Директни месечни плащания от 500 лева за всички български граждани над 18 години, които не получават пенсия, поискаха група леви организации в официално становище до Народното събрание. Сдружение „Солидарна България“, Сдружение „Колектив за обществени интервенции“, Фондация “Документални”, и колектива на сп. „Диверсия“ са и оформили пакет от социално-икономически мерки за компенсация на засегнатите от пандемията от COVID-19.
На база преглед на мерките в други държави, четирите организации предлагат на парламента две групи предложения – икономическа подкрепа за работещи и безработни и осигуряване на пълен и свободен достъп до здравеопазване за всички. Мерките включват реформа на законодателството, касаещо обезщетенията за безработица с цел разширяване на обхвата, замразяване на плащанията по кредити и наеми, въвеждане на необлагаем минимален доход, намаляване на ДДС за стоки от първа необходимост и други.
Предложенията им са били изпратени по надлежния ред на ресорните парламентарни комисии още през уикенда, но засега не са били разглеждани или взети под внимание.
„Трите седмици извънредно положение започнаха да се отразяват болезнено на икономиката и гражданите: безработицата рязко се вдига, потреблението намалява, фирми фалират и пр. Дори и ограниченията и извънредното положение да се вдигнат скоро, икономиката не може да се върне сама към предишното си състояние, особено след като е неясно докога ще продължат мерките срещу вируса в други засегнати държави, от които зависи нашият стокооборот и стопански живот. Всичко това има пагубен ефект върху материалното, а и психическото благосъстояние на милиони българи, които днес се страхуват не само от зараза, а и от съпътстваща трайна бедност“, аргументират се авторите на становището.
И допълват, че българската държава и обществото не могат да се върнат към нормален живот, ако гражданите са неспособни да покрият сметките, нуждите от първа необходимост и наема си. Бизнесът също не може да се върне към нормални обороти, ако хората нямат материалната възможност да потребяват.
„Тази оценка в никакъв случай не трябва да се разбира като призив за вдигане на ограниченията докато трае опасността от коронавирус, както вече настояват някои нетърпеливи радетели за „естествен стаден имунитет“ и спасяване на икономиката“, уточняват четирите организации и подчертават, че има друг вариант:
Вместо да се връщаме необмислено към предишното положение, рискувайки здравето си, за да запазим доходите си, социалната роля на държавата трябва решително и чувствително да се засили, за да омекоти удара от идващата рецесия, която ще засегне особено силно не само най-уязвимите, но и онези, които доскоро принадлежаха към средната класа“.
Писмото до парламента настоява за гарантиран доход за туширане ефектите на идващата рецесия, като се изтъква, че безработицата у нас расте неконтролируемо – над 30 000 души вече са се регистрирали в бюрата по труда за две седмици и продължават да го правят, а много самонаети са останали без никакви доходи в критичен момент.
За да се пресече това пагубно развитие, „Солидарна България“, „Колектив за обществени интервенции“, “Документални” и „Диверсия“ предлагат:
– държавата да покрива 65-70% от заплатите при опасност от съкращаване на работни места, както и в случай на частична безработица/частично свиване на работния ден като в Германия и Франция, за да се запазят работните места;
– право на обезщетение за безработица на всички регистрирани в Бюрото по труда включително и дълготрайно безработни, независимо дали са получавали такива обезщетения в последните 3 години и без това да бъде обвързано с полагането на труд. Удължаване на периода на получаването им минимум с 6 месеца;
– безвъзмездна помощ за самонаети лица / свободни професии (с регистрирана или учредена дейност най-късно до 31.12.2019 г., размерът да се определя на база последно подадената годишна данъчна декларация);
– директни месечни плащания от 500 лева за всички с доходи до 1500 лева бруто и спестявания до 10 000 лв на влог, независимо дали работят, или са безработни и получават обезщетение, без пенсионерите и децата;
– забрана за раздаване на дивидент на акционери и бонуси над две средни работни заплати на служители във фирмата за 2020 година;
– замразяване на плащанията по кредитите и наемите (както в Италия, Ню Йорк, Австралия и други места). Засега БНБ разчита на добрата воля на саморегулиращите се частни търговски банки да предложат и изработят сами правила за частен мораториум върху заемите. Нужни са по-решителни мерки като централно наложено пълно замразяване на потребителски и ипотечни кредити, както и забрана за принудително извеждане на наематели и закъсняващи длъжници от жилищата за период до една година след края на извънредното положение, тъй като икономическите трудности за населението ще продължат и след овладяването на пандемията;
– плащането на битовите сметки до овладяване на кризата да продължи да бъде замразено по член 6 на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Категорично не бива тази възможност да бъде отменена сега;
– въвеждане на необлагаем минимален доход равен на минималната работна заплата като мярка за дългосрочно и устойчиво излизане от бедността, причинена и влошена от коронавируса;
– намаляване на ДДС на 10% за стоки от първа необходимост като храна, вода, лекарства;
Предлагат се и три мерки, свързани с достъпа до здравеопазване:
– временно включване на частните болници и клиники в капацитета на държавната здравна система. Частните здравни заведения ще бъдат задължени да приемат и лекуват болни през периода на епидемията, за да се осигури достъпа на гражданите до болнична и предболнична грижа. Подобни мерки са приети в Испания;
– прекратяване на търговския статут на държавните болници, за да не фалират;
– държавата да покрива тестването за Covid-19, дори и в частните лаборатории.
В писмото до парламента са посочени няколко варианта за набавяне на необходимите средства за прилагането на предложените мерки:
– премахване на максималния осигурителен праг, без да отпада тавана на пенсиите
– връщане на прогресивното данъчно облагане;
– въвеждане на еднократен данък „лукс“ от 5% върху средствата, натрупани по сметките над 100 000 лв. Става въпрос за 71 624 сметки с общо 15 милиарда лева. Това ще генерира 750 милиона лева, които ще покрият една част от помощите;
– спиране на всички разплащания и прехвърляния на парични средства в чужбина за частни и юридически временни капиталови контроли, за да се пресече изтичането на средства към офшорки;
– максимално възползване от предлаганите от ЕС помощи за подкрепа на работещите и безработните по време на епидемията, предложени чрез Европейската инвестиционна инициатива за справяне с коронавируса.
По отношение на идеята за директни плащания и помощи към гражданите с цел избягване на тежка рецесия и стимулиране на потреблението, авторите на становището посочват, че тази идея набира все по-голяма популярност по света, включително и „сред държави, чийто пример непрекъснато ни се повтаря, че трябва да следваме“.
САЩ
2 трилиона долара за план за стимулиране на бизнеса и гражданите. Подобен план има и през 2008 г., чийто положителен ефект за възстановяване на икономиката вече познаваме.
Всички американски граждани, независимо къде се намират по света, ще получат директно и еднократно по сметката си 1 200 долара, ако доходите им не надвишават 75 000 долара на година. За доходите над тази сума, помощта се намалява с 5 долара за всеки 100 долара. Хора, печелещи над 99 000 няма да получат помощта. Ако имат деца, гражданите ще получат по 500 долара допълнително за всяко.
Помощите се превеждат директно по сметките на гражданите, а не минават през работодателите, както изисква схемата 60/40 у нас.
Икономическият пакет предвижда и помощи за безработица. Помощи ще получат всички безработни, частично безработни или неможещи да работят поради причини, свързани с коронавируса. Гражданите, които отговарят на условията, както и самонаетите лица ще получат допълнително 600 долара към обезщетенията за безработица.
Безработните, които са тежко болни от COVID-19 или изпитват само симптоми, също ще бъдат покрити. Същото се отнася и за тези, които се грижат за член на семейството с коронавирус.
Планът удължава периода за получаване на обезщетения за безработица с допълнителни 13 седмици. Максималният период е 39 седмици. Допълнителната помощ от 600 долара е само за първите 3 месеца.
Франция
Държавата покрива 70% от брутната заплата и 84% от нетната заплата на работниците и служителите. Има таван до 4,5 пъти минималната заплата, извънредно вдигнат заради кризата. Работодателят може да допълни остатъка от заплатата, за да може работникът да получи цялата си заплата. Обезщетението е освободено от почти всички социални осигуровки. Мярката, първоначално въведена за 6 месеца, е удължена до 1 година. 5 милиона френски граждани вече са поставени под т.нар. частична безработица (chômage partiel), от която са се възползвали 473 000 фирми. По този начин се гарантира запазване на работното място и след това на фирмите няма да им се налага да търсят тепърва работници, а могат веднага да продължат работа. До момента правителството е отпуснало 8,5 милиарда евро за тази мярка, а предстои средствата да бъдат увеличени. Работодателите първо превеждат парите на работниците, а след това те са им възстановени от държавата.
Германия
Подобна мярка е въведена и в Германия (Kurzarbeit), където държавата покрива 60% от заплатата (или 67% за работници с деца). Работниците запазват работните си места, но при намалено работно време. Плащанията се извършват директно на хората от държавата. Мярката е изпитана през 2009 г., когато БВП намалява с 5% и 1,1 милиона работници остават безработни, и струва на държавата 10 милиарда евро. До края на годината в резултат на мярката, безработицата намалява с 7,6% в сравнение с нивата през 2008 г. и страната преодолява рецесията.
Дания
В продължение на три месеца датското правителство ще покрива 75% от заплатите на работниците в частни фирми. Таванът на заплатите е до 23 000 датски крони (6 019 лева) на месец, докато фирмите, ако могат, покриват останалите 25%. Работниците ще трябва да вземат 5 дни платен отпуск. Разходите на правителството се равняват на 13% от БВП, което спрямо българския бюджет означава около 13 милиарда лева.
Румъния
Държавата се ангажира да покрие 75% от заплатите в частния сектор, въведен е таван на цените за комуналните услуги и горивата, отлага се плащането на кредити.
Гърция
Всеки работещ в предприятие, фирма, чиято работа е спряна с решението на правителството като предпазна мярка срещу вируса, ще получи 800 евро до края на април. Ако мерките продължат, ще бъдат платени още по 800 евро на работник за май. Пълно застрахователно покритие за работници, на които прекратяват договорите.Отлага се плащането на данъци и осигурителни вноски за 4 месеца. Държавата ще покрива осигурителните вноски на работници и служители на засегнатите фирми до септември. Предвидени са помощи за затворилите фирми, стига да не уволняват нито един работник.
Македония
Бившият премиер Зоран Заев предлага работниците в частни фирми, засегнати от кризата, да получат по една минимална работна заплата през април и май. А всеки гражданин, останал без работа поради кризата, да получава месечна парична помощ в размер на половината от досега получаваната заплата. За база на изчисление ще се взема предвид дохода на работника за последните 24 месеца. Домакинствата на безработни да получават 7 000 денара. Тези хора да имат улеснен достъп до социална защита през април и май.
Четирите леви организации настояват парламентът и правителството да се поучат от този опит и държавата „да действа смело и да покаже, че работи за гражданите си, когато най-много се нуждаят от нея“. Решенията днес ще имат резултат не след една година, а още утре и ще спасят икономиката от пълен срив, настояват авторите на писмото. Никой няма да съди управляващите, че взимат заем днес, но ще ги съди, ако не го похарчат за най-нуждаещите се, за да осигури здравето и просперитета им, категорични са те.
„Ако можем да извлечем една бърза поука от коронавируса, то тя е, че глобална пандемия не може да се пребори с локални и национални мерки. Повече от всякога ни е нужна международна солидарност. Настояваме българската страна да активира всички дипломатически инструменти и да постави на масата за преговори с други страни-членки искане за въздушни коридори за пациенти от по-натоварени и бедни национални здравни системи към по-малко натоварени или по-добре подготвени такива. Германия, макар и късно, започна да приема пациенти от Италия в болниците си. Не може да се правят зелени коридори само за евтиния труд на източноевропейците, нужен за реколтата или старческите домове на запад (а също и за болниците), а общи „пациентски коридори“ да няма. Те ще са наложителни щом натискът към здравните заведения в по-бедните страни стане неудържим и причини сривове, които ще поставят на карта както живота на пациенти с коронавирус, така и този на нуждаещите се от болнични грижи заради други заболявания“, завършва писмото.
