Над половината български граждани, или 58,1%, смятат за вредна извършената в България приватизация. Това показват данните от национално представително проучване на Агенция „Афис“, проведено в периода 30 ноември – 4 декември тази година в домовете на 1010 пълнолетни български граждани.
Най-голям е процентът на българските граждани, които смятат приватизацията за „изцяло вредна“, като по този начин отговарят 32,3% от анкетираните. Според други 25,8% разпродажбата на държавни активи в частни ръце е била „предимно вредна“.
Едва 2,6% от българите определят за „изцяло полезна“ приватизацията, а други 6,3% считат, че раздържавяването на активите е било „предимно полезно“. 23,3% от хората смятат, че приватизацията е била „понякога полезна, друг път – вредна“.
Сумарно 9% от българите смятат приватизацията за полезна, а шест пъти повече – за вредна.
Проучването на „Афис“ е извършено в контекста на опитите на прокуратурата в последно време да демонстрира шумна борба с незаконното забогатяване, като социолозите посочват акциите срещу фигури, станали известни в епохата на голямата приватизация като Баневи, Арабаджиеви, Стайкови и други.
Усилията на държавното обвинение да демонстрира подобен ангажимент обаче не дават особен резултат в промяна на общественото мнение по този казус в положителна посока. Още по-малка е вярата на населението, че шумните акции ще доведат до ефективни присъди. „Всички ще бъдат осъдени“ според едва 6% от хората, а че „ще бъдат осъдени само някои“ очакват 30,4%. Според цели 58,7% никой няма да бъде осъден.
Подобна констатация направиха наскоро и от „Тренд“, които отчетоха високо одобрение за извършените акции, но много ниска вяра в осъдителните присъди срещу обвинените фигури.
Според 57,8% от анкетираните, корупцията в България нараства, отчитат от „Афис“. Едва 10,5% смятат, че тя намалява, а според 31,7% тя „остава на същото ниво“. Социолозите посочват, че задават този въпрос често и обикновено получават сходни резултати.
Те обясняват данните най-вече с ниското доверие в правосъдната система като цяло – 20% от хората ѝ имат доверие, докато 68% нямат такова. Нещо повече, на молба да посочат до две сфери, в които е най-силна корупцията, 43% посочват правосъдието. Следват митниците с 34%, 24% за здравеопазването, 19% – полицията, 17% – партиите, 17% – администрацията на министерствата, 10% – общинските администрации, 8% – държавните фирми, 6% – образованието и 2% за други сфери.
Друго обяснение за възприятието за задълбочаване на корупцията е свързано с политическата ориентация, отчитат от „Афис“. Сред хората, които биха гласували за ГЕРБ, позитивното възприятие има лек превес (26% отговарят, че корупцията нараства, а малко повече – 30% смятат, че намалява, докато 42% не виждат промяна). По друг начин погледнато, почти цялото (70%) позитивно мнение е капсулирано в електората на управляващите. Сред избирателите на БСП 68% имат негативно мнение, а 3% – позитивно.
Данните показват още, че само 17% от хората у нас имат доверие на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Според 66% този орган, заедно със специализираната прокуратура и съд, няма да посегне реално върху недосегаемостта на богати или натоварени с власт лица.
„За кокошка няма прошка, за милион няма закон“
В своя анализ на връзката между усещането за корупция и мнението за приватизацията, социолозите от „Афис“ дават смела оценка на случилото се в страната в последните 30 години.
Ред явления като корупция, покупка на влияние, въздействие на парично подплатените интереси върху властта и медиите имат общ корен в социалното неравенство и неизбежното му преливане в гражданско. При зрелището на сблъсък между правосъдие и хора, притежаващи капитал, възприятията се влияят и от репутацията на втория протагонист. Затова въпросът не е само морален, а включва и равносметка, доколко изобщо е била полезна за България политиката на приватизация и създадените от нея отношения между хората. Очаквано, между въпроса за корупцията и този за приватизацията има статистическа връзка. Онези, които дават негативна оценка на приватизацията в много по-голяма степен мислят, че и корупцията нараства. В народното творчество това намира израз в рефрена „За кокошка няма прошка, за милион няма закон“
Социолозите припомнят думите на класика за гражданския либерализъм Жан-Жак Русо относно „разлагащата връзка между материално и политическо неравенство“, а именно: „Що се отнася до богатството никой гражданин не бива да бъде толкова богат, че да може да купи другиго и никой толкова беден, че да се принуди да се продава“.
От „Афис“ поставят проучването и данните си в общия световен контекст на дебат относно последиците от неравенството.
Утопия е да се мисли, че прекаленото материално неравенство не води неизбежно и до политическо неравенство, че не ерозира гражданския морал и не заразява институциите. През последните десетилетия усещането за корупция и понижението на доверието към институциите вървят успоредно с растящо неравенство не само в България, но и в почти всички индустриализирани страни. В това отношение страната не само не е изключение, но е добра илюстрация за последиците от глобализацията, дерегулацията и материалното разслоение. Ако тези тенденции не претърпят обрат, властта и правосъдието все повече ще са част от причината, а не преградата пред корупцията, пишат те в заключение.
About The Author
