Софийската дирекция на МВР, Столичната община и Регионалната здравна инспекция са забранили провеждането на авто-шествие пред Министерския съвет в София с цел протест срещу липсата на достатъчно мерки за защита на хората, останали без доходи заради пандемията от COVID-19.
За това съобщи във „Фейсбук“ председателят на сдружение „Солидарна България“ Ваня Григорова, която е подала заявлението за протест с коли пред сградата на правителството. „Идеята беше да не нарушаваме по какъвто и да било начин противоепидемичните мерки, като проведем протеста под формата на авто-шествие с лозунги, с изказвания от мегафон, но без да излизаме от автомобилите“, разказа тя.
„На 8 април група съмишленици от „Солидарна България“ уведомихме Столична община, че днес ще организираме протест пред Министерския съвет за защита на всички граждани (работещи на парче, самоосигуряващи се, съкратени, в неплатен отпуск и пр.), които останаха без всякакви доходи заради пандемията, но не могат да изпълнят изискванията за получаване на обезщетение за безработица.
След подаване на уведомлението на два пъти бях извикана в СДВР, където ми обясниха, че всякакви масови инициативи са забранени със заповедта на г-н Ананиев от 13 март тази година. Служителите на СДВР са длъжни да сигнализират прокуратурата при провеждане на подобни „масови инициативи“. Нарушаването на заповедта се санкционира с глоба до 50 000 и затвор до 5 години. Подписах протокол, че съм предупредена за последствията по чл. 209а от Закона за здравето и чл. 355 от Наказателния кодекс. А днес получих и официална ЗАБРАНА за провеждане на протеста от Столична община“.
Пред „Барикада“ Григорова заяви, че ограничителните мерки трябва да се спазват и нарушаването им следва да се наказва, но е категорична, че предложената форма на протест не нарушава тези мерки или поне не повече, отколкото всяко едно събиране на колона от коли на всеки един светофар в столицата. И припомни, че стотици хиляди български граждани, които не могат да работят от вкъщи, все още пътуват всеки ден, за да работят, при това не само чрез своите лични автомобили, но и с градския транспорт при многократно по-голяма опасност за разпространение на заразата.
„Няма съмнение, че ограничителните мерки трябва да се спазват и нарушаването им следва да се наказва. Но епидемията сега се използва за заглушаване на всички несъгласия с липсата на социален щит за огромен брой български граждани. Основното ни човешко право да изразяваме мнение, без да застрашаваме здравето, е залегнало в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Хаотичните управленски движения, писането на заповеди и закони на коляно не са оправдание за посегателство над базови граждански права като правото на протест и живот.“
Григорова допълва в своето съобщение, че по същество това е първият забранен протест от въвеждане на извънредното положение. И предупреждава, че е възможно скоро да избухнат протести, които няма да се съобразят с мирния и безопасен подход, предложен от „Солидарна България“.
„Искахме да обърнем внимание на управляващите за проблем, който касае стотици хиляди български граждани. Съобразяваме се с изискванията на закона, но се боя, че наближава време, когато никакъв закон няма да спре невидимите за властта хора да поискат средства за живот. И те няма да го направят по мирния начин, по който ние бяхме решили да протестираме“, завършва тя.
Още в средата на март „Солидарна България“ сигнализира, че ограничителните мерки на правителството, макар и необходими, трябва да бъдат придружени от реални социално-икономически мерки за компенсация на засегнатите хиляди български граждани.
И предложиха 13 конкретни мерки в тази посока – за гарантиране на заплатите, стимулиране на работата от вкъщи, поемане на разходи за детегледачки, създаване на алтернативна заетост, отлагане на плащането на данъци и осигуровки от самоосигуряващи се лица и други.
Исканията им не бяха изпълнени, а в началото на април, покрай приемането на промените в закона за бюджета и за извънредното положение, заедно с група организации, изпратиха ново писмо до парламента и правителството, в което отново призоваха за социално-икономически мерки.
Сред исканията бяха директни месечни плащания от 500 лева за гражданите, разширяване на обхвата на помощта за безработица, покриване на 70% на заплатите, помощ за самонаетите, замразяване на кредити и наеми, необлагаем минимум, намалено ДДС за някои стоки и други, но те отново не бяха приети и дори обсъдени от управляващите.
