В категории:България

Вносът на работници ще бъде сдържаща сила за ръста на доходите

В ход е атака срещу социални достижения, извоювани преди близо век, предупредиха във Варна участници в обиколката „Да спрем прехода към дъното“. Акцент в дискусията бяха провалът на страната като дестинация за евтин труд, социалният дъмпинг и опитите за разграждане на Кодекса на труда

Сдружаването, синдикализацията и извоюването на по-справедлив дял от печалбата за онези, които реално я изработват – работниците и служителите, обсъдиха на среща във Варна граждани, изследователи, синдикалисти, активисти и други.

Срещата в Морската столица на 15-ти февруари беше част от националната обиколка „Да спрем прехода към дъното“, която се организира от сдружение „Солидарна България“ и Колектив за обществени интервенции със съдействието на фондация „Роза Люксембург“.

Присъстващите споделиха общо мнение, че работодателите имат интерес да държат ниска работната заплата на своите служители, за да поддържат конкурентоспособността си без да жертват печалбата. В тази посока е и натискът им за внос на чуждестранни работници, на по-бедни и отчаяни хора и съответно готови да работят на всякакви условия, без да се пазарят. Това често създава конфликти между работещите, от които печелят единствено работодателите.

„От началото на прехода преди 30 години страната ни е заложила на два основни стълба: ниски заплати и ниски данъци за бизнеа. Тази стратегия се следва неотлъчно от всички български правителства до момента. Вместо да предлагаме иновативни продукти и по-добро качество на произвежданите стоки и услуги, ние се рекламирахме и привличахме чужди инвеститори с това, че сме евтини“, коментира Ваня Григорова – председател на „Солидарна България“ и икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“.

Тя предупреди, че благодарение на правителството и бизнеса, които са предприели щурм срещу Кодекса на труда, настоящата година ще бъде белязана от ожесточени битки за запазване на извоюваните от почти век работнически права.

Григорова обеща, че ще брани тези права в Кодекса на труда в работните групи и Националния съвет за тристранно сътрудничество колкото е възможно това да се случи там, но „когато и ако обаче мракобесните идеи продължат пътя си към Народното събрание, всички български граждани трябва да протестират в цялата страна“.

Гостите на срещата във Варна ще получат имейлите на депутатите от своя регион от организаторите на събитието, за да им изпратят от свое име три искания, които бяха представени от Григорова: 1) Ангажимент на бизнеса да сключва договори с учениците, в които са регламентирани условията на труд след завършване на обучението: тип на договора, условия, социален пакет, заплащане; 2) Незабавно спиране на разграждането на трудовото законодателство, което цели масов внос на работници от трети държави и задържане на ръста на заплатите в страната; 3) Задължение за работодателите да обявяват в Дирекции „Бюро по труда“ свободните си работни места, възнагражденията и условията на труд.

Икономистът и създател на сайта за документални филми dokumentalni.com Даниела Пенкова обърна внимание на нашумелия казус с т.нар. пакет „Макрон“ и начина, по който обществото е било подведено. Всички партии, евродепутати и дори президентът са застанали зад интереса на превозвачите, но не е станало ясно на хората, че интересът на собствениците на компаниите е различен от този на самите шофьори.

Тя призова работниците да осъзнаят своя общ интерес – в тази и всички други сфери – както това от години правят, независимо че са конкуренти, техните работодатели, когато е застрашен общият им интерес или когато се борят за законодателна промяна в своя полза.

Изследователят Стефан Кръстев представи акценти от изследване върху вноса на работници в туристическия сектор и начинът, по който бизнесът се стреми към по-малко регулации и „гъвкави“ условия на труд, което се случва в ущърб на работниците. Само за няколко години чуждестранните работници се увеличават повече от двойно, като например в Албена от около 4000 работници през 2018-та година около 1000 са чужденци – най-вече от Украйна и Молдова.

„Тези хора в огромната си част получаваш заплащане, което е близко до минималната работна заплата. За българските работници това е ниско заплащане, докато украинските работници започват от много по-нисък стандарт – средна заплата около 100 долара“, обясни той. По този начин работодателите успяват да поддържат ниски заплатите в сектора.

„Важно е да разберем нещо за думата „експлоатация“. Това, че даден работник приема сам дадени условия, означава ли, че няма експлоатация? Ако разбираме експлоатацията само като лично самоопределение, то тогава ако слушаме българските предприемачи, те са най-експлоатираните хора на света. Постоянно се оплакват, страдат, крадат ги. Когато един работник от Украйна работи за няколкостотин лева, той почти не излиза от хотела. Дори да е склонен да подпише такъв договор, това е експлоатация, защото за минимална заплата той не може да живее нормален живот. Когато говорим за експлоатация, трябва да говорим реално колко струва издръжката на един достоен живот“, коментира социологът и член на Колектив за обществени интервенции Георги Медаров.

Евгени Никитин от Автономния работнически синдикат, който работи в IT сектора, коментира, че работническата класа в България е слаба и няма инструменти за въздействие и защита на своите интереси, като една от причините е липсата на синдикална култура в България. „Единственият начин да реагираме на атаката по работническите права е да се синдикализираме, да осъзнаем своите интереси като работници и да работим за него колективно“, призова той.

Никитин подчерта, че всяка една отделно взета работническа борба някъде по света трябва винаги да бъде разглеждана в глобален контекст, тъй като зад правата, които имаме днес и приемаме за даденост, стои нечия работническа битка някога във времето.

След Велико Търново и Варна, обиколката ще премине още през Русе, Видин, Казанлък и Пловдив.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар