„Излел е Дельо хайдутин” и звуците на родопски гайди огласиха представителния Гранд-театър на Ханой вечерта на 17 ноември и отекнаха в сърцата на хората, препълнили красивата зала. Последваха химните на България и Виетнам, изслушани от всички на крака.
Така започна тържествената вечер, организирана от виетнамското Дружество за приятелство с България (авторът е негов член – б.р.) в сътрудничество с българското посолство във Виетнам и посветена на 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Членовете на дружеството събраха помежду сума, равна на около 10 000 евро, за да може събитието да се проведе в този най-престижен оперен театър.
Във Виетнам има около 30 000 български възпитаници – някогашни студенти, докторанти и специализанти, а също и възпитаници на техникуми, и получили квалификация работници. Всички ние сме запазили обичта си към България и нейния народ, език, култура.
За нас е чест и радост за отпразнуваме достойно и юбилея от установяването на виетнамско-български дипломатически отношения през 1950 г. България е сред първите страни, установили такива отношения с нашата тогава млада независима република. Това е бил важен жест на подкрепа, последван от десетилетия подпомагане в нашите битки за отстояване на независимостта ни. В съвременния етап между страните ни има нови възможности за разширяване на взаимното ни изгодно сътрудничество.
Виетнамско-българското приятелство е въплътено и в човешките съдби, в нашите живи и неразривни човешки връзки, олицетворявани и от много от хората, присъствали на яркия юбилеен концерт в Гранд-театър на Ханой. На първия ред бяха например българските възпитаници Нгуен Тхи Зоан, бивша вицепрезидентка на Виетнам, и Нуен Шин Хунг, бивш председател на виетнамското Народно събрание. До тях бе посланичката на България Маринела Петкова. Присъства и заместник-министърът на културата, спорта и туризма на Виетнам Та Куанг Донг, както и неговият предшественик на същия пост Чан Чиент Тханг, който е български възпитаник.
Официални приветствия произнесоха Нгуен Фуонг Нга, председател на Виетнамския съюз на организациите за приятелство, и посланик Маринела Петкова.
Нгуен Фуонг Нга очерта огромното политическо значение на България за Виетнам, като една от първите десет държави, признали неговата независимост. Открои и българския принос за утвърждаването на Виетнам и неговата кауза за национално обединение, както и за следвоенното възстановяване. Тя изтъкна настоящото възходящо развитие на двустранните отношения, подчертавайки, че България е сред най-активните страни, насърчаващи политически развитието на сътрудничеството между ЕС и Виетнам с подписването и ратифицирането на редица важни споразумения.
Маринела Петкова на свой ред припомни историческите връзки между България и Виетнам и очерта съвременните приоритети в двустранното сътрудничество. Посланичката изрази своята лична признателност към членовете на дружествата за приятелство, разпръснати из цял Виетнам, задето продължават да поддържат българския дух.
„За да имат жизнеспособни партньорски отношения в дългосрочен план, България и Виетнам трябва да продължат да прилагат амбициозна програма за насърчаване на контактите между хората, за създаване на една просперираща общност от приятели, двигател на растежа и изграждаща устойчиви мостове на дружба и приятелство“, подчерта посланик Петкова.
Програмата на вечерта продължи с изказване на Нгуен Тхи Тханх Хънг, председател на общовиетнамското Дружество за приятелство с България. Тя представи специална книга, посветена на юбилея и събрала спомените на 26 виетнамци, свързани с България. Заглавието на книгата е „Почит към България”. Тя е под мое редакторство, а и самият аз съм се включил с мои спомени за българските ми преподаватели и приятели, като съм озаглавил моята глава „България – обич завинаги”.
На тържеството в Гранд-театъра всички ние, авторите на книгата, бяхме приветствани на сцената, като получихме и по един екземпляр от изданието, излязло иначе в тираж от 1200 бройки. Всеки присъстващ на събитието можеше да дари каквато сума желае на Дружеството за приятелство с България, като в замяна получаваше по една книга.
Тук искам да спомена, че и бившият посланик на Виетнам в България Фам Куок Бао също издаде своя авторска книга по повод юбилея под заглавието „България – страната на розите”, илюстрирана и с негови снимки.
Иска ми се също да отбележа, че в тържествената част от програмата на 17 ноември бе включен и важен символичен жест – вицепрезидентката на Ханойския съюз на дружествата за приятелство Чан Тхи Фионг връчи официално специален сертификат за учредяване на Ханойско дружество за приятелство с България на българската възпитаничка, която го оглавява – Ле Тху Ха, военномедицински генерал. Тя миналата година посети България.
А двучасовата артистична програма, изнесена на сцената на Гранд-театъра, включваше изпълнения на български естрадни хитове от 70-те и 80-те години на ХХ век, виетнамска музика и танци, традиционен български фолклор и хорà. Прозвуча например много обичаната от българските възпитаници във Виетнам песен „Среща” на група „Щурците”, а също и „Хризантеми”, и „Светът е за двама”. Особено развълнувана бе публиката от изпълнението на женска група български възпитанички, които изпяха с много чувство „Моя страна, моя България“.
Част от изпълненията бяха на поканени професионални виетнамски певци, някои от тях – победители в популярното състезание „Гласът на Виетнам“.
Но имаше и ярки изяви на български възпитаници. Бих откроил включването на Туан Йен, която навремето е получила квалификация в Текстилния комбинат в Мездра. Тя изпя много вълнуващо незабравимата песен „Детелини”, която толкова пъти сме слушали в изпълнение на Лили Иванова. След това се включи и в дуетна интерпретация на вълнуващите „Пътнико свиден” и „Детски спомени”.
С много чувство и темперамент в програмата участва с български фолклорни танци и самодеен колектив на Дружеството за приятелство с България от град Хо Ши Мин. Трябва да посоча, че за неговото отлично изпълнение принос има и българинът Даниел Денев, който работи в комуникационна компания в същия град. Не мога да пропусна и цялостната важна роля за работата на това дружество на неговата председателка – проф. Тхай Лан Хоанг, също гостувала в България миналата година.
Разбира се, публиката се трогна най-много от участието на най-малките изпълнители – децата от предучилищната група „Ян Бибиян“ в легендарната детска градина „Виетнам-България“ в Ханой, издигната през 1981 г. от България и оттогава превърнала се в един от символите на нашето неостаряващо приятелство. Ето, че подраства и новата му смяна с тези лъчезарни малчугани, които още от малки се научават да танцуват български хорà, да пеят български песни и да обичат както родния ни Виетнам, така и скъпата на всички ни България.
А в неудържимото „Дунавско хоро” на финала на вечерта се включиха всички – и сценични изпълнители, и ентусиасти от зрителната зала, не издържали да седят по местата си при звуците на така обичаната българска музика…
Тържеството бе допълнено и от представена във фоайето на Гранд-театъра част от юбилейната фотоизложба, която предишния ден – на 16 ноември, бе открита в сградата на Виетнамската информационна агенция. Тя е съставена от кадри от архивите на тази агенция, допълнени и от принос на БТА. Фотосите показват важни моменти от българо-виетнамските връзки през 70-годишната история на дипломатическите ни отношения – включително и кадри от историческото посещение на бащата на виетнамската независимост Хо Ши Мин в България през август 1957 г.
Това посещение оставя важна следа в нашите двустранни отношения. Хо Ши Мин заявява тогава: „Макар нашите държави и да са на хиляди мили една от друга, няма морета, няма планини, които да попречат на взаимните чувства на подкрепа и разбирателството между народите на нашите две страни“.
В най-трудните и мъчителни години от борбата за национална независимост и за съграждане на Виетнам ние винаги сме получавали огромна подкрепа, както в материално, така и в морално отношение от българското правителство и българския народ. Няма да забравим първата българска доставка с кораба „Капитан Петко Войвода”, транспортирал българска помощ от пристанище Варна до пристанищата Хайфонг и Сайгон, за да бъде подпомогнат виетнамския народ в първите дни след приключването на войната през 1975 г.
Много икономически, образователни и медицински обекти във Виетнам са построени с материалната и техническа помощ, с безкористния труд на български специалисти.
Както вече споменах, през 70-те и 80-те години на миналия век в България са работили и учили над 30 000 виетнамски граждани. Хиляди виетнамци са обучени в български техникуми и във висши училища, за да придобият знания и да станат специалисти в своите сфери. Мнозина, преминали обучение в България, все още участват активно в националната отбрана и националното строителство. Това са безценни активи и важни фактори, допринасящи за напредъка на отношенията между Виетнам и България.
Със солидната основа на традиционните отношения на приятелство и сътрудничество между двете ни страни, поддържани и развивани през годините, днес имаме удоволствието да сме свидетели на нови, напредващи във всички области двустранни отношения. А именно: в политиката и дипломацията, в икономиката и търговията, в отбраната и сигурността, в науката и технологиите, в образованието, обучението, културата, спорта, туризма и т.н. Важно е и прякото сътрудничество между различни местни структури.
България е една от водещите страни в ЕС при ратифицирането на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Виетнам и ЕС (PCA), както и при насърчаването за подписване и ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Виетнам и ЕС (EVFTA) и на Споразумението за взаимна защита на инвестициите между ЕС и Виетнам (EVIPA). Отношенията между двете страни в настоящия период на дълбока интеграция се развиват добре. Икономиката е един от основните стълбове на сътрудничество.
По виетнамски митнически данни двупосочният стокообмен между Виетнам и България се поддържа на над 100 милиона щатски долара годишно.
Що се отнася до преките инвестиции, към юли 2020 г. България има 9 валидни директни инвестиционни проекта във Виетнам с общ регистриран инвестиционен капитал от 31,1 милиона щатски долара, класирайки се на 66-о място от 130 страни с преки инвестиции във Виетнам. Въпреки това горните цифри все още не са съизмерими с потенциала и желанията на двете страни.
По-специално, бизнесът на двете страни може да се възползва от предимствата, донесени от EVFTA. Двете страни се стимулират взаимно по отношение на отваряне на пазара, като по този начин помагат за по-нататъшно разширяване на пазарния дял на износа, особено на водещите износни продукти на двете страни.
Понастоящем Виетнам изнася за България традиционни потребителски стоки като текстил, обувки, каучук, селскостопански продукти (кафе, ориз, кашу, морски дарове), компютри, телефони и т.н. А внася от България пшеница, олио за готвене, сушени плодове, вино и т. н. Въпреки че списъкът със силни потребителски продукти и на двете страни е богат, все още възможностите са доста под потенциала. Има много място за разгръщане на сътрудничеството занапред.
За България търговията с Виетнам е от първостепенно значение, тъй като нашата страна значително увеличава влиянието си в региона и в света. България може да използва EVFTA за изграждане на устойчиви търговски отношения чрез верига за създаване на стойност, в която виетнамският и българският бизнес играят основната роля. Двете правителства ще продължат да създават стимули за бизнеса от двете страни с цел да инвестира и търгува помежду си.
През последните 70 години на приятелско сътрудничество Виетнам и България бяха водени от обща цел – развитие на отношения и постигане на общ напредък за двата народа. Днес отношенията между Виетнам и България продължават да се ръководят от желанието да се развива партньорството, като в основните принципи и цели залягат крайните интереси на хората. Тези тесни връзки нарастват и в дълбочина. Те са трасирани и в общата пътна карта, която открива пред нас нови хоризонти.
