От началото на кабинета „Борисов 3“ привържениците на управляващата коалиция в този ѝ формат са намалели двойно, докато противниците ѝ са се увеличили почти четири пъти, като значителна част от недоволните нарастват още към края на първата управленска година – лятото на 2018.
Това показват данните от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 3-5 август 2020 сред 1200 пълнолетни български граждани чрез телефонно интервю.
Едва 19% от анкетираните днес посочват, че предпочитат настоящият кабинет да бъде запазен, докато през 2017-та Бойко Борисов и неговото правителство са имали доверието на 40% от анкетираните. Днес, в разгара на протестите, половината български граждани искат нови избори – 50%, като логично в началото на управлението този процент е бил значително по-нисък, едва 13%.
Вариантът за нов кабинет в рамките на това Народно събрание, лансиран от Бойко Борисов по време на националната конференция на ГЕРБ преди седмица, се одобрява от малцина – едва 15%. Още 16% пък вярват, че най-добрият вариант е смята на още министри в този кабинет.
Това изхабяване на доверието е типично за третата и четвъртата година на всяко едно управление, посочват от „Афис“. Но добавят, че през последните месеци махалото се е залюляло рязко – от силна, но много кратковременна консолидация около властта поради коронакризата, до по-категорично от всякога отрицание през последните близо 40 дни.
„Дали оставката е искане на малцина или зад него стоят по-големи групи от обществото, отговорът на социолозите на база данните от това проучване към днешна дата е по-скоро ясен – властта в този си формат до голяма степен е изчерпала кредита си на доверие. За половината от пълнолетните българи решението към днешния ден е скорошна оставка и организиране на предсрочни избори, а запазването на настоящата управленска конфигурация е предпочетен вариант от едва 19% от респондентите. Смяната само на някои министри или пък ново правителство в рамките на сегашния парламент са значително непопулярни сред обществото (съответно 16 и 15 на сто от анкетираните)“, анализират от „Афис“.
По отношение на въпроса дали искането на протеста за оставката на правителството се подкрепя само в София и някои големи градове или е масова нагласа, независимо от населеното място, данните са достатъчно категорични. Въпреки че протестите са най-масови в столицата (където близо половината искат бърза оставка и нови избори), в областните центрове 58 на сто от анкетираните искат същото. В по-малките населени места обаче оставката се подкрепя от по-малко от половината анкетирани, но все пак със значителен относителен дял – 44% от живеещите в селата и 46% от живеещите в малки градове.
„Желанието за промяна се споделя в близки и то значителни относителни дялове без значение от типа и големината на населеното място“, обобщават социолозите.
Разрезът на данните по декларирани партийни предпочитания свидетелства за още нещо – привържениците на националистите практически са раздвоени – едва 27% от тях предпочитат запазване на сегашното правителство, а други 27% смятат, че оставка и предсрочни избори са най-добрият вариант за страната. При близките до ГЕРБ респонденти, консолидацията отново е под въпрос – 52% от тях искат запазване на сегашната власт, но всеки трети споделя нуждата от смяна на още министри. Същевременно 70% от определящите се като близки до БСП искат бърза оставка. Същото искане се споделя от около 60% от близките до Демократична България, ДПС и други формации, в това число „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и „Изправи се БГ“ на Мая Манолова. Това подсказва, че властта не е легитимна за много широк и разнороден сбор от политически организации и граждани.
„Афис“ тества мнението на българските граждани и по отношение на причините за протеста. Данните показват, че за малко над половината анкетирани (52%) причината за протестите е „Всеобщото недоволство от цялостното управление на държавата“. В тази линия попадат липсата на реформи, неумението да бъде управлявана кризата около Covid-19, хаотичните действия и промяна на позициите и политиките, водещи само до негативни последици за по-голямата част от обществото. Относително равен дял от всички социални и демографски групи споделят това усещане, като единствено изключение са хората с по-високи доходи – т.е. тези, които към момента живеят по-добре от останалите, уточняват социолозите.
С доста близък относителен дял (49%) запитаните посочват „Възмущение от корупцията във високите етажи на властта“. Мнението е споделено от разнородни групи в обществото, а сред живеещите в областни градове, този дял достига до 58 на сто – близо двама от трима анкетирани.
Данните показват още, че опозицията не се привижда като основен двигател на протестите. Едва един от всеки петима (или 22%) допуска, че недоволството е продиктувано от „Политическите амбиции на опозицията“. Несъстоятелни звучат и още две причини, често изтъквани от говорителите на властта – че протестът е резултат от „Борба между олигарсите“ (26% от анкетираните) или пък, че зад протестите стоят „Външни сили“, които дирижират улицата – последното е споделено мнение от едва 11% от анкетираните.
На този фон дори партийната идентификация с управляващите вече не сработва гладко, посочват от „Афис“. Така например сред респондентите, самоопределящи се като близки до ГЕРБ, по-малко от половината вярват че причините за недоволството е борба между олигарси или амбиции на опозицията, а 30% са съгласни, че протестът с основание изразява възмущение от корумпираната власт. Нещо повече, сред привържениците на националистите този дял е дори 40%.
„С други думи, основанията за протестите се споделят в различна степен от всички групи от обществото, включително и от значима част от идентифициращите се с властта“, анализират от „Афис“.
