Рязко нараства тревогата на значителни групи от хора в България, които се усещат близо до „ръба“ във финансово отношение като резултат от ограниченията, наложени от извънредното положение. Този извод прави агенция „Афис“ на база национално представително проучване, осъществено в периода 11 – 13 април.
В отговор на въпроса „Вие или член на вашето домакинство изпитвате ли някои от следните последици в резултат на извънредното положение“, 23.9% са потвърдили загуба на работно място. Почти същият дял (23.6 %) сочат, че член на домакинството е с намалено заплащане, а 28% съобщават и/или съкращаване на работното време. Близкият дял не означава, че това са едни и същи хора – двете категории само частично се застъпват, уточняват от „Афис“.
43% от домакинствата са изпитали поне една от тези три последици, а 11% от домакинствата са претърпели и трите вида. Още 3% са загубили работно място и са претърпели намаление на заплащането, но без намаление на работното време.
Социолозите също така изтъкват, че методът на събиране на данните – чрез телефонно интервю – намалява представянето на хора с относително по-ниски доходи и образование, както и тези, които търпят материални лишения. Поради това цитираните проценти на засегнатите хора и тежестта на понасяните трудности може да се окажат по-големи.
Финансовият удар е по-силен при хора, чиито доходи и без това са ограничени. Сред населението като цяло преценяващите, че „живеят по-зле“ от останалите хора е 19%, а сред изгубилите работа или част от заплащането и работните часове, този дял е около два пъти по-висок. „Дали е по причина или като следствие, е друг въпрос, важното е, че те имат по-малко резерви и са по-уязвими“, анализират от „Афис“.
Месец след въвеждане на извънредния режим е ясно, че въпреки запазеното и дори увеличено доверие в ръководството на страната, все по-големи групи хора се доближават до ръба на безизходицата, посочват социолозите.
На въпроса, ако извънредното положение продължи, колко време можете да издържите финансово, всеки десети (10%) споделя – „Вече не издържам“, а всеки двадесети (5%) отговаря – „около седмица“. 31% могат да потърпят още около месец, а 26% мислят, че могат да почакат още три месеца. Сравнително спокойни са 30%, които смятат, че могат да изкарат половин година и повече.
„Иначе казано, кризата увеличава социалното разслоение, тъй като около половината от пълнолетните граждани разполагат с финансов буфер да издържат още месец на извънредното положение, а едва един от всеки пети е спокоен за по-далечното бъдеще“, посочват социолозите.
От „Афис“ предупреждават, че ако продължат да доминират подобни очаквания, то икономическата депресия може да се превърне в самосбъдващо се пророчество поради свиването на потреблението, търсенето, поръчките и наемането на работа. „В такива моменти само държавата може да подкрепи фактора „търсене“ в икономиката, като не допусне да има спад на потреблението, оттам на поръчките, оттам на наемането на работна ръка“, посочват социолозите.
„Ако бъде допусната депресия, за нарастващ брой хора рискът да изпаднат през процепите на социалната защитна мрежа ще стане трагична неизбежност“.
И докато половината български граждани декларират, че няма да могат да издържат още повече от 1 месец финансово, поне без сериозни социално-икономически компенсаторни мерки, то сходен процент очаква животът в страната да се върне към нормалния си ход след по-дълъг от този период. В типичния случай жителите на страната очакват животът в нея да се върне към нормалния си ход “до няколко месеца“ – това е отговорът на 48% от анкетираните. По-големи оптимисти, че това може да стане в рамките на месец са 15%. Мнозина обаче предполагат, че финалът на това изпитание ще видим чак към края на годината (23%) или след това (15%).
Нещо повече – прави впечатление, че в това отношение няма съществено изместване на нагласите. Към края на март (по данни от предходния телефонен сондаж на „Афис“) очакващите бързо връщане на стария ритъм на живот до месец са били едва 10%; до няколко месеца – близо 52%; до края на годината – 22,5%; по-дълго – 15,3%. С други думи, с напредването на извънредния режим не можем да говорим и за съществено подобряване на очакванията за скорошна развръзка. Ако това продължи ще измести трайно и нагласата за връщане към един все по-отдалечаващ се „нормален ход“. А това може да окаже съществено влияние и върху икономиката на страната.
Мотивите за тревогата на около 15% от населението се потвърждават от дескриптивни сведения за положението им, анализират още от „Афис“.
„При тях паралелно наблюдаваме завишена двойно и тройно честота на самоотчета за лош материален статус (безработица + намалено заплащане + намален трудов престой). Това не е чудно. По данни преди кризата реално безработните, включително трайните, които не посещават Бюрата по труда, са около 11%, а от тях около 8% не се осигуряват“.
Социолозите изследват и обръщат внимание на един от големите проблеми в подхода на третото правителство на Бойко Борисов – пренебрегването на големия сив сектор и факта, че дори ограниченото подпомагане в настоящата ситуация минава през размера на осигуровките, които при значителен брой хора са били ниски.
„Приетият от правителството подход за подпомагане на изгубилите доходи обвързва извънредните компенсации с фактора „осигуреност“, докато значителна част от работещите хора не се осигуряват изобщо или се осигуряват върху намалена сума. Пример са надомните работници, неформалните работници в семейни стопанства, дребните земеделски производители, нередовно самоосигуряващите се, „прекариатът“, преводачите и „гурбетчиите“ в други страни от ЕС, които не могат да заминат поради ограничителните мерки“.
Делът на неосигурените не е никак малък, посочват от „Афис“. По техни данни от национални представителни изследвания преди кризата, само 44% от пълнолетните са осигурени по трудов договор на пълен работен ден, 3% – на непълен, 1% – на граждански, 2% – от съпруг или родител, 25% – от държавата (пенсионери), а 6% се самоосигуряват. „Но тъкмо сега сферата на услугите рязко се сви, и 16% изобщо не са осигурени“, изтъкват социолозите.
Данните показват, че най-тежък удар от положението понасят туризмът, хотелиерството, ресторантьорството. Там загубилите работата си са 44%. Както при всеки икономически застой, силно страдат също така транспортът (15%) и строителството (15%). Осезаемо, но засега по-слабо са засегнати услугите (11%), търговията (10%), земеделието (6%) и промишлеността (4%).
Обхват: 2085 пълнолетни лица
Период на провеждане: 11.04 – 13.04.2020г.
Метод: CATI по телефон
