В категории:България

Всеки трети софиянец не иска да спазва повече защитни мерки

Общо 59% от хората споделят, че в крайна сметка техните доходи са намалели, като 24% от тази група сочат намаление наполовина и повече

30% от жителите на София не желаят повече да спазват защитните мерки във връзка с пандемията от COVID-19, като по този показател софиянци се отклоняват значително от общото настроение към ограничителните мерки в страната. Други 56% от хората в София заявят, че ще спазват част от мерките, 4% и досега не са ги спазвали, а само 14% заявяват, че ще ги спазват стриктно.

Това показват данни от национално квотно представително проучване на Агенция „Афис“, осъществено в периода 7-12 май 2020 г. сред 1000 пълнолетни български граждани чрез телефонно интервю.

Общо в страната едва 38% от анкетираните посочват, че независимо от отмяната на извънредното положение, ще продължат да спазват защитните мерки. 48% отговарят, че ще спазват част от тях, а 10% – че няма да ги спазват. 4% и на национално ниво признават, че и досега не са спазвали мерките.

От „Афис“ уточняват, че докато анкетьорите им са провеждали изследването, още не е било известно, че правителството ще продължи извънредните мерки с още един месец, така че анкетираните са отговаряли на въпросите с нагласа за предстоящия край на ограниченията.

„С оглед на удълженото прилагане на извънредните мерки и при нарастващата убеденост, че това може да продължи дълго, цитираните дялове ще търпят промяна във вреда на спазващите ги и в увеличение на отказващите да се дисциплинират“, пишат социолозите.

За отбелязване е, че по ред въпроси столичани показват най-общо казано „изчерпване на търпението“, като в същото време като цяло софиянците са сравнително по-оптимистично настроени за крайната развръзка на „вирусната епопея“.

От „Афис“ призовават кабинетът да използва социологически методи, за да направи представително за страната проучване за броя на хората и процентът от населението, които са се срещали с вируса.

„Като се има предвид драмата между ограничения капацитет на националното здравеопазване и невъзможността неопределено да се отлагат всевъзможни обществени функции, то е крайно желателно да се направи коректно представително за страната тестиране на гражданите – така, както постъпиха здравните власти в някои други европейски държави. При вземане на проби дори само от 1000-1500 души, подбрани с еднакъв шанс от лица над определена възраст, ще сме наясно, че носителите на вируса са примерно 1-3%, а не примерно 10-15%, което изисква съвсем различни мерки. То може да премахне превръзката от очите и на обществото, и на медицинското войнство, за да разберем дали заразата е под контрол и усилията ни си струват жертвите.“

Социолозите на този етап опитват да очертаят епидемиологичната картина единствено чрез въпроси към анкетираните, свързани с техния „сблъсък“ с вируса – лично или чрез познати. Данните показват, че 15.6% от анкетираните пряко или косвено познават поне един човек, който е направил тестове за коронавируса и се е оказал „чист“. Далеч по-малко – 4% – са научили, че техен познат е потвърден носител на вируса. Още 8% знаят за хора, които биха искали да се проверят, но са възпрепятствани заради непосилната цена на услугата. И други 8% имат в кръга на своите преки и косвени контакти от първи порядък хора, които подозират, че вече са го прекарали, защото си спомнят за неразположение с признаци, сходни на тези при COVID-19.

Темата за тестването е най-силно обсъждана в столицата, сочат още данните. В София между 33% и 47% познават (пряко или косвено) човек, на когото е правена проверка. Въпреки, че част от анкетираните на този въпрос са посочвали повече от една възможност за отговор, обхватът на направените антивирусни тестове не надхвърля една пета от населението, като се има предвид и това, че мнозина от тестираните са преминали през тази процедура повече от един път.

60% са изгубили доходи

Общо 59% от хората споделят, че в крайна сметка техните доходи са намалели, като 24% от тази група сочат намаление наполовина и повече. 38% констатират, че приходите са останали същите, както преди, но от „Афис“ посочват, че най-вече това важи за хората в пенсионна възраст. Само 3% са си докарали повече приходи, поради естеството на тяхната дейност. Сред тях вероятно са пряко ангажирани в кампанията медици, полицаи, аптекари, производители на някои предпазни средства, разносвачи на готова храна, куриери, IT сектора като цяло и други.

Социолозите припомнят, че същият въпрос са задали още в началото на извънредното положение, но формулиран в бъдеще време: „Как очаквате да се отрази на Вашите доходи извънредното положение?“ „Към края на периода можем да констатираме, че опасенията сред 31%, че драстично ще обеднеят, са се сбъднали не за всички, а за 24%, тоест със 7% по-малко. Очакващите не само запазване, но и увеличение на доходите са били 1%, а в края на периода се покачват на 3%“, анализират социолозите.

„Според официалните данни до момента малко над 60 хиляди граждани на страната са проверени за наличие на COVID-19, като той е открит в малко над 2 хиляди души. Тъй като не са намерени нито ваксина, нито бързо лечение, почти сигурно е, че още дълго обществото ще трябва да понася някакви форми на извънредно положение, към което не е приспособена нито нашата масова психика, нито повечето елементи на социалната структура – тревогата, ограниченията и забраните, растящата роля на администрацията във всекидневния живот и още по-голяма условност за реализация на всевъзможни житейски планове. Това все повече се разбира от населението и вещае ръст на социалното напрежение и потенциален разрив между масовите нагласи и властта.“

Данните отново показват значителна разлика между столицата и останалата част на страната. Загубилите голям дял от доходите в София са далеч по-малко (15%), отколкото в провинцията. Почти всеки втори изпитва намаление „донякъде“, а онази, които са увеличили доходите си, са 6%, което е двойно над средното.

„По повод на това обобщение не е излишно да направим сравнение с обществените нагласи по време на предишни икономически кризи. Затвърждава се впечатление, че сега преживяваме по-рязко драстичен ефект върху цялостния живот на обществото и индивида. Затова след два месеца силно ограничена активност очакваме, че дори ако биха изчезнали всички прилагани ограничения, заетостта и производството вероятно дълго време няма да се възстановят поради елементарна липса на пари у хората и привързването към крайно пестелив стил на потребление.“

По отношение на очакванията за бъдещото развитие на ситуацията, от „Афис“ припомнят, че през март 52% от хората очакваха да видят края на епидемията до няколко месеца и едва 15% очакваха ситуацията да продължи повече от година. Първото от посочените числа спадна през април на 48%, а през май достигна 35%. Второто плавно нарасна със 12 пункта и достигна 27%. Като цяло в момента малко под половината (45%) от страната очакват животът да се върне към нормалното до месец или няколко месеца, а 55% насочват взор към края на годината или след нея.

„Сега вероятно ще се сблъскаме с нарастващото масово убеждение, че няма нищо по-трайно от временното положение“, анализират експертите.

Картината показва отслабване и размиване на онова търпение, което продължават да ни „предписват“ медицинските експерти. Този процес има два аспекта – изчерпване на личните финансови резерви и релативизиране и девалвация на някои от най-често препоръчваните правила и ограничения.

На въпроса – „Ако извънредните мерки продължат, колко време можете да издържите финансово?“ – 4% отговарят „Седмица“, 26% „Месец“, 22% „Три месеца“, 10% „Половин година“, 26% „По-дълго“, а 13% „Вече не издържам“.

Социолозите констатират, че сумарно около 16% са останали без особено пространство за маневриране.

„Това число не бива да бъде подценявано. То означава, че група от порядъка на стотици хиляди души са поставени между чука на социалната отговорност и наковалнята на безпаричието и дълговете. Сред тях значителна част са силно притеснени, дори да не протестират публично. И даже е по-зле, че мнозина ще пострадат „тихо“ и незабелязано от социалните структури за взаимопомощ, които често биват разхлабени – било то колеги или съученици, било роднини, приятели, съседи и други. Същевременно краят на пролетта традиционно бележи подобрение на възможностите за заработки. Затова онези, които мислят, че са подсигурени до три месеца, са намалели от 57% на 48% за сметка на нарастването на други, които биха издържали финансово повече от година.“

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар