Ключови институции в България страдат от липса на почти всякакво доверие, премиерът на държавата се радва на двойно повече одобрение от ръководеното от самия него правителство, обществото ни е силно поляризирано по отношение на теми като АЕЦ „Белене“ и Русия, българите масово не мислят за развлечения, културни събития и спорт през лятото, а вместо това разчитат да видят свои близки от чужбина.
Това показват данните от традиционния тримесечен мониторинг на обществените нагласи, който осъществява „Алфа Рисърч“.
Най-високо е доверието към президентската институция, макар спрямо март одобрението към нея да намалява с 5 процентни пункта, показват данните от социологическото проучване на агенцията, осъществено в периода 17 – 25 юни чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред малко над 1000 български граждани. 54% от анкетираните имат положително отношение към институцията, 38% – нито положително, нито отрицателно, а 11% – отрицателно, като през март 59% са одобрявали действията на държавния глава. Отливът на подкрепа не се отразява на негативните мнения, които се запазват около 10 на сто, но се увеличава делът на колебаещите се в преценката за неговата дейност, отчитат социолозите.
С малки промени в процентите с повече одобрение, отколкото неодобрение, се оказва през юни премиерът Бойко Борисов. Ако през март 36% са го одобрявали, а 38% – не, то сега процентите са 37% на 35% в полза на одобрението.
Същевременно почти двойно по-малко е процентът на одобрение към ръководеното от Бойко Борисов правителство, в чиито ръце реално би следвало да е властта и отговорността за случващото се в държавата. Едва 20% от българските граждани одобряват кабинета „Борисов 3“, а 41% не го одобряват, като промените в това отношение спрямо март са несъществени (21% срещу 43%), което показва, че нищо случило през последните месеци, въпреки усещането за наситеност със събития и скандали, не влияе съществено на усещането на българите за управлението на държавата и мнението им за управляващите.
С 2% пункта нараства доверието към Народното събрание, но само за да достигне 14% одобрение, като същевременно расте и недоверието – от 49% на 54%. На дъното обаче е доверието към дейността на ключова фигура като главния прокурор Сотир Цацаров – едва 10% я оценяват положително, 48% – отрицателно, а още 42% нямат мнение. Само 8% е доверието към съда срещу 57% негативно мнение за дейността, а 18% от анкетираните вярват на полицията срещу 44% процента неодобрение. Големите проценти неодобрение към институциите показват, че на тях не се доверяват хора, симпатизиращи иначе на всички партии – независимо дали на власт или в управление.
Електорални нагласи и лични рейтинги
Що се касае до електоралните нагласи, ГЕРБ запазва преднина пред БСП. 24,5% от анкетираните симпатизират на управляващата партия срещу 20.1% за основната опозиционна сила. „Обединени патриоти“ отбелязват лек спад (до 5.0%) и почти се изравняват с ДПС (4.9%). С 2.2% е ВОЛЯ на Веселин Марешки. Със същата начална подкрепа от 2.2% стартира новосъздаденото обединение Демократична България. Делът на нежелаещите да гласуват нараства до 34.6%, а 6.1% търсят друга политическа сила.
Любопитна подробност е, че в борбата на консервативния терен и „защитата на традиционните религиозни ценности“ от „заплахи“ като „трети пол“ и хомосексуалните хора и други, лидерът на „социалистическата“ партия Корнелия Нинова все още не успява да изпревари един от лидерите на националистическата коалиция Красимир Каракачанов, при това при положение, че той е на власт, което по традиция носи негативи. Такива действително се натрупват, като рейтингът на Карачанов е 25.2% през юни, което е загуба с около 5 процентни пункта (29.8%) спрямо март. Губи обаче доверие и самата Нинова – от 26.4% през март до 23.3% през юни.
Водач в тази класация, в която обаче не са включени президентът и омбудсманът, остава Бойко Борисов с 37.2% одобрение, а най-неодобряваният политик за пореден път е Волен Сидеров с едва 4.5% одобрение – по-малко и от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ (5.5%). Акциите на Валери Симеонов изглежда се харесват, тъй като същия бележи съществен ръст от 11.4% на 16.4% за последните три месеца.
Планове за лятото
37% от анкетираните планират почивка в България през лятото, показват още данните от проучването, което е с два процентни пункта повече от 2017-та година. Други 10% заявяват, че ще почиват в чужбина, макар реалните данни за осъществени туристически почивки на Евростат година по-рано, през 2016-та, да показват по-нисък процент на хора, които реално осъществяват намеренията си.
6% планират за посетят музикален фестивал или концерт през лятото, а също толкова са и хората, които планират да спортуват по-активно. Двойно повече или 12% са хората, които отговарят, че през лятото се надяват да се срещнат с близки, които живеят в чужбина. „По отношение на приоритетите, впечатление прави ръстът от 9.2% на 13.2% на хората, които очакват срещи с близки, деца, внуци, живеещи извън България. Този ръст е изключително показателен за значителните демографски промени в обществото – всяко осмо българско домакинство е засегнато от миграцията, което не остава без психологически и емоционални последици“, отчитат социолозите на „Алфа Рисърч“ в своето резюме към проучването.
19% ще посветят лятото на селскостопанска работа, 8% на сезонна работа за допълнителни доходи, а само 2% на курсове за повишаване на образованието. Около 13% планират малък ремонт, а 4% – по-голям. Без планове за каквото и да е от изброените към юни са 22% или над една пета от хората у нас.
АЕЦ „Белене“ и посещенията в Русия
В юнското си проучване от „Алфа Рисърч“ измерват отношението към две от основните теми в обществото пространство в периода от последното изследване – възраждането на проекта АЕЦ „Белене“ и посещението на президента и премиера в Русия. Впечатление прави значителната разликата в оценката на анкетираните относно успехите, постигнати съответно от Румен Радев и Бойко Борисов.
Според 43% посещението на президента е било „успешно, постигна позитивни резултати“, а само 26% смятат същото за посещението на Бойко Борисов малко по-късно. Сходни за резултатите от отговора „нито успешно, нито неуспешно“ – 48% срещу 54% и отново има двойно разминаване при негативните оценки – за 9% от хората посещението на Радев е било неуспешно и без резултати и два пъти повече (20%) смятат това за посещението на Борисов.
По отношение на АЕЦ „Белене“ 30% от анкетираните отговарят, че искат проектът „да се осъществи без условия“, а още цели 59% отговарят с „да се осъществи само, ако е икономически изгоден“. Според 11% проектът „въобще не трябва да се осъществява“. Същевременно цели 69% от хората отговарят, че се притесняват от определени рискове, свързани със строеж на АЕЦ „Белене“. 30%, вероятно подкрепящите без условия, не се притесняват от никакви рискове. Прави впечатление, че високият традиционно процент на хора без мнение в случая е само в рамките на 1%, което показва висока поляризация.
Относно рисковете най-вече изпъкват „екологични и рискове за сигурността“ – 46%, следвани от „икономически и финансови“ – 29%, „геополитически рискове“ – 23% и вътрешно-политически рискове – 20%, като сборът показва, че анкетираните са имали право да посочат повече от един риск.
Отношение към ЕС и ситуацията на Балканите
Цели 65% от българските граждани демонстрират положително отношение към Европейския съюз, сочат данните на „Алфа Рисърч“. Едва 10% е отрицателното отношение, а 25% се колебаят и нямат нито положително, нито отрицателно отношение. Обществото е поляризирано по отношение на ситуацията на Балканите, като все пак с 10% повече са хората, които смятат, че регионът би бил по-сигурен и стабилен, ако ЕС има по-голямо влияние. На това мнение са 54% от анкетираните, а според 44% е по-добре за региона по-голямо влияние да има Русия. Едва 2% нямат мнение по-въпроса.
