В категории:България

Ще слагаме емигрантски жилетки, докато не сложим жълтите

Промяна в тежката икономическа и демографска картина на България е възможна, стига мнозинството да осъзнае своя интерес, да разпознае истинските проблеми и да пожелае да приложи конкретните механизми за тяхното решаване, коментираха участници в третата среща от обиколката „Да спрем прехода към дъното“, която се проведе в Русе

Данъчна реформа, насочена към по-справедливо облагане за огромното мнозинство от хората в България, както и осъзнаване на реалния интерес от страна на същото това мнозинство, са остро необходими у нас, ако искаме да спрем прехода към дъното.

Около тези изводи се обединиха участници и гости на дискусията „Как да вдигнем доходите веднага“, която се проведе в Русе на 26 февруари. Икономисти, активисти, университетски преподаватели, социолози, журналисти, синдикалисти и други предложиха някои конкретни мерки, които да подобрят ситуацията за мнозинството от хората в България, като набелязаха и процесите, които са довели до сегашното положение – ширещата се бедност, голямо социално разслоение, най-голямото икономическо неравенство в Европейския съюз, демографски проблеми и други.

Ивайло Атанасов

Икономическите парадигми, които управляват България в момента, са отпреди световната икономическа криза, след която страната ни все още не е променила данъчната си политика и основните държавни политики, коментира журналистът от „Барикада“ Ивайло Атанасов, който бе един от говорителите в рамките на третата среща от турнето „Да спрем прехода към дъното“.

Преди Русе обиколката, организирана от Сдружение „Солидарна България“ и Колектив за обществени интервенции, посети Велико Търново и Варна. Предстоят срещи във Видин, Казанлък и Пловдив.

Икономическата наука си направи изводите от тази криза и вече няма да срещнете сериозни икономисти, които да поддържат т.нар. „теория на просмукването“, която се базира на допускането, че обществото е като пирамида и когато изсипеш мед на нейния връх, той потича надолу и стига до всички – колкото повече мед сипваш на върха, толкова по-богати стават всички, коментира още Атанасов.

Вместо това икономическият консенсус вече е съвсем различен:

„Обществото прилича по-скоро на бутилка шампанско – когато я раздрусаш, върха изхвърча нагоре, става пълна бъркотия, съдържанието отдолу изчезва напълно. Ние имаме такава данъчна система, която е еквивалента на онзи човек от популярното в интернет клипче, който се разхожда из луксозен курорт и пръска скъпи бутилки шампанско – това правим вече повече от 10 години. Колкото по-скоро спрем и започнем да правим онова, което препоръчват дори институции като Европейската комисия и Международния валутен фонд, които едва ли могат да минат за левичарски, а именно – повече преразпределение, добре финансирани социални системи, по-високи прогресивни данъци (в нашия случай поне някакви) – толкова по-скоро ще започнем да приличаме на що годе нормална държава“.

Тодор Тодоров

Преподавателят в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Тодор Тодоров констатира, че трудовият човек в България е един от най-безправните в Европа. Според него ситуацията у нас е такава, че бизнесът може да прави почти каквото си пожелае със своите служители. Отслабени са механизмите за борба за защита на труда, а причините според Тодоров са основно две: на първо място структурният проблем навсякъде по света и усещането, че съществува заговор между политическата власт и бизнеса, между икономически и политически интереси, който работи срещу хората на труда.

„На второ място, в България има и още нещо – тук имаме симбиоза между политическа, икономическа и криминална власт – един организъм, който функционира заедно и произвежда политика, медии и т.н. В такава ситуацията е още по-трудна задачата да се защитят интересите на трудовите хора. Имаме почти феодални условия, срещу които е трудно т.нар. обикновен човек да се бори“.

Основните проблеми според него се коренят в четири групи: данъчната система, която не е ефективна и не обслужва интересите на мнозинството; превръщането на България в рай за аутсорсинг и дестинация с „евтина работна ръка“; липсата на държавно участие в стратегически отрасли, което почива на мита, че „държавата е лош стопанин“; липсата на механизми за съпротива.

Финансистът Константин Проданов съжали, че в родното обществено пространство рядко се говори за важните теми и почти не се допуска разговор за истинските проблеми, какъвто със сигурност не е дали някой ще допусне децата в училище да се определят като момче или момиче. „Проблемите ни са свързани с невъзможността да отговорим на два въпроса – как да произвеждаме продукт с висока добавена стойност, по устойчив начин и това да е продукт, който останалият свят иска, и второ – как да преразпределяме богатството, създадено от обществото“, каза той.

Константин Проданов

Как да произвеждаме за дълго време смислен национален продукт е въпрос, който не може да бъде решен само под влиянието на „невидимата ръка на пазара“, което ни беше обяснявано 30 години. Идеята, че ако всеки действа сам за себе си това в крайна сметка ще донесе общо благоденствие, доведе до днешната ситуация – имаме структура на обществото и на икономиката, в която изглеждаме без шанс за измъкване от капана на бедността, коментира Проданов. Според него, за да се измъкнем се нуждаем от по-активна роля на държавата.

Вторият въпрос е свързан с това как държавата да финансира тези свои действия и как да има по-справедлив и ефективен механизъм, в който мнозинство да вижда смисъл и да вярва. „В България през 2016-та година, в реално изражение, брутният вътрешен продукт спрямо началото на прехода е с 40% по-висок. Но реалните доходи в покупателна способност на човек в България от 1990-та до 2016-та не са се променили. Тоест, произвеждаме много повече, но ако погледнем на средно ниво, очевидно доходите не са мръднали. Този продукт в повече трябва да отива у някого и той отива в една малка група клептократи, една симбиотична върхушка на корпоративен и политически елит“, обясни Проданов.

За тази ситуация не са виновни „ченгетата“, Държавна сигурност, Путин, турското робство и така нататък, защото тенденцията е глобална, но България е ярък пример, тъй като е една от държавите с най-ниски данъци за най-богатите и голяма тежест върху бедните и средната класа, като също така е държавата с най-голямо икономическо неравенство в Европейски съюз.

„Към края на миналата година 26 души в световен мащаб са притежавали толкова богатство, колкото по-бедните 3,5 млрд. души на планетата. Също миналата година на всеки 2 дни се е пръквал един нов милиардер, а богатството на милиардерите се е увеличило с един трилион долара за тази година. На по-бедната половина от населението по света богатството е намаляло с 11% през същата година. Най-богатият човек в света – Джеф Безос – притежава 112 милиарда и се чуди какво да прави парите си, като същевременно само 1% от неговото богатство е повече от здравния бюджет на Етиопия, която има 105 милиона души население. А пък работниците на „Амазон“ уринират в бутилки, защото не могат да напуснат дори за такива нужди работното си място. Дори в античните времена не е имало такова натрупване на огромен ресурс в много малко на брой ръце, който ресурс отива не за обществено благо, а за показно потребление – яхти и лъскави коли, надуване на балони на финансовите пазари, пазаруване на политици и корумпиране на политическия процес.

Но всичко това, посочи Проданов, не винаги е било така – това е процес, започнал през 70-те години, който започва с данъчни реформи в полза на хората на върха и в ущърб на мнозинството. Към 70-те години средните пределни данъчни ставки за най-високите доходи в развитите страни са 62%, а в момента са 38%. И въпреки, че там са паднали – те все пак са 38%, а у нас – 10%, коментира Проданов.

Той предложи няколко мерки, зад които са обединени организаторите на срещите из страната – въвеждане на необлагаем минимум, въвеждане на прогресивно облагане, въвеждане на диференцирани ДДС ставки за стоки от първа необходимост и увеличение на максималния осигурителен праг, който в момента облагодетелства всички с приходи над този праг, които плащат процентно по-малка част от своите доходи, отколкото онези със заплати до 3000 лева.

Зад част от тези мерки в края на 2017-та година се обединиха редица организации, които организираха подписка под мотото „Да спрем машината за неравенство“. Тя събра подкрепата на над 30 000 души и беше внесена в Народното събрание, но засега управляващите отказват да се съобразят, коментира председателят на Сдружение „Солидарна България“ и икономически съветник в КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

Ваня Григорова

Тя обърна внимание на факта, че същите онези политици, които си играят със страховете на хората от мигрантската вълна, налагат на пазара на труда у нас внос на работници. Тези хора идват от още по-бедни държави и са още по-отчаяни от българските си колеги, което ги прави готови да работят за по-ниски заплати, а това задържа нивото на възнаграждения ниско за всички и е в интерес единствено на бизнеса.

Григорова подчерта, че това се случва под мантрата за „липса на работна ръка“, но реалните факти и доклади показват, че няма недостиг на работна ръка, а има недостиг на достойно заплащане.

В момента бизнесът твърди, че иска „модернизиране“ на Кодекса на труда, като под „модернизиране“ разбира допълнително обезправяване на работниците. Предлагат се различни опасни промени в тази посока и обществото трябва да реагира, настоя Григорова. В противен случай, докато не сложим и в България жълтите жилетки, хиляди наши сънародници ще продължават тихомълком да обличат емигрантски жилетки.

Мирена Филипова от „Солидарна България“ добави по време на дискусията, че е крайно време да се разбере от мнозинството, че интересите на работещите хора и тези на представителите на бизнеса не само понякога не съвпадат, но често са напълно противоположни. Само ако това се осъзнае, за да се върви към сдружаване и обща защита на интереса на работещите, е възможно те да имат силни позиции и по-добри заплати и условия на труд, подчерта тя.

Вижте видео запис от цялата среща:

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар