Крум Зарков е народен представител в 44-ото Народно събрание от групата на „БСП за България“, член на Националния съвет и на Изпълнителното бюро на БСП. Завършил е Сорбоната в Париж, специалност международно публично право и право на международните организации. Участва в протестите срещу министър-председателя Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, един от водещите парламентаристи на опозицията. Отскоро оглавява Съвета по правосъдие към Националния съвет на БСП. „Барикада“ разговаря с него – за бъдещето пред БСП, България и света, големите проблеми на страната ни, състоянието на парламентаризма, краткосрочните и дългосрочни цели пред опозицията и др.
Г-н Зарков, доста ваши колеги от БСП се срещнаха с COVID-19, включително председателят г-жа Корнелия Нинова. Как е тя, как са останалите Ви колеги, Вие лично?
Доколкото ми е известно никой от моите колеги не се е сблъскал с някакви по-сериозни усложнения, спазват предписанията и искрено се надявам болестта им да премине бързо и възможно най-леко. Останалите, които продължават да изпълняват на място в Народното събрание своите задължения, сме здрави, тестваме се редовно и продължаваме с работата.
Осъществяваме този разговор дистанционно, няколко часа след като здравният министър Костадин Ангелов дойде в парламента, както от БСП настоявахте ден по-рано. Какво се случи, изглежда посещението му не протече така, както Вие се надявахте?
Един от сериозните проблеми с управлението на тази криза, ако въобще може да се каже, че някой я управлява, е неразбираемият начин, по който властите обясняват на хората какво трябва и какво не трябва да се прави. Лично аз нямам самочувствието да критикувам или да поддържам конкретни мерки, защото не съм специалист – нито епидемиолог, нито вирусолог, но ми прави впечатление скоростта, с която заповедите се променят, както и общият хаос, който цари. Поради тази причина искахме здравният министър да бъде изслушан в Парламента, за да внесе някаква яснота. Той наистина дойде, но яснота не внесе. Важните въпроси, уж под формата на някаква децентрализация, се прехвърлят от една институция на друга и аз констатирам не само в политическото си битие, но в ежедневния си живот, че голяма част от гражданите се чудят какво да правят. Спрямо тяхното здраве, спрямо техния бизнес или работодател, спрямо техните близки със симптоми, спрямо децата им, които ходят на училище или детска градина. Не научихме нищо ново от г-н Ангелов при посещението му в парламента, но междувременно се проведоха брифинги на поредния щаб, в който двама от участващите лекари се карат публично относно това, което трябва да се прави или да не се прави. Струва ми се, че най-малкото, което обществото ни има право да очаква в момента, е някаква яснота и перспектива. Не получава нито едното, нито другото. Това бяха и основните ни критики към министъра и към управляващите като цяло. Същевременно предложихме някои мерки, които според нас трябва да се вземат.
Какви са най-общо тези мерки?
Ключовата мярка, която предлагаме, е безплатно и масово тестване на населението с оглед проследяване и бързо засичане на разпространението на вируса. Вторият въпрос касае организацията на болниците и създаване на такива, в които да няма изобщо COVID-19, за да не неглижираме и другите видове заболявания, които не са изчезнали. Третата група въпроси се отнасят до ясен алгоритъм относно това кой се карантинира и кой не. Нашите експерти са предоставили предложенията си, като опитахме да ангажираме и парламента в този дебат. Министърът дойде, прочете някаква справка, мнозинството реши да не даде възможност за въпроси, след което г-н Ангелов побърза да си тръгне. Малко по-късно го видяхме да се вози в джипа на министър-председателя Бойко Борисов, за да инспектира магистрали.
Какво толкова важно за държавата се гласува в Народното събрание, че да се случва това? Управляващите ви обвиняват, че вие сте виновни, защото не се регистрирате, твърдят, че сте безотговорни.
Ние отдавна сме заявили, че няма да поддържаме кворума на този парламент, за чието разпускане и оставка на правителството настояваме. Но по-важното е, че чрез осуетяването на събиране на кворум се борим да предотвратим заседания на парламента, в които се предвижда да се приемат вредни закони. Миналата седмица например бе предвидено е да се гласуват промените в Кодекса на труда, които ощетяват трудещите се хора, защото ще увеличат допустимото извънредно време от 150 на 300 часа. Внасят се закони за устройството на територията, които целят поредно застрояване, и така нататък. С други думи, дневният ред и решенията на парламента се големият проблем. Играта с кворума не е само процедурна хватка, това е един от инструментите на опозицията да спечели време и да обърне внимание на обществото какво се случва. Ето, по отношение на Кодекса на труда има такъв шанс. Тази седмица предотвратихме това да се случи.
Позволете ми да отместя темата към ситуацията в БСП отвъд вируса. Имаше очаквания конгресът на партията и прекият избор на председател да успокоят нещата, да спрат процеса на разделение. Отстрани обаче не изглежда това да е станало точно така, най-малкото заради сериозния вече брой напуснали депутати. С колко депутати разполага групата на БСП към момента и как оценявате всичко, което се случва?
Прекият избор и неговото провеждане бяха голяма стъпка напред, която изискваше огромно организационно и политическо усилие. Вярвам, че от тази стъпка има дълбок смисъл в посока демократизация на партията. Същевременно никой не си е правил илюзии, че прекият избор сам по себе си ще реши всички проблеми. БСП е сложна партия и това често изглежда като нейна слабост, но също така това е и нейна сила. В партията има различни крила, различни чувствителности, и не би трябвало да запушваме всички различия и спорове. Естествено, когато се стигне до напускане на групата и на партията, това е отвъд нормалния спор в една демократична партия. Хората, които избират този път, се позиционират извън БСП. Някои от тях и откровено срещу БСП. Не бива да се гледа с лека ръка на подобни феномени, макар че номадството за съжаление не е нов момент в българското политическо пространство.
Депутатите, които предприеха такава стъпка, изтъкват определени аргументи за своето решение – липса на демократичност, идеологически завой.
Не мисля, че имаше основание тези наши бивши колеги да напуснат парламентарната група на БСП. Намирам също така, че независимо дали го желаят или не, по този начин те помагат на управляващите, създавайки напрежение и ронейки единствената солидна опозиционна парламентарна група в този парламент, и това се пише на тяхна сметка. В крайна сметка всеки носи отговорност за своите действия. Групата ни все пак остава най-голямата опозиционна група, имаме 71 депутати, което е сериозна сила и позволява почти всички парламентарни действия, в това число сезиране на Конституционния съд.
За да затворим въпроса с прекия избор и разделенията, които се случиха покрай него и след него. Няма да навлизам в детайлите, защото те според мен слабо вълнуват повечето хора. Сигурен съм че познавате добре същината на критиките по този въпрос. Ще ви попитам така: вие лично уверен ли сте, с ръка на сърцето, че този пряк избор на председател беше проведен достатъчно прозрачно, легално и легитимно? Изрази ли резултатът от него действителната воля на членовете на БСП?
Да. Да, той изрази действителните настроения в партията, за мен това е вън от съмнение. Разбира се, правя уточнението, че аз бях участник в процеса, застъпник на спечелилия кандидат, а не съм просто страничен наблюдател, така че не мога да пледирам за пълна обективност, но моето дълбоко убеждение е, че резултатът напълно съответства на волята, изразена от членовете на БСП. Всъщност голямата въпросителна беше нивото на участие на тези избори и то не само заради уставното изискване, касаещо тяхната легитимност. А най-вече за да се види доколко партията, като имам предвид нейните членове, се сезира от въпроса, който ѝ беше поставен – доколко те искат да имат своя глас в избора на председател. Мисля, че нагледно показахме, че БСП е жива партия, от ангажирани хора, които въпреки всички трудности, свързани с вътрешнопартиен избор от такъв мащаб, масово излязоха и гласуваха, като над 80% избраха Корнелия Нинова.
Вие бяхте човекът, който малко след това получи най-голяма подкрепа за член на бъдещия Национален съвет. Какво е значението на това, каква отговорност и перспективи ви носи?
Всеки един избран за член на НС човек има еднакви отговорности и перспективи, доколкото това е най-важният ръководен орган и щом си избран за него, си натоварен с голяма отговорност в тази политическа партия. Всички над 180 човека имаме такива отговорности, а пред този НС има големи въпроси – предстоящи избори, тежка политическа ситуация в България и фактът, че БСП е единствената достатъчно добре структурирана и електорално мощна сила, която има шанс да победи ГЕРБ. Ние имаме тази отговорност и я носим пред цялото българското общество, не само пред социалистите, доколкото промяната на сегашното статукво е крайно наложителна за цялата ни страна.
Виждате ли се, вие лично, като кандидат за председател на БСП един ден?
Не, засега не се виждам като кандидат за абсолютно нищо друго, освен това, което съм в момента – един от многото българи, които се борят за промяна. Аз обаче имам възможност да го правя в институцията Народното събрание и в партията, в която членувам.
Всички досега коментирани вътрешни процеси се случиха на фона на безпрецедентна криза в управляващата партия, на фона на многохилядни протести. БСП подкрепяше протестите, вие самият бяхте част от тях. Какво се случи с протеста, по ваше мнение, г-н Зарков? Какви успехи и какви неуспехи постигна той?
Според мен протестът постигна своите успехи. А и фактът, че в момента площадите се поизпразниха, не значи, че протестът е свършил. Той не се изразява само в присъствието на площада, което рано или късно ще се възобнови. Сигурен съм, че това правителство е неспособно да функционира без да секретира скандали и ако в момента пандемията затиска всичко останало, то рано или късно тези скандали ще започнат да изплуват отново. Основното нещо, което постигна протестът, е да постави – най-сетне! – въпроса за нормалното и ненормалното в политиката. Прекалено дълго време – повече от 10 години – свикнахме абсолютно неразбираеми неща да ни се сервират все едно са нещо нормално. Имаме такива примери всеки ден.
Този протест каза „стига!“ и го каза от специфичния ъгъл на борба с корупцията, борба за върховенството на закона, тоест чрез желание да работят онези институции, които трябва да се намесят, когато властта вече е преминала от фазата на политическите грешки и е стигнала до криминално поведение. Този протест събра много различни хора – както леви и десни партии, така и граждани, които не членуват в никоя партия и гласуват различно на всички избори. Те бяха обединени именно от надеждата да възстановят границите на нормалното.
Възможно ли е да бъдат възстановени тези граници и колко важни са те?
Те са задължителна предпоставка за истински политически сблъсък между ляво и дясно. В момента, и това е пагубно, ние не можем реално да сблъскаме леви и десни идеи по отношение на начина, по който да се развива обществото – как да функционира здравеопазването, образованието, данъчната система или каквото и да е. И това е така, защото се оказваме затиснати от една абсолютно всеядна власт, която не признава тези нормални разделения. Всички леви и десни, демократично и свободно мислещи хора, трябва да разберем първоначалния си общ си интерес за постигане на промяна, разбивайки мита за непобедимост на сегашната система на вземане на решения и изграждайки нова, в която да са възможни и продуктивни спорове, дебати, дискусии, и разбира се – честни избори.
Добре, но Бойко Борисов в крайна сметка оцеля. Случи се това, което и вие и ние казвахме, че се цели да се случи – Борисов да спечели време, например с тези промени в Конституцията, което в момента вече почти дори не се коментира…
Това беше един фарс…
Но ето, че изпълни целите си – спечели време, въпреки че на всички беше ясно, че точно това е неговата цел. Вече никой не говори за предсрочни избори, защото няма време.
Още когато се създаде еуфория в първите дни на протеста, че видите ли ГЕРБ ей сега ще си подаде оставката, ние предупреждавахме, че това няма да е лесно. Тази партия дълбоко се е вплела в местната, в централната и в задкулисната власт. Сега обаче ще отправим обратното предупреждение – да не се предаваме на отчаянието. Какво точно спечели Борисов? Няколко месеца? Изборите идват и дали ще бъдат януари, февруари или март, в крайна сметка скоро ще са факт. И тогава неизбежно неговото правителство и политическите формации около неговото мнозинство ще платят политическата цена за своя инатлък.
ГЕРБ и партньорите им вече изпаднаха в абсолютна политическа неспособност за действия. И дори не го крият – преди дни министърът на здравеопазването каза, че не взимат мерки срещу COVID-19 не по някаква друга причина, а защото това, видите ли, щяло да изкара хората на улиците. Тоест, в момента те са неспособни да вземат каквото и да било решение, дори да вярват, че е правилно.
Звучите оптимистично в това отношение, но социологическите проучвания показват, че БСП не успява да се възползва сериозно от тази тежка криза на управлението и на ГЕРБ. Човек би предположил, че това е нормалното следствие на нещата, което може да се очаква – основната опозиционна партия да печели позиции, когато управляващите губят такива. Не изглежда това да се случва.
БСП и ГЕРБ са с изравнени показатели и това, да ви кажа, не е лесно постижение, имайки предвид средата, в която виреем. Освен това БСП в последните години води борба на няколко фронта – битката с ГЕРБ, вътрешните проблеми и реформи, които правим, общата среда, а също и цялостният имидж на нашата партия, който не винаги е положителен. Въпреки всичко това, ние сме на нива, които ни правят единствен сериозен претендент. Има и още един политически феномен – ГЕРБ се придържа към тактиката не да убеждава, че те са добри, а че всички са еднакво лоши. Тази тактика налива вода в мелницата на нови проекти и на хора, които ще се появяват снежно бели и чисти и ще победят всички лоши познати досега политици. Това се е случвало няколко пъти, на всеки един избор се появява нова формация, която взима по 10-тина процента и след това, обикновено, пристава на първата политическа сила. Всъщност така се появи и ГЕРБ, начело с Борисов, който обещаваше да разпръсне „червено-синята мъгла“.
Докато хората бяха на улиците и искаха оставка на правителството, вие опитахте да извоювате такава чрез парламентарната процедура за целта – вот на недоверие. Няма да ви попитам „защо не стана“ тъй като не мисля, че има смисъл да обсъждаме разпределението на гласовете, фактът че ВОЛЯ и Веселин Марешки спасяват ГЕРБ многократно в този парламент и т.н., сигурен съм че политическата култура на нашите читатели е достатъчно голяма, за да са наясно с това. Но искам да ви попитам, вие сте първи мандат депутат, как ви изглежда отвътре състоянието на тази най-висша институция в България? Така ли си го представяхте?
Категорично мога да кажа, че парламентът не е на висотата на изискванията към него – нито по отношение на решенията, които взима, нито по отношение на дебатите, които води Народното събрание. Това е така по няколко причини. Първата вече я отбелязах – тактиката на управляващите, която не е да отговарят на критиките, а да контраатакуват. Тоест, когато опозицията си върши работата и изказва своята критика, те не отговарят по същество, а просто казват: „вие сте по-лоши!“ или „бяхте по-лоши“. Това срива всякаква възможност за дебат. Втората причина се корени в начина, по който работи правителството, тоест Министерският съвет. Във всяка парламентарна република решенията се взимат от парламента, но първичната работа по законопроектите се извършва от Министерския съвет и различните министерства, там е административният ресурс. Те трябва да захранват с идеи и закони Народното събрание, но това не се случа, първо защото това е едно безидейно правителство – нито една сериозна реформа не е осъществена през последните четири години. И второ, това е едно разнородно правителство, в което ГЕРБ и „Обединени патриоти“ по много теми имат коренно различни виждания, което пречи на съгласувателната процедура в Министерския съвет. Поради тази причина те използват „къси писти“ и прокарват закони през народни представители, които в един ден просто се сещат да „пипат“ някой законов режим. Естествено, това създава предпоставка дебатът да се изроди в скандал, или в недомлъвки, шикалкавене с различни процедури и т.н.
Няма спор че ГЕРБ и Борисов положиха през годините много сериозни усилия да сринат доверието в парламента като институция. Да го превърнат в „гумен печат“ на волята на своя лидер, той самият да не идва там с месеци…
И освен всичко друго – удобен виновник. Чисто лобистки идеи и поправки, които узаконяват корупционни практики, не цапат ръцете на Министерския съвет, а биват директно хвърлени с повелята мнозинството да ги приеме, или поне да опипат почвата по принципа „ако мине“. Проверяват ще стане ли голям скандал и ако стане такъв, появява се „добрият Бойко Борисов“ и изтегля текстовете.
Но въпросът ми беше има ли обратен път? Защото парламентът се превърна в символ на всеобщото недоверие към всички политици. Вече каквото и правителство да дойде, доверието в парламента сякаш по презумпция е ниско. А това, поправете ме ако не съм прав, е плашещо за една парламентарна република. Има ли обратен път, обръщане на тази тенденция? Нови процедурни правилна, или нещо друго?
Първо нека кажем защо е страшно. Защото, ако трайно се установи идеята, че парламентът е нещо лошо и нямаме нужда от него, нямаме нужда от народно представителство, това е открит път към едноличен вид управление. Дали има път назад? Според мен – да. Не зная дали ще бъде лесен, но може да бъде сравнително бърз. Навсякъде в Европа, не само у нас, парламентът невинаги е с много висок рейтинг. И това е до голяма степен нормално, защото това е място за политическа битка, това не е място което непрекъснато да казва на хората това, което искат да чуят. Това е място, на което се развиват спорове, понякога те са горещи, това се гледа по телевизията и се създава такова впечатление. Но има голяма разлика между сегашното статукво и предишни легислатури в България, както и между българския и между други европейски парламенти. Вижте, когато в него са хора, които освен партийната си принадлежност защитават и своята репутация, своето име, това което са изградили в своята професионална общност или в своя кръг, то тогава не можете да ги превърнете лесно в гумен печат. Когато имате правителство, което не се крие от отговорностите си, а ги ангажира пред парламента, тогава нещата не могат да се случват, както в момента.
Става дума не толкова за процедури, колкото за разбиране. Не става дума за нова конституция, а за изпълняване на съдържанието на сегашната. А то е просто, стига да си честен: имаш мнозинство, това мнозинство те е посочило за министър-председател или министър. Като такъв, ти предлагаш реформа, идваш в парламента, представяш я, защитаваш я заедно с мнозинството пред опозицията. Но не и обясняваш тя колко е лоша, а отговаряш на нейните въпроси, поради простата причина, че най-вероятно голяма част от тези въпроси са онези, които си задават и гражданите. Ние не си ги измисляме от въздуха. И тогава тази процедура придобива смисъл, тогава имаме парламентарна демокрация. Вместо това, техниката днес е друга: дръжте министерствата и най-вече министър-председателя вън от конфликти и се опитвайте да шикалкавите в парламента. Убивайте всеки дебат в процедурни хватки. И ако случайно ви се стори, че опозицията има право по някой въпрос, тогава излезе и им кажете, че са мръсни комунисти.
Вие оглавихте Съвета по правосъдие вътре в БСП, тази нова идея за „правителство в сянка“ на опозицията, специфична за Великобритания, независимо дали я наричате официално така. Какво се случва към момента в този съвет? БСП доста внимаваше с критиките и изказванията си по отношение на главния прокурор – като предишния, така и сегашния. Вие бяхте един от хората, които си позволяваха по-сериозно да критикуват действията им. Но имате ли алтернативни решения за тази ключова фигура?
Критиката към главния прокурор трябва да се отправя без притеснения и без страх, това е базов въпрос. Обаче критиката сама по себе си не е достатъчна и това е целта на съвета, който ми повериха. Проблемът с главния прокурор е системен, въпреки че сегашният главен прокурор Иван Гешев направи този системен проблем изключително явен. Проблемът е с безконтролността на неговата власт, с практическата невъзможност за преследване на неговата личност, и това са проблеми, които стоят пред тази институция от 15 години насам. Нерешаването им не може да е плод на незнание. То е плод на неискане. Ще ви дам един пример – в продължение на години ни обясняват, че не може да има прокурор в България, който да не е директно подчинен на главния прокурор. Но само преди две седмици, с няколко параграфа, в България се създаде точно такъв тип прокурор, който се нарича европейски делегиран прокурор, който няма да е подчинен на главния прокурор в България, а директно на европейския главен прокурор. Тоест, не е невъзможно, ако има политическа воля.
Но искам ясно да се разбере откъде идва сложността на проблема. Голямата власт на главния прокурор в България не е, че той може да те вкара в затвора. Голямата власт идва от факта, че той може да те съсипе без въобще да те осъдят. От тук идва голямата трудност – как да решим този въпрос, без обаче да се разтури цялата система на правораздаване? И това е въпрос, на който имаме амбицията да отговорим. На следващите избори БСП ще излезе с ясен план с четири или пет промени в различни закони, ако се налага и в Конституцията в тази ѝ част, с които ще излезем и ще потърсим доверието на гражданите. Няма да се крием от тази тема.
През миналата седмица парламентът обсъди въпроса с фигурата на европейския главен прокурор и гласува важни законови текстове относно българските фигури, която ще работят образно на негово подчинение. Вие имахте сериозни забележки към начина, по който беше уреден въпросът, какво се случи в крайна сметка?
Да, направихме и алтернативни предложения. Законопроектите са между първо и второ четене, предложили сме поправки, очакваме дебата в комисията по правни въпроси и в пленарна зала. Големите въпроси са два, като ще се опитам да спестя детайлите. Първият голям въпрос е с какво точно ще се занимава този прокурор тук – дали това ще бъдат само дела от компетентност на европейската прокуратура, тоест само с начина, по който се усвояват евросредства? Или ще се занимава с това помежду другото, докато върши обичайната си работа. Ние настояваме той да бъде ексклузивно посветен само на първия тип дела. Първо, защото това ще изисква доста работа, но и най-вече защото неговата независимост от главния прокурор и йерархията ще бъде поставена под въпрос, ако когато работи с две папки в ръцете си, по едната е независим, а по другата папка – под йерархичната си зависимост. И вторият въпрос е кой ще подбира тези хора? Те ще се избират от Брюксел, но измежду кандидати, които ние като страна предлагаме. Управляващите предлагат това да бъде прокурорската колегия на ВСС, тоест само прокурорите в тази колегия да избират европейския делегиран прокурор. Ние предлагаме това да прави целият ВСС и то при квалифицирано мнозинството, за да могат и другите гилдии, които участват, да имат своето становище, защото този прокурор ще има огромна роля занапред за работата на институциите, включително относно милиардите, които сега трябва да дойдат по националния план за възстановяване и развитие във връзка с последиците от COVID-19, трансформацията на икономиката, Зелената сделка и т.н.
Като се има предвид обаче, че целият състав на ВСС избра Иван Гешев, и то на два пъти, това достатъчен механизъм ли? Колко важен е според Вас въпросът с квотите при избора на членове на ВСС? Знаем, че именно заради тяхното разпределение, тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов в крайна сметка подаде оставка, тъй като твърдеше, че друго разпределение ще даде повече независимост на съда и повече обществен контрол, през парламента, върху прокуратурата.
В крайна сметка това зависи от хората във ВСС. Действително досега мнозинството не е показало, че е готово да бъде на достатъчно високо ниво, но това са възможните варианти. Нашето предложение предоставя все пак по-голяма гаранция при избора, като освен всичко друго предложихме и процедура за подбор, която да позволи време да се огледат кандидатите, да им бъдат поставени въпроси, да се включи и гражданското общество. Що се отнася до квотите, без да подценявам въпроса, за мен той не е ключа към генералното решение. Каквито и да бъдат квотите, статуквото показа, че може да пробива всяка квота. Този Висш съдебен съвет беше избиран с две трети мнозинството, което на теория беше предпоставка членовете да бъдат надпартийни, с голям консенсус и така нататък. Помня, че това беше едно от първите гласувания, пред които бях изправен като депутат. Оказахме се в страхотно менгеме като опозиция – от една страна, ако не гласуваме, оставяме предишния действащ състав на ВСС, който съвсем не беше радостен, от друга страна бяхме обвинявани в съглашение, защото така или иначе трябваше да гласуваме с ГЕРБ, за да има нов състав на ВСС. Трябва да се помисли още веднъж много внимателно за структурата на ВСС, кой влиза в него и по какъв начин. Има опасност да се залитне в другата плоскост – предложението на ГЕРБ е съвсем да се отделят двете колегии, да се затворят и капсулират. Аз смятам, че ако затворим прокурорската колегия изцяло в самата нея, така че никаква парламентарна, гражданска или академична квота да не може да се промъкне, това едва ли ще доведе до по-качествен резултат. Всъщност това може да важи и за съдийската.
Отвъд проблема с българския парламентаризъм, фигурата на главния прокурор и очевидната краткосрочна цел на опозицията в лицето на БСП – отстраняването на ГЕРБ от властта – кои са онези онези проблеми на България, които вие определяте като най-съществени. И има ли БСП решения за тях?
Като изключим спецификата на скандалите в България, то предизвикателствата пред нас не са много по-различни от тези в Европа, а може би и в света. Лошото е, че ние почти не говорим и съответно не сме подготвени за тях. Според мен има три големи групи проблеми: огромните неравенства, проблемът с опазването на околната среда и социалните трансформации, свързани с новата индустриална революция – тази на цифровизацията. Към всички тези проблеми има ляв или десен подход, като надали ще ви изненадам, че според мен се изискват леви решения.
Неравенствата между бедни и богати у нас са такива, че ние не можем да организираме каквото и да е общо движение напред като нация. Ние не можем дори да организираме демократичен процес заедно, защото има хора, притежаващи толкова много повече от другите хора, че контролират включително техните политически права. Най-уродливите проявления на този феномен са купуването на гласове, контролирането на гласове от местния работодател или феодал, а на по-високо ниво олигарсите притежават министри, да не кажа правителства. Това прави управлението точно такова, каквото го виждаме в момента.
Какво да кажем за проблема с околната среда и климата, който стои пред цяла Европа и света, у нас също придобива драстични измерения. Това е проблем, който не се решава само с пари, дори зелената сделка да е трилиони. Това е проблем на системата, по която живеем. Този брутален капитализъм, който се е насложил тук и по целия свят, който позиционира целия човешки живот върху все по-голямо производство, тоест все по-голяма консумация, която да го оправдава, е абсолютно неустойчив. Не е възможно да се продължи този начин. Целият свят се ангажира в мисленето как да организираме утрешния ден, това ще се наложи да се случи и в България. Трансформациите на начина ни на живот са неизбежни, но ще се постави въпросът: кой ще плати сметката за тях? Нормалните хора, хората на труда, или онези, които са се възползвали най-много от досега действащата система, която ни докара до тук? И това е класически въпрос за лявото и дясното разбиране. И аз, като социалист, мисля, че тази сметка трябва да се плати от тези, които са се възползвали и са натрупали огромни богатства от експлоатация на човешки и природни ресурси. Става дума за мащабни реорганизации на икономиката и на начина, по който живеем.
И накрая, тази дигитализация, цифровизация – разговорът, който водим в момента онлайн, всички това носи позитиви и възможности, но носи и грандиозни социални рискове, загуба на работни места, преструктуриране на икономическото значение на човека. И това също е въпрос, който ще ни достигне и ще стои остро. Да не се окаже така, че само за няколко години да се превърнем от страна, в която според бизнеса най-големият му проблем е липсата на работна ръка, в страна с висока безработица на хората в активна възраст? Това е напълно реалистичен сценарий, особено ако отсега не започнат да се изграждат необходимите реформи. И за съжаление не виждам абсолютно никакъв сериозен разговор в тази посока.
Но къде е БСП в този разговор, провокира ли достатъчно този дебат? Смея да твърдя, че особено по отношение на климатичните промени и екологичните проблеми, БСП почти не присъства в дебата.
Опитваме да присъстваме във всички дебати. Не ме карайте да казвам, че се справяме отлично, но имаме голяма амбиция и на последния ни конгрес приехме политическа декларация, която засяга именно тези теми. Тази декларация трябва да освети политическия ни път в следващите четири години, така че, да – това ще са големите теми за нас и ще се опитаме много по-активно да ги поставим. И не само да ги поставяме като въпросителни, а да дадем и съответните решения. Това важи и за данъчната система и реформа в тази сфера, борбата с неравенствата като цяло, както и много по-сериозно застъпване на така наречената зелена тема във всички програми на социалистите занапред.
Правим този разговор в бюджетната процедура, знаем че БСП ще опита да предложи друга данъчна политика. Можем ли накратко да кажем по-конкретно какви са предложенията ви в данъчната сфера?
Предлагаме преминаваме към прогресивна данъчна система за данъка на физическите лица с няколко стъпала. 10% остава ставката за доходи до 3900 лева, след това плавно да се премине на няколко стъпки – от 3900 до 6000, от 6000 до 9000, а за доходите от 9000 лева – ставка от 25%. Предлагаме същата скала за данък „дивидент“. По нашите сметки това ще донесе над 1.5 млрд. лева за бюджета, с които да финансираме социални и икономически политики, включително намаляване на ДДС за лекарства. Поставяме преминаването от плоско към прогресивно облагане за пореден път, но като цяло нашият алтернативен бюджет се различава основно по това, че той не е „антикризисен“ или „антиковид“ бюджет, а по-скоро начало на една много по-дълбока трансформация. Нашият вариант на бюджет предлага перспектива – не само сега да изхарчим някакви пари, за да покрием последиците от COVID-19, а действително да започнем да решаваме дълбоките проблеми, които съществуваха преди коронавируса и ще съществуват и след него, и които пандемията просто разкри твърде ясно.
Включва ли вашето данъчно предложение необлагаем минимум, защото не чух да го споменавате?
Необлагаем минимум предвиждаме като част от общото ни разбиране за семейно подоходно облагане. Всеки родител ще може да се ползва от необлагаем минимум от 500 лева за всяко свое дете. Освен това работещите млади хора, тези до 26 години ще бъдат напълно освободени от данък върху доходите на физическите лица. За хората с най-нисък доход, ще бъде повишена минималната работна заплата, така че практически да се компенсира данъкът, който плащат сега.
Смятате, че има по-голям шанс такъв вариант да срещне одобрение от управляващите, или? Честно казано, за мен е малко изненадваща липсата на класическа форма на необлагаем минимум, тъй като без съмнение данъчната тежест в момента е основно върху нискодоходните групи и облекчение под формата на необлагаем минимум за всички доходи ми се струва без алтернатива.
Едно от най-твърдите мнозинства на този парламент се оформи около плоския данък, той събира всички партии без БСП. В този смисъл нямам голяма надежда това наше предложение да бъде прието. Въпреки това, в последните години се забелязва, че табуто за плоския данък все повече се разчупва. Затова имат принос и много граждански организации и инициативи, които бяха проведени в последните години по отношение на неравенствата, вредата от плоското данъчно облагане, несправедливият характер на такъв тип облагане. Общественото съзнание започва да еволюира, на политическото ще му трябва още малко време, но ние не можем да пропуснем този момент – бюджетната процедура, за да изтъкнем още веднъж недъзите на сегашната данъчната система и наличието на различни алтернативи.
Г-н Зарков, факт е че Вие лично никога не сте бил особено шумен изразител на тази доста критикува от ляво линия на БСП от последните 4-5 години, но все пак като част от ръководството на партията, аз няма как да не ви попитам: толкова ли е страшно за БСП това митично същество „джендъра“? Защо стана така, че БСП яхна вълната на битката с този джендър, което е битка на консерваторите и националистите, така че в един момент доста от останалите Ви политически каузи, сякаш останаха на заден план? Някак не изглежда да ги защитавате със същия плам, с който се защитават „традиционните християнски ценности“ и други типично десни мантри.
Ако приемем, че Истанбулската конвенция е центърът, с който започна този дебат, имаше група хора, която крещеше, че се въвежда трети пол и ще се сменят насила половете на децата. БСП не е била от тях. Но имаше и друга група хора, която казваше, че всеки, който вижда проблем в тази конвенция, е човек, който иска да бие жена си и одобрява побоя над жени, което също не е вярно. При всеки случай този въпрос стигна до Конституционния съд, знаете какво е неговото решение. Това, което ние сме направили по същество по тези въпроси, е да внесем ясни законодателни предложения по отношение на домашното насилие.
Какво се случи с тези текстове, на какъв етап е тяхното разглеждане?
От две години и половина отлежават в парламента, но другата седмица имаме амбицията да възстановим дебата. Предлагаме във всеки областен град да се създаде кризисен център за жертви на домашно насилие. Това е нещо, което не изисква кой знае колко средства, но би спомогнало сериозно за противодействието на този тип престъпления. Бяха променени и някои текстове в наказателния кодекс, но досега те не са довели до кой знае какъв ефект. По време на коронакризата и на първото затваряне през пролетта бях задал въпрос дали има увеличение на такъв тип престъпления, но се оказа, че МВР не води никаква статистика за тях. Тоест, тези промени в НК не са стигнали до органите на реда засега.
Имаше доста такива данни, поне по света, че това наистина се е случило.
Имаше сигнали и за България и надали тук ситуацията е по-различна, отколкото по света. Но това показа, че в МВР не водят на статистика за този тип деяния, което значи, че не им обръщат достатъчно внимание. А един от големите проблеми изобщо пред противодействие на този тип престъпност е, че тя остава до голяма степен скрита, доколкото се развива зад стените на съответното домакинство. Жертвите изпитват не само страх, но и срам да говорят да говорят за тази престъпност и ако няма проактивност от органите, тя до голяма степен ще остане неразкрита.
Но това касае този конкретен въпрос, а на мен ми се струва, че вашият въпрос е по-различен и по-общ – консервативна линия ли е заела БСП или не и защо? Според мен, по нито един от въпросите от икономически и социален характер, БСП не е заемала консервативна линия. За консервативни бяха определени две позиции – тази срещу Истанбулската конвенция и определени позиции срещу бежанците. И въпреки, че те бяха обяснявани многократно, послужиха това да се развява като знаме за политиката на БСП в последните години. Струва ми се, че това все пак е малко повърхностно като анализ и не мисля, че БСП е станала консервативна партия.
Разбирам това мнение, макар да не съм напълно съгласен с него, но не смятам да продължавам с въпросите, защото ако имам такива, те по-скоро наистина не са точно към вас лично, а по-скоро към г-жа Корнелия Нинова и други фигури в БСП. Но в какви отношения е ръководството на БСП с Партията на европейските социалисти? Именно по тези линии настъпиха разриви, които поне в един момент изглеждаха сериозни.
Спорове имаше по точно тези две теми, без съмнение. Имаше мисии, на които ние обяснихме нашите позиции. Като цяло отношенията между БСП и ПЕС не са лоши, макар да има напрежение по някои въпроси. Но по огромните въпроси като таксуването на транзакциите на финансовия капитал, борбата срещу данъчните убежища, преобразуването във връзка със зелените политики, социалните права на европейските граждани и така нататък, ние нямаме различия. БСП продължава да работи в ПЕС, ПЕС продължава да работи с БСП. Това, че има някои неразбирателства и конфликти, не е драматично само по себе си. Разбира се, би било по-добре, ако тези конфликти са по-малко.
Към края на нашия разговор, какъв свят очаквате след проведените избори за президент на САЩ? Вие лично с какви емоции посрещнахте новината за почти сигурната победа на Джо Байдън. Сякаш и по този въпрос се получи разделение в българското общество. Ние явно доста обичаме да се делим на агитки, включително и по теми, които пряко не ни касаят. Не ви карам да се поставите в някоя агитка, но как гледате на случилото се в САЩ?
Ще се въздържа от подробен коментар по международни теми, макар че внимателно следях изборите в САЩ, както се опитвам да го направя във всички важни държави по света. Но наистина е много интересно да се види как българският народ се запали за изборите в САЩ, повече отколкото се вълнува понякога за българските избори.
Изборите в САЩ се проведоха в специфичен контекст и ще имат важно отражение в Европа, доколкото администрацията на Джо Байдън декларира, че ще подходи по друг начин и ще преразгледа някои решения на Доналд Тръмп, които създадоха напрежение, като например оттеглянето му от Парижкото споразумение за климата и някои от заплахите му за започване на търговска война с Европа. Така че, това ще се отрази, ще видим как и до каква степен. Но наистина ако в България влагахме толкова енергия да обсъждаме и оглеждаме нашите политици, колкото тези отвъд океана, би било добре.
Смятате ли, че критиките към двамата кандидати бяха критики по същество и дали погледът ни към САЩ до някаква степен покачи политическата ни култура? Дали критикувахме някакви конкретни решения, да речем на Доналд Тръмп, или пък предишни гласувания на Джо Байдън като законодател или вицепрезидент в миналото, или по-скоро дебатът остана доста повърхностен? Струва ми се, че само от първото има смисъл, ако го пренесем в България – дали ще гледаме какво прави и какво е правил някой кандидат, а не дали ни е симпатичен.
Струва ми се, че имаше и от двете. Със сигурност когато следиш един политически дебат това допринася за обогатяване на общата политическа култура. Вярно е, че има и агитки, че се хлъзгаме по шоу програмата, която особено за САЩ е често сериозно застъпена. Не бих могъл да отговоря еднозначно. Като цяло ми се струва, че политическата ангажираност на населението е много важна за взимането на правилните решения в едно общество. Да, от изборите в САЩ зависят много неща и в този смисъл е нормално да ги следим, но ми се струва ненормално на това да не гледаме така внимателно и към нашите избори. Иначе винаги ще има хора, които задълбават повече и такива, които просто харесват или не харесват някого.
Мислите ли, че от тук до очевидно редовните избори в България, които ни предстоят, ще има положителна промяна по отношение на обществения дебат? Така че да направим по-информиран, по-политически избори, базиран в по-голяма степен на това какво предлагат различните формации? Или пак ще видим избори „по български“ с не толкова съществен политически сблъсък?
Смятам, че има политически сили, които имат интерес да видим избори както обикновено у нас. Но мисля, че вече няма предпоставки това да се случи точно по този начин. И нека се върнем в началото на разговора – към протестите. Те поставиха важни теми в дневния ред. Не само оставката на правителството, корупцията, върховенството на закона и главния прокурор, но и искане за политическа нормалност. Тази политическа нормалност минава през друг поведение, друг вид говорене, друг вид дебатиране между политици. Вярвам, че естественият подбор ще проработи и тези, които не се впишат в новите изисквания, ще отпаднат, ако разбира се изборите бъдат честни.
