем, покрай цялата врява, малко хора се постараха да погледнат какво всъщност иска да разбере президентът. Той изразява опасения, като например дали при влизане в сила на споразумението държавата ще има възможност да подпомага и развива отделните български райони, както ѝ е вменено по силата на чл. 20 от Конституцията. Поискано е тълкуване и по отношение на временното прилагане на международен договор, който все още не е ратифициран.
Но може би най-важно е питането му относно чл. 85, ал. 1, т. 9 на Конституцията, който засяга въпроса за отдаването на суверенитет. В този текст, приет при промените през 2005 година във връзка с предстоящото ни влизане в Европейския съюз, се посочва начинът, по който България на по-късен етап може да отдаде на ЕС правомощия, произтичащи от нашия върховен закон. А именно – само чрез мнозинство от две трети от всички народни представители в Народното събрание. Или с други думи, президентът Радев поиска от КС да се произнесе – отдава ли България чрез ратифицирането на СЕТА правомощия навън и може ли това да се случи, потенциално, с едва 61 гласа в родния парламент? Или СЕТА е твърде важен въпрос и се нуждае от поне 160 гласа.
При настоящото разпределение на силите в 44-тия парламент това означава, че ако всички партии, които подкрепят СЕТА или нямат категорична позиция „против“ в лицето на ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС и ВОЛЯ, се обединят зад споразумението, то би събрало точно 160 гласа. Това означава, че БСП на хартия може и да не е необходима, за да бъде ратифицирано споразумението. В българските реалности това е трудно постижимо, тъй като е изключително голяма рядкост всички представители на четири парламентарни групи да се явят в пленарната зала в един ден за конкретно гласуване. По-вероятно изглежда поне няколко души от БСП да бъдат „пробити“ и да застанат зад СЕТА.
Повдигането на всички тези крайно любопитни въпроси е възможно единствено, ако съдът се произнесе с тълкувателно решение, че СЕТА е достатъчно всеобхватно споразумение, чрез което България ще отдаде суверенитет. Дали това е наистина е така – в крайна сметка ще решат конституционните съдии, които вече са попитани. Като се има предвид, че СЕТА (и дори самото му наименование) предвижда създаването на Съвместен комитет, в който България няма да има свой представител, а ще бъде представяна от общ европейски представител, член на Европейската комисия, която пък не се избира пряко от гражданите, а този Комитет ще има съществени функции, то отговорът изглежда ясен. Но все пак топката е в КС, а след това – в парламента.
Така стигаме и до третата, може би най-важна група хора, която изръкопляска за спазеното обещание от страна на президента Радев. Макар да няма правомощия да блокира СЕТА, през месеците от встъпването си в длъжност той имаше достатъчно възможности да заяви далеч по-активна политическа позиция срещу споразумението, както го направи на няколко пъти по време на своята кампания. Би могъл далеч по-активно да предупреждава за рискове, които крие споразумението. Дори да организира дискусии по темата, след като в мотивите си говори за „нужда от широк консенсус“. Би могъл дори да направи обръщение към нацията, в което достатъчно дипломатично да призове за дебат по този въпрос, какъвто без съмнение у нас липсва. Всичко това би дало силен знак за решителността на президента, без да е намеса в работата на законодателната власт, тъй като е изцяло в ясно записаните му правомощия. По време на кампанията си Радев познаваше добре правомощията си и обеща единствено сезиране на КС, като не може да не бъде поздравен за спазеното обещание, но е спорен и въпросът дали мотивите до КС са най-добрите възможни.
Но има и нещо друго, за което държавният глава забрави след встъпването си в длъжност. Правомощията му като президент, освен да сезира КС и да прави обръщения, включват и инициатива за свикване на национален референдум. Нещо повече, цитиран от в-к „Дума“ на 26 октомври, по време на предизборната кампания, Радев заявява, че „трябва да има референдум за CETA“. От правото си да внесе в Народното събрание искане за свикване на референдум вече се възползва предшественикът на Радев Росен Плевнелиев, който поиска национално допитване с три въпроса. Случилото се в парламента след това е известно, но така или иначе настоящата президентска администрация не може да се притеснява, че ще предизвика прецедент – такъв вече има. И едва ли въпросът за СЕТА е по-маловажен от въпросите, повдигнати от Росен Плевнелиев. Още повече, искането на бившия президент по-късно беше подкрепено и с достатъчен брой подписи, като в крайна сметка допитването наистина се проведе по един от тях.
Защо Румен Радев вече дори не споменава нуждата или поне възможността от референдум относно СЕТА е въпрос, който буди интерес. Относно допустимостта на подобен референдум, Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното управление е достатъчно ясен. В раздел II, посветен на националните референдуми, в глава „Предмет“, чл. 9, ал. 4 гласи: „Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация“.
Впрочем, въпросът към Румен Радев важи с пълна сила и за БСП, които вече са доказали, че имат капацитет успешно да инициират референдум, ако смятат темата за важна. Като се имат предвид яростните атаки на Корнелия Нинова към CETA, не е ли удачно партията ѝ да опита да предизвика национален референдум и да го спечели, като убеди мнозинството от българските граждани в своята правота? Противниците на Нинова по темата и съответно защитници на СЕТА пък ще имат възможност да убедят обществеността, че опасенията ѝ не са верни, а споразумението ще донесе добро за българския народ.
В обобщение – добре е, че президентът Радев сезира Конституционния съд по някои важни въпроси, касаещи приемането на СЕТА от българския парламент. Но може да бъде направено и повече, ако наистина избраните с обещания да се противопоставят на СЕТА политици, включително държавния глава, имат истинска воля да спазят обещанията си. Инициирането на национален референдум ще бъде най-добрият пример затова. Пък и България би могла да даде отличен пример на света за демократичност, търсене и зачитане на мнението на мнозинството от своите граждани по важни въпроси.
Ние обещаваме да подкрепим с каквото можем тези усилия.
