Сред българското население са масово разпространени негативните стереотипи към „другите” – турците, ромите, евреите, бежанците и хората с различна сексуалност. Макар тези настроения да не са нещо ново, през изминалите десет години българите изглежда стават все по-затворени към света и съгражданите си, което задълбочава повечето негативни последици. Това са част от констатациите на представеното на 9 юни изследване „Радикализация на неприемането – Групова омраза и дясно-екстремистки нагласи в България”.
Анализът е изготвен от проф. д-р Антоний Тодоров и се основава на проведено от агенция АФИС национално представително изследване по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт”. Резултатите от проучването показват, че сред обществото съществува различно равнище на търпимост към различните, като ромите са най-мразената етническа група. Според авторите на изследването масовите антиромски нагласи в голяма степен отразяват социална ревност към политиките за интеграция и позитивна дискриминация на тази като цяло маргинализирана група. „Върху тази социална ревност се наслагват идеологиите на расизма, чиито вектори са различни крайно-десни, но също и националистически десни и леви организации и представляващите ги интелектуалци”, се посочва в доклада.
„Разпространяването на предразсъдъци към „другите“ се улеснява и от ниската степен на гражданска компетентност в обществото, неразбирането на основни понятия, с които се обяснява политиката. Масово е разпространено неразбирането на значенията на лявото и дясното, на либералното и консервативното, на социалистическото, на крайно-дясното. Това не позволява на много хора да идентифицират крайно-десния екстремизъм, да го квалифицират с разбиране, да го разграничават от другите идеологически позиции. Роля за това имат и някои интелектуалци, които настояват за идеологическата близост на крайнодесните и крайно-левите, което допълнително разбърква понятията на широката публика” се изтъква още в анализа на проф. Тодоров.
Агенция АФИС е провела проучването между август и ноември 2020 г. То включва 1200 телефонни интервюта на случаен принцип, дълбочинни интервюта с лидери на обществено мнение и разговори с две фокус групи в София и Велико Търново. Стефан Георгиев от АФИС поясни при представянето, че изследването е използвало за фундамент подобно проучване, което се провежда на всеки две години в Германия от 2006 г. насам. В българското проучване обаче са добавени индикатори, които позволяват сравнение на резултатите с изследване на подобна тема, проведено от агенцията през 2011 г.
Резултатите от анкетите показват, че междуетническите контакти в българското общество изглежда не са толкова чести, колкото може да се очаква предвид това, че почти 24% от цялото население принадлежи на различна от българската етническа група. Над 1/5 от запитаните заявяват, че никога не са общували с представители на други етнически групи, а над 46% казват, че това им се случва рядко. Значителна част от заявяващите, че никога не са общували с представители на други етнически групи, са жители на селата, което е логично. В тази група обаче попадат и много от самоопределящите се като най-десни в политическо отношение. Тези на пръв поглед парадоксални резултати съвпадат с много изследвания в Западна Европа, които показват, че крайнодесните често живеят на места, където нямат пряк досег с хора от други етноси.
Изследването показва една още по-тревожна картина – много ниска толерантност към близостта с представители на различни малцинствени групи, както етнически, така и сексуално-културни. Хората в България показват особена резервираност към ромите и бежанците, но не по-малко и към хомосексуалните. Едва 22% от запитаните декларират готовност да приемат турчин за съгражданин, като този процент пада до 15% за роми и 13% за бежанци и хомосексуални. При последните три групи се отчита още по-ниско приемане като съсед или гост в дома, а съотношението е още по-негативно по отношение на сродяването с “различен”.
Сравнението с изследването от 2011 г. показва, че има значителна деградация при нагласата за приемане на тези групи, и че дистанцията в рамките на обществото се увеличава. Сред българите също така продължават да преобладават схащанията, че негативни явления като безработица, насилие и престъпност могат да се обяснят не със социални и икономически фактори, а с етническия произход. Все пак в това отношение се отчита лека промяна в нагласите спрямо 2011 г. Това е най-видимо по отношение на безработицата и просията, които са започнали да се свързват по-рядко с етноса.
“Това е поука от самата социална реалност”, отбеляза Чавдар Найденов от АФИС при представянето на резултатите. По неговите думи обаче в цялостните нагласи в обществото се наблюдава одесняване, което осигурява хранителната среда за расистка пропаганда и този тип обяснения за света. Анализът на отговорите показва, че нагласите на близо 50% от анкетираните спадат в категорията “краен етноцентризъм”, докато под 10% могат да се определят като абсолютно толерантни. Анкетите също така показват, че приемащите един от негативните стереотипи за различните обикновено са склонни да приемат и другите.
Социалният профил на споделящите явен етноцентризъм е разнороден, но все пак се забелязват някои особености, които не се вписват съвсем в обичайно представяните политически и идеологически разделения. Например сред изцяло приемащите твърдението, че всички трябва да се гордеят с България, са свръхпредставени както хората над 60 години и по-скоро нискообразованите жители на София, така и хора с доходи над средните. Политически преобладават сред избирателите на БСП и ГЕРБ, т.е. на най-големите системни партии. Обратно, сред жителите на селата са отчита ниско равнище на споделяне на тази теза. Също относително по-ниско е споделянето на такова убеждение и сред хората, които се самоопределят най-вдясно по скàлата на политическите самоопределения. „Възможно е тези „най-десни“ (сред които и крайно-десни), да са критични към днешна България и да не намират основание за гордост от нея. Вероятно така формулираният въпрос не е особено показателен за етноцентризъм, а по-скоро за удовлетворение от собственото си положение”, отбелязва от АФИС.
Убеждението, че българите са по-добри от другите, се споделя преимуществено сред жителите на София и областните градове, но също от домакините и хората с висок доход. Свръхпредставени сред споделящите го са привърженици на БСП, докато в много по-малка степен се споделя от привържениците на „Демократична България“. Считащите, че в България има твърде много чужденци, са сред хората със средно образование и сред безработните. Но също и сред определящите се като националисти и привържениците на ГЕРБ. Притеснително е, че сред категорично застъпващите това мнение са свръхпредставени младите и учащите. Отхвърлянето на нови мюсюлмански преселници (бежанци или мигранти), както и убеждението, че „ислямът е чужд на българската култура“ се споделя предимно от средното поколение (40-49 годишните), но и сред привържениците на БСП и на националистите.
Засилването на десния екстремизъм и неговата нормализация в политическия и обществен живот е процес, който се наблюдава в много части на света. В анализа на данните Тодоров и експертите от АФИС посочват няколко специфични фактора за нарастването на авторитарните и ксенофобски нагласи в българското общество. На първо място се посочва растящото неравенство и декласирането на големи сектори от обществото. “Това поражда емоционална потребност от потвърждения, че съществуват и безспорно по-зле живеещи части от населението. Такава информация за бита на бедните и неграмотните има успех в медиите и предлага успокояващата илюзия, че страдат само тези, които са станали сами при-чина за собствените страдания”, се изтъква в анализа.
„Опитите да се търси идеологическо обяснение за десния екстремизъм в идеологиите според мен ни отдалечава от истината”, коментира Юрий Асланов от АФИС при представянето на изследването. „Според мен истинската пружина на злото, на дясно-екстремистките нагласи, е бедността и неравенството. Винаги, но особено в кризисни ситуации, отговорът се търси като започваме да обвиняваме най-бедните за своето злощастие”, добави той.
Според препоръките на изследователите цялостният курс на страната би трябвало се промени по посока “намаляване на материалното неравенство, увеличаване на дела от произведената стойност, който се получава от труда за сметка на капитала; гарантиране на достъпа на всеки гражданин до образование, в зависимост от успеха, а не от произхода; възстановяване на достъпа до здравеопазване според заболяването, а не според доходите; хомогенизиращо райониране в градовете, общинска жилищна политика (каквато практически отсъства в страната); повишаване на обществената отговорност на медиите, увеличаване на дела от публичността, който защитава и обосновава преднамерено „демодирани“, класически либерални и социалистически ценности, каквито са хуманистичния оптимизъм, вярата в разума, равенството, сътрудничеството, доверието между хората, достойнството на индивида и гражданина”.
Сред другите причини за засилването на крайнодесните нагласи авторите на анализа посочват стихийно протичащите урбанистични процеси, при които се обособяват квартали с много различен доходен, професионален и етнически профил. Това води до капсулиране на взаимодействията, което на нов ред подсилва предразсъдъците; Имигрантско-бежанската вълна от 2015-17 г., която предизвика много страхове и рязко засили усещането за беззащитност пред “чуждия”, независимо как е персонализиран въпросният “чужд”; Трудностите на европейския интеграционен проект, кризата на еврото, депресията на Южна Европа и напускането на Великобритания, които отслабиха спирачките за традиционни, наследени от времето преди Втората световна война националистични проекти; Обезсилването на държавните институции под натиска на глобализирания либерализъм; набиращата скорост пропаганда на „алтернативно-десен“ „нов консерватизъм“, която се опитва да постави знак на равенство между олигархизъм и политическа левица и да ги свърже с традиционните консервативни страхове от „подриване на устоите“; Влизането в управляващата коалиция на коалицията на националистите, „които предадоха статус на полу-респектабилност на широк спектър от нетолерантни позиции, клонящи към ограничаване, отнемане на права, групово наказване и дисциплиниране, представяне като заплаха на етнически и сексуални групи”.
Авторите на изследването обръщат специално внимание и на „брутализацията“ на политическото говорене в периода на управлението на Бойко Борисов. Според тях това е имало „неусетен, но сериозен принос за намаляване на диалога между различни категории и общности”. Тук се има предвид този „реторически стил, който прибягва до словесно унижение, очерняне и злословене не само по адрес на политически противници. Систематично се унижава човешкото достойнство на различни категории, тръгвайки от ромското малцинство и стигайки до пенсионерите, лекарите, излизащите в отпуска по болест, безработните, дори до майките с деца с увреждания и т.н”.
„По телевизията се показват демонстративно арести на публични фигури. Обилно се експлоатират различни социални стереотипи, митове, предразсъдъци. Налице е отказ от минимални стандарти за достоверност и споделени факти. Тези отклонения от самите предпоставки за представителна демокрация не бяха наказани от избирателя и се банализираха. По силата на авторитета на „своята“ партия, мнозинството десни избиратели, които до 2009 г. преминаха към ГЕРБ, постепенно губят уважение към либералните образци и все повече смятат за приемлив отношенията на принуда и господство”, се посочва в анализа.
„В България имаме сериозен проблем с идентифицирането и разбирането на крайнодесните нагласи” отбеляза три представянето на доклада Антоний Тодоров. Във връзка годишнината от преврата на 9 юни 1923 г. той сподели колко неприятно е бил учуден от публикуван наскоро текст на иначе уважаван от него журналист, в който са възхвалявани ползите от превратите и конкретно “кървавият професор” Александър Цанков. „Днес като че ли пред очите ни има нещо като пелена, особен вид изкривяване на нашето зрение, което ни кара да не забелязваме много опасни процеси в обществото, дясно-екстремистки нагласи, които подкопават не само демокрацията, а основите на съвместното съществуване”, изтъкна той.
Към посочените в доклада фактори за засилването на опасните тенденции той добави и специфичното наследство, което имаме като посткомунистическа държава. „Епичната битка с комунизма, която някои продължават да водят, доведе до смесването на две понятия – антикомунист и демократ. Не се забелязва обаче, че има и недемократи антикомунисти”. Той даде пример с обявената наскоро коалиция между политически формации, претендиращи да са наследници на БЗНС и Съюза на българските национални легиони. По думите на проф. Тодоров Александър Стамболийски и други земеделски лидери биха се обърнали в гроба, ако научат това.
Той посочи като основен проблем липсата на познаване на историята на 20 век, която до голяма степен липсва от учебните програми по история и литература през последните 30 години, както и неразбирането на ориентирите в политическото пространство, което засяга дори високообразовани и интелектуалци. „Когато се спомене крайнодесния екстремизъм и нагласи, веднага ви се казва, че се доближавали до крайнолевите. Когато им споменеш Хитлер, те веднага питат – а Сталин? Но видимата заплаха тук е от крайнодесния екстремизъм. Трябва да работиш с микроскоп, за да откриеш крайно леви в България. “Атака” бяха представяни като крайно леви, но когато влязоха в Европарламента, те отидоха в групата на Льо Пен – те сами знаеха къде им е мястото. Тази нагласа, която виждаме дори в интелектуалните среди, е опасна. Начинът, по който се преподават обществените науки, е просмукан от това разбиране – всички крайни са поставени под един знаменател. Така губим специфика, която не маловажна”, предупреждава проф. Тодоров.
Поради това авторите на изследването завършват с препоръки не само за политики за интеграция и равенство, но и за образователни политики, които да поправят тези дефицити в историческата, политическа и обществена култура. „Не съществува разбиране, че обществото трябва да бъде интегрирано и всички да се чувстват час от него. Социална емпатия няма, има социална ревност – едни бедни биват настройват срещу други бедни, което е много удобно за някои. Един от виновниците за загубената социална емпатия и солидарност е неолибералния индивидуализъм. Този супериндивидуализъм, който замести официално прокламираният колективизъм преди 89-та, този свръх индивидуализъм води до загуба на солидарност и неприемане на различието”, казва Тодоров.
