Съветът на икономическите министри на Европейския съюз не успя да излезе с решение за подписване на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение ЕС-Канада (СЕТА) на заседанието си на 18 октомври. Причина за това стана съпротивата на белгийския франкофонски регион Валония, която блокира възможността централното правителство на страната да гласува за споразумението.
Белгия обаче остава единствената членка на ЕС, която има възражение срещу споразумението по същество, след като през последните седмици резервите на други държави като Германия, Австрия, Унгария, Словения и Холандия бяха преодолени благодарение на политически маневри. България и Румъния все още остават с резерви към споразумението във връзка с искането им за отмяна на визовия режим с Канада.
Европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом изтъкна, че все още се водят интензивни разговори и е оптимист, че до края на седмицата ще бъде постигнато споразумение с Белгия. Тя също така изрази увереност, че ще се намери политически компромис по въпроса с визите за Румъния и България.
Европейският съвет вероятно ще заседава отново в петък. Ако натискът върху Валония не успее, това застрашава подписването на СЕТА по време на насрочената за 27 октомври среща на високо равнище ЕС-Канада. Министърът на международната търговия на Канада Крисия Фрийленд коментира пред cbcnews, че остава „предпазливо оптимистична” за сделката. „На този етап обаче топката е изцяло в полето на Европа”, изтъква тя.
Преговорите за СЕТА текат от седем години, и подобно на тези за търговското споразумение със САЩ ТПТИ, се водят напълно непрозрачно. СЕТА включва и повечето спорни елементи на ТПТИ, в това число механизмите за съдене на държави от инвеститори, даващи възможност на корпоративни интереси да се налагат над националното законодателство, и да подкопават социалните, екологични и трудови стандарти.
Преговорите за ТПТИ с до голяма степен блокирани заради обществената съпротива и неразбирателството между САЩ и някои страни от ЕС по определени въпроси. Френският министър на търговията Матиас Фекл дори заяви, че преговорите трябва да бъдат започнати отначало. Отлагането на преговорите обаче изглежда повече като политическа маневра преди предстоящите президентски избори във Франция и САЩ, тъй като същевременно натискът за прокарване на идентичното споразумение СЕТА върви с пълна сила. Това става въпреки международните протести и подписаната от над 3.2 млн. европейски подписка срещу СЕТА.
Преди срещата на високо равнище Европейският съвет трябва да подпише три споразумения – за подписване, сключване и временно прилагане на СЕТА. Последният документ ще позволи СЕТА да бъде приложена още от началото на следващата година, преди споразумението да е ратифицирано от националните парламенти. Тъй като Канада отказва по-нататъшни промени в текста на споразумението, обхващащ 1600 страници, Брюксел се опитва да преодолее възраженията на отделните страни чрез съвместна интерпретативна декларация към СЕТА. Еврокомисията уверява, че тази декларация ще има обвързваща юридическа сила, но критиците на споразумението поставят това под въпрос.
Добавянето на уточнения в текста на декларацията стана оправдание за някои от страните, включително Австрия, да оттеглят резервите си към споразумението. През миналата седмица отпадна и вероятността най-голямата икономика в ЕС – Германия, да блокира подписването на споразумението. На 13 октомври Конституционният съд на страната отхвърли иск от няколко граждански организации, които настояват, че предварителното прилагане на споразумението е незаконно.
Решението все пак не изключва вероятността прилагането на СЕТА да се сблъска с проблеми в Германия в бъдеще. Според съдиите германското правителство може да приеме предварително прилагане само за тези части от споразумението, засягащи ЕС като цяло. Области на национална отговорност като интелектуална собственост, морски транспорт и търговски арбитражи трябва да изчакат парламентарно одобрение.
