Расте ли неравенството? Според заможните – не

Проучване на „Афис“ показва, че голяма част от българите са склонни да заемат позиция по въпроса не на базата на емпирични факти, а на собствения си опит, политически убеждения или оценката на личното си благосъстояние

Над 70% от българите смятат, че сегашната политическа система работи в полза на богатите, показва представително социологическо проучване на агенция „Афис“, проведено в средата на януари. По същото време темата бе централна, заедно с климатичните промени, за провеждащия се в Давос Световен икономически форум, където острото социално неравенство се разглеждаше като предпоставка за гражданско недоволство и възхода на популизма.

Едва 7% от българите заявяват, че актуалното политическо статукво работи за всички, а онези, според които бедните или средната класа са фаворизирани, са в рамките на статистическата грешка. 11% пък са на позицията, че в момента всички са губещи. В този контекст не е изненадващо, че масовите протестни движения в страната в общия случай попадат в категорията „Смяна на системата“ и рядко се трансформират в конкретно политическо действие.

От „Афис“ обаче правят нещо още по-интересно, като задават на респондентите си въпрос, чиито отговор е добре известен: „В каква посока се развива неравенството?“. Данните на официалната статистика показват, че то нараства постоянно в последните 5 години, като напоследък България оглави тази класация за ЕС убедително.

Близо 2/3 от българите правилно отбелязват, че неравенството нараства, докато едва 7% са на обратното мнение. Всеки четвърти пък смята, че то остава на същото равнище. Тези отговори показват, че българите като цяло са наясно с динамиката в разпределението на общественото богатство, но по-внимателното вглеждане разкрива, че това е така, само доколкото повечето от тях са потърпевши от ситуацията.

Сред хората, живеещи в домакинства с доход до 150 лв. на човек, над 80% смятат, че неравенството расте, а на практика никой не е на противното мнение. При домакинствата с доход над 1000 лв. на човек, които са само 1/20 от всички в страната, оценката се променя – само 48% посочват растящо неравенство, срещу 17%, виждащи сближаване на доходите на бедни и богати. Оценките са по-далеч от реалността и сред хората, които се определят като консерватори, привърженици на ГЕРБ или на другите десни партии.

Данните показват, че по една толкова актуална глобална тема, голяма част от хората са склонни да дадат оценка не на базата на емпирични факти, а на собствения си опит, политически убеждения или оценката на личното си благосъстояние. Или казано просто: Ситият на гладния не вярва. Нещо повече – когато се появи фалшива новина за ниското подоходно неравенство в България, именно по-заможните хора ще са тези, които ще я възприемат или разпространят, редом с откритията на „институти“ за позитивния ефект от високото неравенство и добрите новини за нарастването на „общото“ богатство.

Проучването на „Афис“ показва също, че само 4% от българите смятат, че бедните и богатите са равни пред закона. Всеки четвърти заявява, че такова равенство съществува само в някои случаи. Това обаче противоречи на самата идея за равенство пред закона – ако всички биват глобявани еднакво за неправилно паркиране, но само най-богатите се разминават леко при по-тежки нарушения, никой няма да каже, че имаме частично равенство пред закона. Вероятно затова 69% от интервюираните заявяват, че такова равенство не съществува.

На този фон не е изненадващо, че 77% смятат, че бизнес и власт се сливат напълно, или че са в силна взаимовръзка, срещу едва 7% на обратното мнение. Освен всичко останало тези данни показват и че силно експлоатираната тема за корупцията не може да се адресира само с политически решения, а вероятно има здрава основа в социалноикономическите реалности в страната.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар